Cevdet Bey ve Oğulları / Г-н Джевдет и неговите синове

И аз, и аз....Сигурна съм,че ще е впечатляващ проект с това актьорско съзвездие.

Нямам търпение да започне новият сериал от есента и се радвам за поетият ангажимент от момичетата да го превеждат.Харесвам историите в  романите на Орхан Памук, но въпреки това ще се радвам, ако наистина сериала е в осъвременен вариант. От изброените артисти съм
гледала само Енгин, а за  другите  само съм чела суперлативи и ще ми бъде интересно да ги видя в действие.

Чакам с нетърпение филма И тримата са ми любимци, обожавам ги. Предварително благодаря за поетия ангажимент за превод 

И аз чакам с нетърпение Проектът изглежда супер амбициозен - и по думите на сценаристките, и заради нобелиста, и заради звездния състав. Дано наистина се получи  и отговори на фенските очаквания   
А за протокола - тубоманка съм, но имам представа за играта на Кенан и Енгин - допадат ми и се надявам да се радваме на играта им, а не да водим спорове кой е най. 

Хоп и аз при вас. Привет на всички и честит Петровден!

Ще го гледам заради Туба и Небахат Чехре. Имам бегли впечатления от играта на мъжката част от екипа, но дано да са на висотата на двете дами.

Eто го и Бризчето в новата тема. Благодаря на Гери за нея  
Сърдечни благодарности и на преводаческия екип за готовността им да ни направят съпричастни на преживяванията и емоциите на героите!  

Не ми достигат думи за актьорския каст- и Кенан и Енгин са сред любимците ми- разбрах, че са двама от синовете на Джевдет бей. Супеееер!
    Кой ли ще изпълнява ролята на бея? Тръпна в очакване- дано е още някой от любимите ми актьори!
    Небахат Чехре-  ох, бееее обичам я тая жена- май ще е майка на двамата симпатяги. При такива красиви синове, няма как да не е майка им- такава обаятелна жена. Интересно кой ще играе ролята на третия син, който по романа се влюбва в главната героиня/ не, че е сигурно че синовете са в този ред ама / Та любовната интрига е още неосветена в нет пространството, а ми е много интересно кой ще се залюби с моята неоспорвана фаворитка- Туба-черешката на тортата в този проект!
    Вече нямам търпение- хайде да идва септемврииии!

Записвам се, за да ви следя   Ако му хвърля едно око ще е заради Небахат Чехре   Тази дама знае как да играе. Жалко, че напусна нашия сериал на бял кон  

Добро утро!

Привет и от мен на новата тема, на сериала, и на всички решили да го следят! 

Доста са неизвестните,   но това, което в момента по-скоро се предполага...ми допада и е достатъчно да се присъединя към компанията тук, ако позволите, разбира се. .

Обикновено заглеждам сериал, поради различни причини, но със сигурност го довършвам благодарение на историята в сюжета и начина по който е представена. Участието на Едже Йоренч и Мелек Генчоулу, за мен вече е гаранция, за нещо интересно и вълнуващо.
Не ме притеснява драмата, а любов има винаги, всичко е въпрос на виждане и усещане.
Още нещо привлече вниманието ми, името на Орхан Памук и определението за романа му "Джевдет бей и неговите синове", като  битово-философски./Евдокия Борисова/

Не знам до колко екипа по сценария ще се придържа основно и изцяло към романа на О.Памук, но това, което прочетох/макар и малко/за романа ми допада и за сега ще държи активен интереса ми.
За този роман Ню Йорк Таймс пише:
"Памук придава нов живот и свежест на света, който сме мислели, че познаваме".

“В нашето време на фалшификации, когато вярата на някои хора в литературата може да се разклати, Памук предлага нещо истинско”, констатира Обзървър.


Инфо от тук: http://chrisbrown.log.bg/article.php?article_id=51170




Пожелавам успех на сериала, успех и на темата му тук.
А на компанията, която ще го следи, приятни часове заедно!

Май е дълго, като за първи пост... затова завършвам за сега...ще ви следя, вече сте ми на фокус!

Хубав съботен ден на всички!

Е супер . Радвам се , че ще има филмче с любимците ми Кенан и Туба.

Кенан ще играе ролята на Джевдет
/поне според инфото из нета/

Намерих една интересна статия за романа на Орхан Памук с автор Александър Симов:

"„Джевдет бей и неговите синове” не е най-добрата книга на Орхан Памук. С това не искам да кажа, че романът е лош, дори напротив – неговият сюжет ще занимава дълго мислите ви и вие влудяващо ще се питате защо не можете да се отървете от героите му, както и от постоянното завръщане в този свят. Това е първата книга на Памук – писана е от 1974 до 1977 година. Самото осъзнаване на този факт ме накара да настръхвам. Младият Памук приключва книгата си в годината в която съм се родил. Естествено, това нищо не означава, но пък съвпадението ме кефи. Ето защо, въпреки, че ясно осъзнавам, че след тази книга писателят създаде къде къде по-зашеметяващи романи, ще се опитам да предложа една емоционална гледна точка към „Джевдет бей и неговите синове”.

Орхан Памук е имал дързостта на млад писател да ни представи една епична семейна история, която започва от 1905 година и свършва през 1970 г. Заради това на корицата отзад можем да прочетем, че книгата е една вълнуваща семейна сага. Изключително коварно и невярно обяснение. Нищо не е по-лъжовно от тази представа. Защото Памук е натрупал в романа си всички елементи на семейната сага – големият род, неговият родоначалник, синовете му, внуците и внучките му, но това е всичко друго, но не и класическа сага. Защото фокусът на романа съвсем не е в перипетиите на семейството, а търсенето на истинския смисъл на живота. Героите на Памук от тази книга сякаш живеят на една крачка зад реалността. Тя стига до тях под формата на разговори, четене на вестници, празнуване на Байрям, семейни свади, но като цяло нито един от главните образи не е наясно със себе си. Заради това те постоянно наблюдават и описват света наоколо, за да се убедят в собствената си истинност. За да се закрепят в реалността, сякаш това ще им даде необходимите отговори на важните въпроси. Защото всеки един от тях не е наясно със себе си. Сблъсква се с момента в който животът му се струва тягостен, еднообразен, муден и неистински. Цяло едно поколение – дядо – синове – внуци е захвърлено в света по странен начин и търси идентичността си.

Всичко започва с Джевдет бей, който има планове за живота си. Тези планове са много банални – женитба, търговия, просперитет, но като всеки балканец в един неумолим момент той се сблъсква с ужасяващата реалност – хората край него се вълнуват от политически каузи, мечтаят да променят Турция, привнасят мъдрост от Европа, а той стои отстранен от всичко това и не се чувства част от процесите. Знанието, че не е като другите, че не е наясно със себе си, че не може да се развълнува от живота си, че не може да го преживее като празник, карнавал и парад на идеите е неговата житейска болка. Това е драмата на всеки балканец от началото на 20-ти век – вкопчен между традицията и модернизацията, между началото на своята същност и европейските ветрове, между Ориента и Запада. Това е неразрешимо противоречие. То изсушава душите и изпразва погледите на хората. Балканската литература е пълна с романи от този тип – за двата пътя, които се пресичат в душите на хората. Памук обаче не пише традиционен роман. Защото той постъпва коварно и като висш литературен маг – не дава нито един, ама нито един отговор. Прави ни свидетели на цялата драма на разкъсаните между епохите и страстите си хора, но е достатъчно честен и гаден, за да ни покаже, че това е дилема без отговор. Че въпросът за идентичността не може да бъде разрешен по нито един начин. Че този проблем предопределя живота на хората, вкарва ги в някакви фатални спирали, но сам по себе си е нерешим и ужасяващ.

Джевдет бей сякаш заразява с това усещане един от синовете си – Рефик. Той продължава да носи драмата на баща си, но вече в друго време и друг контекст. Но въпросът винаги е същият – кой съм аз и това ли е живота ми? Това ли си мечтаех да направя с него? Този въпрос е в състояние да подпали духа и да накара хората да се държат налудничаво. Същото се случва в романа и с Рефик – той тръгва на някакъв път към себе си, занимава се с политически проекти за развитие на селото, после се опитва да чете много, за да разкрие пред себе си какъв е той и какво е това, което му се изплъзва. Защото героят без идентичност е герой с усещането за постоянна загуба. Между другото – тази тема Памук доведе до съвършенство в по-късните си романи. Но този не прави изключение. Изплъзналият се от разума живот взривява обикновеното битие. След задаването на фаталните въпроси Рефик не може да остане същия, но не поради някакви хамлетовски причини или някакво свръхстрадание, а защото баналността на собственото му съществуване го убива. Памук отива дори една крачка по-напред. Всяка лична драма е представена на почти епичен политически фон. И този сблъсък е очертан чудовищно ясно – изкуственият свят на политиката и изсушеният свят на душата. Сякаш между тях няма нищо общо. Сякаш това са антисветове, но еднакво отблъскващи и плашещи. Синовете на Джевдет бей се боят, че са единствено сенки пробягващи в тази реалност, защото дори състоянието им, дори увеличаващото им се богатство не може да ги накара да се почувстват свързани с живота. Това е като да описваш призраци, които само някои виждат. Ето защо Памук не пише семейна сага. Със същия успех романът може да бъде наречен призрачен.

Точката се поставя вече през седемдесетте години на 20-ти век. Турция се е променила, но внукът на Джевдет бей – Ахмед е по същия начин невписващ се в реалността човек. Това е невидимата нишка, която държи романът заедно – няколко поколения на несигурност, няколко поколения тотално незнание какво може да се прави с живота и как да бъде осмислен той. Всъщност кръвната връзка е почти обезмислена в този роман. Основната връзка е това неочаквано страдание, което се пренася от поколение в поколение, за да направи чувствата на един човек от времето на последния султан и чувствата на друг от 70-те години на миналия век почти едни и същи. Всъщност романът има леко подвеждащо заглавие. Джевдет бей е важен герой, но май по-важна се оказва жена му – с нейната смърт свършва сагата. Жените в тази книга са това, което споява неспокойния свят в едно. Те, докато ги има, съумяват да удържат изсушените души на мъжете си в покой. В крайна сметка – романът свършва с толкова много въпроси и нито един отговор. Заради това – убеден съм – всички ще мислите за него много дълго. Защото Памук е безпощадно честен във всеки свой образ. Никъде не пресилва, никъде не драматизира излишно, но съумява без да влага магическа атмосфера да пресъздаде чувството на обреченост, което изпълва един друг също така велик роман „Сто години самота”. Родът на Джевдет бей не намира нито един отговор и продължава своето пътешествие през времето и през Турция все така объркан и винаги на една крачка след случващата се реалност.

Казах ви, че това не е най-добрият роман на Памук, нали? Може и да не съм прав. Този роман притежава най-безценното качество, което литературата може да има – да възпали твоята собствена душа със същите въпроси, със същите съмнения, със същите колебания. В колебаещият се човек има нещо много уютно, защото той не в състояние да извърши зло. Защото той не иска да навреди на никого, а да изтегли себе си от блатото на съмненията и да открие чистата истина. Или поне едно късче от нея. Мамка му, защо нямаме писател като Памук в България?"

Не искам да ви разочаровам (както и себе си), но доколкото разбрах, менаджерката на Енгин, Йозлем Дурак казва че тази новина не е вярна... AKYÜREK, İMİRZALIOĞLU'NUN KARDEŞİ OLACAK MI?

Здравейте!

Браво на Аси-бг. (Морганче, Алекс  )

Много силни актьори са подбрани за този сериал.
Ще направя всичко по силите си и свободното си време, за да се включа в гледането. Когато не мога ще наваксвам с преведени серии.
Аз имам книгата на Орхан Памук от година и половина. За разлика от другите книги, нея не успях да я изчета на един дъх.
Книгата се чете малко трудно, в смисъл аз я изчетох с интерес, но ми се стори ,,тежка,, като сюжет.
Не съжалявам, че съм си я купила, търпи интерес развой и сюжета, и героите.
Лично на мен фаворити са ми Туба и Енгин Акюрек. След ролята му в ,,Ако бях облак,,, която е изключително сложна като типаж герой, открих, че това момче е с невероятни актьорски заложби. Дори на моменти си мисля, че ролята му в момента във Фатмагюл не показва способностите му да се преобразява в пълна сила. В смисъл не е толкова сложна като ролята на Мустафа Булут в ,,Облака,,.

 
Момичета, нова информация от официалната фейсбук страница на Cevdet Bey ve Oğulları
http://www.facebook.com/official.cevdetbeyveogullari


Kenan Imirzalioglu ve Tuba Büyüküstün'den Resmen Aciklama geldi ....
Ikiside Resmen ayni Dizide ...Hayirli Ugurlu OLsun!

Кенан Имирзаоулу и Туба Бюйюкюстюн официално заявиха, че и двамата ще
участват в един и същ сериал... Пожелаваме успех на сериала
(превод asi-bg)