Емоционално трудни моменти след раждането

  • 4 626
  • 32
# 15
Цитат
Със следващите често се осъзнаваш, че можеш да го караш по-спокойно във всяко едно отношение.     
Много е вярно! Peace
Виж целия пост
# 16


Сами живеем.
Не домакинствам. Е, поддържам, ако броим точно зареждането на миялната, пералнята, сушилнята (с функция гладене) и подобни уреди. Миещата прахосмукачка си е приоритет на мъжа ми.
Но... за почистването имам жена - за основните почиствания (прозорци, пердета, санитария).
За готвенето - мъжът ми готви, храним се на заведения, купуваме готова храна (не говоря за полуфабрикати или суха храна, а за ястия, според вкуса ни, вкл. и готвени от места, на които имам доверие по отношение на качеството). Аз готвя, когато имам муза. Пък и вкъщи всички се храним заедно веднъж на ден - не е толкова трудно да сготвиш за едно хранене, ако нямаш друг ангажимент, освен едно бебе.

Е, това сигурно е незаменимо - мъжът да готви.  Peace
Обаче моят е спец само в месата /скара, барбекю и т.н./, иначе другото аз. Обичам да готвя, но трябва да го правя всеки ден и доста време ми отнема. Уж правя нещо поне за 2 дни и все се оказва, че за другия ден няма и пак на печката.  ooooh! Mr. Green
Виж целия пост
# 17
Ще ви следя, за да имам предвид какво ме очаква.
Виж целия пост
# 18
Какви са тези депресии и щуротии (с риск да ме разстреляте)?
Защо трябва да си стои майката сама вкъщи (или навън)? Дори и да няма много приятели на тази вълна, може да посещава например курсове за бременни (докато е бременна), където ще се запознае с бъдещи майки на деца на горе-долу същата възраст и със същите проблеми...
Защо трябва да изглежда зле? Е имало някой друго кило отгоре... Те не само килата правят външният вид. Като се окъпеш и облечеш нещо което  ти харесва....
Домашни задължения... Ами нищо не пречи сутринта да напъхаш дрехите в пералнята и да ги простреш след разходката...Храната - има и по-лесни неща за готвене, ако днес не ми е стигнало времето, нищо не ми пречи да взема готови кюфтенца от близкия магазин и да нарежа два домата за салата...
Абе никак не ги разбирам тези неща с депресията. Това са най-хубавите ми мигове от живота! Пиша това само за да не си помислят бъдещите мами, че е задължителна....
Виж целия пост
# 19
С второто сигурно ще ти е по спокойно Hug,аз съм с едно ,но нямах време за депресии наистина,родих и след 3 часа бях вкъщи ,с едно малко бебче което не спираше да плаче и така стегнах се и нещата тръгнаха ,кога зле кога добре сега не мога да си спомня някой моменти направо ми се губят Mr. Green Crazy Ако имаш на който да разчиташ ,майка ,свекърва нека ти помагат поне в домакинските задължения,а и бебчето да е живо и здраво всичко ще се нареди ,вече имаш опит  Hug
Виж целия пост
# 20
Какви са тези депресии и щуротии (с риск да ме разстреляте)?
Защо трябва да си стои майката сама вкъщи (или навън)? ...
Защо трябва да изглежда зле? Е имало някой друго кило отгоре... Те не само килата правят външният вид. Като се окъпеш и облечеш нещо което  ти харесва....
Домашни задължения... Абе никак не ги разбирам тези неща с депресията. Това са най-хубавите ми мигове от живота! Пиша това само за да не си помислят бъдещите мами, че е задължителна....

Е, ако всичко с бременността и раждането е ОК.
Но не при всички е цветя и рози.  Peace
Виж целия пост
# 21
Поста ми е за тези случаи когато бебчето е живо и здраво.
Виж целия пост
# 22
То може бебето да е живо и здраво, но пък раждането да е трудно.
Варианти много Simple Smile
Виж целия пост
# 23
Да ти кажа никак не е задължителна, аз за мен си давам сметка, че желанието ми да се върна на работа толкова скоро е някакъв вид депресия.

Но тези с тръшкането, че не изглеждаш добре и нямаш време за кафета и приятелки и аз не ги разбирам, в крайна сметка човек сам решава да има деца и това е най-хубавото нещо, което може да ти се случи.
Виж целия пост
# 24
Поста ми е за тези случаи когато бебчето е живо и здраво.

Моите и двете бебчета бяха живи и здрави. Laughing
Само дето лежах 8 месеца на легло (даже мъжът ми ме къпеше на столче в банята, камо ли да мисля за "гласене"), докато се родят. После стояхме 1 месец да ги наблюдават, понеже бяха с ниско тегло, но в идеално здраве. И после трябваше да се кърмят всяка на всеки 2 ч.
Без да броим други преживени емоции извън бебетата, това ми беше достатъчно, за да се депресирам.
Всъщност, ангажиментите с учене, работа, семеен бизнес и др. ме върнаха в кондиция, понеже спрях да мисля само за децата. Peace
Виж целия пост
# 25
Леле, Азаф... Браво на теб и евалата на мъжа ти!

И аз мисля, че с първото имаме склонност да се престараваме. Ама то родителството се учи с крачка.
Виж целия пост
# 26
Аз с първото бях много зле. След изписването останах сама в къщи с ужасно ревящо бебе и проблеми с кърменето. Буквално не знаех на кой свят съм. Като се замисля първия месец ми се видя като година. Имаше моменти, в които не излизах изобщо от стаята слизах само за една филийка. Не знаех какво да го правя това бебе. Като мина малко време се по осъзнах и започнах да мърдам да излизам и да се разнообразявам. Беба си направи някак режим и нещата се успокоиха. Другия месец ми предстои да се срещна с втората беба. Не бих казала, че съм спокойна, но някак имам яснота какво ме очаква и определено не мисля да се впрягам толкова. Ако трябва да съм честна  повече ме притеснява как ще реагира  каката и как ще съчетая нуждите на двете. Основно в първите месеци...Как ще се справя с ревността и как ще успея да бъда спокойна след безсънните нощи.
Виж целия пост
# 27
Благодаря ви за искрените отговори.
Няма по-голяма радост от децата. Трудните моменти са научени уроци, и питам не за да си ги припомням и натрапвам безпричинно, а защото съм осъзнала, че може и по-лесно и по-ефикасно и с много любов. Нека бъдем щедри на обич, не само към децата си (това е безспорно), но и към себе си. Понякога несъзнателно го възприемаме и си го правим трудно сами.
Щастливата майка е ключов, положителен двигател за децата и семейството.Simple Smile
Вашия емоционален комфорт и този на семейството ви е във ваши ръце!
Желая ви безпроблемни бременности, много детски усмивки и най-вече много деца!
Виж целия пост
# 28
Моята схема за спокойствие беше: никакви баби, а сега, живот и здраве ще е: никакви баби и без кърмене.
Виж целия пост
# 29
двата най-трудни момента след третото раждане:
кърмата слезе на 6тия ден. 4 дни в болницата бебето дърпа яко на сухо и реве от глад. Не искаха да ми дават адаптирано мляко и не ми даваха бебето да спи на корема ми, че било опасно/а то милото, искаше да е гушнато/. То ревеше, аз исках да спя, а минаваха и на нощни визитации. Минават в 1 сутринта и питат как съм  Twisted Evil Нещата се оправиха, когато ревнах и ревях всеки път, когато бебето ревеше  Crossing Arms почвам да плача и звъня на сестрите, да разберат и те, че са на работа.....а те ми донесоха формула и все пак поспах, след което бях нов човек.

огромен корем в остатък с разтеглени коремни мускули, 20 кила качени, нищо не свалено....не можех да се понасям и да се гледам, чувствах се половин човек въпреки старанията. Чак сега свикнах с новата си визия, а и тя малко се пооправи  Mr. Green В момента, в който спрях да се мъча с упражнения, изведнъж просто спрях да се чувствам зле и непривлекателно.

за мен лекарството за всякакви постродилни болежки е знанието, че всичко в един момент минава и се забравя. Само търпение трябва и не-вторачване.

за кафета винаги съм имала време, защото си водя бебето с мен. Винаги се намира кой да го дондурка.

аа, баби изобщо няма и не признавам. Помощта те кара да се отпускаш.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия