heureuse, а какво ще направиш, ако мъжът ти продължава да е същият всеотдаен баща, вижда си всеки ден детето и се грижи всякак за него, но е спрял да обича теб и не иска да имате любовни отношения повече? Тоест при една раздяла детето няма да му липсва реално, той ще си го вижда редовно (не вярвам да го спреш), но просто не иска да е с теб повече? Е, пак ще трябва развод, нищо че изначално не си го искала и нищо не си сбъркала. Освен ако не мислиш да живееш без грам любов в семейството, което как си представяш да стане. Просто не всичко в този живот е под наш контрол, това е. То и аз не бих си зарязала семейството заради липса на тръпка, но ако насреща ми излязат с този номер, какво да крепя?
Виж целия пост
Как се живее без любов?
- Публикувана: 24 май 2012, 20:45 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2026, 11:18 ч.
# 451
2 юни 2012, 10:48 ч.
Как ще живее без любов зависи от човека. Няма формула.
Едни в такава атмосфера си се чувстват чудесно - като цвете в парник - няма го галещия вятър, но пък всички други условия са перфектни, детето им расте в добра среда. Не изпитват необходимост от пърхане на пеперуди, спокойствието и уважението са им достатъчни, за да са в мир със себе си.
За други липсата на любов е изгаряща болка, която дори извънсемейните забежки не могат да компенсират. В такъв случай най-тъпото основание да се запази статуквото, е заради децата. Психологическото напрежение влияе не само на настроението, но и на здравето, това поне едва ли някой ще отрече. Болният родител е непълноценен в една или друга степен.
За себе си мисля, че ако се разведа, то ще е, защото повече не мога да живея с този човек, а не защото съм намерила любовта с друг.
Виж целия пост
Едни в такава атмосфера си се чувстват чудесно - като цвете в парник - няма го галещия вятър, но пък всички други условия са перфектни, детето им расте в добра среда. Не изпитват необходимост от пърхане на пеперуди, спокойствието и уважението са им достатъчни, за да са в мир със себе си.
За други липсата на любов е изгаряща болка, която дори извънсемейните забежки не могат да компенсират. В такъв случай най-тъпото основание да се запази статуквото, е заради децата. Психологическото напрежение влияе не само на настроението, но и на здравето, това поне едва ли някой ще отрече. Болният родител е непълноценен в една или друга степен.
За себе си мисля, че ако се разведа, то ще е, защото повече не мога да живея с този човек, а не защото съм намерила любовта с друг.
# 452
2 юни 2012, 11:10 ч.
Абе за какво уважение може да иде реч ако няма любов? Няма начин в среда без любов да няма напрежение.
Виж целия пост
# 453
2 юни 2012, 11:13 ч.
Вярно е, не е за всеки! Подозирам, че по-темерутести и по-затворени хора могат да живеят така, но по-емоционалните са в беля. Ако нещата са стигнали дотам, че единият да не може да понася другия, а не само любовта да е угаснала, едва ли има смисъл и нещо, което да се крепи, то ще е по-зле от това да се живее с отявлен враг. Но пак казвам, при доста семейства може да няма любов, но да няма и непоносимост и отвращение, и така си живеят хората цял живот.
Виж целия пост
# 454
2 юни 2012, 11:24 ч.
Субективно е. Зависи от потребностите.
Виж целия пост
Абе за какво уважение може да иде реч ако няма любов? Няма начин в среда без любов да няма напрежение.
Субективно е. Зависи от потребностите.
# 455
2 юни 2012, 11:26 ч.
Да, имам чувството че хората са се разучили да обичат. Масово народа си живее без любов. Понякога умело заблуждават другите и себе си че такава в семейството има. Дали изпитват срам от факта че няма, но не съм срещала човек който да си го признава честно.
Виж целия пост
# 456
2 юни 2012, 12:02 ч.
Субективно е. Зависи от потребностите.
Напрежение със сигурност има но и аз съм на мнение,че можеш да уважаваш дори и след като си спрял да обичаш. Уважението се печели с отношение, любовта няма как да ти я върнат с отношение.
Виж целия пост
Абе за какво уважение може да иде реч ако няма любов? Няма начин в среда без любов да няма напрежение.
Субективно е. Зависи от потребностите.
Напрежение със сигурност има но и аз съм на мнение,че можеш да уважаваш дори и след като си спрял да обичаш. Уважението се печели с отношение, любовта няма как да ти я върнат с отношение.
# 457
2 юни 2012, 16:53 ч.
Добре де, от септември, когато и най-малкото ми детенце тръгва на детска градина, аз ще имам едва няколко часа на ден с него, преди да го сложа да спи. Как да си поделя тези безценни и крайно недостатъчни часове с баща им, който (хипотетично) ми е бивш? Моля се да не се се стига дотам, защото ще трябва да избирам между много лоши неща и за щастие просто няма да мога да мисля. Както по-рано споменах, тук, където живея, "изходът" е съвместно попечителство, т.е. детето една седмица е при майката и една седмица при бащата. Това според мен би било и най-справедливото решение в случая. Момичета, за вас ок ли е да си бъдете с децата само половината време? Защото за мен със сигурност не е. Тези практики имат и лоши отражения върху децата, защото те така и не разбират какво значи дом. Съгласете се че не е приятно всяка втора седмица да живеете на различно място, с хора, които имат различни порядки и т. н. Така че в този случай ще направя всичко възможно да се разберем като приятели. За мен да живея с мъж, с който съм загубила тръпката, но поддържам приятелски отношения, но да си виждаме общите деца през цялото време, когато можем, е по-добрият вариант. Но в краен случай - съвместно попечителство.
Виж целия пост
# 458
2 юни 2012, 23:05 ч.
За децата обикновено е по-добре това, което е по-добре за майка им. Никое дете не заслужава нещастна майка.
Виж целия пост
.а как е по - добре за децата 
За децата обикновено е по-добре това, което е по-добре за майка им. Никое дете не заслужава нещастна майка.
# 459
2 юни 2012, 23:09 ч.
Субективно е. Зависи от потребностите.
Напрежение със сигурност има но и аз съм на мнение,че можеш да уважаваш дори и след като си спрял да обичаш. Уважението се печели с отношение, любовта няма как да ти я върнат с отношение.
тук сме на едно мнение. Понякога си мисля, че ако човек можеше отнякъде данадникне в бъдещето и да разбере как би протекъл един развод с любимия или живот без любов между двамата, би разбрал безпогрешно дали си заслужава да се ожени за този човек. Според мен много бързоо и лесно любовта се сменя с омраза и неприкрито отвращение, а уважението е непостижим лукс.
Виж целия пост
Абе за какво уважение може да иде реч ако няма любов? Няма начин в среда без любов да няма напрежение.
Субективно е. Зависи от потребностите.
Напрежение със сигурност има но и аз съм на мнение,че можеш да уважаваш дори и след като си спрял да обичаш. Уважението се печели с отношение, любовта няма как да ти я върнат с отношение.
тук сме на едно мнение. Понякога си мисля, че ако човек можеше отнякъде данадникне в бъдещето и да разбере как би протекъл един развод с любимия или живот без любов между двамата, би разбрал безпогрешно дали си заслужава да се ожени за този човек. Според мен много бързоо и лесно любовта се сменя с омраза и неприкрито отвращение, а уважението е непостижим лукс.
# 460
3 юни 2012, 02:33 ч.
Ами да,затова дори когато спреш да обичаш но виждаш,че те ценят,обичат,уважават държат се добре с теб въпреки всичко - най-малкото,което дължиш е уважението.Обичта може да не зависи от теб и разума ти .. но трябва да си кретен да спреш да уважаваш само,защото любовта я няма.
Виж целия пост
# 461
3 юни 2012, 12:09 ч.
Cамо човек, който никога не е изпитвал любов може да се примири да живее без.
Може да имаш всичко - успех, слава, богатство, власт...но нямаш ли любов, нямаш НИЩО.
Да не изброявам колко велики творци си отидоха от този свят защото избраха смърт пред липса на любов...
Виж целия пост
Може да имаш всичко - успех, слава, богатство, власт...но нямаш ли любов, нямаш НИЩО.
Да не изброявам колко велики творци си отидоха от този свят защото избраха смърт пред липса на любов...
# 462
3 юни 2012, 12:13 ч.
Може да имаш всичко - успех, слава, богатство, власт...но нямаш ли любов, нямаш НИЩО.
Това и за мен е 300%-тен факт .
Не се живее само с уважение ... и с привкус на отминали далечни спомени,че някога сме обичали.
Виж целия пост
Може да имаш всичко - успех, слава, богатство, власт...но нямаш ли любов, нямаш НИЩО.
Това и за мен е 300%-тен факт .
Не се живее само с уважение ... и с привкус на отминали далечни спомени,че някога сме обичали.
# 463
3 юни 2012, 12:18 ч.
Уважение...? Аз никакво уважение не съм виждала в семейства където няма любов. Абсолютно съм убедена че без чувства уважението няма място.
Виж целия пост
# 464
3 юни 2012, 12:19 ч.
Хм,тук не мога да се съглася.
Виж целия пост
Уважение...? Аз никакво уважение не съм виждала в семейства където няма любов. Абсолютно съм убедена че без чувства уважението няма място.
Хм,тук не мога да се съглася.
Препоръчани теми