ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 345
1 фев. 2013, 16:29 ч.
Дали Бог ще прости , никой не знае .
Просто така се казва .
Не е като да кажеш " за здравето на еди кой си ", когато черпиш .
Храна се раздава на който си решиш , няма изисквания .
Винаги , когато ходя на гробища нося нещо дребно - вафличка ( татко обичаше вафли Боровец ), солети и ги давам на някой възрастен човек , по възможност мъж , защото е за татко .
Как се чувствам - имам усещането , че съм направила нещо хубаво за него .
Виното , водата и жито/хляб са за задушници и други помени .
Не се носят всеки път , ако ходиш по-често на гробища .
Надявам се да съм ти била полезна .
Виж целия пост
Просто така се казва .
Не е като да кажеш " за здравето на еди кой си ", когато черпиш .
Храна се раздава на който си решиш , няма изисквания .
Винаги , когато ходя на гробища нося нещо дребно - вафличка ( татко обичаше вафли Боровец ), солети и ги давам на някой възрастен човек , по възможност мъж , защото е за татко .
Как се чувствам - имам усещането , че съм направила нещо хубаво за него .
Виното , водата и жито/хляб са за задушници и други помени .
Не се носят всеки път , ако ходиш по-често на гробища .
Надявам се да съм ти била полезна .
# 346
1 фев. 2013, 16:31 ч.
Ритуалите успокояват вярващите в тях.
Представете си-живеете преди сто-двеста години-няма телевизия,телефони,радио,губите близък и след погребението му се прибирате сам в къщи.Посреща ви празен дом и мъка.Глуха тишина...
Или трябва да разсипете храна на близки и приятели за бог да прости.
Самата работа по това,ангажира ума ви с нещо различно от загубата,не сте непоносимо сам в първите часове обратно в къщи.Разговора се върти около мъртвия,по-скоро около живота му.
Изплуват спомени,забавни случки и през сълзите плахо се промъква усмивка.
Живота така побеждава смъртта...
А ритуалите помагат по-плавно да посрещнем промените,загубите.
И в крайна сметка обсужват живите,а не мъртвите.
Виж целия пост
Представете си-живеете преди сто-двеста години-няма телевизия,телефони,радио,губите близък и след погребението му се прибирате сам в къщи.Посреща ви празен дом и мъка.Глуха тишина...
Или трябва да разсипете храна на близки и приятели за бог да прости.
Самата работа по това,ангажира ума ви с нещо различно от загубата,не сте непоносимо сам в първите часове обратно в къщи.Разговора се върти около мъртвия,по-скоро около живота му.
Изплуват спомени,забавни случки и през сълзите плахо се промъква усмивка.
Живота така побеждава смъртта...
А ритуалите помагат по-плавно да посрещнем промените,загубите.
И в крайна сметка обсужват живите,а не мъртвите.
# 347
1 фев. 2013, 23:27 ч.
И аз имам въпрос:
Защо не било на хубаво на гроба да ходят хора, които не са познавали починалия?
Виж целия пост
Защо не било на хубаво на гроба да ходят хора, които не са познавали починалия?
# 348
1 фев. 2013, 23:34 ч.
Много хубаво и вярно.
Иначе се почитат месеци и години, кратни на 3, без значение четни или нечетни.
Аз като раздавам за мъжа ми и баба ми, раздавам на две съседки, защото знам, че са съпричастни и ще си хапнат всичко, което им сложа. А винаги слагам по много, баница, храна, защото и милото, и баба си умряха гладни. Имама усещането, четези чинии ги слагам за тях, че ги нахранвам. Успокоявам се. Същото правя и на задушниците, на рожденните им дни и на годишнината от сватбата ни.
Виж целия пост
Ритуалите успокояват вярващите в тях.
Представете си-живеете преди сто-двеста години-няма телевизия,телефони,радио,губите близък и след погребението му се прибирате сам в къщи.Посреща ви празен дом и мъка.Глуха тишина...
Или трябва да разсипете храна на близки и приятели за бог да прости.
Самата работа по това,ангажира ума ви с нещо различно от загубата,не сте непоносимо сам в първите часове обратно в къщи.Разговора се върти около мъртвия,по-скоро около живота му.
Изплуват спомени,забавни случки и през сълзите плахо се промъква усмивка.
Живота така побеждава смъртта...
А ритуалите помагат по-плавно да посрещнем промените,загубите.
И в крайна сметка обсужват живите,а не мъртвите.
Представете си-живеете преди сто-двеста години-няма телевизия,телефони,радио,губите близък и след погребението му се прибирате сам в къщи.Посреща ви празен дом и мъка.Глуха тишина...
Или трябва да разсипете храна на близки и приятели за бог да прости.
Самата работа по това,ангажира ума ви с нещо различно от загубата,не сте непоносимо сам в първите часове обратно в къщи.Разговора се върти около мъртвия,по-скоро около живота му.
Изплуват спомени,забавни случки и през сълзите плахо се промъква усмивка.
Живота така побеждава смъртта...
А ритуалите помагат по-плавно да посрещнем промените,загубите.
И в крайна сметка обсужват живите,а не мъртвите.
Иначе се почитат месеци и години, кратни на 3, без значение четни или нечетни.
Аз като раздавам за мъжа ми и баба ми, раздавам на две съседки, защото знам, че са съпричастни и ще си хапнат всичко, което им сложа. А винаги слагам по много, баница, храна, защото и милото, и баба си умряха гладни. Имама усещането, четези чинии ги слагам за тях, че ги нахранвам. Успокоявам се. Същото правя и на задушниците, на рожденните им дни и на годишнината от сватбата ни.
# 349
2 фев. 2013, 07:32 ч.
Е, хубаво де. На мен би ми приседнало, ако знам, че някой ми дава храна с идеята, че дава на умрял.
Виж целия пост
# 350
2 фев. 2013, 08:48 ч.
Ами, Лиляна след като ти присяда просто следващият път, когато ти подадат храна не я яж... А как не ти омръзна да бъдеш зла в тази тема не мога да разбера...
Храната се подава за утешението на живият или както казват по нашия край: Там някъде където и да е "на мъртвия ще му се намери", т.е. няма да е гладен.
Разбирания много, хора различни. Всеки го прави така както на него му е добре. Така, че да получи някаква малка утеха. Никой никого не задължава за каквото и да било.
Виж целия пост
Храната се подава за утешението на живият или както казват по нашия край: Там някъде където и да е "на мъртвия ще му се намери", т.е. няма да е гладен.
Разбирания много, хора различни. Всеки го прави така както на него му е добре. Така, че да получи някаква малка утеха. Никой никого не задължава за каквото и да било.
# 351
2 фев. 2013, 08:56 ч.
Мари, моля покажи от кое изречение мое ти разбра, че съм зла.
Всеки може да прави каквото си поиска, че да му е добре на него, но в случая ангажира и други хора. И тези другите може да се почувстват зле.
Виж целия пост
Всеки може да прави каквото си поиска, че да му е добре на него, но в случая ангажира и други хора. И тези другите може да се почувстват зле.
# 352
2 фев. 2013, 09:38 ч.
Имено за това раздавам на хора, които знам, че ще я изядат.
Виж целия пост
Е, хубаво де. На мен би ми приседнало, ако знам, че някой ми дава храна с идеята, че дава на умрял.
# 353
2 фев. 2013, 10:10 ч.
Не съм чула такова нещо .
Но пък как такъв човек ще се озове на гроба и защо ?
Лиляна , на гробищата не ходят хора като теб . Там се ходи с уважение към починалите .
Както аз няма да изхвърля храна , която ми е раздадена , така и тези на които раздавам , няма да го направят .
А близките си хора ги познавам достатъчно добре , няма такива като теб .
Наистина , след като няколко пъти разбрахме позицията ти , с каква цел продължаваш да пишеш в тема , която не съвпада с мирогледа ти ?
Виж целия пост
И аз имам въпрос:
Защо не било на хубаво на гроба да ходят хора, които не са познавали починалия?
Защо не било на хубаво на гроба да ходят хора, които не са познавали починалия?
Не съм чула такова нещо .
Но пък как такъв човек ще се озове на гроба и защо ?
Лиляна , на гробищата не ходят хора като теб . Там се ходи с уважение към починалите .
Както аз няма да изхвърля храна , която ми е раздадена , така и тези на които раздавам , няма да го направят .
А близките си хора ги познавам достатъчно добре , няма такива като теб .
Наистина , след като няколко пъти разбрахме позицията ти , с каква цел продължаваш да пишеш в тема , която не съвпада с мирогледа ти ?
# 354
2 фев. 2013, 10:23 ч.
Оф, темата не е ли за всички гледни точки и позиции и мнения.
Значи ли, че и аз трябва, когато си задавам въпросите да се извинявам на всяко изречение и да натъртвам, че няма злоба, лоши мисли и т.н., а от чисто любопитство и вътрешни свои чувства питам и споделям тук?
Така, както има хора, които ходят често на гробищата и раздават храна, така има и други, които не свързват храната с умрелите и им е трудно да преглътнат такова подаяние или там както се нарича според ритуала.
Освен това храна са ми давали не само на гробища.
Изобщо не смятам да се обяснявам повече за всяко свое мнение. Така че няма смисъл да питате и да се чудите защо, как не ме е срам и прочее.
Както каза някой нагоре - хора има всякакви - свиквайте.
Лиляна , на гробищата не ходят хора като теб . ...
Какви са хората като мен?
Виж целия пост
Значи ли, че и аз трябва, когато си задавам въпросите да се извинявам на всяко изречение и да натъртвам, че няма злоба, лоши мисли и т.н., а от чисто любопитство и вътрешни свои чувства питам и споделям тук?
Така, както има хора, които ходят често на гробищата и раздават храна, така има и други, които не свързват храната с умрелите и им е трудно да преглътнат такова подаяние или там както се нарича според ритуала.
Освен това храна са ми давали не само на гробища.
Изобщо не смятам да се обяснявам повече за всяко свое мнение. Така че няма смисъл да питате и да се чудите защо, как не ме е срам и прочее.
Както каза някой нагоре - хора има всякакви - свиквайте.
Лиляна , на гробищата не ходят хора като теб . ...
# 355
2 фев. 2013, 10:33 ч.
Ето ти мнението , другите не ми се търсят .
Не ходиш , ОК , твое право е .
Какво искаш да убедиш другите , които ходят ?
Че няма смисъл ли ?
Това имах предвид "хора като теб ".
Виж целия пост
Не ходя. Не ми е приятно там.
Мога да мисля за близките си и вкъщи, и където и да съм.
Мога да мисля за близките си и вкъщи, и където и да съм.
Ето ти мнението , другите не ми се търсят .
Не ходиш , ОК , твое право е .
Какво искаш да убедиш другите , които ходят ?
Че няма смисъл ли ?
Това имах предвид "хора като теб ".
# 356
2 фев. 2013, 10:55 ч.
Темата, поне така, както е озаглавена, не предполага, че е само за тези, които ходят на гробищата редовно.
Виж целия пост
# 357
2 фев. 2013, 10:58 ч.
Не съм искала да убеждавам в нищо никого тук.
Само изразих мнението си, че би ми приседнало, ако някой ми дава храна, която дава с идеята, че я дава на умрелия си близък. Някак се бият чувствата - любим човек нечий и храна на някого там.
Храната е живот, да се нахраниш, за да живееш. Храната е и удоволствие, наслада. Противоречиво е за мен.
Виж целия пост
Само изразих мнението си, че би ми приседнало, ако някой ми дава храна, която дава с идеята, че я дава на умрелия си близък. Някак се бият чувствата - любим човек нечий и храна на някого там.
Храната е живот, да се нахраниш, за да живееш. Храната е и удоволствие, наслада. Противоречиво е за мен.
# 358
2 фев. 2013, 13:31 ч.
Спокойно, де. Какво емнахте Лиляна? Пише откровено и по темата.
Аз пък съм готова да се обзаложа, че повечето хора, които вземат и изяждат храната, раздадена за починал, не го правят от уважение към него. По-скоро са водени от страхове. "Какво ще кажат хората, ако не изям храната?" "Ами ако ме сполети нещастие заради това, че изхвърля това гадно, сухо жито?" "Абе бай Стоен беше пияница, побойник и злонравен. Дали духът му няма да ме погне?"
Реално погледнато всичките тези традиции и обичаи са от суеверен произход, Ако и да се препоръчват от църковни служители.
Виж целия пост
Лиляна , на гробищата не ходят хора като теб . Там се ходи с уважение към починалите .
Както аз няма да изхвърля храна , която ми е раздадена , така и тези на които раздавам , няма да го направят .
Както аз няма да изхвърля храна , която ми е раздадена , така и тези на които раздавам , няма да го направят .
Аз пък съм готова да се обзаложа, че повечето хора, които вземат и изяждат храната, раздадена за починал, не го правят от уважение към него. По-скоро са водени от страхове. "Какво ще кажат хората, ако не изям храната?" "Ами ако ме сполети нещастие заради това, че изхвърля това гадно, сухо жито?" "Абе бай Стоен беше пияница, побойник и злонравен. Дали духът му няма да ме погне?"
Реално погледнато всичките тези традиции и обичаи са от суеверен произход, Ако и да се препоръчват от църковни служители.
# 359
2 фев. 2013, 16:41 ч.
Аз не правя класически помен.Просто събирам близки хора. Понякога у дома, понякога в църквата.
Приготвям храна - не вярвам някой да има против да хапне от някакви скрупули, че е за починал. Още повече, че каня хора, които са го обичали и познавали от близо.
Мюсулмани са били в черквата, държаха свещи. После ядоха жито. И други неща.
"Аз пък съм готова да се обзаложа, че повечето хора, които вземат и изяждат храната, раздадена за починал, не го правят от уважение към него. По-скоро са водени от страхове. "Какво ще кажат хората, ако не изям храната?" "Ами ако ме сполети нещастие заради това, че изхвърля това гадно, сухо жито?" "Абе бай Стоен беше пияница, побойник и злонравен. Дали духът му няма да ме погне?""
Това са само твои догадки.Не вярвам хората, които ходят на помен, да си мислят такива неща. Още повече, ако страдат за него/нея.
Никой не кани на помен случайни хора.
Виж целия пост
Приготвям храна - не вярвам някой да има против да хапне от някакви скрупули, че е за починал. Още повече, че каня хора, които са го обичали и познавали от близо.
Мюсулмани са били в черквата, държаха свещи. После ядоха жито. И други неща.
"Аз пък съм готова да се обзаложа, че повечето хора, които вземат и изяждат храната, раздадена за починал, не го правят от уважение към него. По-скоро са водени от страхове. "Какво ще кажат хората, ако не изям храната?" "Ами ако ме сполети нещастие заради това, че изхвърля това гадно, сухо жито?" "Абе бай Стоен беше пияница, побойник и злонравен. Дали духът му няма да ме погне?""
Това са само твои догадки.Не вярвам хората, които ходят на помен, да си мислят такива неща. Още повече, ако страдат за него/нея.
Никой не кани на помен случайни хора.
Препоръчани теми