Как се живее без любов?

не се иска много акъл да се сети човек какви ще са отговорите на преживелите го, като се има предвид модата да си як, смел и готов да си гониш щастието въпреки децата.  То е ясно, че тези, които живеят по други яначин няма да напишат и едно изречение, защото веднага ще са в категорията на сивите лелки, които са лузъри, страхливи и нямат смелост да се изправят срещу предизвикателството да напуснат мъж и/или деца!

Не винаги зарязването на всичко и започването на "нов живот" е правилният и добър избор.
В търсене и гонене на любовта...накрая човек може да остане без нищо...и да е по-нещастен, отколкото е бил преди това.

Не е така , Андариел. Аз лично написах мнението си на база преживяното като дете на разведени родители. И осъзнала след време някои неща. Знам какво съм изпитвала , така,че няма сила на тая земя,която да ме убеди,че щеше да ми е по-добре с двамата вкъщи нещастни,вместо с двама щастливо разделени. И тук въобще не става дума за мода, а за преживяно. Другото,което не е подплатено с опит е само бла-бла.

а откъде знаеш, че е нямало да се оправят нещата между тях след месец, два  или година? Зощото е можело, но никога няма да го разбереш, защото няма как да се върне времето назад и не може да се рестартира играта. 

Знам  Познавам си родителите. И до ден днешен са в приятни приятелски отношения но в двойка не биха били НИКОГА щастливи.И го знаят и двамата.

Ами ето за съм преживяла обратното - родителите ми се разведоха чак като бях голям и самостоятелен човек и няма сила на тази земя, която да ме убеди, че щеше да ми е по добре само с майка ми и евентуално нов мъж, отколкото с двамата ми родители.Така, че Мирама си е напълно права.Няма двама души в напълно еднаква ситуация и с еднакви реакции.

Пасинет,че няма двама души еднакви и две преживявания еднакви е ясно.
Просто мненията,които се базират на опит са много по-меродавни от тези,които само предполагат.
И да,при теб отношенията им и липсата на любов между тях може да не се е усетила. Което означава - едно голямо браво за тях - защото това е много трудно постижимо.

"Без нищо"?  А този който няма любов има ли нещо?

Ех, тази любов, тази любов. Много сте романтични и влюбчиви. Има хиляди други начини да се живее добре и без любов. 

О да, ако си сам без любов може някак (до известно време), но да живееш с мъж в "нелюбов"- това не е същото. Защо ти е нужен? За втора заплата или как? Да ти изнася кофата с боклука или да ти смени изгорялата крушка? Защо?
Да ти действа психически и осезаемо физически с ежедневното и ежечасно безразличие и неразбиране. Това не е дъбър живот- това е никакъв. Без любов няма НИЩО.

Лизет, абсолютно втората заплата, грижата по децата и пр. бла-бла е основната причина да съществуват не едно и две семейства.
Кофти. Пазарна икономика. 

То е ясно, че ако става дума за гонене на собственото щастие в постоянно скачане от цвят на цвят, водейки се по повърхностните влюбвания, тръпки и нам си кви още дивотии, това си е егоизъм и безотговорност - към себе си, към партньора и към децата. Но понякога има и случаи, в които нещата са стигнали ниво, което не позволява щастливо продължение на семейната история, независимо при кой от двамата се появява. И въпреки усилията не става и не става. Кое е по-добре в такъв случай - да се разберат навреме като хората и всеки по пътя си или да отлагат и да мъчат нещата, докато в един момент стигнат дотам, да не могат да се понасят, да си говорят само чрез обиди и скандали, и да въвличат и децата в това? Така или иначе е ясно, че пак ще се стигне до раздяла, но вече много по-грозна и неприятна за децата. Също така има немалко случаи, в които вече порасналите деца обвиняват родителите си, че са търпели заради тях, като са мислели, че така им създават щастие, а децата са преживявали всичко. Има и обвинения от страна на родителите към децата - *аз останах с майка ти/баща ти заради теб, пропилях си живота, ти как ми се отплащаш сега?* Така че не се знае кое къде ще избие, никой не може да каже.
П.П. Няма да забравя как веднъж едни познати ни поканиха на гости. Отиваме ние - те разпънали една софра, музика свири, веселба, танци ... Пък нямаха някакъв повод на тая дата. Срам, не срам, питаме какво празнуват. Отговор - *ми разведохме се и сега празнуваме развода*.   Без грам злоба и ненавист един към друг, децата - весели, щастливи. Ей на такива хора шапка им свалям - решили, че не могат да мелят заедно, развели се мирно и тихо без скандали, делби, разправии за децата и прочие красоти, съпътстващи повечето разводи, и чак и празнуват. Но са запазили човешкото отношение един към друг и отговорността си към децата.

Тогава не ми говорете че не става дума тук за лузърки.

Един себеуважаващ се човек не може да не може да живее самостоятелно и да печели подобаващо.

С грижа по децата не излизайте пак моля-моля...

Ни най-малко, Лизет. Въпросът не е нито до наличието на деца, нито до наличието на любовник в такива случаи. Зависимостта е комплексна- липса на образование, добре платена работа, собствено жилище, липса на подкрепа от страна на роднини и близки...

Нека има и лузъри, инак щастливите няма да може да се откроим, нали Лизет?

Е, глупости...