Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

Обучението ще се състои в практиката, като специалните педагози и децата са в училището, не като външен навлек, като сега, а като част от учителския състав и пълноправни ученици. Тия теоретични обучения са пълна простотия, усвояване на едни пари и отчитане на дейност. В какво точно ще те обучат, като през живота си не си виждал дете с увреждания. Ще ти изсипят една кофа теория в главата, ще те отчет "обучен", и после като ти треснат детето, ще дадеш на червено. Всички добри практики в страната се дължат на отдели личности в училищата, неотказали се от децата и самообучили се в процеса на практиката, без насреща никаква подкрепа и средства. Това са абсолютни дон Кихотовски изпълнения, без пари и без подкрепа.
Новият закон им осигурява и средствата, то те са си на детето, и нужната им подкрепа от системата като политики, изисквания и осигурени възможности за действия. Пълна свобода и възможности към обществото, обезпечени, с настоящите средства, чрез реорганизацията им, и чрез допълнителни такива.

Това са смешни неща, предлагам да сме малко по-отговорни в приказките си. Дневните центрове са простотии на социалната система, има ли някой дето да не ги знае, РЦ са обслужващи звена на МОМН, образователни центрове. И срещу какво толкова подксачат някои директори на РЦ, срещу смяната им на статута, от национални, на общински такива. Демек няма да могат да се изживяват като феодали на местно ниво, и като работа за пет пари не вършат, шефа им ще ти е на една ръка разстояние, а не чак в София. Освен това ще можеш лично да си разкриеш РЦ, като местния не върши нищо, я с училището, настоятелството, с други родители организирали се в НПО... Конкуренцията нещо май не отърва на монопола над най-уязвимите деца, след които вървят най-многото пари?!

Това тука дето някой спомена, че нямало пари, малко били, е най-голямата лъжа и заблуда, която се пробутва от години.

Относно преобразуването на ресурсните центрове - доколкото ми е известно, те знаят, че когато са създавани е било предвидено да стават общински. Имаше мнения от служители от тези центрове, че срока от 1 година е кратък и се предлагаше да е 2 или 3 години. През това време да се обучат учителите. В момента няма стандарти за приобщаващо образование, няма обучени учители.

А иначе спора има ли пари, да се натикат ли децата в стаички вече ми се струва, че е плод на мързела на някои работещи.

То и Брайвик застреля доста хора, защото замърсявали нацията му...Болен ли е, нормален ли е?

Разбрах, че утре е второто четене на Закона в Комисията за образованието и явно за това е стягането на редиците. Има достатъчно становища в Парламента от над 50 родителски организации, дано да ги прочетат!

Идеята е много хубава. Аз съм против кампанийните работи, така характерни за тоталитарното време, които освен много приказки нищо реално не правеха. И сега се опасявам идеята с приобщаването да не се изроди в стила "а ла булгар".

Не, ВСИЧКИ деца имат ПРАВО на образование СЪОБРАЗНО ТЕХНИТЕ СПОСОБНОСТИ.  А точно за "гениалните" деца НЕ Е НАПРАВЕНО НИЩО въпреки че едно такова дете, според американски изследвания,  създава продукт колкото 5 "нормални" !!! 

По правилният въпрос Калинке е: само децата с увреждания ли имат право на обучение? 
За разлика от децата с увреждания академично надарените деца НЯМАТ СПЕЦИАЛИЗИРАНИ УЧИЛИЩА. Те не създават проблеми за съучиниците си и може да се каже че са един вид донор за развитието на останалите т.е. те нямат полза от тази принудителна "симбиоза". 
Опасявам се че точно такива неграмотни хора като теб ще управляват този процес а резултата ще е както в култовата фраза на Виктор Черномырдин «Хотели как лучше, а получилось как всегда».

Ко речи?!

Така ..... и какво точно се очаква да стане....да се приобщят в масовите училища.
Аз пък толкова се боря да не са масови,а да бъдат различни и индивидуални.
Когато се закриваха училищата по селата ,обяснявах,обяснявах.....по добре е децата да пътуват до определено училище , но то да отговаря на всички условия за нормална работа.
Всяко дете да е в неговия си клас,урока да се води от подходящия учител,да има мед.лице,да има физкултурен,що не и плувен салон.
Разстоянията са направо смешни-от едното село до другото най-много 30 км. /това което имам като пример пред себе си/.
Но не ,искаме си училището....50 деца да учат в три класа:1-2-3-4,и другите  разпределени в два класа.И какво получават децата от това?
Нищо.
Искате в масовите училища....но когато влезете там,искате промени.
Промени които да ви карат да се чувствате добре.
Не ви интересува как ще е вашето дете,какви грижи ще се положат за него.
Важното е решението което сте взели вие да влезе в сила.
Ами ...пак получавате едно нищо.
Защо вашето дете да не е в подходяща среда с подходящите хора,в това време вие да сте на работното си място,за да плащате данъци,а не само да твърдите,че някой вие е длъжен.А след работно време да си приберете детето /както правят хиляди/ , да отидете в парка,да отидете на изложба.
Защо не искате да водите и вие нормален живот,а заставате зад децата си.
Една приятелка казва:Имам чувството,че ние сме /семейството/ инвалидите.Детето се справя и оцелява ,а пък ние треперим в страховете си и сме по безпомощни в някой ситуации.
За да се грижите за тези мили душички се изисква търпение и любов.
Но тя ви трябва и на вас.
  

Не е ли по- добре, някои хора да не се борят за нещо, което не им е известно?

А какво правим с децата, които не могат по никакъв начин да се приобщят в масово училище. Моето е от тях. Ще кажете- може и да може, трябва да се пробва. Ами пробвала съм. Искам да имам щастливо и спокойно дете, па макар и да не е в масово училище. Никакъв избор не ми предлага държавата. оправяме се както можем, даваме луди пари, за да може детето ни да се обучава от хора, които си обичат професията, спокойни са и , надявам се, добре платени. И детето ми е щастливо.
Има деца с увреждания, които могат и които трябва да са в масово училище. Но има и такива, които просто не са за там. Иска ми се родителите на деца с увреждания да имат избор, а не да им се налага едното или другото. Иска ми се да отида на комисия към РИО спокойна, че там ще получа напътствия и съвети , ще ме окуражат и ще ми предложат най-добрия вариант за детето ми. Искренно се надявам този закон да е важна крачка именно към това!

Това се мъча да обясня на някои хора . Виждал съм как се работи в посткомунистическите държави по този проблем, а какво ще бъде в бедна България даже не мога да си представя.

Айнщайн и Нютон са саванти? Пресилено е.
Преувеличението е добър съюзник в литературата.
Савантите са единици. Гениалността им в определена област не е точно
гениалност - това, че ще знае телефонният указател наизуст, не го прави
да е гениален творец.

Те затова са със "специални образователни потребности"- ако бяха с общите, щеше да е лесно. За всяко дете е различно, на едно общата среда може да му понесе, при друго се искат и допълнителни условия, при трето е направо вредна.
Лично аз смятам, че принципно такова общо понятие СОП е някаква химера. Нова мода. Измислица. Всяко дете и без заболяване е индивидуалност, какво остава деца с физически и/или други заболявания.
Много има да учат и учителите и останалата част от обществото за приемането и отношението към различния въобще.

Поста на Валенцето е право в десятката. За това писах,че трябва индивидуален подход и преценка за всяко дете,а не зорлем и на всяка цена да го вкарваме в масовото у-ще ако то не се чувства добре там.
И какво ще стане с учители,които не желаят да участват в тези проекти защото вече са ангажирани в други квалификационни форми? Ще ги линчуваме ли. Или всички под строй задължително на обучение. Това не е добра услуга нито за децата със СОП,нито за родителите,нито за учителите.

Моето дете в момента посещава частен образователен център. Децата там са с всякакви нарушения и проблеми. На някои дори "не им личи", че имат проблеми. Обаче центърът не е държавен и съответно не издава дипломи, свидетелства и прочие. Обучават децата по начини и програми, които категорично не се прилагат в масовите училища. Напримен дъщеря ми научи буквите като и направиха ламинирани картончета с всяка буква. Пръскаха картончетата с парфюм, като предварително "обследваха" ,  за да видят кой аромат и допада най-много.
Водят ги на езда, на театър в "масови" театри, на музеи, на кино, на зоопарка....
И ред такива неща, които в масовите училища нито имат време, нито имат желание да правят.
Обаче центърът си партнира с държавно училище, болнично, което сега ще бъде закрито. И детето ми остава без образователен партньор, няма да получи диплома. На нас диплома не ни трябва. Но на държавата и трябва, за да ми изплаща детските, интеграционните и тем други добавки, с които заплащам част от скъпото обучение.
И сега сме на един кръстопът не, ами на ...улица без изход.
Искренно се надявам новия закон да ни е в помощ, а не във вреда!

Аз съм на същото мнение. Като чета много родители са на това.
Трябва родителите на деца със СОП да имат право на избор и това право да е гарантирано.

Как се работи?
Аз съм израснала в социалистическа.Всеки има право на избор, но трябва да спазва закона, ако влезе в сила. Учителите са на работа.