. На всеки му минават различни мисли през главата, всеки го изживява различно. Някои от вас е имало на кой да разчитат, други сме били сами. Едни с децата си, аз с приятеля ми, който никога не е изживявал земетресение и първоначалния шок при него беше много по-голям. Огромен, социалистически гардероб с надстройка почти падна върху него. Спомена се запечатва в съзнанието ми. Ако във вашите глави най-голямата загуба би могла да бъде описана като счупен комплект чинии, някои от нас реално видяха застрашен живота на най-близките си. Преди години съм защитавала с тялото си прохождащо дете. Страхът е нерационален, но съществуващ и не бива да се подиграваме на тези с по-слаба психика от нас.
и не съм отакачена защото чувствам дори и най-слабото трусче . Не тези който се правят на силни и ни се подиграват най-вероятно иил са били далечка от епицентъра или са досат нечовешки настроени . Никога няма да забравя ужасното бучене и как земята се люшкаше а малкаат ми сестра плачеше беше толкова страховито и плашещо че дори не мога да го опиша с думи . Ужасът да ес събудиш и всичко около теб да се треше и да чуеш изплашениет писъци на хората никога няма да забравя тази нощ и това че ме е страх ме прави кукувица
Препоръчани теми