На планина или море, Декемврийче дупето пече! N19

СПЕЦИАЛНА БИОЛОГИЧНА ПРОГРАМА ЗА

ЗЪБИ

 
 
 
Германската нова медицина е природна наука, също както Физиката, Химията или Биологията, затова изисква прецизна диагностична работа, дори много повече, отколкото в днешната традиционна и симптоматична медицина.

 

ГНМ се основава на пет емпирично установени биологични закона, които намират приложение със строго научен смисъл при всяка една смислена биологична специална програма за хората и за бозайниците, а следователно и за нашите т.нар. „зъбни заболявания”.

 

Тъй като всеки зъб се състои от различни части, то тези части се отнасят към различни зародишни листа и части на мозъка. При това, всеки зъб има не само определена функция, но и специфично конфликтно съдържание:

 

·         Резци → „захапване”

·         Кучешки зъби → „залавяне”

·         Предкътници и кътници → „смачкване”

 

И тук отново всичко е свързано с латералността, от което неизбежно следват  и различни картини на заболяванията.

 

 

„РАКЪТ НА ЗЪБНАТА КОСТ” – по-точно, същинските дентинови остеолизи, както и скелетната система на нашия организъм, принадлежат към церебралната медула (вътрешността на главния мозък), т.е. към средния зародишен лист. По време на активната фаза на конфликта те образуват дупки, кухини.

 

От гледна точка на конфликтността, в основата лежи конфликт на „захапване” – практически това е конфликт на самообезценяване, поради невъзможност за захапване, което означава „Искам да те захапя, но въпреки това не мога, защото си прекалено силен или много голям”.

Пример: Фино, крехко момче е бито и унижавано от по-силни съученици; или дакел постоянно е хапан от съседското овчарско куче.

 

Огнището на Хамер в мозъка се намира във фронталната част на церебрума, т.е в предната част на главния мозък, съответно в лявата или дясната половина.

 

По време на активната фаза се образуват кухини в дентина (във вътрешността на зъба), които биха могли да се видят на рентгенова снимка, но в повечето случаи се откриват случайно, тъй като в тази фаза зъбът все още не създава проблеми. Обаче, при много дълъг или интензивен конфликт (или при чести кратковременни рецидиви, поради по-силно натоварване) в един такъв зъб може спонтанно да се появи болка.

 

В лечебната фаза, както става и при костите, започва рекалцификация чрез натрупване на калус (новообразувана костна тъкан при заздравяване на счупена кост), т.е. старата кухина става постепенно дори по-плътна от преди. Това е и биологичният смисъл, който е в края на лечебната фаза при този зародишен лист.

 

Трагичното обаче, е че появата на болка в дентиновата кухина съвпада с началото на лечебната фаза, а именно поради разтягането на дентиновата обвивка (периост), която е много чувствителна. И така зъболекарят пробива зъба, умъртвява го или дори го изважда, въпреки че болките са временни и зъбът би се излекувал дори и нищо да не се предприеме, при условие, че не настъпят нови рецидиви.

 

Има различни видове самообезценявания, които специално засягат долната или горната челюст (в зависимост от латералността), тъй като и челюстта принадлежи към церебралната медула, т.е. към средния зародишен лист.

 

Конфликтът е на самообезценяване, поради невъзможност за захапване.

 

В действителност тогава говорим за т.нар. ПАРОДОНТОЗА (пародонтит), при която шийката на зъба видимо се удължава, а венецът се отдръпва, така че зъбите се разклащат. Но и тук причината е декалцификация – остеолиза на челюстта около зъбната шийка.

 

Последствието: в процеса на отхапване и дъвчене зъбът се криви в прекалено голяма ямка, поради което венецът постоянно бива разтеглян и придърпван и в крайна сметка зъбните шийки се показват, а това означава, че засегнатият зъб лесно може да се откърти.

 

По време на лечебната фаза погрешно се смята, че става влошаване - при болки или кървене от време на време, зъболекарят обикновено говори за „абсцес на корена”, тъй като периостът на зъбната кост (т.е. дентиновата обвивка) се разтяга и причинява силни болки в зъба. Често калусът намира път навън, в устната кухина, тъй като зъбът е разклатен и не може да се затвори плътно остеолизата (усеща се сладникав вкус в устата). По този начин често остеолизата не може вече да бъде правилно рекалцифицирана.

 

По принцип това е процес на остеосарком без сарком, тъй като калусът не минава в тъканта, както обикновено, а изтича в устата. В резултат на това се получава набръчкване на костната тъкан, а разтягането на периоста всъщност има за цел да предотврати такова набръчкване.

 
За съжаление, зъболекарят най-често изважда здравия, но клатещ се зъб, като евентуално може да шлифова и други, и ще сложи (скъпа!) коронка. Това не би трябвало да се случва, тъй като днес съществува възможност засегнатият зъб – дори, когато са повече един до друг – да бъде закрепен с една т.нар. „лента”, която се залепва на задната стена на зъбите, докато остеолизата (след завършване на лечебната фаза) бъде рекалцифицирана. Както венецът, така също и емайлът (макар и по-бавно) могат да се нормализират отново, съответно след решението на конфликта (с подуване на венеца).
 

Дупките в емайла на зъбите, т.нар. КАРИЕСИ се отнасят към външния зародишен лист, т.е. зъбният емайл е, така да се каже, втвърден плосък епител на устната лигавица. Емайлът, който покрива коронките се състои от призми, които са свързани чрез китова (свързваща) субстанция. Той е най-твърдата част на зъба, твърд колкото стоманата. ОХ се намира в главния мозък, между полукълбата, фронтално парамедиално, съответно отляво или отдясно.

 

Смислово, това е защитен „конфликт на невъзможност за захапване” (овчарското куче би могло да захапе дакела, но не му е позволено). И тук има разграничение според резци, кучешки зъби, предкътници и кътници, както и спрямо латералността, съответно за майка/дете или партньор.

 

В активната фаза на конфликта се образува дефект в емайла, погрешно обозначаван като „кариес”, тъй като емайлът в действителност представлява удебелена и вроговена устна лигавица. Без съмнение биологичният смисъл тук е в активната фаза (некроза) и означава, че чрез улцерацията зъбът ще стане по-тънък и по-остър и въпреки, че не бива, възможността за захапване ще се подобри. Тъй като това е и един конфликт на раздяла, особено на „желанието за раздяла”, конфликтът трябва да бъде „забравен” чрез временно изключване на чувствителността към болката.

 

В лечебната фаза бавно се стига до възстановяване - това означава поправка на емайловия дефект, но без болки и понякога пациентът има погрешни усещания при топло/студено или сладко/кисело.

 

Излекуването по принцип протича също така автоматично, дори когато нищо не бъде предприето – при  положение, разбира се, че междувременно не са настъпили нови рецидиви.

 

Пример: като дете, пациентка постоянно е ставала свидетел как нейният баща-алкохолик е биел майка ѝ. Затова тя е искала да го „ухапе”, но не „бивало”. Обаче, при навършване на пълнолетие, тя спокойно застанала пред баща си, когато той отново поискал да удари майка ѝ и му казала: „Ти повече няма да я удариш, защото, кълна ти се, тогава ще извикам полиция и ще разкажа всичко. А ти ще отидеш в затвора. Да не си посмял!”. Бащата никога повече не ударил майката. Четири седмици по-късно, на пациентката се появила болка в левия резец. Не предприела нищо. Зъбът  се възстановил (документирана е ренгеновата снимка с остеолиза).

 

Така нареченото възпаление на корена – ПЕРИОДОНТИТ, строго погледнато не съществува. В действителност, при дентиновите кухини (остеолизи) може да се разтегне и периодонтът (разположен е в тясното пространство между цимента на корена и външния плътен слой на костта; състои се от еластични колагенови влакна и  рехава съединителна тъкан) и също така да причини болки и да свие кухината на пулпата.

 

ПОЛИПИТЕ ПО ВЕНЦИТЕ винаги са безобидно обрастване от намиращата се под плоския епител остаряла чревна лигавица, което достига до зъбната шийка.

 

„ДЕБЕЛАТА БУЗА” (подута) се появява главно при „синдром”, когато челюстната остеолиза е в лечебната фаза и едновременно с това съществува активен конфликт на бежанеца или екзистенциален конфликт.

 

За ЗЪБНА ФИСТУЛА се говори, когато става дума за повече или по-малко хронично рецидивиращ процес на отворена навън остеолиза на дентина или челюстта.

 

Така нареченото ЗАГНОЯВАНЕ НА ЗЪБА е нормален остеомиелит (абсолютно безобиден!) на дентиновите или челюстните кухини (остеолизи), чрез изтичане навън на смес от калус и гной. При това дентинът оздравява – както и при обикновените кости – дори по-бързо и по-добре, отколкото без остеомиелит.

 
ЗЪБНИЯТ КАМЪК е остатъчен продукт при туберкулоза на карцином на подезичните слюнчени и ушните слюнчени жлези. Съдържанието на конфликта е: „не мога да получа залъка” за лява страна; и „не мога да хвана залъка” за дясна страна.
 
 

© д-р Р. Г. Хамер