Мамо, виж каква я свърших днес!

  • 40 464
  • 338
# 15
Аааааааааа това с кашкавала е нямам думи направо  hahaha

Гледах едни близнета преди години и те ми бяха спретнали същия номер ама с памперс.Извадили два-три нови памперса от чантата за навън и ги мушнали в пералнята между дрехите.Отели ми се вола докато изчистя дрешките.
А майката на въпросните сладури като не можеше да си намери ключовете и ми се обаждаше
-Провери моля те в пералнята ли са ми ключовете  hahaha
Виж целия пост
# 16
Абе чак абсолютно всичко не може, но почти всичко. Аз откакто са проходили съм наслагала от бебешките заключалки на абсолютно всички шкафове, чекмеджета, фурна, хладилник, всичко останало е на високо. И хич не мисля скоро да ги махам. Насаме ги оставям само в детската стая, в която освен да разхвърлят няма какво друго да направят. Но щом имате и 8-годишен, наистина е трудна работа. От него сигурно наистина нищо не може да се скрие.  newsm78

Това с памперса ме подсети. На около 2,5 год бяха. В хубавите времена, когато още си играеха сами в стаята. Та затворила съм ги един ден да си играят с мисълта, че там няма какво да направят. По едно време се сещам, че поне от половин час е пълна тишина и изстивам. Отивам и какво да видя. Хубостниците отворили гардероба (който баща им забравил да заключи  #2gunfire), извадили абсолютно всички дрехи и завивки от него и ги размесили в купчина пода. Ако беше спряло до тук - нищо страшно. Единият обаче се наакал. И за да не му щипе си свалил памперса и за да не му мирише го заровил дълбоко под дрехите.  ooooh! Не е истина колко перални пуснах докато изпера всичко. На всичко отгоре беше лошо време и нищо не съхне та 2 дни ходиха по пижами, докато им изсъхнат дрехите. Добре че бяха почивни дни.  Joy
Виж целия пост
# 17
Хубава тема. Не мога да се сетя за друго освен за болката, която изпитвам в момента. Снощи дъщеря ми(почти 3г.) както си рисуваше с новата и дебела 6-цветна химикалка, просто за секунда замахна с ръка и като с дартц ме уцели на сантиметър нагоре от десятката. И кръв имаше и в момента ме боли като правя мимики. А тя милата всичко нередно, което прави завършва с "та-дааам"   ooooh!
Изсипала си сока върху масата за гладене, отивам да видя какво прави и я питам какво прави, а тя ми вика "тадааам'...
Виж целия пост
# 18
Беше на година и половина когато извърши първата си геройска беля. Аз и правя закуска в кухнята а тя играе в хола по едно време спрях да я чувам отивам при нея и заварвам следната гледка две три бутнати съкси,  дете се  беше заровило цялото в пръстта, белият ми диван също - имаше дори и по тавана стените секцията пердета. Как го беше постигнала  все още се чудя.
Виж целия пост
# 19
Ще замълча... имах някакви идеи, но като прочетох написаното до тук, всичко се изпари... Запис!  Grinning
Виж целия пост
# 20
Ееее, усещам, че това ще една от любимите ми теми. Моите деца не са от най-големите беляджии, но има и за тях какво да се разкаже. Сега, обаче ще пиша за двете ми лели. Действието се развива в средата на миналия век. Госпожиците често гостували на баба си. Любимото им занимание било да подреждат гардероба й, а тайната им цел - да намерят скритата кутия бонбони "Лакта", пазена за гости и да унищожат съдържанието й. Естествено, когато бивали заловени, бивали и наказани. Не било лесно в онези времена да се снабдиш със захар, кафе, бонбони и други подобни глезотии, а прабаба ми държала да посрещне приятелките си подобаващо. И така, в един следобед домакинята извадила кутия с бонбони, за да почерпи гостите. Развили те хартийките, а вътре ... на коя се паднало камъче, на коя копче, на коя кюмюрче. Лелите ми изяли бонбоните и старателно опаковали късметчетата, за да не е празна кутията.
Виж целия пост
# 21
Страхотна тема.  Crazy Като тролски PR. Това вместо запис, после ще разказвам и аз. Има мат'риал. Mr. Green
Виж целия пост
# 22
Сещам се за малкия племенник.Стоварени у тях в коридора 5-6 големи кашона, облепени с тиксо.Видял нашият, че за да ги отворим използваме макетното ножче.И докато ние си говорим в хола решил и той да отвори единия кашон.Но за беда в него дрехи, а най-отгоре чисто нова зимна грейка  Joy Добре, че го хванахме навреме, а и беше уцелил мястото-разминахме се с малък разрез, който се скри с емблема някаква.

Аз също съм творила много щуротии в детските си години.Като започнем от въртенето върху грамофона, чийто кабел отрязох с ножицата, минем през унищожаването на 30 яйца на едната ми баба, опустошаването на зеленчуковите насаждения в двора на другата........ей такива забавности.Дано не се е метнала на мен малката, че ще побелея млада, млада  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 23
Ето нещо смешно по темата, което от години ползвам за фон на десктопа, за да ми напомня непрекъснато, че има и по-страшно от моето.  Mr. Green

Виж целия пост
# 24
Забавна тема.
Дъщеря ми е кротка, кротка та няма много за разказване. Само веднъж ми е вадела душата с беля. Ама и то каква.
Миналата година, лятото, тоест била е още малка. Принципно си играе сама в хола, докато аз правя нещо из другите стаи. И така пак един ден.Аз отивам да чистя в кухнята, тя си играе.Обаче още не съм влезнала в кухнята и се чува туууууууууп и страшен рев. Тичешком се връщам в хола, и за секунда не получих удар. Дребното как успяло, кво направило не знам, но лежеше на земята, а върху нея телевизора. Който не е никак малък и лек. Как  го е съборила, как се е озовала под него, не знам. Малко по - късно, когато вече уж се поуспокоих, се обадих да се оплача на баща и, който не знаеше да се смее ли, да плаче ли... Всъщност по - нататък май разбрахме, като я видях как се опитва да се катери по  секцията държейки се за телевизора. Вечерта след като я приспах, чак тогава се усетих колко съм е била уплашила. Два дена не можех  да дойда на себе си от уплаха.
Тази беля ми стига за два живота напред ако питат мен. Оабе съберат ли  се с братовчедчето и, с когото са на една възраст, виж, става страшно.
Пак миналото лято. Двамата дребосъка си играят на село. Хубав летен ден, само за игра навън. И аз свикнала че по принцип Кати няма нужда от това да и се виси на главата, нали бели не прави, влизам вътре да хапна малко. Ям си съвсем спокойно, пък и уж баба им ги наглежда. Излизам по едно време, няма ги . Питам къде са децата, отговора е, от другата страна при колите отидоха. И двамата обожават да си играят в колата. Добре, отивам да ги търся там, и изненада...Няма ги. А да, двора не е ограден, съответно спокойно може да излезна на двора. Изтръпнах, излизам на пътя никъде не се виждат. Викам си " Ей ся стана беля". Тръгвам все пак да огледам къде ми видят очите. И ги намирам в един двор. Тръгнали били на разходка, видиш ли, добре че хората там са ни познати, видели са ги и са ги прибрали. Чудих се да им се карам ли, да ги ... съвсем невъзмутимо малкия ми обяснява че тръгнали на разходка.
На следващия ден, пак си играят по двора. Ама а са мръднали извън обсега им, а им съм се скарала. Аз инфаркт рано рано заради ях няма да получавам. По едно време микам на свекървата да ги гледа, аз да събера багажа. Влизам и по едон време чувам... "Дани, не там, Дани чуваш ли не там". Викам си какво прави пак това дете.. И излизам да видя. На двора има рибарник, който заграден с мрежа, но има една малка вратичка,  да се взима вода с кофа ако трябва дза нещо. И гледам Дани се проврял през вратичката и шляпа с ръце във водата,легнал на земята, като половината е над рибарника. Че нямам кураж в този момент да му се скарам, страх ме е че а малко е мръднал, а е паднал в рибарника. Дръпнах го от там, изяде едно шамарче по дупето, доста стабилно скарване, че няма работа там. А вратичката беше затворена, как си я е отворил не знам.. След това разказвам на майка му, викам може да се оплаче, може да се сърдиш, ама да се радва че се размина само с карането и шамарчето по дупето. На ръба беше да падне в рибарника, без акъл останах. Тя да се смее ли, да плаче ли от случките не знаеше...
И последно като ги бяхме събрали на село преди седмица - две.Пратили сме ги да си играят в другата стая, като са сами без надзор от възрастен по - добре си игарят, по - малко се карат. По едон време пълна тишина. Влиза баба им и отива при тях и какво да види. На масата имаше оставени чинии с ядене, след малок ще се обядва.  Намерили децата кутията със сол, и осолили едон хубаво всичко.Цялата кутия беше изсипана прилежно по чинии, по иначе вкусните мекички и по цялата стая....
Виж целия пост
# 25
......Доста се чудих какво ще да е и ми светна чак като открих празната найлонова опаковка между дрешките. От предната вечер се чудех и маех къде отиде новата, току-що отворена пита кашкавал.  Mr. Green  Sick  ooooh!
Ауууу, леле.... Shocked
Виж целия пост
# 26
Много се смях!  Laughing Атти, особено на твоите истории.  Laughing

Ние в последно време също сме на вълна рязане с ножица, но за сега с минимални жертви. Първата крачка я направи синът ми (2г) - напипал детската ножица на дъщеря ми и хооп един кичур го няма. Добре, че дойдох преди да са станали повече. Но пък тази случка вдъхнови дъщеря ми, която до този момент използваше ножицата, за да си реже само хартийки - започна да подстригва куклата, а също и брат си.  Mr. Green Тя иска дълга коса като на фея и не е глупава да реже собствената си коса като се намират други доброволци.  Twisted Evil
Виж целия пост
# 27
 Grinning
Виж целия пост
# 28
Уникални истории, уникални! Особено кашкавала и тоалетната хартия са номер 1 в класацията за всички времена  Grinning Аз засега нямам какво да разказвам, но ще ви чета, защото и мен ме чакат интересни времена.
Виж целия пост
# 29
Ох, хем се хиля, хем се въздържам да не напълня сама цялата тема още в началото, ама пакостите ме подсещат за наши подобни случки  Laughing

Бяха малки диванетата. На 2 и на 5 съответно. Приключваме с вечерята, пращам ги да се съблекат за къпане, докато прибера масата. Отивам след това и заварвам красота в бяло - баткото съблечен гол, тя по чорапогащник - и двамата китосани отгоре до долу с крем Бочко - коси, дрехи, съответно и обстановката белната. Мдаааа, наистина трудно се мие Бочко от коси.

Той - на 2 и нещо. Играе си по леглото, аз прибирам изпраните дрехи по шкафовете. Обръщам се към един шкаф да сложа още нещо и зад гърба ми ужасен трясък и още по-ужасен рев. Младежът отворил най-горното чекмедже на нощното ми шкафче и стъпил в него. Шкафчето се преобърнало и го затиснало - хем в чекмеджето, хем под шкафа. Нямаше аварии по детето.

Прясно-прясно - от Великден. Гостуваме на село при свекърва ми. В съседната къща живее братовчедката - на 9. Компания за милиони, три броя. Двамата по-големи си играят на готвачи под един орех, готвят - кал, мравки, трева, каквото ти душа иска. Малката е в стаята при мен, рисува си, големите ги виждам през прозореца. Спокойствие. По едно време ги губя от поглед и хоп, пристигат. Играем още малко и тръгваме да се прибираме в нашата къща. Обаче! обувките на малката ги няма. Търся, ровя... синът ми ме застрелва - Мамо, обувките са в езерото.  Shocked Моля? Какво езеро  Shocked - Ела, ще ти покажа. - И ме води към дъното на двора, той граничи с река, ограда няма. Сочи към тревата по брега - там са. Хващам се аз за главата и призовавам бащиното тяло - ела веднага и носи въоръжение: ботуши и фенерче (вече се е мръкнало). Преравяме треволяците и само благодарение на фенерчето откриваме обувките почти до водата. Братовчедката ги занесла там и ги метнала - не стана ясно защо. Без малко да се прибираме до София по джапанки.

Кашкавал в пералнята още не сме имали. Слава Богу.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия