Вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение. Тема4

Публикувана: 16 юни 2012, 23:06 ч.
Последно мнение: 20 авг. 2013, 17:15 ч.

45 902
766

Нощни очи

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво означава VBA2C?
Какви са ползите от VBA2C?
Какви са рисковете от VBA2C?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво означава VBA2C?
  
  VBA2C означава "вагинално раждане след две предишни секции". Този процес включва успешно доставяне на бебе по естествен път след две предишни цезаров сечения. Този подход изисква оценка на риска, подходяща медицинска подкрепа и внимателно планиране. VBA2C означава "вагинално раждане след две предишни цезарови сечения". Това е опция за жени, които са имали две предишни цезарови сечения, да родят по естествен път при третото си раждане.
- Какви са ползите от VBA2C?
  
  Ползите от VBA2C включват по-бързо възстановяване след раждането, по-малък риск от инфекции и кървене, възможност за по-естествено и спонтанно раждане преживяване и улесняване на установяването на връзка между майката и бебето.
- Какви са рисковете от VBA2C?
  
  Рисковете, свързани с VBA2C (вагинално раждане след предишно цезарово сечение), включват възможността за руптура на матката, което може да бъде опасно както за майката, така и за бебето. Освен това съществува риск от повторна секцио, ако възникнат усложнения по време на процеса на вагинално раждане.
- Какви са препоръките за избор на болница и лекар за VBA2C?
- Какви са възможностите за успешен VBA2C?

rorrr

Регистриран

# 330 8 дек. 2012, 07:41 ч.

Цитат на: MaрTa в сб, 08 дек 2012, 03:44

щом сме дъртички, ние на 30+ (и то малък плюс) , то тогава след майчинството да ни пенсионират

Виж целия пост

barabana

# 331 8 дек. 2012, 09:20 ч.

И на мен ми го споменаха това, но не ми го казаха като задължително условие.
Идеята беше, че тъканите не са вече толкова еластични. Grinning

Виж целия пост

ndieva

# 332 8 дек. 2012, 13:45 ч.

Цитат на: slancice в пт, 07 дек 2012, 19:24

Аз да ви се оплача-моя лекар ми заяви ,че категорично сьм за секцио.Как да го убедя?А и предвид вьзраста ми.......според него сьм дьртичка за нормално и никой нямало да се навие да рискува с нормално раждане.Много искам да родя нормално...

Мен ако питаш се опитват да те преметнат - това не е вярно, аз съм на 37 и родих нормално след секцио с близнаците Peace

Виж целия пост

Smiling_Sisi

# 333 8 дек. 2012, 13:59 ч.

Barabana, сигурно си си намерила де, но да постна все пак - www.spinningbabies.com. Аз даже писах на акушерката там - Гейл Тъли, да ми даде някои идеи за упражнения как да си обърна бебето. А щом твоето има място да се врътне грешно, значи трябва да има място да си се обърне и както си трябва . Успех!

Виж целия пост

Julkata Julkata

# 334 9 дек. 2012, 03:47 ч.

Здравейте!

Влизам да се похваля с моя успешен ВБАК!

Чувството е невероятно и все още ме тресат много силни емоции. Просълзявам се всеки път, когато говоря а сега и пиша за това.

Нека разкажа...

На 30.11.12 влязох в болница заради бъбречна инфекция на системи и антибиотици. На 02.12.12 вече всичко беше овладяно и тъкмо се каних да се прибирам в къщи, когато сядайки да пишкам в тоалетна ми текнаха водите. Останах в болницата.
Акушерка ми обясни, че ще чакаме 24 часа и ще предизвикваме раждането със система. На следващата сутрин 03.12.12 при дежурния преглед мина един пекан доктор и ми спомена за индуциране в ранния следобед. Мирно и тихичко попитах нужно ли е при положение, че водите са ми все още чисти и сърдечните тонове на бебето са добри и че предпочитам да изчакаме още 24 часа за да видим няма ли да тръгне естествено. Доктора каза, че това звучи разумно и ще изчакаме. Зарадвах се на малката победа и продължих да си скачам на фитнес топката до леглото. Междувременно, настаниха една българка до мен, която носеше солидна книга за раждането и почти всичко възможно което може да се случи. Подаде ми да прочета главата с преждевременното спукване на водите и там прочетох, че до 3 дена със сигурност трябва да родя.

Стана около 22.00ч, когато започнах леко да се отчайвам, че нищо не се случва. За щастие една приятелка не спираше да ми праща съобщения с разни шантави идеи за естествено индуциране. 'Пробвай това стимулиране на зърна...' Искам да кажа, че това винаги ми се е струвало изключително шантаво, обаче неволята ме изпрати в банята...

След душа си легнах и зачаках.

Вече е 04.12.12. Около 02.00ч започнах да усещам леки менструални болки, реших обаче да не се вживявам а да се опитам да спя и събирам сили.
Около 06.00ч започннаха обичайните визитации така, че не можеше вече да се спи необезпокоявано за това се захванах да засичам контракцийте. Бяха на 4 мин. с продължителнот 0.40 с-1.12 мин. Това продължи до към 09.00ч сутринта, когато те спряха на цяло.

В 10.00ч при мен нахълтаха 3 докторки ( с докторите винаги се разбирам по-добре). Две от тах ме гледаха сериозно и леко намръщено, а третата ми обясняваше, че следобеда е време за индуккция или цезарово сечение, което предпочета. Започнах пак аз, че водите са чисти и бебето добре, но те пак позната история за инфекция, кято нямало как да разберат веднага ако се получи. Изказах притеснение и за повишаване на риска от руптура при индуциране. Точно това трябвало да прецнят и балансират риска, но как нямаше обяснение...
Една от киселите докторки явно не издържа и каза, че имам само 2 опции и никаква друга. Или си избирам индукцията или селективното ЦС, до следобеда да съм си мислела, нямало да ме оставят да решавам друго.
Много се изненадах, защото обикновено тук не ти говорят така и винаги можеш да откажеш процедура.
Сдухах се значително и това, че контракцийте ми бяха спряли на цяло още повече ме обезсърчи. Вече не ми се скачаше на топката и не ми се разхождаше. Легнах си в леглото и се сърдех на тялото си.

Доскуча ми по едно време и реших да се изкъпя, а и да пробвам една последна стимулация на зърната преди съпружието да дойде на свиждане. Речено-сторено. Изкъпах се, стимулирах се и легнах да спя един следобеден.
Около 15.00ч контракцийте започнаха отново, но понеже акушерките ми казаха изобщо да не се вживявам в засичане и не появиха грам интерес към графиката ми, реших да не засичам.
Мъжа ми дойде и двамата дремахме цял следобяд. Когато вече се разбудих обаче скуката ме накара наново да засичам контракцийте. Бяха още по-нерегулярни и от сутринта. Имаше даже и по 30-40мин между някои.

Мина акушерка за редовните слушане на тонове с доплерчето, кръвно и Т. Пак попита как съм казах, че имам контракции и ме боли още от през ноща. Поусмихна се тя отново както сутринта и ме загали по гърба. Каза 'Повярвай ми работя тук от години и знам как изглежда жена с контракции. Това твоето е само пристягане на Бракстън Хикс, спри с това засичане' . На опитите ми да обясня, че знам, че те не би трябвало да са така болезнени, получавах снизходителни и мили погледи. 'Та миличка аз съм тук цял следобяд и ти го проспа, няма как да имаш контракции...'

Вече бях в сериозно противоречие със себе си. Та как така ще ме боли толкова време а няма да раждам. Как така тези болки не водят до разкритие. Какво ли ще е изобщо усещането на истинските, та аз вече имах нужда да се съсредоточа и да дишам, когато ме заливаха. Все едни такива въпроси си задавах и не знаех какво да очаквам.
Мъжа ми си тръгна в 20.30ч а аз започнах да звъня по приятелки, всички ми казваха, че не може да не са такива. Имах нужда да разговарям с някого...
В 24.00ч приключих последния разговор с приятелка.

Вече е 05.12.12. около 01.00ч 52 часа след изтичането на водите. Още успявах да говоря по време на контракция, но 15 мин по-късно вече не ме свърташе. Лампите в коридора бяха загасени и всичко в отделението спеше.
Разхождането вече не ми беше комфортно, стоенето на стол също за това се подпрях на облегалката и започнах да правя полюшващи движения на таза и да пристъпвам от крак на крак. Усещах нужда да пия. Имах сок от портокал и вода, вода нещо не ми се пиеше обаче, но портокала ми идваше идеално.

Към 01.30 отидох в тоалетната и седнах на седалката. Там се държах за страничната дръжка, опитвах се да си намеря удобна поза за понасяне на контракцийте. Седенето и там обаче вече ставаше непоносимо. Излязох и видях една от сестрите, която ми предложи топъл компрес. Реших да си легна с него и да го държа на кръста. Започнах все по трудно да си намирам място а и компреса изтина. Реших да взема отново вана. Беше 02.00ч.
Седях пак на тоалетната чиния до като се пълнеше ваната и после влязох. Опитах се да се отпусна максимално и да си представям как напредва разкритието. Успявах да подремвам и съвсем целенасочено игнорирах контракцийте все едно се случват ей така междувременно, исках да не им отдавам голямо значение.
Потях се интензивно, къде от топлата вода, къде от зор. Главата ми вече беше цялата мокра. Усещах и леко напрежение в дупето, видя ми се добър знак, но седенето във ваната вече ми дойде в повече. Станах права вътре и започнах пак с полюшващите движения. Вътре във ваната видях едно жълтеникаво парцалче и нито грам кръв. Не знам защо реших, че трябва да има кръв за да се убедя, че раждам.
Излязох от ваната и отидох да се подпирам за мивката, в огледалото видях, че цялото ми тяло е покрито със ситни капчици пот. Сменях мивката с една стойка на която стояха хрургическите ръкавици, опитвах се да вися на нея. После седнах на тоалетната и се опитах да пишкам, пишкаше ми се а не можех. Опитах се да се напъна и установих, че усещам известно облекчение в това. Не успях да се изпишкам и се отказах. В същото време корема ми се събираше на една малка топка с всяка контракция и таза ми започна да трепери, краката ми също. В този момент просто вече психически не можех да понасям болката, имах чувството, че съм близко до тотално превъртане и ми проблесна идеята за ЦС с пълна анестезия. Вече съжалявах за дързостта, която съм имала да си повярвам, че мога да родя нормално и съжалявах за отхвърлената възможност всичко да мине без болка. Дръпнах плъга на ваната, грабнах дрехите и метнах криво-ляво една хавлия и излязох.
В коридора срещнах същата сестра, която ми даде топлия компрес и казах, че искам да говоря с някой. Добрах се с 300 зора до парното и зациклих там.
Акушерката дойде да попита какво става. Веднага казах, че искам ЦСи то веднага. Беше 03.30 и тя ми каза, че това нямам как да стане по средата на ноща. Подкани ме да си легна и да ми даде парацетамол. Както вече разбрахте никой не вярваше, че раждам така, че и този път не бях взета на сериозно. Говорих тихо и бавно, обясних, че не мога да мръдна от парното и че крака ми трепери, в този момент усетих и напъни. Акушерката ме убеждаваше да идем да легна за да провери за разкритие, можело пък да съм имала някакво разкритие. Отказах защото много ме болеше и не можех да мръдна а и вече бях убедена, че наистина нищо не правя и че има още сума часове до като може да се направи нещо. Изпаднах в паника и болката ме завладя с пълна сила. Вече не можех да контролирам изобщо дишането и започна да ми прилошава. Почти на сила със сестрата успяха да ме закарат до леглото, аз продължавах да упорствам да легна, много ме болеше и мислех, че съвсем ще загубя контрол ако легна. Дойде ми силен напън, не можах да го спра, това беше и сигнал за акушерката. Веднага легнах, хванах ръката на сестрата и се опитвах да дишам с нея. Бях с пълно разкритие. От тук стана голямата паника за тях. Едната остана с мен за да ми контролира дишането и да не напъвам а другата веднага донесе стол. В бяг се стигна до родилното, имах чувството, че ще изпадна от стола. Сядането малко притъпи напъните и вятъра, който се създаде около мен, но общо взето едва се сдържах.

От този момент нататък като, че ли вече нямаше болка освен лека в кръста, само напъни. Легнах на леглото в родилното и започнах да напъвам, успяха да ми сложат един колан за тонове само, съмнявам се дори и да са ми прочели документите и да са разбрали, че съм за ВБАК, просто нямаше кога.
Напъните започнаха с изпразване на червата, което ме очуди та аз ходих по голяма нужда след изтичането на водите поне 10 пъти. В момента в който се изпразниха, докторката си сложи ръката на главата на бебето и каза да правя каквото усещам. Нямаше никакво дирижиране на напъни, нищо. Чакаха ме да напъвам когато усещам нужда.

За 17 минути се роди бебоната. 3.390кг, дълга 47см, обиколка на главата 33см в 03.57ч на 05.12.12. Без никакви разкъсвания и анестезия.

Мъжа ми пропусна, влезна 5 мин след раждането.

Това е момичета. И тук е мястото да благодаря и на вас за подкрепата и безценната информация, която получих. Без вас нямаше да е същото Hug

Пожелавам на всеки щастието и удовлетворението, което изпитвам в момента. Невероятно е!

(Извинявам се за дългия разказ)
Има още малко информация, която искам да добавя, но утре

Виж целия пост

rorrr

Регистриран

# 335 9 дек. 2012, 08:30 ч.

Зевзекова, честито! Да сте много здрави с бебка! Чудесна история, браво на теб bouquet

Виж целия пост

lili 7

# 336 9 дек. 2012, 16:43 ч.

Зевзекова, Hug

ти си неповторима! Laughing

Радвах се от сърце на разказа ти ... не исках да свършва дотолкова, че си го препрочетох веднага и още и още ... Толкова е окуражаващ!
Да ти е жива и здрава, умна и красива новородената дъщеричка.

Слънчице, аз съм на 41 и с две CS, при мен трудничко се намери лекар вав Варна за естествено, но страховете им са дали цикатрикса на матката ще издържи заради двете операции, а не от възрастта ми. Всички ми отказваха с думите "ако беше с едно секцио..." Та ти колко по-възрастна си от мен всъщност!?

Виж целия пост

easy

# 337 9 дек. 2012, 20:48 ч.

Зевзекова, благодаря за разказа, много е вълнуващ Hug

. Поздравления за куража и издръжливостта, с които си заслужила това прекрасното раждане bouquet

.

Имаш късмет, че не си в България, тук никой не чака повече от 12 часа след изтичане на водите.

Виж целия пост

Анонимен

# 338 9 дек. 2012, 20:50 ч.

Зевзвекова, честито и браво! Справила си се възхитително! Hug

Виж целия пост

cama

# 339 10 дек. 2012, 01:29 ч.

Здравейте

Още не съм се разписвала в темата, но от известно време ви следя, защото почнах да се замислям за второ дете. Първото се роди с планирано секцио, заради седалищно-крачно прилежание. Изчакахме до 2 дни преди термин, но накрая ме резнаха. Въпреки, че за мен тогава това беше най-правилния избор, си останах със чувство на неудовлетвореност и много искам следващото да е нормално.

Зевзекова, много се радвам за теб Hug

супер разказ!

Само да се включа и по темата за BMI, в едно от изследванията наистина се споменава, че BMI над 30 намалява шансовете за успешен VBAC, т.е. това си носи негативи при всички видове раждане. Ето тук го четох:
http://www.ajog.org/article/S0002-9378%2805%2900763-5/abstract

Виж целия пост

тинки

Ентусиаст

# 340 10 дек. 2012, 07:36 ч.

Зевзекова, честито!

Виж целия пост

*ashley*

# 341 10 дек. 2012, 08:56 ч.

Зевзекова

Това, което си преживяла, е направо...удивително, страхотно и ...малко страшно. Възхищавам ти се, че въпреки пренебрежение от "компетентните" хора в отделението, ти си се доверила на вътрешния си инстинкт. Мен ме сломиха след 7 часа с ефективни контракции и негативни коментари от всеки, който "ми се чудеше на акъла" къде съм тръгнала да раждам нормално. Сега нямам смелостта да пробвам трети път, защото не мога да понеса още една операция.
Поздравления!!! Бъдете здрави и се обичайте. Бебчето ти сигурно ти е страшно благодарно, че си му дала шанс да се появи естествено на този свят!
А в България наистина не чакат повече от 12ч след изтичане на води и много се чудя защо. Страх ли ги е или не знаят какво да правят newsm78

Ние като нелекари имаме толкова положителни примери за жени, чакали до 3-4 дни след изтичане на води, а те сигурно имат и реални примери в практиката на колеги от чужбина, дори и от бг... Просто ги е страх според мен. Не искат да поемат отговорност и не искат да чакат. Много тъжно.... А на мен така ми се искаше да имам 3 дечица Simple Smile

Виж целия пост

slancice

Регистриран

# 342 10 дек. 2012, 11:35 ч.

Зевзекова честито за бебка и смелостта ти.
Лили аз сьм на 32,а за раждането ще сьм на 33,но секциото ми беше с усложнения и руптура, последващи крьвоизливи,кюретаж и каквото се сетиш гадно,та сега ми казват ,че ще е лудост да се рискува.Но аз си получих руптура при секцио и пак можеше да си умра от нея,та дали при естестено или не мисля,че аз трябва да си реша.Ти кого нави за нормално след секцио?

Виж целия пост

Нощни очи

# 343 10 дек. 2012, 14:45 ч.

Зевзекова, честита ти дъщеричка! Много интересна история! Прочетох я с огромно удоволствие и с много широка усмивка! Hug

------------------------------------
ВАРНА! ВАРНА!

Утре (11 декември) ще направим една срещичка следобяд. От 13 часа в Център "Разум и сърце", ул. Пирин 20А, ет. 1

Идеята на срещата е да се видим, да се запознаем, да си поговорим по темата и да видим с какво можем да сме си полезни една на друга.
При интерес срещите ще станат регулярни! Simple Smile

Всеки, който се интересува от темата вагинално раждане след цезарово сечение и превенция на цезаровото сечение е добре дошъл! bouquet

Всяка история е важна и полезна за другите!

Виж целия пост

titka_pitka

# 344 11 дек. 2012, 00:11 ч.

Зевзекова, честито!
Момичета, easy, ashley777, в България също има лекари, които са склонни да изчакат максимално дълго раждането да стане по естествен път, дори и след секцио Hug

Сигурно не са много, но благодарение на тази тема и на безценната подкрепа на zozima, аз лично попаднах на един от тях Simple Smile

Няма думи, с които да мога да изкажа признателността си, както към него, така и към авторката на темата bouquet

От позицията на времето и на това, което ми се случи, все повече си мисля, че в голяма степен ключът към успешния VBAC /и въобще към всяко едно естествено раждане/ е най-вече в търпението на лекаря и мотивацията на майката. В никакъв случай не отричам необходимостта от цезарово сечение, когато обстоятелствата го налагат, но за съжаление, както вече сте коментирали, все по-малко са лекарите, които намират смисъл да полагат усилия до край появата на бебето да е възможно най-естествена.
За протокола - преди повече от година, родих естествено 2г. и 4 мес. след CS, като от началото на изтичането на водите до самото раждане бяха изминали 55 часа. През цялото това време аз и бебето бяхме под стриктно наблюдение и съответно рискът от всякакви усложнения беше сведен до минимум. Може би е излишно да споменавам колко невероятно е усещането за удовлетворение, щастие и еуфория, но е толкова истинско и неповторимо, че пожелавам на всяка една от вас, която се стреми към него, да го почувства Hug

Виж целия пост

Препоръчани теми

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 96

17 640
484

Бъдещи майки

Лоши кръвни резултати в 30 г.с. (високи левкоцити и CRP)

Бъдещи майки

Генетичен неинвазивен пренатален тест след 10 седмица- кой избрахте?

236 109
2 172

Бъдещи майки