ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 210
17 ноем. 2012, 02:00 ч.
Шрайер, прахта не се разпръсква, за да ходиш на поклонения. Идеята на тази церемония е да се сложи край, който да освобождава както починалия, така и живите. Затова обикновено при разпръскване на прахта се избира или вода с голям обем, или движеща се вода, или ветровита местност.
Виж целия пост
# 211
17 ноем. 2012, 08:33 ч.
Абсолютно така е...
Аз съм забранила всякакви помисли за кремации (за мен) и всичките ми кръвни роднини не асимилират подобно нещо, но...
Наскоро почина свекърва ми (дано душата й се рее волно
) и нейното желание е точно такова. Да няма гроб, а да е "разпиляна" в морето...
Ще се съобразим.
Виж целия пост
Идеята на тази церемония е да се сложи край, който да освобождава както починалия, така и живите. Затова обикновено при разпръскване на прахта се избира или вода с голям обем, или движеща се вода, или ветровита местност.
Абсолютно така е...
Аз съм забранила всякакви помисли за кремации (за мен) и всичките ми кръвни роднини не асимилират подобно нещо, но...
Наскоро почина свекърва ми (дано душата й се рее волно
) и нейното желание е точно такова. Да няма гроб, а да е "разпиляна" в морето...Ще се съобразим.
# 212
17 ноем. 2012, 10:22 ч.
Обаче мисля, че в България не дават да се прави такова нещо с прахта.
Прави се урнополагане на гробищата и това е правилника.
Виж целия пост
Прави се урнополагане на гробищата и това е правилника.
# 213
17 ноем. 2012, 10:29 ч.
Абсолютно така е...
Аз съм забранила всякакви помисли за кремации (за мен) и всичките ми кръвни роднини не асимилират подобно нещо, но...
Наскоро почина свекърва ми (дано душата й се рее волно) и нейното желание е точно такова. Да няма гроб, а да е "разпиляна" в морето...
Ще се съобразим.
Имам усещането, че дори и умряла, ще усетя огъня. Сега даже като го пиша ме обзема ужас.
Докато не ми е толкова страшно, че ще изгния и ще ме ядат червеи.
Въпрос на психика, вероятно.
Виж целия пост
Идеята на тази церемония е да се сложи край, който да освобождава както починалия, така и живите. Затова обикновено при разпръскване на прахта се избира или вода с голям обем, или движеща се вода, или ветровита местност.
Абсолютно така е...
Аз съм забранила всякакви помисли за кремации (за мен) и всичките ми кръвни роднини не асимилират подобно нещо, но...
Наскоро почина свекърва ми (дано душата й се рее волно
) и нейното желание е точно такова. Да няма гроб, а да е "разпиляна" в морето...Ще се съобразим.
Имам усещането, че дори и умряла, ще усетя огъня. Сега даже като го пиша ме обзема ужас.
Докато не ми е толкова страшно, че ще изгния и ще ме ядат червеи.
Въпрос на психика, вероятно.
# 214
17 ноем. 2012, 11:50 ч.
Изобщо не ме интересува какво ще решат близките ми,
когато този момент настъпи.Нека сами изберат вариант и то да бъде
най-необременителния за тях.
Виж целия пост
когато този момент настъпи.Нека сами изберат вариант и то да бъде
най-необременителния за тях.
# 215
17 ноем. 2012, 14:48 ч.
И аз така. Но предпочитането ми е кремация, никога няма да забравя тропането на пръстта върху ковчега. Не искам и това да причинявам на близките си. А и последващите разправии около поддържане на гроб - никой няма нужда от това, най-малкото аз ще имам.
Виж целия пост
Изобщо не ме интересува какво ще решат близките ми,
когато този момент настъпи.Нека сами изберат вариант и то да бъде
най-необременителния за тях.
когато този момент настъпи.Нека сами изберат вариант и то да бъде
най-необременителния за тях.
# 216
17 ноем. 2012, 15:00 ч.
Аз не знам какво бих искала да направят с мен роднините след смъртта ми.
Кремацията ми е страшна..да ме мушнат в някаква пещ.Но и заравянето ми е страшно..в пръстта в една кутия.Не, че ще ми пука особено тогава, но сега от гледна точка на жив човек ми е страшно.
Родителите ми нищо не са ми казали какво предпочитат.Може би баща ми би избрал погребване.
Моят мъж не ми е казвал...не ми се пита това нещо.Предпочитам аз да умра, отколкото той и не искам въобще да си мисля какво бих правила.
Иначе самото разпръсване на праха е хубаво нещо, но кремацията преди това не ми е по вкуса.
Гледах наскоро някакъв филм, бяха заровили прахта в земята и бяха посадили дръвче, за да расте от/ върху нея. Изглежда ми мило, но наистина не знам дали в България е позволено това или може само в гробищните паркове да се зазида урната.
Виж целия пост
Кремацията ми е страшна..да ме мушнат в някаква пещ.Но и заравянето ми е страшно..в пръстта в една кутия.Не, че ще ми пука особено тогава, но сега от гледна точка на жив човек ми е страшно.
Родителите ми нищо не са ми казали какво предпочитат.Може би баща ми би избрал погребване.
Моят мъж не ми е казвал...не ми се пита това нещо.Предпочитам аз да умра, отколкото той и не искам въобще да си мисля какво бих правила.
Иначе самото разпръсване на праха е хубаво нещо, но кремацията преди това не ми е по вкуса.
Гледах наскоро някакъв филм, бяха заровили прахта в земята и бяха посадили дръвче, за да расте от/ върху нея. Изглежда ми мило, но наистина не знам дали в България е позволено това или може само в гробищните паркове да се зазида урната.
# 217
17 ноем. 2012, 15:11 ч.
Майка ми знам, че предпочита кремация. За баща ми, не знам, но вероятно и той.
Аз също предпочитам този вариант.
Това с ходене и влачене по гробища, пък поддържане на гроб са ми отвратителни дейности и не желая един ден да товаря децата си с такива щуротии.
Виж целия пост
Аз също предпочитам този вариант.
Това с ходене и влачене по гробища, пък поддържане на гроб са ми отвратителни дейности и не желая един ден да товаря децата си с такива щуротии.
# 218
17 ноем. 2012, 18:05 ч.
Сега като се замислям, в България май не може да не положиш прахта в земята. Което си е пак погребение. А да не говорим колко грозно изглежда тази част от гробището в Орландовци, където са урните.
Според мен традициите за всичко, което се прави на едно погребение, а и след него, са се развили до днешния си вид по-скоро с цел да се помогне на живите. На погребението, например, усещаш, че не си сам, колкото и болезнена да е загубата. Също нещата, които правиш за погребението и за помените след това, те карат да се свързваш с околните и така не се изолираш в болката си. Например, баща ми - за него всичко, което трябваше да се направи след смъртта на съпругата му, стана скеле на живота му като вдовец - помените, некролозите, задушниците, паметника - все той трябва да се погрижи и това му дава структура (естествено, и децата му се стараем да не остава без неща, за които да се налага да се погрижи, но...).
Виж целия пост
Според мен традициите за всичко, което се прави на едно погребение, а и след него, са се развили до днешния си вид по-скоро с цел да се помогне на живите. На погребението, например, усещаш, че не си сам, колкото и болезнена да е загубата. Също нещата, които правиш за погребението и за помените след това, те карат да се свързваш с околните и така не се изолираш в болката си. Например, баща ми - за него всичко, което трябваше да се направи след смъртта на съпругата му, стана скеле на живота му като вдовец - помените, некролозите, задушниците, паметника - все той трябва да се погрижи и това му дава структура (естествено, и децата му се стараем да не остава без неща, за които да се налага да се погрижи, но...).
# 219
17 ноем. 2012, 21:18 ч.
Урната може да се положи и в гроб стига да има нужното гробно място.
Виж целия пост
Сега като се замислям, в България май не може да не положиш прахта в земята. Което си е пак погребение. А да не говорим колко грозно изглежда тази част от гробището в Орландовци, където са урните.
Урната може да се положи и в гроб стига да има нужното гробно място.
# 220
17 ноем. 2012, 22:24 ч.
Ох, мале, наистина?! Че така кремацията се обезсмисля!
Виж целия пост
Сега като се замислям, в България май не може да не положиш прахта в земята. Което си е пак погребение.
# 221
18 ноем. 2012, 02:18 ч.
За кремирането и разпръскването на прахта - непосилна ми е мисълта, че няма да има къде да отида да си поплача и "видя" близкия си, да му оставя цветя и запаля свщичка. Миналия уикенд ходих до родния си град, да видя какъв паметник е направила мама на татко. Преди година и малко това място беше просто купчина пръст до купчина пръст, покрити с цветя. Сега е като малък град на мъртвите, всеки с хубавото си "легло" и лице ( на снимка). "Запознах" се с тези хора - млади, стари, деца, всякакви. Градът на нашите мили! Хубаво беше! Светнало с белите паметници!
Виж целия пост
# 222
18 ноем. 2012, 08:39 ч.
е, няма такова нещо.
Както казах, въпрос на време е вече да ни връчат урната с прахта. В листа (от Крематориума) се отбелява това, което близките желаят.
Е, ние сме отбелязали, че отива в еди-си-кое-населено място и точка.
И на всяка цена в най-скоро скоро време ще изпълним послендата й воля...
П.П: имам позната, която все още държи в хола на секцията урната с прахта на единствения си любим син. Момчето си отиде преди поне 13-5 години...
Виж целия пост
, в България май не може да не положиш прахта в земята.
е, няма такова нещо.
Както казах, въпрос на време е вече да ни връчат урната с прахта. В листа (от Крематориума) се отбелява това, което близките желаят.
Е, ние сме отбелязали, че отива в еди-си-кое-населено място и точка.
И на всяка цена в най-скоро скоро време ще изпълним послендата й воля...
П.П: имам позната, която все още държи в хола на секцията урната с прахта на единствения си любим син. Момчето си отиде преди поне 13-5 години...
# 223
18 ноем. 2012, 09:12 ч.
Урната може и да стои на гробищата, където ако искате да си ходите.На баба ми и дядо ми урните са в една стена, специална, пак може да се слагат снимки, цветя и т.н.Има всякакви варианти-просто се поинтересувайте, а не отричайте всичко наред.
Виж целия пост
# 224
18 ноем. 2012, 12:51 ч.
Шани, поне допреди 4 години беше задължително урната да се положи или в специалната стена или в гроб. Правеха го от гробищната управа и нямаше начин да си я занесеш вкъщи.
После по-нагоре някой писа, че отскоро вече са разрешили да не я полагаш, а да си я вземеш. Така, че преди това с разпръсването на праха или на хола на масичката беше невъзможно. Поне за София.
Виж целия пост
После по-нагоре някой писа, че отскоро вече са разрешили да не я полагаш, а да си я вземеш. Така, че преди това с разпръсването на праха или на хола на масичката беше невъзможно. Поне за София.
Препоръчани теми