Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема4

Стискам палци!  Дано да е там. Пиши после какво е станало!

Здравейте момичета

Съвсем случайно попаднах на тази тема (търсех нещо друго) и искам да ви споделя и моята история. Първият си син родих в ТК нормално без упойка.
Близнаците са родени също в ТК, но със секцио по много причини - първо - висок диоптер (вдигнат след първото раждане), второ - единият в добра изходна позиция, другият обаче беше напреко и вероятността да се обърне седалищно след раждането на брат си беше голяма, или поне така ми казаха. Родиха се износени - единия 3050гр, а другият 2500гр.

Накратко казано, знам какво представляват и двете раждания. След нормалното се възстанових много бързичко, след секциото обаче - ми трябваха месеци. Дали само при мен така се случи - не знам, но много жени избират този тип операция по собствено желание - все още не мога да си го обясня.

Последният юнак го родих в Белгия. Лекарят (привърженик на нормалното раждане), който ми следеше бременността още в началото ме попита какво предпочитам - аз казах, че искам да родя нормално, ако няма предпоставки за секцио. Вече съм наясно, че няма значение какво искам - важното е бебчо да е добре и всичко да е наред. Та... бременноста се развиваше нормално, че чак и преносих бебчо с 1 седмица (роди се 3940гр и 54см). Раждането започна и всичко се разви в рамките на нормалното, само че този път си поисках упойка, нооооооооооооооо от не доброто ми разбиране на езика си родих отново без нея, въпреки, че ми беше поставена - трябвало да натискам някакво копченце, ама кой да разбере кога и как   Здраве да е!

Просто исках да ви кажа, че вече познавам и трите вида раждания - нормално без и със упойка и секцио. Ами няма по-хубаво и по-бързо възстановяващо се от нормалното раждане!

Искам да пожелая успех на всички, на които им предстои вагинално след секцио и да им кажа - момичета, не се плашете! Усещането е невероятно и не може да се сравни с нищо!

Поздрави от мен и моите юнаци!

Остават ми още 13 седмици до заветния момент. Вече започнах да чета за ВБАК-а за да си припомня някои неща, обаче момичета, онези таблици с рисковете пак ме настряскаха  Истината е, че ме с трах отново. Ще ми трябва повечко кураж, наистина искам да се размина с операционната този път

Търси тогава повече информация за нещата, от които те е страх. И премери спрямо твоя случай и усещания.

NellyDi, браво на теб!   

Зевзекова, първо много прегръдки от мен! Сигурна съм, че можеш да се справиш!   
Ако разкажеш повече за конкретните си страхове може да сме ти повече от полза да ги оборим. а понякога вербализирането на страховете е достатъчно за да се отървем от тях. 

NellyDi, страхотно позитивен пост Подейства ми много добре, че и мен като Зевзекова ме затресоха страховете...
Бях при Кирякова (от Токуда), че нали уж била за нормално след секцио, но първо, че почти нищо не ми каза като цяло, второ по отношение за начина на раждане: "Нормално след секцио може, само ако жената го иска неистово-иначе няма да стане"  и било още рано да се каже...
Та сега пак ми е едно такова неизвестно...
Иначе от нормалното раждане мен най-много ме е страх от епизиотомии, разкъсвания и разни усложнения от този род...знам, че сериозните случаи не са много, но все пак не пречи да параноясвам 

Ох, ами примерно за пренаталната смърт, при ВБАК е 130/100 000 а пи ЦС е само 50/100 000. Това като, че ли най-ме държи в напрежение. И изобщо извода, че риск има каквото и да избера, а най-добото нещо, което е можело да се направи е било превенцията на ЦС ми вдъхва една такава безнадежност.

Другото е, че предните  ми 2 са индуцирани по различни причини. 1-то заради преносване а 2-то заради завишени нива на жлъчни киселини (bile acids, така ми го преведе гугъла), като второто бебе тежеше солидните 4.430кг, а секциото е в следствие на позиция гръб към гръб. Опитаха хората всичко възможно, че е форцепс, но не помръдна. Завъртане също, но казаха, че няма място и не могат да го обърнат (вагинално, не през корема). Та общо взето нещата стават комплексни.
Имам един скан на 21 ноември за да видят как е рзположено бебето, дали пак е гръб към гръб и ми казаха, че вероятно ще мога да се пробвам за ВБАК, не ми обещаха басейн категорично, но много ми се искаше.
Страх ме е, да не стане руптура. Знам, че процента е нисък и, че все пак изследванията, които са направени за дебелината на белега не са достатъчни за да се заключи, коя жена ще има успешен ВБАК и коя не, но ако се случи на мен риска си е 100%.
В никакъв случай не искам да звуча като някоя лигла, но второ ЦС наистина ме притеснява, а за ВБАК в хода на раждането, ще съм притеснена какво се случва отвътре, още повече, че май няма да имам свободата да се движа, а ще съм вързана за монитора нон стоп. Варианта в къщи, ако се случи нещо също не ми излиза от главата, помня Нощни Очи, че ти ражда така, но аз толкова смелост и увереност нямам, още повече, че работя в родилно отделение и съм свидетел за какви усложнение става въпрос. (Не съм акушерка, доброволец съм, защото исках да уча за такава).

А, сетих се и за още нещо. BMI май ми се качва в момента над 30, което тук при нас си означава ЦС.

Ми да не ставам толкова многословна, това е на кратко 

"май няма да имам свободата да се движа, а ще съм вързана за монитора нон стоп"
Защо да е нужно това?
Обикновено вързана нон стоп за монитора е когато сложат епидурал и/или питоцин...поне тук.

Защото съм имала предишно ЦС и трябвало да бъда постоянно под наблюдение. Това за басейна, водещата ми консултация акушерка, отказа. Консултанта, с който се срещнах по-късно ми каза да видим какво ще покаже скана и може и да ми позволи, но не зависело толкова от него.

Страха е най-големия ни враг! Не само когато става въпрос за раждане... във всичко...

Знаеш ли, лекарите казват, че най-големите усложнения стават на колеги... аз си имам една тероия защо е така... моя си е само, не претендирам за достоверност и категоричност....

Ето за това....


А не си ли била свидетел как се раждат бебета бързо и безпроблемно? На щастливи майки родили вагинално без шевове, системи и упойки? Сигурна съм, че и това си виждала, там в това "зловещо" родилно отделение... Всеки медал има две страни, виж по-веселата...

Докато нещата не тръгнат и не се слушат можем само да гадаем какво ще ти се случи...

Мога тук и сега да започна да ти изброявам ужасиите след едно секцио. Да, именно СЛЕД, защото те обикновено са след това (макар че и по време на секцио не са малко)... и са по-невидими, но не по-малко неприятни и страшни, и тежки за една майка... Няма смисъл да се впускаме обаче в диво сравнение кое е по-зле и от кое може да има по-страшен изход... Няма смисъл да се плашим излишно и да се съревноваваме кой знае по-ужасни истории за раждания...

Мен също ме е било страх. Но прецених от кое ме е страх по-малко и кои рискове съм готова да поема за мен и за бебето си... и реших какво да правя и се придържах към решението си...

Това, което мога да ти дам като идеи е:
1. Би било добре да престанеш да сравняваш статистиките. Статистиките са цифри. Ти сама каза, ако се случи на теб е 100%. Като може да е и 100% удовлетворяващо безопасно, прекрасно, безболезнено, бързо вагинално раждане след цезарово сечение.
2. Чудесно ще е, ако се опиташ да изкорениш страха или поне да направиш така, че той да не бъде водещ в мислите, действията и решенията ти.
3. Седни и си напиши на едно листче плюсовете и минусите на ресекциото и на вибака... Помисли кои са рисковете, които можеш и би поела и кои не би...
4. Не знам къде живееш, но би могла да потърсиш локален чаптър на ICAN за съпорт на място.

Моят BMI е 35 в момента, при първото раждане влязох в болницата с BMI 33. При раждането на малкия ми син беше 37 (VBAC). Това не е повод за гордост разбира се, но със сигурност не е повод за секцио/ресекцио.

sadlady, да си разрежат корема по-очарователно ли ти изглежда от една епизиотомия?  

Тъпо е как се преекспонират нещата и изкарват вагиналното раждане като влакче на ужасите едва ли не, а секциото е разходка в парка... Отврат!  

"Защото съм имала предишно ЦС и трябвало да бъда постоянно под наблюдение."
Хммм, миналият път, след първото секцио, ме вързаха за монитора заради упойка и система.
Иначе нямаха никакво намерение.

"Но прецених от кое ме е страх по-малко и кои рискове съм готова да поема за мен и за бебето си... и реших какво да правя и се придържах към решението си..."
Ето това е най-ценното!

sadlady, в повечето случаи епизиотомията въобще не е страшна. Въобще не може да се сравни с възстановяването от секцио. Аз лично не усещах абсолютно нищо (бях с епиз.) на 4ти ден след раждането. Но и преди това дискомфорта беше лек, никога не съм имала проблем със сядането или нещо друго.

А това е уникално!

Целта демотивиране или мотивиране на родилата е била?

Май някой се е уплашила от наскоро реализиран ВБА2К.
Токуда наистина е място, където ВБАК е възможен, ако си напълно убеден в него. Иначе хич не им се занимава с такива "трудности".
Шансът да родите там нормално, без никаква намеса, е равен на 0.
Непрекъснатото мониториране е задължително, дирижираните напъни - също.
Иначе окситоцинът е забранен, упойките - също. Ревизията на матката е часто от "удоволствията".
И въпреки всичко това си заслужава...

В Токуда ли са забранени упойките? Защото аз бях с упойка, но не там.
Относно ревизията - за мен не беше нещо ужасяващо, все пак си под упойка.

Има жени на които е правена ревизия и "на живо", твърдят, че не е чак толкова ужасяващо. Особено ако се направиведнага след излизането на плацентата.
Ревизия може да се направи и с ехограф. Говорете с лекарите си по този въпрос.