Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

  • 26 725
  • 388
# 255
От стенограма на бюджетната комисия
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Аз много бих искала да ни кажете това, което ще се случи за интеграцията на децата с увреждания, тези помощни училища и центровете – да кажете две-три думи в тази посока, както и тяхното финансиране, нали, това, което искате да се подобри, как ще се финансира.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: По отношение на приобщаващото образование, тук действително настъпват сериозни реформи и това е една от най-съществените нови политики, които са залегнали в Законопроекта – вече говорим за приобщаващо образование, а не за интегрирано, което предполага една съществена промяна на отношението към децата със специални образователни потребности, а именно: интегрираното, включващото образование, така, предполага детето да се приспособи към средата; приобщаващото образование като философия предполага средата да бъде адаптирана и да се приспособи към необходимостите на детето.
Каква е реформата по отношение на децентрализацията, която предвиждаме ? В момента в държавата има 28 ресурсни центъра. Те са държавни институции, в които работят общо 45 директори и помощник-директори и още 90 души непедагогически персонал. Тези ресурсни центрове получават средствата, които, тоест се финансират от средствата, които държавата дава от държавния бюджет за едно дете със специални образователни потребности (СОП); тоест тези средства, които са малко над 2 хил. лв., отиват не в училището и в детската градина, където са децата, а отиват в ресурсния център, след което оттам вече се разпращат графици, с които ресурсните учители се разпределят по училища и детски градини вследствие на което се получава така, че имаме училища и детски градини в страната, в които напр. ресурсен учител стъпва веднъж седмично за около два часа.
Какво правим с новата реформа, с промяната ? От една страна, прехвърляме ресурсните центрове към общините, съответно те ще се трансформират в центрове за подкрепа за личностно развитие, което, от една страна, ще доближи повече грижата, така, ресурсите до децата, като, разбира се, сменяме и модела на финансиране: по-голямата част от стандарта за децата със СОП отива в училището, по-малката част отива в самия център, като по този начин директорът на училището, например, ако има пет деца със специални образователни потребности, ще има възможността да си назначи ресурсен учител, който да бъде постоянно там и да не се получават тези констатации, които имаме и в момента.
Между другото, това е реформа, която стъпва на много задълбочен анализ, направен съвместно с Държавна агенция за закрила на детето в девет области на страната – анализ на интегрираното обучение. Изключително тревожна е констатацията, която учители от детски градини и училища споделят, а именно, че децата със специални образователни потребности трябва да бъдат отделяни в отделни групи и дори училища, което е един сериозен проблем и мисля, че е дошло времето вече за следващата стъпка, която трябва да направим, а именно тази децентрализация на ресурса – човешки и финансов, там, където са децата, за да имаме реален процес на приобщаващо образование. Отивайки съответно към общината, общината получава възможността в този център за личностно развитие да предоставя различен вид грижи, тоест обща и допълнителна подкрепа, което пък ще позволи намаляване на администрацията, от една страна, защото няма да имаме веднъж център, примерно детски комплекс, в който ще се развиват извънкласни дейности, друг център, в който ще имаме ресурсно подпомагане и трети център, в който ще имаме кариерно ориентиране; тоест общината ще получи възможност за провеждане, от една страна, интегрирани политики, между другото общата и допълнителната подкрепа ще може да се предоставя и в центрове, които са в системата на социалното подпомагане. Сега например много често децата, които се обучават напр. в помощни училища до обяд са в помощното училище, следобед родителите ги вземат и ги преместват съответно в един дневен център.
Отивайки към общината, ако общината има дневен център и такъв, и друг такъв, тоест тя може да обедини всичката тази грижа в център за подкрепа за личностно развитие или пък да я предоставя в един дневен център, който е в системата на социалното подпомагане, което ще позволи оптимизиране на финансовите ресурси и освобождаване на средства, които ще отидат за грижа за децата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря. Госпожа Боянова.
ЛИЛИ БОЯНОВА: Благодаря, г-жо Председател.
Аз имам конкретен въпрос. От казаното до момента, това означава ли, че децата от специализираните училища, примерно в България има две-три училища, в които се обучават глухонеми, ще бъдат разпределени по другите училища ? Благодаря.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Не. Това са двата вида училища, които сме запазили като специализирани училища за децата с увреден слух и увредено зрение, така че те се запазват като държавни, защото наистина са 2-3. Това са училища, в които има специално оборудване и действително тези деца се нуждаят от много по-сериозна грижа.
Децентрализацията е по отношение на другите училища, имам предвид на помощните, които междувременно са 49, като държа да подчертая, че от 2003-та година насам децата в тях са намалели с около 7 хил., което е резултат от тази политика и от работата на ресурсните учители, разбира се; така че около 3 хил. деца са там. Знаете, обаче, че стандартът в тези училища е много по-голям, отколкото стандарта в едно друго училище, което пък, от една страна, обяснява донякъде реакцията на помощните училища, но от друга страна трябва да признаем, че това са училища, които именно заради високия стандарт привличат деца, които са с по-неприятно нека да го нарека, социално положение, социално занемарени деца, които в никакъв случай обаче не могат и не трябва да бъдат обучавани в такива училища и това не е в интерес на децата.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Танчев.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Аз имам един много кратък въпрос: общините ще получават ли някакви делегирани бюджети във връзка с това, че те ще трябва да поемат управлението на тези ресурсни центрове или те трябва от собствения си бюджет да задèлят ? Благодаря.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Господин Вълчев.
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Финансирането е за дейности, голяма част от дейностите се изпълняват в училищата и детските градини, но и в момента част от дейностите се изпълняват от т. нар. „извънучилищни учреждения”, каквито са обединените детски комплекси и ученическите школи и в бъдеще ще бъдат центровете за личностно развитие съответно.
Тези дейности, които в момента се финансират по единни разходни стандарти, ще продължат да се финансират, като и съответно тези средства ще продължат да достигнат до центъра. Има други дейности, за които обаче е регламентирана по-скоро споделена отговорност, примерно при обсерватории, планетариуми и т. н. Идеята е ние да разширяваме периметъра на делегираната държавна дейност в зависимост от възможностите на бюджета и допълнително с европейски средства, през следващия програмен период, това, което вече е на дневен ред: да се финансират общински програми за личностно развитие, които да се изпълняват от общините и от училищата, като по този начин интегрираме и европейски средства в по-мащабните национални политики каквито,
/Ще използвате ли ОП «Развитие на човешките ресурси» ? - реплика от залата/, да основно средствата от Европейския социален фонд.
СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Само уточняващ въпрос във връзка с това, което казахте: един вид образованието, нали, тези училища, ще станат конкретен бенефициент в рамките на дадена програма, така ли да го разбираме, за следващия програмен период ?
КРАСИМИР ВЪЛЧЕВ: Да, ние в момента имаме няколко големи схеми, предполагам сте запознат, където Министерството е конкретен бенефициент, но училищата участват в техническото и финансово изпълнение, тоест те изпълняват дейности и извършват разходи от наше име. Така че конкретният бенефициент кой ще бъде, честно казано, още не сме говорили, но идеята е да бъдат интегрирани цялостно национални програми, а не грантови схеми примерно, които са еднократна дейност с неустойчив резултат в много случаи.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Дамянова, искате да добавите още нещо ?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако позволите, по отношение на центровете за подкрепа, то е съществено, защото ние вече започнахме една такава политика по отношение на подпомагане на общините за изграждане на такива центрове; по ОП „Развитие на човешките ресурси” стартирахме проект за кариерно ориентиране, тоест дейностите по кариерно ориентиране ще бъдат обезпечени до края на 2013 г. Там има предвидени средства за изграждане на такива центрове. Те ще бъдат изградени в съответните 28 общини, така че вече стартирахме един такъв процес за подпомагане на общините за изграждане на центрове за предоставяне съответно на услугата по кариерно ориентиране, като използваме европейските пари.
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е много хубаво. Единственият проблем е след като приключи дадена програма, европейските пари, да осигурим устойчивост от нашия бюджет, което се оказа проблем по много от програмите на човешките ресурси, някои ваши, някои на МТСП.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стремежът ни е в следващия програмен период действително да наблегнем на тази комплексна интегрирана грижа, за която спомена г-н Вълчев и да обезпечим основно и центровете за подкрепа за личностно развитие, и въобще всички дейности, които са насочени в тази посока. Надявам се, че сега се планира програмния период, има разбиране от страна на правителството, на колегите, така че в това отношение мисля, че няма да има проблеми.
4 юни в 16:48 от Sofia
Виж целия пост
# 256
Въпреки че вече няма никакъв смисъл, ще дам една извадка от писмото на родители със СОП до Министъра на образованието и депутатите, внесено в НС на 23.03.т.г. за Центровете за личностново развитие.
Няма никаква промяна в чл.49, във внесения на 5.05. проект чл.48 и в чл 31. Ето какво гласят те:

Чл. 48. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие според
дейността си са за:
1. развитие на интересите, способностите, компетентностите и
изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта;
2. кариерно ориентиране и консултиране;
3. превантивна, диагностична, рехабилитационна, корекционна и
ресоциализираща работа с деца и ученици;
4. ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални
образователни потребности;
5. педагогическа и психологическа грижа;
6. прилагане на програми за подпомагане и обучение за
семействата на децата с увреждания.
(2) Центрове за подкрепа за личностно развитие са и ученическите
общежития.
(3) Центровете за подкрепа за личностно развитие могат да
извършват една или няколко от дейностите по ал. 1 и 2.

(4) Центровете за подкрепа за личностно развитие са общински.
(5) Устройството и дейността на центровете за подкрепа за
личностно развитие се уреждат с правилници, приети от съответния общински

Чл. 31. Наименованието на центъра за подкрепа за личностно
развитие и специализираното обслужващо звено съдържа име и указание за
предмета на дейност.


Ето извадката от писмото ни.

чл.48 (3) дава възможност на ЦПЛР “да извършват една или няколко от дейностите по ал.1”. Алинея 4 пък казва, че устройството  и дейността им “се уреждат в правилници, издадени от съответния общински съвет”. Означава ли това, че някои общински съвети могат да решат да не включат например т.4 “ресурсно подпомагане на деца със СОП и хронични заболявания”?

   На това предположение навежда и текстът на чл.31, според който наименованието на Центъра трябва да съдържа “указание за предмета на дейност”, т.е. може да е за спортни изяви, развитие на технологии и всичко друго, но не ресурсно подпомагане на децата със СОП и хронични заболявания.

Предложения:
   3-годишен срок на наблюдение върху ефективността от функционирането на ЦПЛР по отношение на децата с тежки увреждания при задължително външно оценяване с участие на родителски организации. Да се даде законова възможност, при сериозни отклонения от стандартите за работата им, съответните ЦПЛР или звената в тях, грижещи се за деца със СОП, да бъдат преобразувани в специални училища.

   Да се създаде текст, задължаващ областните администрации и администрациите на големите общини (да се определи с каква численост на населението) да разкриват ЦПЛР, които да обслужват населението и на по-малките общини.

   Алинея 3 на чл.49 да придобие следния вид: “Центровете за подкрепа за личностно развитие задължително извършват дейности по т.4 от ал.1. Те могат да извършват и една или няколко от останалите дейности по ал. 1 и 2”

Можете сами да оцените рисковете за децата със СОП, ако по някакъв начин не се случат нещата в двете последни предложения. Но нашата група приключи засега с писмата и предложенията си. Ще чакаме да видим развитието на събитията. Дано да не сме прави в опасенията си!
Виж целия пост
# 257
ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Госпожа Дамянова, искате да добавите още нещо ?
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Ако позволите, по отношение на центровете за подкрепа, то е съществено, защото ние вече започнахме една такава политика по отношение на подпомагане на общините за изграждане на такива центрове; по ОП „Развитие на човешките ресурси” стартирахме проект за кариерно ориентиране, тоест дейностите по кариерно ориентиране ще бъдат обезпечени до края на 2013 г. Там има предвидени средства за изграждане на такива центрове. Те ще бъдат изградени в съответните 28 общини, така че вече стартирахме един такъв процес за подпомагане на общините за изграждане на центрове за предоставяне съответно на услугата по кариерно ориентиране, като използваме европейските пари.ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е много хубаво. Единственият проблем е след като приключи дадена програма, европейските пари, да осигурим устойчивост от нашия бюджет, което се оказа проблем по много от програмите на човешките ресурси, някои ваши, някои на МТСП.
МИЛЕНА ДАМЯНОВА: Стремежът ни е в следващия програмен период действително да наблегнем на тази комплексна интегрирана грижа, за която спомена г-н Вълчев и да обезпечим основно и центровете за подкрепа за личностно развитие, и въобще всички дейности, които са насочени в тази посока. Надявам се, че сега се планира програмния период, има разбиране от страна на правителството, на колегите, така че в това отношение мисля, че няма да има проблеми.
4 юни в 16:48 от Sofia


Което отново потвърждава, че една толкова сериозна реформа се осъществява кампанийно, "на траншове" и без да се знае какво ще се случи впоследствие, когато европейските пари бъдат опапани. Важното е сега, в момента, да се покаже, че нещо /центровете за подкрепа за личностно развитие/ се прави, за да се усвоят целево едни пари, а цитирам пак :
"ПРЕДС. МЕНДА СТОЯНОВА: Това е много хубаво. Единственият проблем е след като приключи дадена програма, европейските пари, да осигурим устойчивост от нашия бюджет, което се оказа проблем по много от програмите на човешките ресурси, някои ваши, някои на МТСП."
Соприте се, бе ора!
Нямах намерение да се включвам пак в темата. Каква дойна крава е само ОП "Развитие на човешките ресурси"...
Виж целия пост
# 258
Айви - аз пиша, че става въпрос за разпределяне на едни 10 мил. лв,  бърза се като на състезание и  всичко е обвито в страхотни намерение и пожелания...

Законопроекта нито е доведен до знанието на широката общественост, нито е обсъден от учители и специалисти. Тези, от които е взето мнение и не е било в унисон с това на зам. министърката е било отминато с пренебрежение...
Дано аз да съм по-голям песимист от колкото е нужно, дано аз греша...ще поживеем, ще видим...
Виж целия пост
# 259
Утре, 4.07. комисията по образование продължава обсъждането на предложенията за промени в проекта за ЗПУО.  От протокола на първото четене разбрах, че са присъствали "115 гости, участници в дискусията". Вероятно всеки желаещ може да го направи.
Виж целия пост
# 260
На тел. на комисията, всеки може да се запише за присъствие. На този етап гражданите нямат право на изказвания, принципно. Не, че при добро желание някой може да ги спре.
Виж целия пост
# 261
Наблюдението на ЦЛР Ок, напълно съм съгласна, ама не разбирам защо ако не отговарят на стандартите, трябва да ги правим "специални училища"? За какво са ни тия специални училища, за да сегрегираме още и още деца в тях?
Виж целия пост
# 262
Наблюдението на ЦЛР Ок, напълно съм съгласна, ама не разбирам защо ако не отговарят на стандартите, трябва да ги правим "специални училища"? За какво са ни тия специални училища, за да сегрегираме още и още деца в тях?
Защотото неизвестността в този проект  за децата, които сега се обучават в ПУ, е пълна. Писали сме "или звената, грижещи се за деца със СОП". Опитваме се да дадем някакъв авариен изход за тези, които няма да могат да бъдат в масовите у-ща. Има родители, които са доволни от ПУ, но и тези, които не са и са убедени, че децата им не могат да бъдат в масовите у-ща, няма да имат никакъв избор, ако Центровете/звената към тях се окажат неподходящи за децата им. Така много деца, каквито и сега има не малко, просто ще си останат вкъщи.
Виж целия пост
# 263
Специалните училища трябва да съществуват.
Въпросът е кои са плюсовете и минусите за определени диагнози. За откриването на такива не трябва да се преобразуват ЦЛР, а внимателна оценка от специалисти и използване на чужд опит съобразен с условията в страната. Това не може и не трябва да бъде решавано от МО.
Виж целия пост
# 264
И освен това, няма никаква, абсолютно никаква гаранция, че децата със СОП ще бъдат обучавани в Центровете. Ако остане непроменен чл.48, никой не може да ги задължи. Ще си изберат нещо друго, ще го сложат в заглавието и толкова. Формално всички ще са "приобщени", а тези, чиито родители не искат такова приобщаване, ще си ги гледат у дома.
Виж целия пост
# 265
Така е , констанца. Остава да търсим съдействие в лицето на Общината за активна социална политика за защита правата на децата ни.
За  Свищов не мога да се оплача, но в Перник дори няма ДЦДУ за деца от 13 до 18 години.
http://www.dobrinite.com/iskat-dom-za-detsa-autisti-v-pernik.html 
Виж целия пост
# 266
За какво са ни тия специални училища, за да сегрегираме още и още деца в тях?

Не може с лека ръка да се закрие всичко, с единствен аргумент - сегрегация.

Имам познато семейство с дете със зрителен проблем. Детето е завършило http://udnz.cc.bas.bg/ .  Сега е прието за студентка - специална педагогика. Преживяло е всичко, което днес се определя като недостатък на този тип училища. Прекрасно дете е /по скоро госпожица/. Ако това дете беше в масово училище, дали щеше да има този успех? Дали емоциите и чувствата, които е преживяло щяха да му бъдат напълно спестени? Съмнявам се.

Когато се взема решение, което ще определи живота на много хора, не бива да се гледа едностранно. Ако "специалното училище" има потенциал да развие и подобри дейността си, защо трябва да се закрива? Не става дума за училища някъде забутани, скриващи децата от света.

Масовите училища нямат готовност за такава драстична промяна. В самия закон, промените, касаещи децата в норма не е ясно как ще станат, какво остава за деца, които са уязвими. Не подкрепям "целта оправдава средствата", още повече, че ясна цел /визия/ дори теоретично няма изградена.
Виж целия пост
# 267
Ясно е, че на повечето участници в дискусията във форума не им е ясно какво означава приобщаващо образование. Все така искаме да се делим, да разделяме хората на различни групи на база увреждания и специфики. Приобщаващото образование трябва да стане неизменна част от правото на образование. Това е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа индивидуалността на всяко дете и на всеки ученик, както и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици, чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и създаване на възможности за развитие на всяко дете. Това е процес на предоставяне на обща и допълнителна подкрепа в зависимост от индивидуалните потребности на децата и учениците.Процесът на осигуряване и предоставяне на допълнителна подкрепа става инициатива и отговорност на детската градина и училището, което до настоящия момент беше отговорност на други звена, извън тях - Ресурсните центрове. Днес ние трябва да изграждаме и развиваме междусекторни политики и интегриране грижата за децата и учениците. Подкрепата в обучението изисква непосредствен достъп до ресурсите и базирането им в образователната среда, която е възможно най-близко до децата.
Виж целия пост
# 268
Мога с ръка на сърце да кажа, че когато започнахме обсъжданията в темата "Преобразуват помощните училища ..." не бях съвсем наясно с разликите в концепцията за "интегрирано" и "приобщаващо" (включващо) образование. Това си личи и от първото писмо до Министъра на образованието, което група родители на деца със СОП качихме на стената му още на 3.03.т.г.

Към днешна дата, след като съм се запознала с поне 50-60 сериозни публикации, мога да кажа, че въпреки това направеното от нас предложение за дефиниция е много по-ясно за децата със СОП от залегналото в проекта за закон, и цитирано от г-жа Сиренкова.

Ето откъс от това писмо:

"Дефиницията на “приобщаващо образование” (§1, т.4 от “Допълнителни разпоредби”) звучи като нов принцип на образованието, отнасящ се изобщо за децата и учениците, а от проекта (напр.чл.22 за държавните образователни стандарти) се вижда, че се визира конкретно обучението на децата със СОП. Не коментираме съображенията за замяна на термини с по-действено звучене като “интегриращо/ включващо” с пожелателното “приобщаващо”, но считаме, че дефиницията трябва да бъде пределно ясна за всеки, който чете закона.
   Ние предлагаме промяна в дефиницията, която да стане: “Приобщаващо образование означава обучаване в системата на общото образование на всички деца и ученици, независимо от тяхното физическо, интелектуално,  социално, емоционално, лингвистично или друго състояние чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на обществото.” (В дефиницията в проекта се употребява “общност”, а не общество. Ако става дума за общност, коя е тя – на децата и учениците със СОП или на учебните институции?)".

Ако става въпрос за теоретични постановки, мисля дори, че мога да напиша една не лоша статия с перфектна литературна справка. Но всичко, което научих и което чух от няколко съфорумки, участвали в разработването на закона, не ми носи никаква, дори най-слаба увереност, че това ще се случи в България поне в близките 10-15 години.
Виж целия пост
# 269
Мама Нана, не може с толкова лека ръка да слагаш всички деца със сензорни увреждания например, в един калъп и понеже си познавала едно такова дете, от името на всички останали и родителите им да обобщиш, тези деца там! Къде остана правото на свободен избор на детската градина и училището?! По твойта логика трябва да ти отговоря, ми и аз познавам едно дете, нечуващо, в нашето обикновено квартално училище, много добре си учи детето, от разказите на дъщеря ми знам, че и страхотно го приемат децата, дай под строй всички деца със сензорни увреждания в масови училища. За свободното право на избор става дума, родителя равноправно да може да избира, ако желае градината или училището зад блока, или други, ако желае в специални. Всичко, което се предоставя в специалните, трябва да може да бъде предоставено във всяко квартално училище или градина. Само, че за целта, трябва да има средства след детето, които да обезпечат всичко това. Ти знаеш ли защо родителите на деца със сензорни увреждания си записват децата там? Ами защото само там могат да получат специалната подкрепа, която е нужна на децата им, защо, ами защото само при условие, че отидат там, след децата им ще отидат нужните пари. Евр. комисия по социални права например отсъжда, че е налице дискриминация спрямо останалите деца с увреждания, в сравнение с децата със сензорни, като се позовава на данните подадени от МОН за 2009 год.. В тях се цитират точните цифри дадени на две мисля бяха специални училища, за специални материали, същата сума е разпределена за същата цел, но м/у всичко останали училища в страната?! И хората питат, има ли разумна логика и обяснение на тези действия от страна на МОН? Защо се приоритизира грижата за едни деца с увреждания и то точно в две училища, пред грижата за всички останали деца с увреждания в цялата останала страна и училища?

От друга страна е и съвсем простата логика, че докато имаме система от помощни/специални училища, съвсем естествено ще се опитват да пращат натам всички "специални" деца. Много по-просто е, за какво да се мъчим ние, нали си има специални училища за тях? А пък досега си е и съвсем заковано, при положение, че пари има, само ако направиш "свободния" избор към специално/помощно училище. Ако кривнеш от правия път, си влачи детето на гръб, стой там и се прави на ресурсен, специалист, всякакъв, каквото и да искаш пари няма, и то наистина няма. В масовото училище след детето ти с увреждания влизат толкова пари, колкото и след всяко друго дете.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия