Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема4

Тъжната истина е, че въпросът е провокиран от желанието на 99 % от майките "сами да избират" начина на раждане. Пък за лекарите това е по-лесния вариант.

Gingerina, това за слизането в таза - и ние с малката сме изключение, т.е. няколко дни преди раждането не беше в малкия таз.. Но пък тя беше с дупето, а така е по-трудно ангажирането и не знам дали не се водим в друга "графа" случаи... Отивай при Киров  . И директно му кажи, че искаш ВБАК, но са ти наговорили един куп неща и нека и той да види и да ти каже.
Направи ми впечатление, че лекарите първо подхождат чрез опипване на почвата - ако видят колебание отсреща, т.е. у нас, дръпват и те. Когато заявиш твърдо, че това е, което искаш - са по-склонни да гледат през твоите очи  .

Спокойствие и успех!  

gingerina, първото ти дете въобще не е фрапиращо голямо. Това да не те притеснява въобще! Главата също си върви нормално.
Обикновено към края стига до към 10-11 см. Има регистрирани случаи при които жена прави разкритие по-голямо от 10 см, именно за да може да мине по-голяма бебешка глава.

И двете ми деца бяха високо до последно. Започнаха да слизат в хода на раждането.
Нормално големи, с надолу-главата, с гръбче в ляво, идеална позиция, идеални размери (3500 големия, 3900 малкия). Малкия ми син слезе напълно едва при пълно разкритие, при това му трябваха няколко часа за това! 
Първия път съм убедена, че вървеше бавно именно защото не беше в малкия таз и правеше по-бавно разкритие (отделно, че отидох в болницата преди да е започнала активната фаза на раждането, тоест преди 4 см, тоест аз тия един-два сантиметра можех да си ги правя със дни и това си е напълно ок).

Доколко някои жени просто предпочитат да си насрочат секцио като лесен начин за измъкване от раждането може да се спори доста. Знам че има такива жени, но също трябва и да се запитаме доколко са информирани относно процеса и кой и как им представя тази информация. Информиран избор се прави на базата на обективна и безпристрастна информация. Колко от нас могат да се похвалят, че са били посрещнати с такава?

Здравейте, момичета!
От известно време се замислям за варианта нормално раждане след секцио и започнах да следя темата тук. Родих преди 2 години и 2 месеца в Правителствена болница. През цялото време на бременността не сме говорили за начин на раждане, защото аз още в началото казах, че бих искала да е нормално, ако е възможно, разбира се. Дойде датата на термина, а аз нямах никакви признаци за раждане. Да отбележа, че и моят цикъл е по-дълъг (тогава беше 35 дни), но въпреки че го казах няколко пъти, никой не го взе под внимание. Водеше се, че преносвам. Ходех всеки ден на запис на тонове след датата на термина, докато на 4-тия ден следящата ме лекарка не видя тоновете, не се замисли и отсече нервно „Оставете ме да преценя“. Нареди да ме приемат в отделението без да ми обяснят какво ще ме правят. Аз мислех, че ще ме следят просто там. През нощта на няколко пъти ме питаха за контракции, записваха ми тонове, но въобще нямаше признаци за раждане.
На сутринта ме вкараха в предродилна зала и ми включиха система – окситоцин. На съседното легло имаше още едно момиче, което също беше на система, но тя знаеше, че след 1 час ще започне секциото й. Аз бях толкова ошашавена е точната дума, че не разбирах какво става. Никой нищо не ти обяснява, дори и да питаш. Разбрах какво се случва в момента, в който една лекарка не каза: „Усмихнете се, днес ще си имате бебчета!“
И така, контракциите започнаха, предизвикани от окситоцина. В началото бяха доста слаби, разкритието вървеше сравнително бавно. Затова постепенно ми увеличаваха капките от системата. Лекарката ме проверяваше отдолу през известно време. Всичко това продължи 6 часа. Разкритието беше стигнало 5 см и не се увелимаваше повече, макар да увеличаваха още количеството окситоцин. Това учести контракциите страшно много, а разкритието не напредваше и на мен започна да ми става лошо. Междувременно ми падна тапата, водите ми изтекоха след поредния преглед отдолу.
По едно време апаратът за тонове нещо изпищя, размърдаха се акушерките, лекарката ме прегледа отново отдолу и ме попита: „Да нямаш раничка“. Казах, че съм имала, но преди години ми е горена. Тя каза „Ясно“ и след малко ми обясни, че се налага секцио. А преди това казваше, че напипва главата на бебето, вече слязла надолу. Аз доста се стреснах от „новината“ за секциото, защото исках да е нормално раждане и съвсем до скоро нещата вървяха добре, макар и предизвикани. Вкараха ме в операционната и ме резнаха.
Пиша всичко подробно, за да споделя какво точно е било и да кажете според вас дали е възможно нормално раждане при горена раничка на шийката на матката. Чела съм, че това я правело нееластична и имало много разкъсвания. Майка ми също е родила много трудно, с доста разкъсвания, без да има горена раничка. Не знам доколко е наследствена тази особеност. А и колко наивна всъщност съм била при първото раждане...Но какво да правиш – уж се доверяваш на лекаря си. И въпреки всичко това, някак си вътрешно вярвам, че това е било най-доброто решение. Освен това съм с Rh(-).
Ще се радвам да споделите дали в моята ситуация е възможно нормално раждане след секцио. Имам операции от апандисит и херния и не ми се иска да ме режат пак. В момента съм на 29 години.

Здравей, Ванче! Добре дошла сред нас!  Много съжалявам за негативния ти опит с първото раждане - най-вече за това, че не са те уведомили какво ще ти правят.. 
Веднага ти казвам, че аз също съм с горена раничка, но раждането мина много бързо и лесно. Бях се настроила за по-дълго и трудно раждане, точно защото майка ми е имала такова с мен, но не би . Така че - що се отнася до секциото и раничката - ето, аз съм такъв случай . Защо и ти да не си? 

Ванче, съчувствам за това, което ти се е случило! Предполагам, че си се чувствала ужасно, че не знаеш какво се случва с теб и какви намерения имат лекарите.

С горена раничка не е невъзможно вагинално раждане. Възможно е да е по-продължително и болезнено, тъй като се случва шийката да прави по-трудно разкритие или да остава участък, който не може да се разтегне. Но Е възможно. Аз лично познавам две жени, които родиха успешно с горена раничка и белег, който трудно се разтягаше. В единия случай акушерката е правила масаж на мястото. В другия случай не се е наложил масаж, само са започнали да вливат окситоцин, защото вече много се е изтощила. (макар, че ако я бяха оставили да хапне, да пие вода и да поспи, ефекта щеше да е същия, ама карай)

Усмихнато, Нощни очи, много благодаря за споделения опит!!! Не знаете каква надежда ми вдъхнахте!!!  Ще продължавам да следя темата, а и да събирам смелост 

Ванче, здрасти и от мен. Много съжалявам, че така се е получило с теб първия път, но всяка трудност ни учи на толкова много! От толкова прочетени разкази, изследвания, разговори с майки и акушерки мога да ти кажа, че телата ни са изумителни. Просто трябва да вярваш силно и да намериш лекар, който да повярва в теб. А такива лекари има, момичетата, които имаха успешни вагинални раждания тук ще го потвърдят. Търси, чети и вярвай.  Питай, ако имаш въпроси, ще се опитаме да отговорим и да споделим нашия опит, но в никакъв случай не се предавай, ако си убедена, че това е, което искаш. 

Искам да благодаря на всички тук в темата за вашата подкрепа.        Сигурно ще изчакам да видя какво ще каже след 2 седмици.
Ванче, това за раничката за първи път го чувам, а и аз доста чета и се интересувам от темата. Също имам една раничка, която е горена преди няколко години и даже мисля, че в момента имам една,която ще лекувам след раждането. Но следящата ме лекарка не е споменавала, че може да има проблем. Аз пълно разкритие си получих при първото раждане, даже имах 4 см при влизане в болница без родова дейност.

Вчера научих за VBA2C, което се е случило в болница в Пловдив наскоро. Но нямам повече инфо по въпроса!

Здравейте
Отдавна не съм писала в темата, от която грабех с пълни шепи кураж и подкрепа. Но днес научих нещо страхотно и бързам да го споделя с вас. (може би ще повторя новината на Нощни очи)
Преди дни се е родило бебче по нормален начин след 2 цезарови сечения и то тук, в "изостаналия" Пловдив. Било е при моята лекарка, което ми вдъхва надежда, че може и аз някой ден да реша да имам трето дете.
Откакто разбрах, се чувствам толкова заредена положително, сякаш аз съм родила. Не познавам лично майката, но бих искала да я поздравя и да я прегърна. 
Кураж на всички, които искат да опитат и дано да се чуват все повече такива новини!!!

Поради рядкоста на събитието, най-вероятно става въпрос за едно и също раждане.
Аз получих инфото по схемата "приятелка, на приятелка, на приятелка, на приятелка..." и само толкова знам. Но и това не е никак малко!

Ашли, не губи надежда!

Нощни очи, gingerina, то май точно това беше проблемът при мен - предизвикване на раждането, заради "преносване" и неизчакване достатъчно до пълно разкритие... Не смея обаче да го твърдя със сигурност, защото не съм специалист. Но някак си остава съмнението, че толкова набързо се стигна до секцио, поради по-скъпото му заплащане от НЗОК в сравнение с нормалното раждане, по-лесния вариант за лекарката... Пак казвам - не мога обаче да бъда напълно сигурна...

НЗОК не плаща ли едно и също за раждане, независимо от родоразрешението?