Готови ли сте на втора бременност, след като първата е завършила преждевременно?

Публикувана: 28 юли 2012, 17:55 ч.
Последно мнение: 11 юли 2013, 03:11 ч.

20 481
58

Регистриран

# 15 2 авг. 2012, 17:45 ч.

Аз съм от лудите който пойскаха 2ро в момента в който се освестих от упойката и видиях заветната гривна на ръката си.В същия този момент бях готова да мина през този ужас пак .Просто го исках.Сега съм мама на 2ве прекарсни здрави деца. За протокола каката се роди
29г.с. в много тежко състояние.Втория път и аз и лекарите ни беше страх, направихме всичко което можеше за профилактика и следене и малкият ми мъж е доносен.За миг не си разреших да мисля , че нещо може да се убърка.Вярвам че тази позитивна нагласа много ми помогна.

Виж целия пост

# 16 3 авг. 2012, 09:52 ч.

Зоя, и аз съм от лудите.

Поисках второ дете веднага след като родих. Искам, не само заради това да си има Йоана другарче, ами все се надявам на една по-хубава бременност. Много ми тежи всичко, което преживях и не искам да оставам само с този спомен. Искам да кърмя, а не да се цедя като с Йоана - година и месец. Абе искам да видя и хубавата страна на това да си бременна и да кърмя след това. И сега като пиша ми се насълзяват очите.

Мъжа ми се страхува сякаш. Иска да поотрсне малката и тогава, че ако легна пак на легло, да му е по-лесно да се грижи за нея. Разбирам го и него, че доста му се насъбра първия път.

Виж целия пост

C

Регистриран

# 17 3 авг. 2012, 15:44 ч.

Здравейте и от мен ,аз също направих прееклампсия Sick

Sick

, в началото на 28г.с вдигнах кръвно,1ви ден на 29г.с ме оперираха по спешност , бях бременна с близнаци,родиха се много малки ,в критично състояние,едната бебка почина на 4ти ден от раждането,другата бебка доказа за каква борба за живот става на въпрос,сега вече е на почти 1г и 11м,тича ,играе ,дърдори и т.н
Лекарите твърдят ,че ако има втора бременност задължително трябва да е с едно бебе ,да забравя за близнаци,защото на 100% ще се случи същото ,дори може и да е по-зле.Много искам второ детенце ,но и много ме е страх,съпруга ми също много го е страх да не ме загуби ,защото първия път бях на косъм......... Cry

Cry

Може би трябва да мине малко повече време малко да порасне Велина и да се отърсим от ужаса който преживяхме........
След раждането малката докато беше в болница си направих всички изследвания и всичко си беше ок,явно многоплодната бременност си каза думата и това е причината за високото кръвно.

Виж целия пост

F

Регистриран

# 18 3 авг. 2012, 23:39 ч.

Аз имам четири спонтанни аборта и петата ми бременност беше на косъм да завърши фатално. Въпреки серклажа, лекарствата, инжекциите, много лежане, вкл. един месец на повдигнато легло без да ставам, едвам докарахме до 5-я ден на 26 г.с., водите ми започнаха да изтичат и се наложи спешно секцио. Още ме побиват тръпки като се сещам за ужаса, който изживяхме и краката ми се подкосяват така, както когато се качвах всеки ден по стълбите към неонатологията. Много ми е мъчно, че подложих детето си на такова изпитание. Въпреки всичко съм готова след време да имам още едно дете, но ако някой ми обещае, че ще стигна поне до 32 г.с. Иначе и двамата с мъжа ми не бихме преживели още една загуба.

Виж целия пост

Регистриран

# 19 4 авг. 2012, 13:58 ч.

deskatta и аз така исках една бременност с всичките й съпътстващи неща, някак не се почувствах бреммена 1вият път.Исках и да кърмя (успях Simple Smile

Simple Smile

).Исках бебе на което да се радвам, а не безкрайно обикаляне на болници и рехабилитация, страха ще бъде ли здрава.не знам как не се изплаших, просто го ИСКАХ.
Първият път проблема беше прееклампсия и кръвното започна от 4 месец на бременноста, всичко беше болници , лекари и прегледи, обикаляне на поредното светило с надежда за по-добра прогноза .А преди това имам един спонтанен раннен аборт.
Лекарите здраво бяха изплашили мъжа ми, не искаше да чуе за 2ро, страхуваше се за живота ми.Но луд умора нема Simple Smile

Simple Smile

.Говорих, говорих, обиколих все лекари преди да забременеия.И рискувах, всъщност никога не съм го чувствала като риск въпреки неблагоприятните прогнози за 2 ра бременност.Бях решила ,че всички ще е ОК и то беше.Много прегледи изследвания и профилактика.
Никой не може да ви обещае , че следващият път ще е с добър изход, но ако се решите, трябва да вярвате в това,Много е трудно, да не си позволиш да мислиш за най-лошото, но много , много помага.Позитивното мислене е голяма сила, може да помогне нереално много.

Виж целия пост

# 20 4 авг. 2012, 23:03 ч.

Зоя,

Hug

Виж целия пост

Ентусиаст

# 21 6 авг. 2012, 20:12 ч.

Искам второ дете , но често се сещам за ужасите , които преживях приз първата бременност. За кръвоизливите , отлепянето на плацентата на няколко пъти. Така бях психясала , че през час - два в тоалетната на проверка да не би случайно пак да ми тече кръв. Лежането по болници през месец. Зле ми ставаше като гледах бременните ми приятелки , някои от които ходещи на работа , другите разхождащи се спокойно , а аз доста на легло. И като капак преждевременното раждане в 35г.с. Опитвам се да бъда оптимист , мислейки , че втория път това няма да се случи , но знае ли човек.

Виж целия пост

Регистриран

# 22 7 авг. 2012, 16:20 ч.

Трябваха ми 7 години за да се почуствам готова за втора бременност и то след години агитация от мъжа ми. Първият път всичко вървеше уж безпроблемно, докато бебето ми се роди изневиделица в 29 г.с. Поне 2 години ме държа ужаса, страха и стреса от преживяното. Втората ми бременност ми се стори ужасно дъъълга, с чести прегледи, терапия и изследвания. Много ме беше страх, но и двамата с мъжа ми вярвахме, че всичко ще бъде наред. "Резултатът" от поетия риск сега реди кубчета на пода.

Виж целия пост

Stanislava_

Ентусиаст

# 23 12 авг. 2012, 01:47 ч.

Аз не съм готова и явно никога няма да бъда. Не искам да поемам риска да причиня отново на бебето си цялото това лежане по болници, както и едногодишното ходене по лекари ежедневно вместо на разходки в парка.
Решила съм, че второто дете ще го осиновя. И няма жива сила на земята, която да ме накара да родя отново. Понякога забравям всичко и се увличам в мисли за бременност, бебе, кърмене... но като си представя ужаса, който преживях ми се подкосяват краката.
Слава на Бог, моето дете е здраво, но риска да бъде с увреждания беше огромен.
Все си мисля, че ако осиновя дете, ще имам шанса да направя едно дете щастливо. Докато, ако поема риска да родя, по-скоро има шанс да направя едно дете нещастно.
Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 24 12 авг. 2012, 23:43 ч.

Според мен много зависи и каква е причината за недоносеността. Аз категорично няма да пробвам втори път, защото рискът да ми се случи същото е даже по-голям, а и детето ми не се измъкна здраво.
Ако става въпрос например за инфекция, станала точно в конкретния случай, медицински грешки и т.н и няма доказан по-висок риск за преждевременно раждане, отколкото за всяка друга жена, със сигурност бих се пробвала.
Пингуи, посъветвай се няколко лекаря. прецени точно как стоят нещата при теб и действай. Стискам палци да имаш още едно малко съкровище, този път доносено Peace

Peace

.

Виж целия пост

Л

# 25 13 авг. 2012, 10:01 ч.

Много благодаря на всички за отговорите Hug

Hug

Все още не съм решила със сигурност, но много ми се иска.

Цитат на: Stanislava_ в нд, 12 авг 2012, 01:47

Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

Ако пак трябваше да преживеем същото, за да имаме сега дъщеря си, пак щяхме да го преживеем. Да, тя наистина изтърпя много, както и ние, но сега благодарение на Бог, на лекарите и може би на нашата вяра е едно здраво, слънчево, прекрасно дете. Разбира се, че бих предпочела да не бяхме минавали през всичко това, но от днешна гледна точка се радвам, че въпреки всичко имаме щастието да имаме това дете. Но както винаги съм казвала - ние имахме голям късмет.
Най-много се страхувам, че следващия път може да нямаме този късмет.... Confused

Confused

Ани, при теб каква беше причината за преждевременното раждане?

Виж целия пост

Stanislava_

Ентусиаст

# 26 13 авг. 2012, 17:24 ч.

Цитат на: Пингуи в пн, 13 авг 2012, 10:01

Много благодаря на всички за отговорите Hug

Hug

Все още не съм решила със сигурност, но много ми се иска.

Цитат на: Stanislava_ в нд, 12 авг 2012, 01:47

Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

Ако пак трябваше да преживеем същото, за да имаме сега дъщеря си, пак щяхме да го преживеем. Да, тя наистина изтърпя много, както и ние, но сега благодарение на Бог, на лекарите и може би на нашата вяра е едно здраво, слънчево, прекрасно дете. Разбира се, че бих предпочела да не бяхме минавали през всичко това, но от днешна гледна точка се радвам, че въпреки всичко имаме щастието да имаме това дете. Но както винаги съм казвала - ние имахме голям късмет.
Най-много се страхувам, че следващия път може да нямаме този късмет.... Confused

Confused

Ани, при теб каква беше причината за преждевременното раждане?

И аз се радвам, че имам това дете, но ако знаех какво ще се случи, може би нямаше да искам да родя. Това го казвам с ръка на сърцето, дори и да звучи гадно. На мен наистина ми се отрази много тежко.
При мен причината беше инфекция и алергична реакция - ожили ме насекомо някакво, но въпреки това не мога да се реша да имам друго дете. Все си мисля, че шанса, който ми даде Господ да имам здраво дете, мога да не го получа втори път.
Но ти щом си решила, значи имаш вяра и давай смело без да му мислиш много. При мен нещата са други - аз вътрешно не вярвам, че всичко ще е наред, не мога да повярвам и това е, колкото и лекари и други хора да ми говорят, че няма пак да се случи така.

Виж целия пост

A

Ентусиаст

# 27 13 авг. 2012, 20:28 ч.

Пингуи, аз съм с конизацио на шийката (отрязана е част от нея), бях със серклаж и направих инфекция. На всичкото отгоре в Шейново ме оставиха да родя в сестринската стая, нормално, без да ми махнат серклажа (лежах цяла седмица преди раждането там, не беше, защото съм отишла в болницата в последния момент. Затова сега и останалата част от шийката е с разкъсвания и едва ли би издържала друга бременност.
Stanislava, напълно те разбирам. Може би дори при по-добри обстоятелства щях да реагирам като теб. МНого е важно да си уверен и да знаеш какво искаш. И да си в мир със себе си.

Виж целия пост

A

# 28 21 авг. 2012, 11:15 ч.

Цитат на: Stanislava_ в пн, 13 авг 2012, 17:24

Цитат на: Пингуи в пн, 13 авг 2012, 10:01

Много благодаря на всички за отговорите Hug

Hug

Все още не съм решила със сигурност, но много ми се иска.

Цитат на: Stanislava_ в нд, 12 авг 2012, 01:47

Възхищавам се на смелостта ви. Аз такъв риск не мога да поема - не зарадаи себе си, заради бебето.

Ако пак трябваше да преживеем същото, за да имаме сега дъщеря си, пак щяхме да го преживеем. Да, тя наистина изтърпя много, както и ние, но сега благодарение на Бог, на лекарите и може би на нашата вяра е едно здраво, слънчево, прекрасно дете. .................................................. Все си мисля, че шанса, който ми даде Господ да имам здраво дете, мога да не го получа втори път.
Но ти щом си решила, значи имаш вяра и давай смело без да му мислиш много. При мен нещата са други - аз вътрешно не вярвам, че всичко ще е наред, не мога да повярвам и това е .

Stanislava........... мила - Шанса да не го получиш втори път .... spoko

spoko

, но защо ?
Сега си лоша майка ли ...или не обичаш детето , което имаш ? От къде тези лоши мисли . Ти се изтезаваш сама . Задаваш ли си простичкия въпрос - дали Бог , който ти е дарил майчинството е доволен от теб .
Всеки път , когато " потъваш в дупката на съмненията " благодари на Бог , за щастието да си мама . И аз много пъти се терзая за какво ли не . После след време разбирам , че сама съм се вкарала в " чужди филми " . bouquet

bouquet

Виж целия пост

V

Viki i mama

Потребител

# 29 22 авг. 2012, 17:45 ч.

М даааа,обаче когато изведнъж се окажеш с главната роля в този филм,тогава е страшно.
Единственото ,за което мога да благодаря на Бог до момента е ,че ме пази все още да не откача тотално.Спри с Бога моля те,тук всек има право да се страхува от следваща бременност.

За протокола:Обещала съм си да родя второ,ако първото ми дете проходи,нищо че ще ме е страх вечно.
Иначе ако имах финансовата възможност бих си И осиновила дете,но не здраво,искам с увреждане.За съжаление нямам пари да изхраня едно дете,какво ли две или три ooooh!

ooooh!

Виж целия пост

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

10 750
421

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Ваксини

46 036
530

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Сядане -бебе

341
10

Бебета (от 0 до 12 месеца)

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.