Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

plamenhk,
Май сте се объркал нещо кой какво казва и за какво пледира

Знаете ли,
Зачетох тази тема преди дни, не я прочетох цялата, но видях два конфронтирани лагера - в защита на ресурсните центрове като единствено място за обучение на деца със СОП и за интегрираното образование, при което тези деца си избират произволно училище, което ( със завишените пари за тези деца) кани съответните специалисти за тях.
Надявам се правилно да съм разбрал основната идея и ще се въздържа от категорично мнение без да познавам добре проблема, но ще обърна внимание на нещо много важно.
До колко се проведе дебат по темата при подготовката на закона, чуха ли се достатъчно мнения, проучи ли се чуждия опит ?
Тук прочетох обвинения за кръг около зам.м. Дамянова, който щял да се облажи и т.н. и т.н. и т.н. Пак конфронтация, пак мисъл за това кой, как ще се чувства и спасява без реално да се фокусира цялото внимание към децата, тези със СОП и всички останали, които трябва да растат в модерно и толерантно общество, което трябва не само да търпи, но да помага и защитава различните или тези в неравностойно положение.
Тъй като си имахме взимане-даване с МОМН във връзка с математическите гимназии ни стана ясно, как зад думите "тригодишно обсъждане с експерти по проблема и проява на пълна грижа за запазване на модела" се криеше проста лъжа и политическа формулировка, защото първоначалния вариант на закона показваше нещо коренно различно.
Та как се развиха нещата по тази тема с предварителното обсъждане, защото за мен, нещата вече са оттекли и ще бъдат приети, както го искат управляващите.
Може би истината е по средата. Повода да напиша някой ред е един филм, който гледам в момента. Филм, филм, но е чудесен пример.
Брат близнак е бавно развиващ се(не се споменава конкретна медицинска диагноза), но той учи в специализиран клас !!! в общото училище на сестра си. В този клас преподавателите са специалисти, но в свободното си време децата са заедно с останалите, което за мен е интересен модел. Не ми е ясно как, ако едно дете със СОП попадне в едно общо у-ще и е само,  към него ще се прикрепят двама, трима специалисти. Тук се разказаха истории за деца, които пречат на останалите, нищо не научават, а майките им по цял ден висят в училище да се намесват при необходимост.
От друга страна изолирането на децата в помощни у-ща, ресурсни центрове и т.н. е деградирала и остаряла морално идея, която не помага нито на тези деца да напреднат в развитието си, нито на здравите да възприемат нормално нещата. Междинния вариант, при който ресурсните центрове съществуват като формула, но са позиционирани в общи училища не е за пренебрегване, но за целта е необходим сериозен, експертен, а не политически, дебат и загърбване на лични (групови) интереси в полза на обществените. Както за всяко нещо, впрочем.

Напълно първосигнално подписах петицията, преди да изчета темата. После я прочетох и изтрих гласа си. Мога да обясня защо.  Защото като страничен наблюдател, не видях диалог и желание за решаване на проблем, а спор коя група ще надделее като мнение, в този смисъл моя глас  в една петиция, не е нищо повече от един довод за едната страна.
Иначе в целия спор се загубих кое всъщност е разумния подход, но разбрах че ние трябва да мислим как по точно да се разпределят парите. Ами извинявам се, но целия този начин на поднасяне показва една тотална некомпетентност и хаотичност.
п.п. Малко елементарно ще се изкажа, но ако детето ми има специални потребности, аз бих искала да го заведа при специалист, който се занимава с това по принцип, а не допълнително докато преподава. Извън специалните потребности на детето ми, бих искала да може да участва и в общата социална среда, т.е. ако детето е със специални потребности в моята глава, се очаква да бъде възможно да бъде поето от ресурсен център и от общо образователно училище, а не или/ или.
 

Възможно е и ако има такова нещо се извинявам. Не следя редовно темата, но останах с такова впечатление.
..................................

Чл.193 (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца и ученици с умствена изостаналост, с множество увреждания, със сензорни увреждания и с разстройства от аутистичния спектър в детските градини и в училищата по чл. 36, ал. 1 може да се организират специални паралелки или групи.

Групата родители, аргументирала предложение за отпадане на чл.193 в писмото си от 23.03.с.г., тълкува тази промяна като наказателна мярка за това, че са се осмелили да изкажат становище, различно от това на експертите на МОМН.
   Ние не се наемаме да твърдим, дали това е така, но ако направената в чл. 193 замяна би могла да се тълкува като уеднаквяване на този критерий с критерия в дефиницията за СОП, то запазването на диагностичната група “разстройства от аутистичния спектър” е ясна индикация за решимост за “справяне” с децата от спектъра чрез поставянето им в отделни паралелки/групи.
   Отделната паралелка/група е само привидно включване/приобщаване за целите на статистиката и отчетността, а фактическо изключване не от, а вътре в масовото училище/детската градина, което не е нещо неопитвано и в други страни.
   За децата от аутистичния спектър това обезсмисля обучението в масовото училище, защото за да проявят заложбите си, всички, включително тези от тях, с високо ниво на интелигентност и дори, белязаните с гениалност, трябва да бъдат сред деца “в норма”, от които да се учат на общуване.
      Ако не бъде премахнат от чл.193 безусловният етикет “разстройства от аутистичния спектър”, много скоро след влизането на ЗПУО в сила, в избрани училища на големите градове ще има “специални” паралелки, които ще бъдат по-скоро “аутистични”. Сигурно в 9 от 10 случая преценката на екипите за личностово развитие за децата от спектъра ще бъде, че “целите на образованието не могат да се постигнат по друг начин” .

П Р О Т Е С Т
ОТ РОДИТЕЛИ НА ДЕЦА ОТ АУТИСТИЧНИЯ СПЕКТЪР
ВЪВ ВРЪЗКА С ДИСКРИМИНИРАНЕ НА ДЕЦАТА СЪС СОП
В ПРОЕКТА ЗА “ЗПУО”
http://www.bg-mamma.com/url.php?u=aHR0cDovL21hbXRvbWFtLndvcmRwcm … tc2cyMjQ0NTkwMA==

За какво е този протест, когато ясно е казано "ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин" от тези деца, изреждат се причините, то за децата със СОП се "организират специални паралелки или групи."

ВСИЧКИ ДЕЦА имат ЕДНАКВИ ПРАВА. Това означава че ако дадено дете не може да овладее необходимите знания или с поведението си пречи за нормалното протичане на учебния процес трябва да бъде отстранено т.е. отделния индивид със своето поведение трябва да се приспособи към основната група а не обратното.

Какво правим в даденият пример?
г-жа А:  “Абе моето се е научило да чете на 4 години, пише почти без грешка, ама пречи ужасно. Като му скимне, излиза от час. Седи, седи и се провикне нещо. Ако не е ресурсната да го вземе в кобинета си, не мога да се съсредоточа да си предам урока както трябва.”

Съвсем логично е че интересите на основната група трябва да бъдат защитени и това дете да бъде отстранено. Има такива деца със свойствено поведение  и сред надарените деца, което е допълнителен довод да се иска за тях специализирано/специално обучение. Като имаме предвид, че в България надарените деца не са отделени от останалите, учебния материал е много над средното в ЕС и големия брой на ученици в клас, то за създаване на условия за развитието на надарените деца и за усвояването на учебния процес ще бъде необходима за съжаление почти нулева толеранция към децата със СОП. За останалото - пари, спец. учители, спец. помагала и пр дори не говоря. Съвсем логично се поставя въпросът за дискриминацията на надарените деца, който е повече от явен.
Именно по тези и редица други причини свързани с бързата и ефикасна защита на основната група, член 193 (1)  НЕ ТРЯБВА  да бъде формулиран така както вие искате.:

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности, имащи сериозни нарушения на поведението или развитието, които изискват лечение или значителна корекционна работа,  в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.
(2) Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие от страна на родителите/настойниците.
(3) При коригиране на състоянието по ал.1 децата със СОП могат да продължат обучението си в масова група/паралелка.

Неясна и тромава процедура, която не защитава бързо и ефикасно основната група от евентуалното конфликтно поведение на индивида.
Не е дефинарано ясно кога едно дете със СОП пречи с поведението си на останалите ученици. Какво би станало ако по голяма част от родителите изрази своето несъгласие от поведението на такова дете в петиция а учителят настоява то да остане или пък обратния случай?  Пак ще повторя, че в бедна България пречките от механично пренасяния опит от развитите държави ще бъдат по ярко изразени и затова е редно тези процеси да бъдат по конкретно дефинирани и обяснени.

"Йога за развиване на свръхмозък" - въведение

plamenhk, никога не може да се предвиди кога едно дете с аутизъм може да се подобри.Това е идеята: да се даде шанс на тези деца, а не заради диагноза да се изолират и да не се приемат и най-леките случаи в ДГ или у-ще.

plamenhk,  подкрепям аргументите Ви. В цялата тема не прочетох по-рационално и обосновано мнение. Вижда се, че сте запознат със системата "от другата страна".

plamenhk,
Това, което искаме ние, написалите обръщението и протеста, е обучението на децата със СОП да е според когнитивните способностии и поведенческите им особености.

По-малко от 1/4 от децата от аутистичния спектър (само сред тези с истински аутизъм) са с умствена изостаналост, а останалите с нормална, висока и много висока. Тези деца могат да бъдат в масовите училища и могат да постигнат в перспектива много повече от средностатистическото  не аутистично дете. Между тези деца има полигллоти, бъдещи конструктори, необикновено креативни компютърни специалисти, каквито са близо 20% от работещите за Бил Гейтс.

Преди време писах - защо не и в специални училища за аутистични деца, но с възможност за социализация. Специалната паралелка е равностойна по степен на изолация, но без предимствата, които предлага специалното училище. И то държавни, а не частни училища, каквито със сигурност ще се появят. Както казах, от тях ще излизат гении, защото истинските гении са от аутистичния спектър - казвам го не аз, а учени от световна класа.

Освен това, мислите ли, че ако децата ни имат поведение, пречещо на останалите и излагащо ги на присмех, ние не бихме потърсили друга алтернатива. Искаме да има такава алтернатива за децата с умствена изостаналост, както са сега ПУ, но в подобрени условия и шанс за деца, които и сега учат в масовите училища с помощта на РУ.

Забележете, че промяната в законодателството е инициирана не от родители на деца със СОП, а от държавата, която бе осъдена за дискриминиране на децата от социалните домове. Без привидно приобщаващо образование за всички, държавата няма да получи някакви големи пари, които са й необходими. Така поне се твърди. Но има достатъчно материали на ЕС, от които, както и от цитата, който давам в предишен мой пост, се вижда, че в различните страни има различни решения. Можете да видите също поста ми са най-старата демокрация Англия.

Така че, не става дума за децата, отглеждани от своите родители. По сегашното законодателство ние имаме избор и го правим - част от децата са в масови у-ща, други в ПУ, трети в дневни центрове - според състоянието на децата и възможностите та родителите.

Ние, г-н plamenhk сме родители на деца със СОП, но значителна част от нас не са по-малко образовани и с по-слаби постижения в престижни професии от родителите на деца без СОП и със сигурност не сме някакви "пердета" или дегенерати, на които не им пука от нищо и на всяка цена искат да вкарат тъпите си деца   в масовото училище.

И още нещо, ние, групата родители, които цитирате, не вземаме отношение в спора за или против запазването на ресурсните центрове. Ние искаме да има ресурсна помощ за децата със СОП, които се вписват в масовата ДГ/у-ще, не сме вътре в работата и игрите на различните институции и не можем да вземаме страна.

Tая тема се изроди, направо стана противна, за и против специалната подкрепа. Аз упорито отказвам да използвам идиотския израз "ресурсна" подкрепа, дето никой от простосмъртното общество, към което трябва да се приобщят децата, и хал хабер си няма какво е това чудо "ресурсен". Специална подкрепа трябва да има толкова, колкото му е нужна на всяко едно дете, и то там, където е семейството му, а не да се праща в интернат от предучилищна възраст, щото видите ли било с някакво увреждане. Аз съм завършила специално училище, ама по изкуствата,и след 7 клас. Да, имаше много от провинцията, т.е. отделени от семействата си, с цел да развият някакви свои специални способности, ама това е след 7 клас. Извинявайте, вие давате ли си сметка, какво е да отделим едно дете от семейството му още на 5 год., щото представете си било с някакво увреждане и в неговия град, няма училище, дето да има нужните му толкова специални един, двама специалиста.  Ако тая държава това не може да осигури, да си вземе Конституцията с правата си и да си ги сложи в рамка.

С размера на ножицата всички сме съгласни, ти какво предлагаш? А къде по света си видял "безконфликтна" интеграция. "Интеграция" е грозна дума, аз лично бих се обиждала от нея.... "Интеграция" е равносилно на "дискриминация".

Прочетох почти всичко от темата. Тук там прескачах по нещо, но общо взето ми стана ясно кой на какви позиции е. Бих искала да напиша моите наблюдения като учител в едно училище, в което има деца със СОП.
Та в нашия квартал директорите на другите училища отказват да вземат децата със СОП и те идват в нашето училище. Имаме си ресурсен учител, идва психолог от ресурсния център няколко пъти седмично. Държа да подчертая, че децата се обучават в училище, ресурсните учители са тук, а не ходят някъде другаде. На един ресурсен учител щата му се оформя от 8 деца. Преди две години децата ни бяха 7 и ресурсната ни учителка ходеше до едно близко село, където имаше едно дете да го обучава и по този начин си допълваше норматива. Тази учебна година имаме 10 деца и идва и втори ресурсен учител за половин работен ден и след това отива в друго училище. Ресурсните обучават децата по математика, български език, човекът и природата и човекът и обществото. Останалите предмети децата си стоят в класа. Обикновено отиват в ресурсния кабинет, но ако класният иска понякога остават и в класната стая - имаме и такива случаи.
Лично на мен всичко това ми се вижда нормално и повечето от децата ни показват много добър напредък. Мисля, че системата работи и не мисля, че има нужда от промяна.
Изказването, че майките висят в училище мисля ,че е малко грубо. Просто на децата се полагат придружители и това обикновено са майките. Някои от тях стоят пред вратата на класната стая, други стоят в двора на училището, някои дори стоят и в класните стаи и се намесват ако има нужда и понякога извеждат детето за малко навън. Имаме дори и комични ситуации - примерно с една баба в първи клас, която стои в класа, защото детето е по-буйно и редовно подсказва на децата, когато госпожата си предава урока и задава въпроси.

ЗлаВещица, вашата система е коренно различна от нашата. При нас децата стоят постоянно в клас, ресурсния учител когато идва помага на децата по време на часа. Логично е на децата да им се полага придружител, но е абсолютно недопустимо едно шест годишно дете да ходи по двора и извън училищния двор само. Предполагам и при вас е така. Това е с което аз лично не мога да се съглася е децата да ходят сами (за да търсят майките на децата със СОП).

Не бих казала, че темата се е изродила. С нея стана това, което става с всички теми в бг.мама, в които се включват родители на деца със СОП. Те неминуемо дават практически уклон на разискванията, защото ги вълнува не толкова терминологията, колкото реалностите за техните деца – настоящи и предлагани.

Мен лично ме интересува не как се нарича подкрепата за моето дете (ресурсна, специална и т.н.), а как и от кого се осъществява – дали е достатъчна, дали се предоставя от добре обучени специалисти, които освен професионалисти са и личности, поставящи интересите на децата със СОП по-високо от чувството за принадлежност към някаква структура.  

 Ако съм убедена, че промяната в статута на РУ, която се предлага ще доведе до радикално подобряване на ресурсната помощ, ще я подкрепя. Мисля, че родителите на деца със СОП можеха и трябваше да вземат отношение, но това можеше да стане, ако тя беше поставена на обществено обсъждане поне 5-6 месеца преди внасянето на проекта за ЗПУО в НС. Сега вече е късно и темата трябва или да се закрие, или родителите на деца със СОП, а защо не и на деца без СОП, които искат да участват в добронамерена дискусия, продължат да обсъждат жизнено важни за децата на България неща, произтичаща от проекта за ЗПУО.

Това, което лично аз забелязвам едва сега, след коментара на тео7777 е промяната на формата на обучение в специалните училища. Не знам дали родителите на децата с увреден слух/зрение са я коментирали някъде, но за мен тя е драстична и необоснована. Чл.28 от Закона за народната просвета казва, че специалните  училища са от интернатен и полуинтернатен тип, а проектът за нов закон отсича „интернатен”.

Дали пък за редуцирането на специалните училища до такива само за деца със сензорни увреждания (които са няколко стотин) не е допринесъл и фактът, че останалите деца със СОП (според дефиницията) са няколко десетки хиляди и вероятно повечето родители не биха си дали децата в интернат?

И дали този така наречен „избродиран” закон не крие още много подводни скали не само за децата със СОП, но и за тези „в норма”

Аз не съм специалист и мога само да искажа мнение от организационна гледна точка. По пътя който България върви, други страни от бившият соц лагер са вече минали така, че имам някакви наблюдения. Лошото е че България има особенности, които я поставят в много по тежко положение от страните на Вишеградската четворка. Това налага КОМПЛЕКСНО решаване на проблема на ВСИЧКИ деца, което от своя страна изисква ПОЕТАПНО решаване на проблемите.
1.Например да се направят няколко пилотни проекта за интеграция на деца със СОП в големите и малките градове с цел да се разкрият проблемите, които биха евентуално възникнали.
2.Решаване на въпроса с академично/интелектуално надарените деца
3.Изравняване на учебните основи с тези от страните в ЕС
В България учебният материал е много по сложен, написан е на академичен стил и създава големи проблеми при освояването му на по голямата част от учениците. Това в никакъв случай няма да подпомогне интеграцията а напротив, ще се яви като съществена пречка.
4.Финансиране на 1 ученик - Полша 4000 ДОЛАРА - България около 1300 ЛЕВА.
5. Брой на учителите на х ученика , брой на учениците в клас, материална база и пр са пропорционални на това финансиране
6. На първият етап да се изградят съответните рампи, асансьори и пр за децата със СОП в училищата, които ще приемат такива деца т.е дадено у-ще трябва да бъде предварително подготвено а не в последствие да се чуди откъде да намери пари а децата да се мъчат.
7. Други, вкл. специализирани действия и мероприятия .

Само накратко скицирам проблемите. Идеята ми е, че когато основния колектив е със сравнително изразвнени възможности, когато уч. материал е лесен за усвояване, когато бройката на децата в клас се приближава до тази на средната в ЕС и пр. други подобрения, няма да съществуват съществени проблеми за интеграцията на децата със СОП.

Става дума за обществено търпимо положение близко до нормалното при спазване правата на ВСИЧКИ деца. Сегашното специфично положение в България НЕ създава такива предпоставки.
Новата специализирана терминология все още не е навлязла трайно в обществената комуникация, (аз например  срещнах за първи път термина "деца в норма" тук), така че  не виждам нищо обидно.

Не ме разбирайте грешно - аз не съм против !!!
При разсъжденията си отчитам видяната от мен практика в бившия соц т.е в страни близки по обществено - икономически промени на България, но значително по богати от нея, както и българската специфика на проблема. Изводът ми е че тази промяна ще засегне много по болезнено участващите в нея отколкото страните в гореупоменатите държави.
Добре би било да се види законодателството и проблемите на интеграцията  в постсоциалистическите страни а не да се дават примери със "западните".

И аз чувствам "некали помисли".  

Точно заради това навремето не си дадох детето в специализирано у-ще, така че поне частично ви разбирам. Колкото до държавата тя не може да осигури достойно СЪЩЕСТВУВАНЕ  на пенсионерите, като тези с минималните без помоща на близки са обречени на гладна смърт. Като гледам държавата трудно е да бъдеш оптимист за интеграцията.

Ами майките при нас не напускат училищния двор. И не би трябвало. Или са пред класната стая, или са на двора на пейките. Е, хора сме, понякога се налага да отсъстват за малко или повече, но винаги има връзка с джиесем и госпожата ако има нужда веднага звъни.