Подкрепете приобщаващото образование за деца с увреждания!

Добре де, Вещи, давам реален пример от практиката. Детенце с ЛУИ. Родителят просто го оставя в у-ще и идва да си го вземе след часовете. При въпросното детенце се наблюдават различни поведенчески проблеми, които доста, ама доста пречат на останалите деца в класа- викове, разхождане и закачане на учениците, внезапно побягване навън от класната стая, силно пеене в часа, непредизвикана агресивност и пр. Когато детето хукне навън, учителят веднага тръгва след него, но познай колко е в състояние да го догони /понякога успява /. През това време класът остава без наблюдение, часът е провален и това не се случва веднъж седмично, а през ден.
Според принципите на Великата Интеграция /и на мен ми звучи дискриминационно/, мястото на това дете е в у-ще и му се полагат 2-та часа занимания с ресурсния учител- 1 по БЕЛ и 1 по Математика. През останалото време е в клас. Колкото и търпеливи и толерантни да са родители и учители, в един момент просто "децата в норма" започват да се изнасят по терлички към друга паралелка, а по-често- към друго училище. Учителят има нужда от помощта и подкрепата на специалисти, той би бил благодарен, ако с това детенце работи ресурсен по основните предмети, а то прекарва с класа часовете по Музика, Физкултура, ДБТ, Изобр. изкуство, включва се, доколкото му е възможно, в допълнителни проекти и извънкласна работа.
И на мен /чисто професионално/ не би ми била забавна баба, която не просто присъства в час, но задава въпроси и подсказва, докато ограмотявам в 1 клас. Не смятам също, че е редно  родителите да стоят навън по 4-5 часа, за да осигурят спокойствие и условия за стандартна работа за учителя и "децата в норма". Не може да няма и по- успешна организация. Отделен въпрос, че в моето училище нещата стоят така, както ги описах. И това не е полезно никому. Надявам се да съм достатъчно конкретна, не ползвам професионална терминология и не теоретизирам в/у проблема.

plamenhk
ще коментирам дамо думите Ви, че
"Добре би било да се види законодателството и проблемите на интеграцията  в постсоциалистическите страни а не да се дават примери със "западните"".

Ако МОНМ бе искало да ползва опита на страните от ЕС, между които са и постсоциалистически страни като Чехия, Полша, Словакия, Словения, Естония, Латвия, Литва (май освен Б-я липсва само Румъния)., щеше да участва в Европейската агенция за развитие на специалното образование. България  липсва и от проектите, и от обсъжданията на тази агенция. Погледнете линковете по-долу и сам си направете извода защо всички поредни министри на образованието не участват и защо в този проектозакон няма творчество, а преписване на текстове от документи на ЕС и въвеждане на чужди за българския език термини като например "неформално" и "информално" образование, които на всичко отгоре не са обяснени.

Mapping the Implementation of Policy for Inclusive Education
http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=mapping%20the%20im … Tb4G2wnaeUA_ewm0A

Policy guidelines on inclusion in education; 2009

http://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=mapping%20the%20im … VymlPawgHx9tWe9Kw

айви,
това, което описвате са неща, които се уреждат организационно. Описаното детенце има нужда от повече внимание от страна на психолога на у-щето и от много повече ресурсна помощ. Не е редно бабите да стоят в клас. Сигурно има още такива примери, но не трябва "заради бълхата да се гори юргана". Законът трябва да предлага алтернативи, вкл. сформиране на групи за обучение на деца със СОП, но не като клас, а по определени предмети (мисля че е деветдесет и някой си член). А ако наистина промените по отношение на децата със СОП се правят за тяхно добро, има начин това да стане. Още повече, че всяко дете би трябвало да донесе на училището поне три пъти повече пари отколкото детето "в норма". Има деца, които няма да успеят да се впишат в масова среда и ще трябва да бъдат в така наречените Центрове за личностно развитие и не мисля, че родителите биха настоявали за "приобщаване", ако имат добра алтернатива.

Как си представяте разрешението на това? Какви са ви предложенията?

Самоцитирам се: "Учителят има нужда от помощта и подкрепата на специалисти, той би бил благодарен, ако с това детенце работи ресурсен по основните предмети, а то прекарва с класа часовете по Музика, Физкултура, ДБТ, Изобр. изкуство, включва се, доколкото му е възможно, в допълнителни проекти и извънкласна работа."

Това означава по основните предмети да не е в час.
Кой ще наблюдава това дете през междучасията, по време на часовете с ресурсния? Ако са повече от едно дете и в различни класове? Какво става с поведенческите въпроси? Или те изчезват когато няма наблюдаващи.

Съгласен съм, но някои формулировки ми направиха впечатление :

Чл. 193. (1) По изключение и ако целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин, за подкрепа и обучение на деца със специални образователни потребности, имащи сериозни нарушения на поведението или развитието, които изискват лечение или значителна корекционна работа,  в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1-3 може да се организират специални паралелки или групи.
(2) Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие от страна на родителите/настойниците.
(3) При коригиране на състоянието по ал.1 децата със СОП могат да продължат обучението си в масова група/паралелка.

По изключение - много разтегливо и спорно понятие. Кой ще определи границете му ?  Учителят, родителите на децата в норма ? По какви критерии то ще се оценява ? Кой ще е арбитър на спора ?

и -  Защо не е използвано "ИЛИ" ?  В случаят  с "И"-то се изисква КУМУЛАЦИЯ на 2 условия т.е. "по изключение" + "целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин", докато с "ИЛИ" само 1.

"сериозни нарушения на поведението или развитието" - Кой ще определи сериозността ?   Учителят, родителите на децата в норма ? По какви критерии ще се оценява "сериозността" ?  Кой ще е арбитър на спора ?

"изискват лечение или значителна корекционна работа" - пак намираме наличие на кумулативност т.е. нарушението не само трябва да бъде сериозно, но и децата трябва да се лекуват.

"Децата със СОП постъпват или се преместват в групите или паралелките по ал.1 при писмено изразено съгласие от страна на родителите/настойниците"  - а ако такова съгласие не бъде дадено по закон основната група ще трябва да търпи това дете. В съда ли ще трябва да продължат спора родителите на децата в норма ?

"При коригиране на състоянието по ал.1 децата със СОП могат да продължат обучението си в масова група/паралелка. " - Кой ще определя това положение ?
Кой въобще ще издава потвърждение, че дадено дете със СОП е в състояние БЕЗПРОБЛЕМНО да се обучава в масова група/паралелка ?

Аз разбирам опасенията на родителите на тези деца , че начинанието типично по български ще се изроди, да търсят правни гаранции срещу него, но медалът има и друга страна.  По принцип несъвършенството на закона не трябва да пада върху плещите на основната група.

Е, тогава няма за какво да говорим.   Пожелавам на майките на деца със СОП по малко оптимизъм и повече резервираност и бдителност.

"Пътят към ада е постлан с добри намерения". (c) Бърнард Шоу.  

Примерите са основно такива, има и много по-драстични, които не искам да описвам тук. Със СОП са и болшинството деца от домове, които също се обучават в масовите училища. За какво става въпрос ви е бедна фантазията просто. Нагледали сме се на цинизъм и безхаберие по отношение на тези дечица, а и на всички останали, т. нар." в норма". Организацията е такава, каквито са възможностите, предоставени в момента. Влезте в училищата, мили момичета, гледайте какво става, стига сте цитирали законови разпоредби и сте се дърляли, просто влезте в училищата и наблюдавайте. И не визирам столицата, а провинцията, където и специалистите са  по-малко, и са по-"други" , където и децата със СОП не са така компетентно обгрижени като вашите. Да не коментираме пък родителите, които категорично отказват да приемат, че детето им е с проблем, който изисква лечение и адекватно подпомагане, това е друга страна на същия въпрос, особено деликатна и емоционално обагрена.
Няма и не може да има образователни стандарти за тези деца, защото за всяко има личен стандарт и той се посочва в индивидуалната програма, изготвяна от екипа ресурсен учител- класен ръководител- психолог. За едно е постижение да се научи да изказва и пише правилно името си, друго успешно решава по-сложни математически задачи от връстниците си. Как да поставиш пред първото като стандарт "смята до 20" примерно?! И как да "блокираш" второто в този стандарт съответно?!
Не мога да бъда категорична, нито да давам еднозначни отговори, нито да заставам твърдо зад мнение, нито да имам устойчива позиция по въпроса. Това, което знам е, че всяко дете трябва да получи грижата, от която се нуждае по най-добрия за него начин. Ако този начин е ПУ- ОК, ако е РЦ- ОК, ако е масово училище- ОК, просто за всяко този избор трябва да бъде строго индивидуален, а не юруш на повсеместната интеграция. По-важното е този избор да обслужва детето- това със СОП и останалите- " в норма" така, че всяко да получи полагащото му се по право образование във възможно най-качествен вариант.

Всички деца с СОП имат епикриза или трябва да имат от специалист, ЛК, ТЕЛК и съответно и комисия при постъпване в масово училище.
Всички до тук носят отговорност.
Не може родителите на деца в норма да решават какво ще става с дете със СОП или въобще за друго дете освен твоето.
За всичко което е в червено има критерии и тези критерии / дали се променят и колко са реално оценими / дават оценка на едно дете с СОП.
В другата тема имаше, че дори в епикризата има оценка на състоянието на детето за обучение, както и показатели за това.

Да, основните предмети се изучават с ресурсния учител. Не за друго, а понеже детето, примерно, се учи да поизнася звук М и да пише буквата му, когато в клас другите определят граматически категории на прилагателното име. Нали разбирате, че и да е в часа по БЕЛ, за детето това е пропиляно време- то нито разбира какво се говори и прави, нито има желание да стои и да слуша някакви си неща, които за него звучат като японска реч. Скучно му е и започва да търси начини за оползотворяване на 35-те минути. Познайте какви.
Ресурсният може да ползва помощта на психолога или сам да разреши поведенчески проблем и е много по-лесно, отколкото в присъствието на още 20-ина деца. На междучасието ресурсния хваща детенце за ръчичка и го води в клас за следващ час, да кажем- Музика.
Разбира се, коментирам въпросното дете с ЛУИ. За едно детенце от аутистичния спектър, примерно, присъствието в основните часове е задължително. Затова по-горе писах, че към всяко детенце трябва да се подхожда строго индивидуално, спрямо възможностите и потребностите му.

За това правото на обучение в закона трябва да е дадено, а правилника и стандартите трябва да регламентират критериите.
Остава и въпроса доколкото те могат да бъдат изпълнени и при какви условия.

Айви, детето би трябвало да е с придружител, ако не майката то някой друг човек. Трябва да се говори сериозно с нея и да и се постави въпросът ребром.
Аз съм учителка по музика и децата със СОП в повечето случаи присъстват в часовете ми. Държат се по различен начин и ми се е случвало цял час да стоя на вратата, за да не избяга някое и да хукна да го гоня из училището и двора. Но след това съм категорична ,че искам родител , който да може да отговаря за него, и общо взето родителите се съобразяват с нас. Положението не е само цветя и рози, но с общи усилия се нагаждаме и има добри резултати.
През междучасията за децата се грижат или придружителите, или учителят, или децата, детето не се оставя само. Бих добавила, че съучениците се отнасят много грижливо към тези деца и може да се каже, че те са под закрилата на целия си клас.
При нас повече има проблем с родители, които отказват да признаят, че детето има проблеми. И лично аз мисля, че трябва да се работи в тази посока. Защото е много деликатно да кажеш на родител, че детето е с проблем при положение, че той години наред го отрича, а то е очевидно. И най-големите ни проблеми са именно с такива родители - които отказват да погледнат истината в очите, а няма закон, който да ги задължи да заведат детето си на специалист за да го видят.

Аутистичният спектър има много повече поведенчески проблеми от едно дете с ЛУИ.
Ако едно дете с ЛУИ не може да бъде овладяно защото му е скучно т.е. заангажирано вниманието, то за дете от спектъра не може и да става на въпрос.
За мен този закон не е съгласуван със специалисти във всички области с деца с СОП и не са отчетени поне основни характеристики.

За да присъства единия от родителите или да е на разположение трябва да не работи.
Второ при сега поставените неща, както и за в бъдеще напълно разбирам родителите които отказват подобни специалисти и следваща "подкрепа".
Приобщаващото образование не е за новооткрити, а за деца с СОП по "стандарт".

Не знам как е точната дума, но детето след като мине през комисия тя се произнася, че има право на придружител и се отпуска и възнаграждение за това. Не знам колко е точно, не съм се интересувала, може би е около минималната работна заплата. Затова ако родителят има работа придружител е бабата, случвало се е и да се взема жена, на която се дават парите, за да придружава детето. Но в някои случаи родителите просто прибират парите и оставят детето само.