ходите ли на гробища често

Баш така си е

Ходя, когато съм си по моя край, да запаля свещичка за баба.

Ще е много хубаво да си ме кремират моите, и да си ме разпръснат в мУретУ...Всяка сутрин още докато станат, шЪ си мЪ гледат от балкона и ще ми викат- хИлоУ мадър ....ако искат. Морето е лъснало отсреща, и сме само на десетина минути път от него.  
Спестявам им грижи по гроб и разходи за него.  А и не искам да заемам място на земята.

Крематориумите са 2бр. София и Варна.
ИмалО е и в Пловдив, но вече няма.
А прахта на синът на моята позната не е в София, макар тук да е кремиран.
Въобще твърд закон за урнополагане не е имало много години.

Ех, DELTA_DELTA... 1:1 е твоето желание с това на свекърва ми.

Аз ходя не всеки ден но поне 1 път в седмицата или два пъти в месеца а лятото и по-често защото ми липсва един човек много а който не вярва че има нещо и след смъртта е в абсолютна грешка.Такива сънища сънувах като почина как можахте да ме погребете ела на гроба ми поднеси ми цветя и запали свещ понеже ме спряха да отида на погребението после направо не бях на себе си и буквално се чувствах зле вдигах високо кръвно и това бе докато не отидох на гроба му.

Е как пък и кой ще те спре?

Никой не може да ме спре...никой!

Урната с праха на баща ми, който почина преди 6 мсеца все още стои в родната му къща на село. Желанието му беше да го разпръснем в двора и, но аз все отлагам този момент. Все още не съм готова....и не зная дали някога ще бъда.

За тази част от ангажимента няма готовност.
Когато си в състояние,когато можеш,а и щом има дворно място - може просто
да я положиш.

И ние взехме урната.
Мисля, докато узреем/успеем да я разпръснем да я държим в жилището й.

В живота на всеки човек има ЕДНО ЕДИНСТВЕНО НЕЩО, КОЕТО НИ ОБЕДИНЯВА! Това е страха от смъртта.Той е вроден, от деня, в който осъзнаем  СМЪРТТА ние се ужасяваме по някакъв начин от този КРАЙ. Някои от нас може да виждат този край като ново начало, други като просто полагане на тялото в земята и последващо нищо.... но всичко се води от нашия СТРАХ. Това е страх,който е вроден и нищо, което прочетем, научим или разберем ще промени. Виждайки нашите близки в ковчега ние си  представяме нас самите там... и плачем колкото за тях, толкова за нас и нашите тела. Просто защото знаем, че един ден ние ще сме там. Може би най-разумното ще е за нашите деца да кажем как желаем да бъде разполагано с нашите тела, за да не тънат те в догадки и какво сме искали приживе......Отклоних се от темата обаче.
Не обичам гробищата!!!! Спокойна съм там, но както написах напомнят ми, че и моят див полет ще има край! Спомням си баба, с нейната спокойна усмивка, спомням си дядо как ми казваше, че едва ли ще ме види (последния път като си бях в България) отново и сърцето ми се свива, спомням си вуйчо само на 45 години, към когото бях безпощадна(за което сега съжалявам), защото беше алкохолик и аз му казах, че нямам вуйчо.... но не мисля, че ходейки на техния гроб дава мир на мен. Аз си спомням хубавите моменти, извиних се за грешките си и когато ми стане мъчно за тях си им казвам по някоя дума. За мен те са в сърцето ми - не там. Естествено уважавам хората, за които това значи много - майка ми е една от тях. Сега след седмица стават 6 месеца откакто дядо почина (не успя да ни дочака за два месеца) и тя религиозно ходи на гроба му като уважение и любов.... Аз ходя там само за да я подкрепя. За мен не е там. Той в  сърцето ми, той е в къщата, която е построил, в дървото, което е посадил и сега моето дете яде круши и ябълки...... виждам и го усещам навсякъде.... точно както когато беше жив. Но както казах- уважавам нейното възприятие на нещата. Увлякох се в разсъждения, надявам се не съм досадила.

Венера 26, само едно допълнение към поста ти -
за да изявим желание към децата си трябва и финансово да ги подплатим.
Само един пример с моя съседка ,която е в чужбина - момичето се върна
да изпълни своя дълг,но и да погаси сметки,както и желанието на баща и
да бъде положен при роднините си в родния град.Това "желание" костваше
освен пари ,но и много време и неприятни ходения по адм.служби.
Така, че - който иска нещо по-специално,нека да си го подсигури преживе.

За моето желание отсега съм си направила банкова сметка, в която събирам парички, та да могат децата да ми го изпълнят. Съвсем сериозно го казвам .

АЗ нямам желания свързани с погребението, но ако може да остана жива в историята, много ще се радвам. 

Грам не ми пука за историята. Тя е лесно манипулируема.

Искам да оставя след себе си добре възпитани, отговорни и щастливи деца.

***

Венера, далеч не всички се страхуват от смъртта. Въпрос на възпитание, възгледи и жизнен опит.

А това, което ни обединява не е страхът, а нуждата ни да даваме и получаваме обич.