ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 165
31 окт. 2012, 00:13 ч.
Аз ходя много често на гроба Мама със съпругът и детето ми.Знам,че там я целунах и видях за последно.Тя обичаше много цветята и затова при нея винаги има свежи цветя.В събота е Задушница пак ще отидем,ще раздадем за "Бог да прости"...
Виж целия пост
# 166
3 ноем. 2012, 09:12 ч.
Днес е Задушница, а не мога да отида на гробищата. И ми е тежко от това, колкото и да е чудно на някого...
Виж целия пост
# 167
3 ноем. 2012, 09:23 ч.
И аз. И на мен. Тате остана далече!
Виж целия пост
Днес е Задушница, а не мога да отида на гробищата. И ми е тежко от това, колкото и да е чудно на някого...
И аз. И на мен. Тате остана далече!
# 168
3 ноем. 2012, 09:50 ч.
Днес е Задушница - нека да си спомним с любов за тези,
които са в един по-добър свят.Поне аз вярвам и се надявам,
че е така.Животът на родителите ми беше труден и в борба за оцеляване.
Сега разбирам колко труд и усилия са вложили,за да може моят живот
да е по-добър.
Вчера бях на гробища сама,но имаше хора,а обикновено избягвам
в дни,които са през седмицата.Дори и да не се посети това място,
важно е чувството,усещането.Може да се посети църква,да се раздаде ....
Виж целия пост
Днес е Задушница - нека да си спомним с любов за тези,които са в един по-добър свят.Поне аз вярвам и се надявам,
че е така.Животът на родителите ми беше труден и в борба за оцеляване.
Сега разбирам колко труд и усилия са вложили,за да може моят живот
да е по-добър.
Вчера бях на гробища сама,но имаше хора,а обикновено избягвам
в дни,които са през седмицата.Дори и да не се посети това място,
важно е чувството,усещането.Може да се посети църква,да се раздаде ....
# 169
3 ноем. 2012, 11:02 ч.
Задушница е. Аз също не мога да отида. Тежко е...
Антуриум е мъжко цвете. А те бяха истински мъже.
Виж целия пост
Задушница е. Аз също не мога да отида. Тежко е...
Антуриум е мъжко цвете. А те бяха истински мъже.
# 170
3 ноем. 2012, 15:02 ч.
До средата на тази година никога не бях ходила на гробища, просто нямах починал близък или роднина. В рамките на 3 месеца тази година починаха единият ми дядо и едната ми баба. Дотогава винаги като съм минавала покрай гробища съм изпитвала неприятно чувство. След тази година обаче като ходя на гробищата не ми е неприятно, даже напротив, все едно им отивам на гости. Днес не мога да отида, запалих свещичка.
Виж целия пост
# 171
3 ноем. 2012, 15:09 ч.
Задушница е.
Ходих миналата събота-времето беше хубаво,нямаше навалица-стана ми спокойно на душата.
Виж целия пост
Ходих миналата събота-времето беше хубаво,нямаше навалица-стана ми спокойно на душата.
# 172
3 ноем. 2012, 15:19 ч.
И аз така се чувствам когато ходя при майка.
Бог да прости всички...
Виж целия пост
... все едно им отивам на гости...
Бог да прости всички...
# 173
3 ноем. 2012, 15:32 ч.
Аз ходих миналата седмица, понеже бях на погребение на близка роднина. Запалих свещички и на другите ми роднини там. Но едно е сигурно - на гробищата повече не отивам сама, докато някой не окачи на портала убита змията, която ми мина през краката. 
За всички там горе на небето! 
Виж целия пост
За всички там горе на небето!
# 174
3 ноем. 2012, 18:23 ч.
Лече-Буболече, за каква змия по това време ?
Не разбирам - там ли си видяла или става въпрос за нещо друго ?
Виж целия пост
Не разбирам - там ли си видяла или става въпрос за нещо друго ?
# 175
3 ноем. 2012, 18:28 ч.
Еми между гробовете, докато вървях към гроба на дядо ми. Те хората казаха, че са я виждали, ама аз викам: "Баш на мен ли ще се падне?!" Е, на мен, на кой друг? 
Бая дълга беше, и дебела. И една сива. Не ѝ знам името, ама мина на 1 метър пред мен и се скри в един храст...
Виж целия пост
Бая дълга беше, и дебела. И една сива. Не ѝ знам името, ама мина на 1 метър пред мен и се скри в един храст...Скрит текст:
Като гледам снимката, май е било стрелец.
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Coluber_caspius.jpg
http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/0/01/Coluber_caspius.jpg
# 176
3 ноем. 2012, 18:49 ч.
Не ходя често на гробища. Баба не е там. Духът й по-скоро витае из централните софийски улици и най-вероятно е обут с лачени обувки. Бог да я прости! Нея и всичките ни починали близки!
Виж целия пост
# 177
3 ноем. 2012, 19:50 ч.
Мисля, че майка ти би намерила покой, ако следващия път, когато приседнеш на гроба й запалиш електронна цигара.
Виж целия пост
Не че ми е страст да ходя на гробищата, но когато ми се случва да приседна на гроба на мама и да си запаля цигара ("хайде, мамо, да пушим по цигарка"), ми става по-спокойно за известно време. Хубаво пушехме с мама, можехме нищо да не си кажем с думи, просто пушейки да се разберем.
Сега чета, че заради това си отишла 10 години по-рано...Знам ли...
Сега чета, че заради това си отишла 10 години по-рано...Знам ли...
Мисля, че майка ти би намерила покой, ако следващия път, когато приседнеш на гроба й запалиш електронна цигара.
# 178
3 ноем. 2012, 20:19 ч.
От кутюр, разкошно!
Чувала съм твърдения, според които нашата скръб по починалите ги товари и задържа тук.
Тогава какво излиза? Че ходенето на гробища е предимно за облекчаване душата на живите, за да се разтоварим, да се почувстваме по-добре, по-извисени и по-праведни, понеже сме демонстрирали привързаност и сме изпълнили заръката на попа?
Сещам се за починалите си близки всеки ден. Но не с мъка или болка, а с усмивка за хубавите моменти, които съм имала с тях. И с благодарност, защото тези хора са ми дали стабилната основа, върху която съм стъпила в момента.
Виж целия пост
Не ходя често на гробища. Баба не е там. Духът й по-скоро витае из централните софийски улици и най-вероятно е обут с лачени обувки.
Чувала съм твърдения, според които нашата скръб по починалите ги товари и задържа тук.
Тогава какво излиза? Че ходенето на гробища е предимно за облекчаване душата на живите, за да се разтоварим, да се почувстваме по-добре, по-извисени и по-праведни, понеже сме демонстрирали привързаност и сме изпълнили заръката на попа?
Сещам се за починалите си близки всеки ден. Но не с мъка или болка, а с усмивка за хубавите моменти, които съм имала с тях. И с благодарност, защото тези хора са ми дали стабилната основа, върху която съм стъпила в момента.
# 179
3 ноем. 2012, 20:22 ч.
Фея Кръстница, прекрасни думи, благодаря ти, че написа това, което и аз си мислех 
Обичта към тях и мъката никога не изчезват, просто всеки човек ги изразява по различен начин...
Виж целия пост
Обичта към тях и мъката никога не изчезват, просто всеки човек ги изразява по различен начин...
Препоръчани теми