ходите ли на гробища често

  • 68 559
  • 442
# 420
Здравейте.
Преди месец загубих майка си. Докато беше все още добре пожела като си отиде да я кремираме и да я разпръснем над язовира, където е прекарала детството си. Накара ни двамата с брат ми да го изпълним. Дотук добре. Кремирана е. Сега в събота е 40 дни. Искахме след панахидата да идем и да изъплним желанието и. Да, ама жената в църквата каза да не разпръскаме прахта.  Не било по каноните.
Сега не знам кое е правилно да направим.
Виж целия пост
# 421
Съболезнования.
То и кремацията не е съвсем по канон.
Преди три месеца близък изгуби баща си. Той също беше пожелал прахът му да бъде разпръснат. Разпръснаха половината, а другата положиха в гроб, за да има къде да ходят.
Постъпете както ви учи сърцето.
Виж целия пост
# 422
Благодаря.
Сърцето ми казва, че трябва да направя което тя искаше от цялата си душа. Но правилно ли е наистина?
Виж целия пост
# 423
Сигме, няма правилно и неправилно! Направи това, което мама е искала! Много се надявам децата ми да изпълнят моето желание, когато му дойде времето. Прегръдки!
Виж целия пост
# 424
Най-добре поговорете със свещеник, за да се почувствате по-уверена в избора си. След като имате съмнения, значи нещо ви притеснява.
Виж целия пост
# 425
Значи, да измърморя. Централни софийски гробища се води парк. На входа даваме такса вход. От всяко погребение също взимат пари. Ама да му се невиди, да вземат да окосят, до окастрят, да поддържат. Идиотско е да се разчита на опечалените за поддържането на целия парк.
Да не говорим пък, че ние сме на Арменския парцел, където има някакъв поддържащ персонал, който нищо не прави, освен да събира пари на погребения и помени.
Виж целия пост
# 426
Sigma, в съвремието много неща не са по канон.
Може да разпръснеш праха над желаното от майка ти място и да кажеш една молитва. Така хем твоята, хем нейната душа ще са в мир. 🙂

Моите съболезнования.
Виж целия пост
# 427
Много ви благодаря.
Ще поговоря и с брат ми, но съм сигурна че и той ще иска това да направим.
Виж целия пост
# 428
Аз не ходя по горбища.
Загубих баща си, баба и дядо в една година.
Мама ми е сърдита, че не не искам дори да припаря на гробищата.

Аз не смятам че отивам при тях, нито при спомените ми за тях. Не по гробищата..напомнят ми за погребенията, които бяха абсолютен кошмар за мен.

Аз искам да ги помня живи!

След така изживяно съм си обещала гроб да нямам. Дано намеря начин да спестя до колкото мога всичко това на децата си...
Виж целия пост
# 429
Аз разпръснах праха на моето дете над едно огромно езеро. Това беше нашето желание, то да е навсякъде около нас, в природата. Никаква част не пазя, нито урната, нито шикозната кадифена калъфка, в която беше всичко сложено, нищо. Всичко изхвърлих.
Иначе по въпроса, ако жената е била православна християнка, то кремацията не е по този канон изобщо. Нека бъде така, както е искала тя обаче. Много правилно е разсъждавала, аз мисля по същия начин, за мен това е решението! Ти ще я носиш завинаги в теб, независимо дали е положена някъде или се рее в Майката Природа.
Виж целия пост
# 430
Айде пак се почна.......
Спрете се бре хора!
Виж целия пост
# 431
Айде пак се почна.......
Спрете се бре хора!

Кой с какво започна? И кой да се спре?
Виж целия пост
# 432
Тарталета, с подобни простотии .... "аз не ходя по гробищата"
Чунким много ни интересува......
Виж целия пост
# 433
Заглавието на темата е такова и предполага отговор, не виждам повод за недоволство.
Виж целия пост
# 434
Е, хайде сега! Темата задава въпрос, отговаря се. Аз също в момента не ходя по гробища. Далеч съм. На татко на гроба не съм ходила никога, на чичо ми също. Не можах и да ги изпратя. Тежи ми. Иначе ходех често- при сина ми, при баба и дядо...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия