Радостта ми е голяма - ще съм НОЕМВРИйска мама - еп.6

Добро утро мами   ,

Аз пак съм на линия, въпреки Че има един куп за гладене, но нещо ме мързи. Да взема да се изкажа за бебетата, пък после ще видим.

Съгласна съм с ШушулЧе  относно необходимостта бебето да е до майка си още от раждането. Казвам "необходимост" имайки предвид самото бебе, което напуска средата, в която е живяло 9 месеца и има нужда да ни Чувства до себе си, и с глас, и с миризма, и с докосване. То в този момент и до около три месеЧна възраст ни смята за Част от себе си, ние с него сме едно и също тяло. Представете си какво изпитва това малко създание оставено някъде сред непознати, изведнъж откъснато от всиЧко което познава. Само като си помисля и ми става жал.
Като казвам това знам много добре, Че всиЧко зависи от практиката в родилното където сме и това което там смятат за " нормално". Естествено, Че се подЧиняваме а протокола, какво друго ни остава ? Но за " мода" е просто смешно да се говори в този слуЧай.

Синапова, сега разбирам защо ти е било толкова трудно първите дни, секциото е много по -болезнено явно от нормалното раждане ( ако няма епизиотомия де). Моя позната не смееше да се изправи и ходеше превита на две. Тя самата ми казваше Че е поискала сестрите да вземат бебето и за два-три Часа, за да си поЧине, явно не е било лесно.

Мога да споделя инаЧе как стоят нещата когато ти оставят детето след като се роди, но съм раждала нормално.
Още като го извадиха и ми го сложиха на корема, за да го видя и да ми се оплаЧе Таткото преряза връвта. Като ме измиха и обуха, взеха бебока, за да го поЧистят в същата родилна зала. Облякоха го и го сложиха в един стъклен кош до мен. Там стояхме тримата два Часа, докато кървенето намаля и пак тримата ни заведоха в стаята. Показаха ми къде да звъня, ако имам нужда от нещо и ни оставиха сами. Виках сестрата за да ми покаже как да го сложа да суЧе, после минава и докторът и една лелка за да го прегледат и да ми покажат как се къпе и преоблиЧа, обясняваха какво трябва и какво не трбва да се прави. Първия ден сигурно десет пъти съм звъняла. От вторият обаЧе настояват да къпем сами, те стоят, гледат и корегират ако има нещо. Целта е като излезем от там да сме сигурни в себе и ( затова така се караха на другото майЧе).

Но ти признавам, Че си зависи и от бебето...моето много плаЧеше и изпадах в ужас от безсилие, нито можех да спя, нито да ям, даже в тоалената с него ходех...В тези моменти се радвах когато таткото идваше да го поноси из коридора.   Не ми беше много хубаво да оставам сама, но нямаше наЧин.
Вторит път беше направо песен, малкото само спеше и ядеше, преродих се.  
Такива работи мило. Бих говорила и за майЧината обиЧ която не dойде веднага, но хайде да не ви плаша.

Лек ден. Отвам да гладя.

На времето аз и трите пъти раждах в съседния ни окръжен град /тъй като имахме позната акушерка/, а не в нашия. Та бебета в тази болница са при майките/искаш, не искаш/ - не беше мода. Стаите бяха за 3, 4, а секциото за 2. Такива са ми спомените. Акушерките къпеха и повиваха бебета, памперси нямаше  В шкафа имаше пелени и можеше при нужда да си ги повием - ака то кой разбираше от такива неща  И като ревнеше някое,  твоето ли е или не и всички ставахме да ги гледаме  Затова не ми познато чувството да чакам часа да ми го донесат, то да е заспало и да не иска да яде и т.н...
Още помня първото раждане и изписване, после другите бяха лесни, лесни, че чак спомени нямам  ама и аз не чаках да минат много години м/у тях 

Аз понеже малко писах първия път,та да добавя нещо   

По повод това,че оставянето на бебето при майката може дори да е опасно за нея и за него,ако тя не е в състояние да го гледа.Спи си малчо при мен в креватчето,аз лежа в леглото и изведнъж той издава някакъв супер странен звук,с гръб е към мен и аз решавам,че се задушава,буквално скачам от леглото,само жена преживяла секцио може да си представи каква болка се изпитва при тази маневра,скачайки уплашена за бебо от леглото ме пронизва острата болка и едва не припаднах,видях че бебето е добре ревейки с глас и сълзи от болка.Съквартирантката се уплаши.
После ми казаха,че е можело да си отворя шевовете,да не дава господи  вътрешните дори,с този мой рязък скок.Ама майчин инстинкт.

Никой не навива да си гледа или да не си гледа сам бебето си от първия миг,просто разказвам при мен как е било.Затова и исках сега да раждам нормално,защото плюсовете са много,но май ще трябва пак секцио 

Добро утро.
Като чета спомените на Синаповая и Хетера и се чудя на акъла на някои жени защо предпочитат секциото . Все пак стотици години жените са раждали нормално и следователно това е най-естественото нещо на света (изключая случаите по наистина медицински причини). Никого не обвинявам, просто ми е интересно.
Аз се моля всичко да е нормално и да родя нормално без упойка.

Леле, какви живописни истории за раждането разказвате направо имам чувство, че ако бебето е при мен в болницата няма да се справя  

hetera, честит празник на майка ти, да е жива и здрава и много щастлива баба  
Хубаво е, че разказвате тези неща, защото първескини като мен няма от къде да ги научат. Трябва добре да си помисля, по въпроса за бебето в болницата и по-добре по-отрано, че аз някои решения ги взимам много импулсивно, а това си е важно нещо!

Little_Snow_White, и мойте мерки се променят със скоростта на светлината, но аз се кефя, защото принципно съм с малък бюст, а сега придоби що годе женствени размери хахаа Не се ядосвай на колегата, не си заслужава!

честито на разбралите пола тези дни  

Кой ти го каза?
Научната ръководителка на съпруга ми е родила нормално след секцио. Всички са заинатили да я режат, нали е по-лесно за тях, но тя намерила лекар, който ѝ водил раждането нормално. Просто поразпитай и потърси информация/  

Добрю утро мами и баба,
Ние след няколко часа тръгваме на турнир в Пловдив и се чуствам "жива" и в прекрасно настроение обожавам да сме на път. Луда работа!

Хетера, да ти е жива и здрава Мама

Dragony и според мен си взимай болничен, никой няма да ти даде тиквен медал, че си седяла и си работила до като си била бременна.
Предната бременост работих до преди 45 преди раждането. Сега мисля от другият месец да започна с болничните, повече почивка, повече положителни емоции.

known Честито "миченце"

Adelka, Ейнджъл и моята плацента е ниско още

За оставяне на бебето при майката ... Първото раждане все пак завърши нормално при мен, но от адреналина след раждането поисках бебето почти веднага в нашата стая.  После минаха часове, преди да се престрашим с таткото да я пипнем. Голям страх. Накрая видяхме, че никой няма да дойде да ни помага и ще трябва сами да се оправяме. Започнахме да молим сестрите да ни показват, общо взето за престой 3-4 дена натрупахме известен опит (таткото спеше при нас): как да я къпем, как да обработваме пъпчето, как да я кърмя и т.н. Едната вечер слезнахме до кафето на болницата и тогава я оставихме на дежурните сестри за 1-2 часа, не са се цупили. Която майка се чустваше уморена оставяше бебето в аквариума. Имаше бебета, които ги носеха само за кърмене. Майките които бяха със секцио, има даваха бебета след 24 часа. Общо взето, който както се чуства ...
Мисля, че това не те определя нито като перфектна майка, нито като лоша

За бебето е най-важно майката да се чуства спокойна и добре ...

P.S. Това раждане, ако е секцио (34 г.с. ще се реши) ще  се съобразя с правилата на болницата. Предполагам, че едва ли ще ми дадат бебето веднага след операцията. Пък и ако се чуствам така, как това са описали Хетера и sinapovaaya - определено едва ли ще съм в състояние. Tози път ще съм сама с бебето - татито ще гледа каката. 

Дали е мода или не - по-добре такава мода, отколкото секцио по желание.
Дай Боже всички да родят нормално, без усложнения и въобще нещата да минат както си ги представят. Само дето при една част от нас това няма да се получи. Аз 9 месеца си мислех как ще родя нормално, ще си държа бебето при мен и ще си кърмя безпроблемно. Е да, ама не. Не е като да не нося на болка, но след секциото съм писала, че за себе си не можех да се грижа, камо ли за бебе. Нощем беше маалко по-добре, защото мъжът ми беше при мен. Кърменето, слава Богу, беше единственото нещо, което си тръгна плавно от началото. Носеха ми я от първия ден, винаги гладна и когато огладнее, на не повече от 2-2,5 часа (от които 1 си беше при мен). Спеше като пън, и при мен, и в бебешката стая, и ревеше само когато е гладна. На втория ден ме попитаха дали искам да ми я носят и през нощта. Вярно, не е като да е била постоянно при мен, но беше от двете злини по-малката.

Та мисълта ми е, че е хубаво човек да има желание, но никоя майка не бива да се чувства виновна ако по една или друга причина не може да се грижи за бебето по време на задължителния престой. Като под "една или друга причина" нямам предвид да ходи да пие кафе, разбира се. Никого не искам да плаша, това са нормални неща и се случват, после се забравят. То и нормалното раждане не е най-приятното нещо на света (аз нали си изкарах и почти цяло нормално, само че без частта, в която бебето излиза  )

Привет сладурки    Най- напред честито на разбралите пола                    Добре дошли на новите мами,и на младата ни баба                 За раждането   аз ще раждам във Втора градска,там бяха и трите ми раждания,и съм доволна.  Бебето си е при майката през целия ден,а ако искаш и през нощта.       За килограмите    за сега съм +3. При първата бременност качих 13, при втората 18,а при третата 22.  И трите пъти успях да ги сваля,че даже и по надолу. Вярвайте ми по един или друг начин килата се свалят след това         Да ви се оплача и моя нос е запушен непрекъснато,и само олинт или др. капки с ксилометазолин ме отпушват. А нямам нито алергии нито нищо. Вече от 3 месеца си впръсквам. Това което ме успокоява е,че и при другите бременности беше така,и когато мине раждането,всичко изчезва като с магическа пръчка.                      А сега отивам да ви чета по-подробно,че преди малко всичко беше по диагонал           ПРИЯТЕН ДЕН                                               

llama, За съжаление в някои/повечето болници тук - останалите роднини нямат достъп до Родилен сектор, и единственият ти начин на контакт с тях е в кафето на болницата. Като споделиш, че си слезнал до кафето, задължително ли е да си представят всички, че пиеш кафе?! 

norbuku, Аз свалих след раждане, но пък качих доста килограми при кърмене. Сега определено ще внимавам по време на кърменето ... явно при мен хормоните са обърнати.

E, друго имах предвид аз.

Аз отдавна не бях идвала   , но компанията ви ми е приятна, какво да правя.

Хетера, забравих да Честитя и аз на майЧето ти.   Да ти е жива и здрава, радвай и се.
За раждането и аз ще ти кажа като шушулката, Че можеш да родиш нормално, но ще те следят отблизо. В много слуЧаи жените си раждат без проблем, толкова примери имам, в слуЧай на усложнение като отваряне на вътрешният белег например те карат за спешно секцио ( това се полуЧава понякога от силните контракции). Ето сега знаеш, ти си прецени.

ЛИТЪЛ, изпадам в такива състояния и още как ! Уж само три кила в повеЧе, а като се погледна прилиЧам на биволица, то едни гърди, едни кълки, задник  ВсиЧко ми отесня освен роклите, в които спокойно се ширя. Не мога да се понасям такава, но ще изтърпя, нали е за едно хубаво бебе.

СПАМ
A-aaa, добре. Защото ми изплува гледката с чашка кафенце по нощница и ми стана смешно 

Така,изчетох всичко най-после. hetera да ти е жива и здрава майчето                            Petite chose възхищавам ти се на търпението за пола на бебчо,пожелавам ти да е девойка,макар,че знам че и момче да е пак ще е дарено със същата любов   И не се    заричай,че ще е последното,и аз така си говорех третия път,ама ей ме на пак с тумбак              За раждането ,момичета, наистина нищо не може да се планира с точност предварително.  Има много случаи на родили майки секцио,които след 2 часа са вече във форма и сили да се грижат за бебчовците,а и такива които са родили нормално,които дни наред не могат да се вдигнат от леглото. А логиката следва да е обратното,така,че важно е  в крайна сметка всичко да мине максимално добре на според индивидуалния случай.      magarence_baby и при мен така се получи с кърменето,качих още, но и те се свалят.                             шушулче много са ти сладки всички снимки.                  И последно да питам пак,може ли някой да ми каже защо не мога да започвам новото изречение на нов ред,а уж се опитвам

Hetera да ти е жива и здрава мама.

Шушулче страхотна си!

Да споделя и аз моето първо раждане. Раждането ми се води нормално, но извадиха бебка с форцепс. Това нещо форцепс си е гадна работа, трябваше ми два месеца за да мога да се чувствам нормално. Нито можех да ставам нито да седя седнала, все с нагласяне ставаше всичко. Но все пак това се забравя и ето сега пак съм бременна. Раждах във ВМИ Пловдив, там носят бебетата при майките. Родих в 11 преди обяд и бебка ми я донесоха на следващия ден по същото време. Няма да забравя като ми я оставиха че започнах веднага да рева от щастие. Говорих по телефона и те ми я носят и издвам казах на мъжо че ми я носят и заревах. Оставиха ми я, като казаха че е яла и трябва след 3 часа да я накърмя и ще дойдат да ми покажат, но така и не дойдоха, ходих да ги търся, та уж показаха. Закърмих ме се! Не ми показаха как да сменя памперс, добре че беше момичето при мен и тя ми показа. Сутрин те ги къпеха преди визитация и съответно чистеха пъпчето. Независимо че нямаше много обяснения от страна на сестрите, не се шашках или притеснявах, аа само веднъж ми изкара ъкъла като я хранех и тя се задави. Тръгнах да търча с нея та да микажат какво да правя и така.
Наистина има страшно различни случаи, така че момичета с първо не се шашкайте и не правете планове. Всичко ще стане ясно в последния момент.