ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 150
23 септ. 2012, 12:16 ч.
Не обичам гробищата, не ме успокояват, натоварват ме. Така почитаме тленното, не духовното. Не съм дълбоко религиозна, но предпочитам в църквата да се докосна до починалите близки. Винаги първо паля свещ за починалите, моля се за душите им. После се моля за живот и здраве. 
Освен това предпочитам да си мисля, че духа на починалите ми близки са някъде около мен. Всеки си има разбиране за тези неща и се чувства по различен начин. 
Виж целия пост
Освен това предпочитам да си мисля, че духа на починалите ми близки са някъде около мен. Всеки си има разбиране за тези неща и се чувства по различен начин. 
# 151
26 септ. 2012, 18:13 ч.
Сигурна съм че душата на човек отива на място където ние не знаем засега и на гробищата са тленните останки но тази душа и след смъртта има живот и има способността да вижда близките си и любими хора.
Виж целия пост
# 152
26 септ. 2012, 23:56 ч.
Мен пък от това палене на свещи за починали ме побиват тръпки, откакто някой, не помня кой, спомена в "Горещо", че точно с тези свещи се правят най-зловещите магии. Уж не вярвам в такива неща (по-скоро гледам да не мисля за тях), но все ми е в главата, като вляза в църква.
Виж целия пост
Не обичам гробищата, не ме успокояват, натоварват ме. Така почитаме тленното, не духовното. Не съм дълбоко религиозна, но предпочитам в църквата да се докосна до починалите близки. Винаги първо паля свещ за починалите, моля се за душите им. После се моля за живот и здраве. Освен това предпочитам да си мисля, че духа на починалите ми близки са някъде около мен. Всеки си има разбиране за тези неща и се чувства по различен начин.
Освен това предпочитам да си мисля, че духа на починалите ми близки са някъде около мен. Всеки си има разбиране за тези неща и се чувства по различен начин. Мен пък от това палене на свещи за починали ме побиват тръпки, откакто някой, не помня кой, спомена в "Горещо", че точно с тези свещи се правят най-зловещите магии. Уж не вярвам в такива неща (по-скоро гледам да не мисля за тях), но все ми е в главата, като вляза в църква.
# 153
27 септ. 2012, 11:18 ч.
Свещи не паля. Ама никога. Не знам от къде и защо ми е такова усещането и убеждението, но не паля свещи.
Виж целия пост
# 154
29 септ. 2012, 12:40 ч.
По-назад в темата бях споделила, че от дете на съм ходила на гробища, въпреки че починаха прабаба ми, дядо и баба. Преди две седмици обаче се престраших. Стана така че майка ми помоли мъжа ми да я закара до гробищата и някак си успяха да ме придумат. Съгласих се, въпреки че ме беше страх. Отидох и... нищо не почувствах. Може и да ви се стори глупаво и психопатско, но понякога вкъщи усещам присъствието на хората, които изгубих. Дори им казвам колко ги обичам и колко много ми липсват. Те са винаги до мен, а не там - в "празните" гробища. Гледам им снимките и ги целувам. Това е моят начин да им покажа, че мисля за тях. И именно така се успокоявам.
Виж целия пост
# 155
29 септ. 2012, 13:12 ч.
На мен никак не ми се струва глупаво. И аз така се чувствам на гробища- празна. И аз усещам мъжа си до мен, у дома, дори понякога имам усещането, че ме милва. Знам, че е игра на желанието, въображението, но... предпочитам така, пред ревове и редене на думи на гроба. Бабите ми и дядовците ми също са починали и с тях така се усещам. Особено едната ми баба много често я сънувам.
Виж целия пост
По-назад в темата бях споделила, че от дете на съм ходила на гробища, въпреки че починаха прабаба ми, дядо и баба. Преди две седмици обаче се престраших. Стана така че майка ми помоли мъжа ми да я закара до гробищата и някак си успяха да ме придумат. Съгласих се, въпреки че ме беше страх. Отидох и... нищо не почувствах. Може и да ви се стори глупаво и психопатско, но понякога вкъщи усещам присъствието на хората, които изгубих. Дори им казвам колко ги обичам и колко много ми липсват. Те са винаги до мен, а не там - в "празните" гробища. Гледам им снимките и ги целувам. Това е моят начин да им покажа, че мисля за тях. И именно така се успокоявам.
# 156
29 септ. 2012, 14:16 ч.
+1
Виж целия пост
По-назад в темата бях споделила, че от дете на съм ходила на гробища, въпреки че починаха прабаба ми, дядо и баба. Преди две седмици обаче се престраших. Стана така че майка ми помоли мъжа ми да я закара до гробищата и някак си успяха да ме придумат. Съгласих се, въпреки че ме беше страх. Отидох и... нищо не почувствах. Може и да ви се стори глупаво и психопатско, но понякога вкъщи усещам присъствието на хората, които изгубих. Дори им казвам колко ги обичам и колко много ми липсват. Те са винаги до мен, а не там - в "празните" гробища. Гледам им снимките и ги целувам. Това е моят начин да им покажа, че мисля за тях. И именно така се успокоявам.
# 157
1 окт. 2012, 22:29 ч.
Аз може би, за щастие, нямам толкова близки починали роднини, та затова не чувствам такова нещо, тази близост... 
Виж целия пост
# 158
1 окт. 2012, 22:59 ч.
Аз не ходя...в последните години ми се случи да посетя доста пъти,защото починаха мои близки.Само тази година са двама,миналата още двама..по-миналата 3-а...и така последните години.
Не съм вярваща,не паля свещи,не се моля,не им говоря...спомням си понякога с добри чувства.Така се чувствам по-добре.Близките ми,които починаха тази година ми бяха изключително мили и скъпи,едната е прабаба ми,която ме е отгледала.Все още си поплаквам за нея,но честно да си призная старая се въобще да не мисля,да не си спомням, защото надали ще се чувствам особено добре.
На гробищата отивам за погребението,по друг случай не могат да ме придумат.
Не заради нещо зловещо,страх,лоши чувства...даже трябва да призная,че ми е интересно
Обичам да разглеждам,да чета надписите и да си мисля какви ли са хората...просто не ми се ходи.
Виж целия пост
Не съм вярваща,не паля свещи,не се моля,не им говоря...спомням си понякога с добри чувства.Така се чувствам по-добре.Близките ми,които починаха тази година ми бяха изключително мили и скъпи,едната е прабаба ми,която ме е отгледала.Все още си поплаквам за нея,но честно да си призная старая се въобще да не мисля,да не си спомням, защото надали ще се чувствам особено добре.
На гробищата отивам за погребението,по друг случай не могат да ме придумат.
Не заради нещо зловещо,страх,лоши чувства...даже трябва да призная,че ми е интересно
Обичам да разглеждам,да чета надписите и да си мисля какви ли са хората...просто не ми се ходи.
# 159
18 окт. 2012, 20:51 ч.
Гробищата не са страшно място просто там са телата на починалите хора а душите им на друго място но въпреки всичко починалите трябва да се уважават и да не ги забравяме.
Виж целия пост
# 160
18 окт. 2012, 20:56 ч.
Когато имам възможност ги избягвам, много преживявам всеки път. Адски ми е кофти като ходя.
Виж целия пост
# 161
18 окт. 2012, 20:58 ч.
Въпреки всичко, нека всеки почита починалите роднини спрямо неговите усещания, а това не е задължително с посещение на гробища да е свързано.Няма трябва и нетрябва в тези неща.
Виж целия пост
Гробищата не са страшно място просто там са телата на починалите хора а душите им на друго място но въпреки всичко починалите трябва да се уважават и да не ги забравяме.
Въпреки всичко, нека всеки почита починалите роднини спрямо неговите усещания, а това не е задължително с посещение на гробища да е свързано.Няма трябва и нетрябва в тези неща.
# 162
20 окт. 2012, 12:32 ч.
Изключително рядко ходя на гробища.
Повечето ми починали роднини не са погребани в София, така че ми е и далече, освен всичко друго.
Виж целия пост
Повечето ми починали роднини не са погребани в София, така че ми е и далече, освен всичко друго.
# 163
27 окт. 2012, 18:27 ч.
Когато имам възможност ходя на гробища. В повечето случаи в църквата паля свещи, почитайки паметта им.
Виж целия пост
# 164
28 окт. 2012, 22:25 ч.
Не че ми е страст да ходя на гробищата, но когато ми се случва да приседна на гроба на мама и да си запаля цигара ("хайде, мамо, да пушим по цигарка"), ми става по-спокойно за известно време. Хубаво пушехме с мама, можехме нищо да не си кажем с думи, просто пушейки да се разберем.
Сега чета, че заради това си отишла 10 години по-рано...Знам ли...
Виж целия пост
Сега чета, че заради това си отишла 10 години по-рано...Знам ли...
Препоръчани теми