Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

констанца, въпросът ми е към всички, които ни приканват да подкрепим нещо, което не всички разбираме или поне не сме достатъчно информирани.
Признавам си, че аз като учител изобщо не съм запозната в детайли, затова и още в началото на темата поставих и други въпроси, на които получих отговори, но все още не разбирам, защо се иска да се подкрепи приобщаване, след като няма отделяне.
Освен това забелязвам, че родителите на тези деца не са единодушни.

Пари има, дори и само сегашните, ако се харчеха правилно, положението щеше да е много различно. Относо ЕРС на дете, ЗПУО предвижда, И парите след детето с увреждания, да си вървят след него. Не ти с детето да вървиш след институции, в които влизали парите на детето ти, само защото било с увреждания, като сега, а обратното. Свободен избор на детска градина, училище. Като ви е нужен ресурсен, психолог, логопед, рехабилитатор, няма да те пратят в ресурсния, щото там са парите за тия специалисти, за детето ти... Няма как да ти кажат, нямам условия и специалисти, защото нямам пари за тях. Разбива се монопола средствата за специалната подкрепа да се усвояват само от 28 центъра, без никакъв контрол за качеството на работа. Средствата вървят след детето, който предоставя добро качество, родителя и детето ще отидат там и ще ползват неговите услуги. Центровете не са задължителни, на децата мястото им не е там, а в детските градини и училища, с другите деца. Центровете са обслужващи звена, ако са нужни. Децентрализацията е това, възможност да създадеш това, което ти е нужно, във вида, в който ти е нужно, а не измислени някъде на национално ниво напълно непотребни ти неща.

Лиляна, избистри си последния въпрос, за да се опитам да ти отговоря. В какъв смисъл няма отделяне? България е осъждане не веднъж, за дискриминация, сегрегация на деца. В България това е всекидневна практика, всеки ден по медиите, грозно... Би трябвало да се срамуваме от децата си.

Констанца, бъди така възпитана, и не си позволявай слободно да причисляваш хора, които дори не познаваш към тази или онази институция като принадлежност. Това, че Алианса в мое лице бяхме част от работните групи е не, защото някой ни е поканил там, а точно напротив, въпреки, че никой не ни покани, и много повече.... Приобщаващото образование и децата с увреждания бяха последната дупка..., когато влязохме в групата..., опасявам се, че страдате от наивността, че някой ще се презагрижи за децата ни, без нас на масата, поради най-голямата наивност, че някой ни е длъжен.

А какво ще се случи с децата, чието място не е в масово училище?Не защото някой не ги иска, а защото не е по силите им?Те къде ще намерят психолог, рехабилитатор, ресурсен учител, за да усвоят поне някакъв минимум знания/умения?

Според мен е абсолютно "мечешка услуга" да се впишат всички деца в масовото училище, има опасност после някой да потрива ръце"ЕЕЕ, ама ние направихме най-доброто за него, ама толкова"

Какво се случва с онази група деца, която поради спецификата на потребностите си няма как да стигне до масовото училище, за тях някой мисли ли?

Светкавица,не се мъчи......
Лично аз предпочитам да има специализирани места с удобства и специалисти,възможен достъп до тях и контрол върху дейността.
Казвам Аз,защото това е мое мнение.
Как и защо е такова съм споделяла 100 пъти.
Каквото и както да се направи все ще има недоволни.

Лиляна я разбрах. Не е трудно. Не за всяко дете идеята за масово училище е работеща. "Разделяне" не е всяко дете с трудности- вкъщи. Напротив. Просто СОП, лично за мен, е изкуствено създадена безсмислица. По- скоро акцентът следва да се постави върху индивидуалността. При деца с физиологични проблеми следва да се работи за достъпна свободна среда и конкретна помощ, свързана с проблема им. При деца с ментални заболявания- да се наблегне на възможността за специфичното им обучение и подготвени учители затова.

Само дано не се стигне до закриване на специализирани места за работа с тези деца, с участието на истински обучени и практикуващи специалисти. Масовото училище по никой начин не може и няма да ги замести. Дано това не е и целта. То за масовият ученик масовото училище далеч не е най- доброто, какво остава за деца с повече и по- сериозни проблеми...
...........................

...."Трябва да бъде приет подготвяният от правителството Закон за училищното образование.Той беше направен така както трябва – бавно, с много дискусии. Образованието в страната има нови предизвикателства, на които трябва да се отговори”
Ето едно доказателството, че бавната работа не винаги е качествена. Проектът бе обект на обсъждане в самостоятелни теми. Който се интересува е видял колко много проблеми има още в зародиш, преди да е станал действащ нормативен акт. И как никой не обръща внимание на повдигнатите въпроси, свързани с него.

Ако “така възпитана” означава “добре възпитана”, мисля че съм. Освен това, засега и краткосрочната и дългосрочната ми памет са доста добри. Все пак се върнах назад към казаното от мен в тази тема и не открих да съм причислявала някого към която и да институция.

Вярно е, че съм проявявала  наивност или по-скоро вяра в чистите и добри намерения на хора, за които ми се е струвало, че защищават кауза, съвпадаща с моята, но това е почти безвъзвратно минало (това изречение не е адресирано към никого по въпросите, които обсъждаме).

Не страдам и от най-голямата наивност, че “някой ни е длъжен”, но вярвам, че е възможно обединените усилия на хора от една общност да предотвратят узаконяването на нещо дискриминиращо тази общност. И да, мисля, че някой ни е длъжен – това е Конституцията, здравното, образователното и социалното законодателство. Те са длъжни и на здравите, и на болните, и на хората “в норма”, и на различните, и на хората с физическа или психическа инвалидност, така както е длъжна държавата в страните, към които искаме да се причислим.

И мисля, че гласът на хората от отделните общности може да бъде чут и когато не са организирани в някаква НПО. И ръководителите на НПО, защищаващи правата на която и да е общност не би трябвало да се засягат, че някой от тази общност не мисли точно като тях или е критичен към някое тяхно твърдение или инициатива и да се стремят непременно да го накарат да приеме безрезервно всичко, което те казват или правят.

Като има пари първо да се създаде контролен орган за 28-те РЦ и после да децентрализират ЦЛР.

Поставяне на децата с увреждания под общ знаменател деца със СОП, както и обратното разделянето им в закона с диагнози е пълен абсурд.
Приобщаващото образование трябва да бъде за всички деца със СОП, но с алтернатива за родителите и децата които не могат да бъдат приобщени.
Задължително оценката трябва да става със съгласието на родителите и подплатена от медицинска епикриза. Всички останали могат да бъдат с мнение за насочване според индивидуалните особености на детето и ресурсите с които се разполага.

Каква е вероятността новия закон да влезе в сила от 15.09.2012г.?

Според мен е по-голяма от 50%, по действията и изказванията на изготвящите го така ми се струва на мен. Но все пак има и някаква вероятност да се забави и такива теми като тази са пример, че трябва да се обмисля още.


Да си изясня нещо, с риск да ви карам да повтаряте - teo7777 и останалите, които ни каните да подкрепим, искате да се закрият ресурсните центрове и да има ресурсни учители към всяко училище? Ако е така - моето мнение е, че не е правилно или поне не за всички деца, защото както и други писаха - не всички деца имат едни и същи потребности, не с всички се работи еднакво, не всички имат нужда от една и съща помощ. То и медицински лица има във всяко училище(или поне така ми е известно), но те не помагат при всякакви медицински проблеми, а само следят и могат да реагират, но всички деца си имат лични лекари и към тях се обръщат, когато се налага.

Не знам, но чета и се чудя за същото онова училище, до което ходя всеки ден, ли става дума? РУ на гръб ли ще носят някои от децата? Къде са училищата с достъпна среда? Защо за пореден път е на път да се гласува закон, за който е ясно, че поне година-две-пет не може да бъде приложен? Докога ще теоритизираме, ще говорим "по принцип"? Докога нормативно ще се приравняваме, а реално почти нищо няма да бъде свършено?
Как и кога ефективно ще се обучават учителите, за да работят и те качествено с децата със СОП, за да има смисъл и работата на РУ? Как и кога ще се "ограмотят" по проблема родителите на децата в норма? Как и кога ще се подготвят децата в норма? Защо изцяло липсваше обществен дебат (дори само надлежно информиране на обществото) за тези важни (и абсолютно необходими) промени? Или считате, че това не е толкова важно? Не мисля, не бихте си го и помислили, ако познавате българското училище отвътре, а не вярвам никак да не го познавате.
Ето ме мен - чета темата от самото ѝ начало, а не мога да си определя ясно позицията - чета ИКСИ и съм съгласна с нея, чета  teo7777 и съм съгласна и с нея, също и със Снежа, ku[d]ku[d]yaka съм съгласна. Е? Кой и защо не си свърши пак работата?
Целият закон е една несвършена работа, която ще стане факт. Имало било закон ...

Вероятно  всички, участващи в тази тема, с изключение на Снежа, мама_нана, алекс-76, Охи, тео7777 и пожар, не знаят или не си спомнят, че в продължение на повече от 4 месеца обсъждахме същите неща в друга тема и пуснахме мисля 5 писма до различни хора и институции. Пак ви пускам линк. Който чувства необходимост да се информира за становището на майките на деца със СОП от другата тема, може да прочете всички или поне първото писмо  от 23.03., което бе качено на стената на Министъра и внесено в НС.   http://mamtomam.wordpress.com/2012/03/18/stanovishte

Ще видите, че ние болеем и за децата, които могат и за онези, които  не могат да бъдат приобщени в масовите ДГ/у-ща. Някои от родителите, подписали тези писма, имат  вече "интегрирани"  деца, други преценяват, че за децата им са необходими други алтернативи, но и едните, и другите се обединиха зад становищата в изпратените писма.  Да се твърди, че всички деца с каквото и да е разстройство/увреждане/нарушение могат да присъстват и тялом, и духом в общата група/клас е най-малкото несериозно и почти никъде не се прави освен в Дания и Италия (за последната се разколебах от аналитични данни, които намерих в интернет).

Това, зад което ние сме застанали, е предоставянето на оптимални условия за обучение и развитие на всички деца според когнитивните, физиологичните и поведенческите им възможности и особености. И затова във всяко писмо сме се противопоставяли на визирането на диагнози в образователното законодателство и предразсъдъците спрямо възможностите на децата, почиващи на диагнозата.

Ето данни за децата със СОП в масовите ДГ/у-ща през 2003. Положението едва ли е драматично подобрено оттогава. Направете си извода. Ако 10% от българските деца са с някаква форма на "увреждане", къде са останалите? Със сигурност не са само в медикосоциалните центрове и ПУ.

Таблица 2.3. Деца и ученици със специални образователни потребности, включени в детски градини, общообразователни и професионални училища през 2003 г.

Слухови увреждания 264 , Зрителни увреждания 172, Церебрална парализа – 368, Множество увреждания – 25, Други –113 Общ брой 1 249
Източник: Данните са събрани от РИО през Октомври 2003 г.

Който се интересува, може да прочете и този доклад, от който цитирам само един пасаж, показващ, че концепцията не се е променила съществено оттогава и че нещата можеха да се случат много по-рано и вероятно по-добре.

ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОЛИТИКИ ЗА УЧЕНИЦИТЕ В РИСК И ЗА УЧЕНИЦИТЕ С УВРЕЖДАНИЯ В ЮГОИЗТОЧНА ЕВРОПА, БЪЛГАРИЯ, 2007, Oрганизация за икономическо сътрудничество и развитие (OECD), Париж www.oecd.org/dataoecd/17/24/38614122.pdf

С въвеждането на интегрираното обучение, съществуващата мрежа от специални училища ще
трябва да се трансформира в съвременна система с нови функции. Специалните училища трябва да се разглеждат като възможност за децата само след като всички други възможности за образование в общообразователните училища са изчерпани. Продължавайки да съществуват, специалните училища в България постепенно ще придобиват нови роли и функции: обучение на деца с тежки и с множество уреждания (такива деца в миналото изобщо не се образоваха); поставяне на детето в центъра на образователния процес и разработване на индивидуални програми за обучение и развитие, както бе описано по-горе, за деца, които не могат да бъдат обучавани в съответствие с учебния план и учебните програми на специалните училища.