Безперспективни хора - или тежка дискриминация

За рехабилитатор ли става въпрос?
АЗ съм имала случай с рехабилитатор, който съвсем честно още на първото идване каза същото за наш роднина. Ние естествено си минахме по реда - отричане, ревове, надежди за чудо. Понеже си  плащахме, дойде пет пъти, но на петия пак каза същото - няма никакъв шанс за подобрение, мога да ви взимам парите, но ще ме е срам. И така, прав беше човека.
Доколкото разбирам в темата става въпрос за човек на заплата, на който това му е задължението, и от тази гледна точка няма много право на подбор и претенции. Но ако има капацитет и длъжност да преценява тези неща, вероятно е бил в правото си. Има много подробности за уточняване.
Друг въпрос е как го е казал на пациента, там вече доста куца системата.

  Става дума за лечение явно. Колегата ти иска да работи само с такива, на които може да подобри състоянието, така ли...
 не виждам какво можеш да направиш, освен да настояваш такива случаи да се преразгледат от друг специалист, ...
 

Мда, общо взето кауза пердута, но явно цялата ни система е такава, след като изобщо се допуска подобно нещо...

shammi, освен, че има смисъл е и много важно особено ако става въпрос за рехабилитация!
Относно работата, има програми към БТ, от които могат да се възползват и хора с умствена изостаналост.

  "Боговете сигурно са полудели"   




Да , хората с недъзи в БГ са без преспектива и дескриминирани 


Тук виждам точно обратното 


Пример:

В ДГ на детенце в офиса работи мъж с инвалидна количка  много е готин и отзивчив , не седи само в офиса  щъка и по групите и оправя понякога софтуера  На децата не им прави впечатление че човека е с някакъв си недъг 




П.П. Оп , върнах се да прочета и се обърках ,дали поста ми е на място   

За какво е темата всъщност ?

Шами, напълно те разбирам. Само, че ти казваш "система", а такава няма. Социалната работа е един от основните стълбове на държави като САЩ, но у нас нито има традиции, нито пък значителна част от колегите имат идея за какво става дума. Подхожда се формално, гледат се документи, не се оценяват хора. Освен със самите потребители на социални услуги, не се работи и с хората в общността, които биха могли да бъдат въвлечени в подобряване на положението на хора с някакви затрудненя. Толкова е разочароващо да имаш идеи, знания и сърце в системата за грижа за хора в риск, че просто се прегаря в един момент. Ама това може да го разбере най-вече
човек, който се е пържил в тоя тиган.

Давам пример за тезата на Шами. Преди време бях директор на център за трудова рехабилитация на хора с психични заболявания. Това беше през 2005, когато идеята хора с психично заболяване да работят на интегрирани работни места беше анатема, но това е друга тема. Имахме клиент на центъра - страшен михлюз, не му се работеше изобщо, идваше за компания. Тежките психични разстройства не насърчават много инициативността, факт. Но имахме и такъв младеж, който беше толкова стриктен и с такава жажда за работа, че от нямане какво да прави беше преписал "Крадецът на праскови". Колегата на Шами би взел досиетата на тези хора и би ги метнал в кашона като идентични случаи, защото ... не е много готин човек и е лош професионалист.

Шами, мисли му колко ще устискаш в системата.  

Да, дискриминация е, защото всеки човек/дете с увреждане има право на достоен живот независимо има или няма потенциал за развиване.
Дали има потенциал решават компетентните за целта лица, правят го на базата на своя опит, познания и статистически данни, често вземат решения и само по документи без да са видели пациента на живо
Много често голяма част от тези компетентни лица на базата на статистиката и личен мързел просто отписват по-тежките случаи, защото не им се занимава, къде по-лесно е да хванеш един лек случай и с минимум усилия да постигнеш чудеса, а децата/хората с увреждания не са просто цифри, а живи хора  и много пъти напук на статистиката, макар и с наистина къртовски труд дори да не постигнеш чудо(пълно възстановяване), то поне облекчаваш живота на детето/човека с увреждане, а и на останалите около него.

Сългасна. Опазил ме бог от Богини в България, затова съм тук. С увреден слух съм - чувам, не съм глуха, но ми е трудно. В България никой никога не си направи труда да ми улесни живота. Нито преподавателите говореха по-силно, нито колегите проявяваха разбиране.

Вече живея в САЩ. Работя като мениджър в Майкрософт, имам подчинени, водя се успяла и богата по тукашните стандарти, колкото и нескромно да звучи. Нещо, което никога нямаше да имам иначе, защото щях да съм в графата "безперспективни". Имаме слепи програмисти, хора в инвалидни колички, хора с тежки увреждания, на които им са осигурени accomodations и работят ефективно наравно с другите. Незрящият ми колега пише на Брайл, ползва touchread monitor и има куче-водач, имаме рампи за инвалиди навсякъде, а аз съм лесна - нося си апаратчето и на конферетни разговори имам специална система за лесно чуване.

В САЩ дискриминацията е подсъдимо деяние.
В България дискриминацията е навсякъде, дори по форумите. Не било благотворителност наемането на работа. Мерсим на такова мислене. Това не е цинизъм, това е престъпна глупост и увредена народопсихология.

shammi, щом на времето, докато беше министър,
онази простакеса Масларова, си позволи да каже публично
за такива деца "Те толкова си могат" и вкара десетки в
гробищата, какво остава за редовия служител...
Манталитет, възпитание и традиции - тези неща куцат
у нас и никога няма да се оправим. Едно време таях надежда,
вече не. Простак до простака мила моя майно льо!

Факт. Още не сме доживяли дните,когато ще наемем и плащаме на човек,който е с дадено увреждане--всеки може да помага с нещо,макар и малко.

Виждам се с такива хора--те ми казват колко неща могат, и като ги изпратя на интервю--не ги взимат...направо ми се повръща от такива работодатели вече...последния пример е на момче с физически недъг,който не му пречи на работата, просто не изглежда добре. Говори доста рядък език...еми не го искат. А ще работи пред компютър,няма да се вижда с хора...

Писала съм го и друг път- в университета имахме незрящи колеги, на които четяхме и записвахме лекции с прост касетофон.Не го бяхме измислили ние, те ни помолиха, ние се ентусиазирахме.Изучаваха сериозна специалност и се справяха успешно.Това- във време, през което нямаше форуми, нямаше и възможност много-много да се оплакваш от несправедливо отношение поради увреждане.

Когато бях студентка с интерес прочетох "Необикновената повест на един съдия"от П.Здравков
Едно обикновено момче при инцидент с електричество остава без ръце.И с упоритост се изучава и става съдия- специалност по която тонове хартия трябва да изпишеш, за да се обучиш добре.

И един съвсем обикновен пример- имах далечна роднина, тежко пострадала от менингит в детството си.Не беше ходила на училище, не знаеше да пише и чете, не създаде семейство, за нея се грижеха роднини.Но такива невероятни дантели ,шевици плетеше, така умееше да шие!Просто като изваяно с вълшебна пръчка!

Мисълта ми е, че силната воля и дух правят чудеса, а не точно нечие признание.
Съзнавам, че обществото е длъжно на хората с увреждания, тъй като все още придвижването е трудно, не всички обществени места са достъпни, лечението е скъпо и често непосилно.

Но индивидуалното развитие наистина е по-скоро резултат на силна воля,на подкрепа на близките, отколкото на нечия оценка.Даже и понякога негативната оценка е изигравала роля на стимул.

От друга страна, вероятно специалистът , който е отписал човека като "безперспективен" е проявил недоверие в собствения си професионализъм, а не във възможностите на другия.

А за тежка дискриминация при трудовата заетост може много да се говори, но не е по темата.

Темата е безкрайна. У нас като общество май още не сме дорасли до това да се отнасяме човечно с по-слабите. Помислете си за всички хора, които чукат на дърво, ако видят дете с увреждане. Преди време в друга тема беше писала майка на дете с аутизъм, на която през цялата им лятна почивка някакви хора им правели забележки за детето, бяха я докарали до сълзи и дотам да търси къде да се крие с детето.
Имаме да извървим дълъг път.

О,да, но темата е изключително дълга. Тук има много хора,които са живяли и живеят в чужбина. Всички могат да дадат много примери за отношението и нагласата там и тук.
За жалост учим и децата си да не уважават хората с увреждания, изобщо различните--с различен цвят на кожата,по-дебелите, "грозните"....отвратително общество сме.

може да не е много по темата, но.... на мен не ми прави впечатление дали човекът, с когото общувам има някакви недъзи или не- не забелязвам такива неща, приемам хората нормално. обаче ми прави лошо впечатление, когато някои хора сами си поставят ограничения и се определят като безперспективни: "не мога да правя това", "не мога да се науча"- и не става въпрос само за хора с увреждания...

Къде си прочела такива определния в официален документ? Вадиш думи от контекста или....?
Моите уважения, но коментари и анализи на решенията на ТЕЛК изобщо не са в рамките на компетенцията и задълженията на рехабилитатора.