Аз пак съм на линия, въпреки Че има един куп за гладене, но нещо ме мързи. Да взема да се изкажа за бебетата, пък после ще видим.
Съгласна съм с ШушулЧе относно необходимостта бебето да е до майка си още от раждането. Казвам "необходимост" имайки предвид самото бебе, което напуска средата, в която е живяло 9 месеца и има нужда да ни Чувства до себе си, и с глас, и с миризма, и с докосване. То в този момент и до около три месеЧна възраст ни смята за Част от себе си, ние с него сме едно и също тяло. Представете си какво изпитва това малко създание оставено някъде сред непознати, изведнъж откъснато от всиЧко което познава. Само като си помисля и ми става жал.
Като казвам това знам много добре, Че всиЧко зависи от практиката в родилното където сме и това което там смятат за " нормално". Естествено, Че се подЧиняваме а протокола, какво друго ни остава ? Но за " мода" е просто смешно да се говори в този слуЧай.
Синапова, сега разбирам защо ти е било толкова трудно първите дни, секциото е много по -болезнено явно от нормалното раждане ( ако няма епизиотомия де). Моя позната не смееше да се изправи и ходеше превита на две. Тя самата ми казваше Че е поискала сестрите да вземат бебето и за два-три Часа, за да си поЧине, явно не е било лесно.
Мога да споделя инаЧе как стоят нещата когато ти оставят детето след като се роди, но съм раждала нормално.
Още като го извадиха и ми го сложиха на корема, за да го видя и да ми се оплаЧе Таткото преряза връвта. Като ме измиха и обуха, взеха бебока, за да го поЧистят в същата родилна зала. Облякоха го и го сложиха в един стъклен кош до мен. Там стояхме тримата два Часа, докато кървенето намаля и пак тримата ни заведоха в стаята. Показаха ми къде да звъня, ако имам нужда от нещо и ни оставиха сами. Виках сестрата за да ми покаже как да го сложа да суЧе, после минава и докторът и една лелка за да го прегледат и да ми покажат как се къпе и преоблиЧа, обясняваха какво трябва и какво не трбва да се прави. Първия ден сигурно десет пъти съм звъняла. От вторият обаЧе настояват да къпем сами, те стоят, гледат и корегират ако има нещо. Целта е като излезем от там да сме сигурни в себе и ( затова така се караха на другото майЧе).
Но ти признавам, Че си зависи и от бебето...моето много плаЧеше и изпадах в ужас от безсилие, нито можех да спя, нито да ям, даже в тоалената с него ходех...В тези моменти се радвах когато таткото идваше да го поноси из коридора. Не ми беше много хубаво да оставам сама, но нямаше наЧин.
Вторит път беше направо песен, малкото само спеше и ядеше, преродих се.
Такива работи мило. Бих говорила и за майЧината обиЧ която не dойде веднага, но хайде да не ви плаша.
Лек ден. Отвам да гладя.