Мамо, виж каква я свърших днес!

Само на 2-ра страница съм, а вече ме заболя смешника.
Ще пиша и аз по-късно, че имам богат материал за споделяне, а сега нямам време.

леле, колко са идейни;
не бих се сетила че с четката за вц-то могат да се мият крачета 

.Направо ме заболя корема от смях.

А на мен всъщност ми стана много мъчно, защото нямам нито една, ама нито една пакост, с която да "похваля" дъщеря ми! Май много послушно дете не е на добре Вече е на 7 год. а нито една пакост не е сътворила
Но това не ми пречи да се хиля на вашите изобретателни малчугани!

Фики, не е нормално това 

Сега се сещам една от най-най-първите поразии на дъщеря ми, току-що проходила (протичала е по-точния термин  ). Говоря вкъщи по телефона, но едновременно с това вървя след нея, за да я наблюдавам и предотвратявам поражения. Малката се протяга към кухненския плот, изсипва на главата си една току-що отворена кутия маслини, всичко се разпилява по пода, лисва саламура, аз все още със слушалката на ухото се навеждам да събирам маслини и я виждам как взема от масата една стъклена чаша вода, на бегом прекосява стаята, отваря чекмеджето с бельото си, излива със замах чашата вътре, след което я натиква в една кана, пълна с вода, като я заклещва вътре. Цялото изпълнение траеше под 10 секунди. Останах няма и зяпнала, слушалката увисна, а аз се затрудних да реша коя поразия първо да захвана да оправям. Нещо, което вече прекалено често ми се случва.

Май няма дете, което да не се е мазало с крем Бочко или Здраве  . Моите също не пропуснаха. Намазани бяха и двамата от главата до петите с крем Здраве. Веднъж бяха набарали и спиралата ми. Омазали се бяха по цялото лице, но най- много в областта около очите. Добре, че поне не си бяха бръкнали в очите.
Единия маймун се беше бръснал със самобръсначката на дядо си  . Така си беше надрал брадичката, че лошо ми стана като го видях.

2 белички няма да забравя, защото зор видях докато оправя "пораженията"
Първата- Бяха на около 3 г. За десерт след вечеря ще хапват мандарини, които сами си белят. По принцип десерта си го хапват сами, а аз измивам чиниите от вечерята. На кой от двамата му е дошла великата идея  за тази беля не знам, но косите им бяха залепнали по главите от сока на мандарините. Полудях направо, кой пръв да изкъпя и как да махна мандарините от косите им 
Втората- Пак бяха по- мънички.  Опънала съм се аз на леглото и говоря по телефона с леля им, а те на масичката им си хапват зрънчо. Чувам хрупането им и съм спокойна, че всичко е наред. Нооо не обърнах внимание тогава на смеха им.  Като станах и като ги видях какво бяха направили с това зрънчо свят ми се зави. Един пакет на сол го бяха натрошили, по целия килим, по главите им, по дрехите им налепено, дори под блузите им имаше зрънчовци.

Аааа и аз съм правила грешката веднъж да ги оставя да ядат сами мандарини. Бяха намазали цялата едната стена на детската стая с мандарина. Не знам какъв е тоя сок обаче след няколко измивания още има следи по латекса.  

Леглото на дребосъчка още пази следи от едно голямо омазване с бебешко олио Бюбхен.Че каквото и да правех, каквото и да струвах едното чаршафче също. Тя, братовчедчето и /което винаги е в основата на белите/, кошарата, матрачето, чаршафчето целите бяха в бебешко олио...

Моята още не се е мазала с крем Здраве.
За сметка на това имаше навика /наследен и от брат и/ да ми унищожава най-любимите червила по следния начин - хубаво размазани на стената или пода.
Килими вече няма в нашата къща и няма и да слагаме скоро, точно заради трохите от всичко, които ръсят непрекъснато.

Започвам с лудориите на баткото...

На гости на мама сме, в къща с огромен двор. Вечерта си правихме барбекю и сме оставили съоръжението със скарата и пепелта от дървените въглища да изстиват на вън. Дребния, понеже е почивен ден се буди на другата сутрин още в 6.30 сутринта и започва да мрънкоти. Обличаме го и го пускаме на двора, зер лято е и е топло, а и ограден двор с висока ограда, кладенеца с тежък капак - нищо не може да му се случи. Излизам след 10-на минути да го нагледам и що да видя? Нашият преместил скарата и с пълни шепи граби пепелта от въглищата, хвърля я над главата си и се посипва отгоре, подкача весело и се залива от смях...а черен, черен ... кожата, дрехите, косата- всичко ....Все едно цигане от комина излиза. Викнах да му се карам, а той се разплака и като му потекоха сълзичките  оставиха бели следи по бузките, чак ми дожаля за него...

Беля втора. Пак така сме пържили вечерта картофи във фритюрника и сме го оставили на кухненския плот с отворен капак. Събудил се нашият рано и тихомълком си преместил един стол да погледне какво има, аджеба, в тая голяма тенджера. Естествено, бутнал фритюрника настрани и близо 2 литра олио ливнали по земята. Ама той не казва, защото знае,че ще му се караме - опитал се да го събира с шепи и се омазал и той целия. Хайде, него го измихме, ама как се чисти кухня, мебели, под и килими буквално плуващи в олио не ми се разправя.

Беля трета. Решавам аз да му делегирам отговорност да се грижи и забавлява за малко сестра си, докато ние с баща му хапнем набързо, че последния месец все прави на кухненския плот вечеряме притропвайки от крак на крак (викаме му вече коневръза на това място, защото като конете ядем). А ситуацията е такава, заради бебето от което е невъзможно човек да седне на масата и да вечеря като нормалните хора (но темата за сестрата на бедствието е друга тема). Та, казвам му аз: "Хайде сега, мамо, ти ще гледаш бебето за 15-на минути и ще го забавляваш, както какичките ви гледат в детския клуб. Ти ще си му отговорник и ще ни кажеш, ако тръгне да прави бели". Баткото с ентусиазъм приема идеята, след което им изсипвам един куп играчки и отивам доволна и спокойна да похапна. След няколко минути ненадейно на вратата на кухнята се почуква, появява се синът ми и с жест с който представят следващият номер в цирка триумфално заявява: "Дами и господа, представям Ви - Мария!", после избутва напред сестра си, чието лице не е просто изрисувал,а направо оцветил - бузите,челото, носа - всичко. Само очите и зъбите и светят! Вживял се в ролята си милият и решил като какичките дето рисуват лицата на децата, та и той така да направи. Как не и е избол очите! И какви бяха тия фулмастри - нямат изтриване, колко търкане търках!  
Цяла седмица извеждах бебето такова оцветено навън, а как ни гледаха хората, като си помисля -пак ми става неудобно!

По-късно ще допълвам за щуротиите на дребната, която е достоен наследник на батко си.

Ulia  

Малкото ми пупи се затиши нещо.  Отивам да видя какво става.  Гледам стои в стаята си до малкото столче и го полива с сок.  Сок на паркета, на килима сок сок сок. 
Викам - Какво правиш бе човеко?
- Мами поливам да порасне, много малко ми е вече. 
Ми аз бях виновна, защото предния ден поливахме цветята да пораснат. 

Миналата година по това време сме на едно село до Дунав със свекарите. Дъщеря ми, тогава две годишна си бута едно от тия бастунчета с топка,които дрънчат. Та минава покрай мен, баща ѝ след нея. Ние се заговорихме със свекърите и след малко гледаме мъжа ми пристига, но малката я няма. Питаме го къде е, а той " Ми с вас!" Той ходил до колата, ама не казал на никой, че просто минава, а не ходи по Моника. Разтичваме се всички да видим къде е детето, и я намираме зад къщата, застанала пред трите пчелни кошера, ухилена до ушите си с 16-каратовата си усмивка, мааааха с бастуна срещу пчелите.

а моят Убавец, като се беше "гелосал" с хидра бебе на малкия, понеже горе е с помпичка, к съм забравила да "заключа" и гордо ми се показа, колко е красив 

о, да и за флумастрите..вчера се трихме половин час, че не излиза,обеснявах, че това не са такива боички, нищо, че приличат 

Рисуването с фулмастри вече не го смятам за беля откакто открих едни миещи се с обикновена водичка. Родих се ви казвам. То по чаршафи, лице, ръце, крака, корем, тапети... къде ли нямаше фулмастри, някои места още си носят спомените. Не само каката, а и малкото не и отстъпва, дори се "гримира" като мама с тях и доволна пристига да се представи с репликата "не мамуна" /не съм маймуна/.
Първата беля на каката беше на година и 3 месеца. На гости сме на нашите с преспиване. На другия ден те са на работа, ние с малката оставаме през деня и вечерта се прибираме. Скоро баща ми боядисвал прозорците и половин кутия боя стои на едно рафтче в коридора. Тя не стига до него, защото е на високо. Та отивам аз до тоалетната, тя обикновено ме придружава. И този път влезе с мен, ухили ми се и излезе. Докато си помисля "един път да си свърша работата на спокойствие" и чувам едно тряс и отваряне на врата. Скачам аз както съм със свалени гащи и какво да видя. Преместила си нашата коша за боклук, качила се на него за да стигне боята, ама тя тежка и не могла явно да я вдигне. Резултата - боята разлята по пода, боклука върху боята, боя по вратата на кухнята и едни малки стъпчици с бяла боя по килима в кухнята, едно дете оплескано с бяла боя по ръцете, дрехите и дори отзад на дупето и гърба протегнало ръчички към мивката да си измие ръцете. Грабвам я и я стоварвам в банята където свалям дрехите с боята докато звъня на баща ми да го питам къде му е разредителя, а беладжийката реве, че иска да се измие, пък аз съм я махнала от мивката. Оказва се, че разредител няма и на мен ми идва да ревна заедно с диването.