Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема4

Еййййййй, Зевзекова, честита ти рожбичка (абе как ги правите тез девойки бре  ) МНОГО, МНОГО да те радва и да те слуша

Страхотен разказ, все едно бях до теб! 

Момичета,здравейте!Казвам се Валентина,на 22 години от София.Януари 2011 имам едно спешно секцио,дъщеря ми се роди 3365 г в 41 г.с. в Правителствена болница.Другият месец ми предстои да родя сина си,живот и здраве-нормално.Да,обаче,сега съм в 34 г.с. и бебето е 3300 г Мъжът ми каза,че го е страх за мен,доки (Ненов от Шейново) взе да се почесва зад врата...Бебето от самото начало върви голямо.Нямам проблеми с кръвната захар.Е,много кила съм качила,но и с дъщеря ми бях така.Ако изкарам докъм термин може и към 5 кила да отиде.Тогава какво да правя?Аз много искам да родя нормално,но не и на всяка цена,все пак.Доки каза,че при такова голямо бебе,нещата при мен още в началото на 9ия могат да се случат.Дайте ми съвет,моля ви!

Хей, момичета благодаря ви 

Мойте доктори също не бяха склонни да ме чакат повече от 24 часа, но спокойно уважиха желанието ми за 48. Когато поисках още 24 и обещах, че ако нищо не се случи ще съм склонна на индукция се съгласиха веднага дори не се наложи да спорим. По-скоро се притесняваха, че ще откажа индуцирането и ЦС напълно. Т.е от изтичането на водите до раждането в документите ми пише 62ч и 42мин.

Нещото, което не знаех обаче е че ще я сложат превантивно на АБ. Бодаха я три пъти, имаше дрип в ръчичката и сериозно се изнерви. Добре, че и вливаха само 2 дена и после резултатите показаха, че няма инфекция, но да невъстна на няколко часа вече приемаше АБ, за това се чувствам виновна, защото постигнах това, което исках, но нея наблъскаха с лекарства. Сега се замислям, дали не можех да откажа АБ-то, но е твърде късно...а и не бях подготвена за подобно нещо за да реагирам адекватно.

Valentina 0577, и на мен ми казваха, че бебето ще мине 4кг, но оставиха решението на мен. Нощни очи мисля, че сложи по-напред в темата някакво изследване в което се казва, че бебе до 5кг няма проблем да се роди нормално.

Може би не е мястото тук,но какво значи,че шийката ня матката ми е омекнала?

 Зевзекова бъдете здрави и щастливи 
Момичета, напоследък усещам болка на мястото на секциото при кихане например, а корема тепърва ще се разпъва.  Да не е започнало да се отваря  Досега не съм усещала никакъв дискомфорт там, все едно нищо не е имало.

В коя седмица си? По принцип означава, че бебето натиска и се приготвя в изходна позиция. Когато шийката се изглади тогава вече е в "бойна" готовност да излиза

MaрTa, няма да се отвори, не се притеснявай и не си вкарвай лоши мисли в главата. Временно е и ще отмине, но се консултирай с наблюдаващият те гинеколог. И аз имах болки на операцията, но в крайна сметка преносих с 1 седмица  

Марта,болката в белега като схващане ли я чувстваш или...?
Нели,в 34а г.с. съм.

Във Варна навих Доц. Янева от МД , тя ми е правила и двете операции и ме познава от години. В София д-р Киров от 1АГ ... а в Бразилия,  както някой може да се досети -д-р Рикардо Джоунс, с когото имах щастието да се запозная на международната конференция, организирана от Естествени идеи в София миналия месец.
При това получих уверение от всеки един, че мога да родя вагинално при стандартния минимален риск от руптура /който е под 2%/

Изключително позитивна и окриляваща се оказа за мен първата ни ВБАК среща във Варна! Нощни очи,    благодаря ти!

Е, ми няма страшно тогава - до 3-4 седмици може и да родиш. Спокойно, това че се омекнала е добре, ще ти е по-лесно с разкритието. Не се притеснявай, успех и леко да мине и да се похвалиш после 

Здравейте момичета,
от месец чета и препрочитам разказите ви и се моля да имам силите (и физически и най-вече психически), а и късмета да родя нормално след едно секцио през 2009. Освен мойте сили обаче, ще имам нужда и от мотивиран лекар, а боя се а този етап не мога да се похваля а такъв 
Посещавам същата лекарка при която родих и 2009 в частна клиника, в Сф. Миналия път ме убеди за секцио, тъй като бях часове наред със силни, регулярни контракции (на не повече от минута две бяха), но не можех да направя разкритие и бебето вместо надолу тръгна нагоре  . Още в началото на 8ми-9ти месец всеки, който ме гледаше казваше, че ще родя преждевременно (бебето било много голямо, плацентата презряла), няма да мога да родя нормално и т.н. и се опитваха всячески да ме убедят, че трябва да се съглася на секцио. Е, не се съгласих, до последно не се давах, но на прегледа при започнало раждане бебето излизаше с много голяма глава, над 4 200 кг. и ме заплашваха с форцепси, вакууми и т.н., на което вече не издържах и се стигна до спешно секцио. В интерес на истината болка си имаше след секциота, няма как да няма, но станах и хукнах със системите 8-9 часа след раждането, за да си видя бебето, така че бързо се възстанових и въпреки това - не искам това за мен и бебето, което чакам!
Радвам се много, че има такава тема, че сте се събрали толкова смели момичета тук и давате сили и кураж на другите, които искаме да преживеем това 

NellyDi, благодаря за куража 



не е като схващане, а по-скоро като опъване с разтваряне (много напомня на болката веднага след операцията, когато не разрешаваха да се кашля и киха) Не продължава дълго, например няколко минутки след като съм кихнала. Но предизвиква в мен ужас и паника 

Ох, много имам да наваксвам, извинявам се, че няма да мога да отговоря на всички въпроси. 

Марта, това, което описваш по мое мнение са най-вероятно сраствания, които при по-резки движения придърпват и ти причиняват болка.

Лили, много се радвам, че си доволна от срещата!
Пак ще направим другия месец!

Искам да вмъкна едно много важно уточнение за изтичането на водите. Чакането и броенето на часовете важи до започване на раждането, тоест ако водите са изтекли без да е започнала родова доейност. При по-голям процент от жените раждането започва до 48-72 часа след спонтанно спукване на мехура. Като ако се прехвърли този срок това не значи, че трябва да се предприемат мерки от рода на секцио, а по-скоро жената евентуално да се наблюдава по-внимателно за инфекция и страдание на плода.
Ако жената вече ражда и тогава се спукат водите, няма никакво значение колко часа са минали от изтичането на водите.

Здравейте, момичета,
тъй като имам много да пиша и да споделя с вас надявам се да ви е много досадно и да прочетете всички, понеже в главата ми е каша и имам нужда от вашата помощ.

Първо искам да ви благодаря за цялата информация в темата прочитала съм всичките теми два пъти още преди да забременея втори път, а това вече е факт (вчера правих тест).

Имам дъщеря на 4 г. и 5 месеца,родена е със секцио. На докторката не и се чакаше, а аз бях толкова неподготвена и толкова и имах доверие. Бях сигурна и вярвах, че ще родя нормално, но бавно и не болезнено, защото не ме беше страх въобще, но....... Термина ми беше на 02.07.08. На прегледа в деня на термина докторката ми съобщи, че ако нищо не се случи до тогава, на 05.07.08 сутринта в 8 часа да отида да ми предизвика раждане и така и се получи. Сложи ми хапче и ми отлепи мехура без да ми каже какво прави, а и аз не знаех нищо за процедурата  и ме изпрати вкъщи каза да и се обадя когато контракциите станат на 5 мин, препоръча ми душове и разходки. Получих контракции, но само стягане на корема и нищо друго, казах си ето наистина няма да ме боли. Разхождахме се с мъжа ми,пазарувахме, прибрахме се, душ и така до 12, когато ми се обади докторката да ме пита как е положението да знае дали да влиза да се къпе. Обясних и, че контракциите не са регулярни и тя каза, че в такъв случай има време. Около 14 часа станаха много на често и реших да ги засека (все оше никаква болка никъде) бяха на около минута по около минута и хайде бързо звъним и и тръгваме. Приеха ни и тя дойде след малко веднага клизма и система, без никой да ми каже какво ми слагат, а и аз не питах, защото сляпо и се доверявах. Проверка за разкритие 2 см. " Ауу, много ти е стегната шийката, ти спортувала ли си нещо?" отговарям " Не даже напротив живота ми може да се каже, че е застоял". Вика и друг лекар да ми провери разкритието. Той по същия начин- аууу много стегната шийка и едвам 2 см. Стойте и чакайте, вързаха ме за апарат и след малко тичане тоновете падат 108 са- СЕКЦИО БЕБЕТО СТРАДА. Аз започнах да плача, а тя ме пита защо и ме успокоява, че всичко ще е наред. Как защо аз имам 2 коремни операции като дете и още не искам. Искам да си родя детето, а не да го извадят, но вече започнаха да ми се представят страшните сценарии и тръгнахме към операционната. И така в 17 и 42 бебето изплака мъжът ми присъстваше, нали все пак бяхме в частна клиника, поне това ми даваше сила, че той беше с мен. Показаха ми я веднага дадоха ми да я целуна и  после я премериха 3350 гр, 51 см. Отнесоха я в отделението, а мъжа ми след нея. След около половин час ме свалиха в стаята. Там ме чакаха майка ми и сестра ми и докторката им обясни всичко как се е случило и ние всички доволни, че това е било правилното. После не ми дават бебето през тази кошмарна нощ. На сутринта ми обясниха, че е на системи, защото не можела да яде, всичко повръщла, а защо сте и дали АМ, еми ти още нямаш кърма. И така още 4 дни без нея, сама в стаята. Денонощно си плачех и имах достатъчно време за мислене да осъзная, че всичко се случи не така както трябва, но..... това е да си не информиран.



Винаги съм искала 3 деца и с малка разлика. Но нещата много се объркаха.Първо секциото и чакане 2 години, после много проблеми с работата, която е семейна фирма, в която работим с майка ми и сестра ми. А тази година беше най- кошмарната в това отношение и толкова нерви съм изхабила. По едно време и хапчета пиех, много бях зле (добре, че на своя глава ги спрях преди няколко месеца). И за завършек на 06.12.12 почина внезапно баща ми, а аз тогава вече съм била бременна.

Никога не съм си представяла,че няма да мога да се насладя на този момент. Никога не съм си представяла, че ще забременея случайно, а няма да е планирано, когато аз искам и съм готова. Не че не го искам това бебе, то ще е новото начало, от което много имам нужда. Но не знам дали ще успея да се справя с всичко което искам да направя този път (йога, дула и разбира се VBAK), а и психиката ми е много разклатена.

Извинявам се, че стана толкова дълго, но имам чувството, че ви познавам и споделям с приятели, а и подкрепата и съветите ви са ми много важни.

Сега се връщам пак да чета отначало. 

devikici,приветствам те сърдечно в темата, в която със сигурност ще намериш много подкрепа.
Съжалявам за загубата ти!Много е тежко,преживях  много подобна ситуация.Изненадваща бременност,загуба на много любим човек.В крайна сметка си казах,че ще се случи най-доброто за мен.Гледай напред, грижи се за бебчето си с хубави мисли и увереност ,че всичко ще се нареди по най-добрия за вас начин.
 За предишното секцио,не се обвинявай,теб или някой друг,просто за съжаление такава е нагласата на много от лекарите,минало е, не го мисли,загуба е на много енергия,продължи напред с увереност за едно прекрасно ,нормално раждане. Имаш огромни шансове за такова
Аз не съм спряла а вярвам,че третото си детенце ще го родя нормално.Предисторията ми е-два пъти планово секцио.
Прегръдки!

Много благодаря за подкрепата, имам нужда точно от това,от такива думи.

Знам историите на всички ви чела съм ги по два пъти.

Сега на дневен ред е избора на доктор. Имам приятелка акушерка, за която даже е писано в темата, тя е невероятна, всички други мои приятелки родиха с нейна помощ. Аз ходя на гинеколог при лекарката, която и е много близка. Много съм доволна от тази жена, много е мила и в началото на тази година една от приятелките ми роди вагинално при нея с операция на шийката. Било е доста трудно,но всичко завърши благополучно. Аз имах огромна киста на единия яйчник. При положение, че винаги ходя редовно на профилактични прегледи как се е получило така и за докторката беше изненадващо. Отидох на преглед (предишния профилактичен беше преди около 6 месеца) по спешност със силни болки. Оказа се много голяма киста , яйчника не се виждаше. По физиономията и разбрах, че е сериозно и започна да ме подготвя, че може и да се наложи операция. Нали се сещате само като чух,какво преживях. Започна лечение и постоянни прегледи.На втория кистата се беше смалила на половина и след около месец вече я нямаше. Когато всичко приключи докторката ми каза, че почти е била сигурна, че няма да се размина с операцията и така искрено се радваше, че на мен ми стана още по- хубаво.

Разказах ви всичко това, за да добиете представа за докторката. Аз пак ще се доверя както и първия път, стига тя да е съгласна да поеме такова раждане, и дано този път не остана разочарована. Ще ходя при нея между празниците.

Като казах "празници",искам да пожелая на всички ви светли празници и много щастливи мигове с прекрасните ви семейства.