Раждане със секцио - 3

Не са ми се образували кисти до сега, 5г. и половина минаха от първото секцио.
Сега ще видим с второто как ще е.

ох,чак сега ще пиша , но все по кратък ми е досегът с компа  , дали се ошашках , ами как да ти кажа , точно 15 дни преди секциото бях на същото място за 3 дни пак по линията на кръвното  , тогаз ме наляха с кормагнезин и като падна едвам си държах очите отворени , та за тези дни свикнах с персонала , приех неизбежното , все пак бебчо трябва да излезе по един ил друг начин нали  .............а за планираното секцио влязох предният ден сутринта , и едно друго момиче влезе с мен , двете бяхме в една стая, на нея и беше второ секцио , обясни ми процедурите , общо взето какво да очаквам като болка и т.н, всъщност емоционално си бях ок, осъзнавах че трябва да се случат нещата , но като че ли с някой страничен не с мен  , не ме беше страх , притеснение по скоро , но през ноща не можах да спя добре, болничните легла са супер неудобни (високи и твърди  ), исках да се почва и да се свършва , аз бях в окръжна варна и там упойката е пълна , като се качих на масата ми измериха кръвното и аз питах колко е , обаче анестезиологът (много готин с чуство за хумор) измърмори нещо от рода "А толкова е"  и така няма да се плашиш, ще мине и замине и ще си гушкаш слънцето 

Мерси  .

Това все едно аз съм го писала. Родих в клиника Щерев, и още утре бих отишла за секцио отново, 24 ч. след операцията бях на крак, без почти никакви болки и се грижех за детето си.

Тъй де, и аз там 

sassy_dessie , разбира се, че ще се справите. Има толкова майки и татковци, които не могат да разчитат на баби и успяват. Запаси се с телефони на специалисти и ако има нужда звъни за въпроси. Успех.

Ако можех да се върна година назад, лично аз бих повикала майка ми, но не заради бебето.
С бебето ще се справите със сигурност  По-скоро помисли как да се организирате в частта с домакинството - пране, гладене, готвене, чистене. На мен у-щето за родители ми беше напълно достатъчно, но проблемът дойде от продължителното кърмене в началото - докато се стиковат нещата, никакъв режим, лениво сукане и заспиване  , отделно гладенето отнема доста време, а в началото е задължително за бебешките неща.
Освен това ако смяташ да кърмиш, трябва да се храниш здравословно, пълноценно, а не с "джънк фууд".
Ако можеш да разчиташ на мъжа ти, че ще ти помага и в това, не ти е нужна баба. Но моя мъж се включваше в смяната на памперси и къпане, за всичко останало бях аз.

Привет!
Първо да пожелая на всички весело посрещане на 2013 год. Да е здрава, мирна и изпълнена с радости!  
Сега да кажа за секциото си... аз родих секцио, заради високо кръвно и до някъде от страх да не умра на магарето от инсулт, иначе имаше лекари, които ме убеждаваха, че може да се роди нормално с високо кръвно. Със сигурност може, но не и в БГ! Не бих си го причинила тук, навън може. Даже виждам сте задали въпроса за VBAC. Аз съм ЗА с 2 ръце, но в Германия, тук - НЕ!
Затова моят съвет към всички колебаещи се мамчета е да се вслушат във вътрешния си глас, той не греши-никога. Аз много исках да родя нормално, но страхът, кръвното, и малкото гласче ми казаха друго и не съжалявам затова как родих, мъчно ми е само, че близо 2 дни бебчето ми е стояло самичко, а беше толкова спокоен, когато го гушнах при запознанството ни ... като ми го взеха пак заплака
За възстановяването, на 2-3 ден ходех уверено, разбира се понаболяваше, но ходех сама. Имах само проблем с уринирането първите дни. Не очаквах такова чудо   отидох 1-я път до WC без катетър и се отпуснах, както си му е ред....олеле майкооо, нямаше такава болка при изпразване на пикочния мехур на някой друг случвало ли му се е??? Съседката каза, че и при нея било болезнено, но никоя моя позната със секцио не ме бе предупредила за тая "екстра"
За помощта: на мен свекърва ми ми помага 1 месец, с готвене, пране, простиране и пазаруване. Не че нямаше да се справя и сама, но се посветих на бебчо, докато се опознаем и напаснем един към друг. Мъжът ми ми помагаше с къпането. Като порастна се зае с всички мои функции като отмяна, но като новородено, освен с къпането не чакайте друга помощ от мъжа или бабата. То бебето само спи, суче и го къпят, това е
За мен лично най-трудно беше да свикна с недоспиването или по-точно почасовото спане, на 3 часа... бях като дрогирана 2 месеца докато свикна но мина този период и пак ще повторя
Желая на всички леко раждане и бързо възстановяване, а на родилите - спокойни бебчета и всеотдайни татковци!

Още веднъж - Весели празници!

Ахам. Това ми беше най-силната болка след операцията, в сравнение с нея оперативната рана направо не я усещах. 

Не съм имала болка при уриниране  Нас ни караха да пикаем в едни гърнета, че да се следи количеството на течност, която изкарваме или нещо от сорта, но болка не е имало нито при мен, нито при момичето с което ни оперираха.

Пожелавам за Новата Година само хубави емоции и безпроблемни операции, за хубав финал на цялото начинание, с което всяка от нас се захваща. Здрави бебенца и щастливи родители 

При мен имаше болка след като ми махнаха катетъра, но след 3-4 пишкания се оправих.

Аз говоря за болка в коремната област, не в гениталиите. 

Здравейте! ЧНГ! Ще ми е полезно да ви чета.  

ЧНГ, мамчета и бъдещи такива! Да сме живи и здарви и ние, и дечицата ни!

ИрПуц, Агнесана, и аз в корема имах впредвид болка, а не в гинеталиите беше ужасно, но с няколко изпишквания мина

Аз си го обяснявах с това, че докато е пълен мехурът, притиска някак матката, а при изпразването се отпуска и боли разрезът, но не знам дали е смислено. Все тая, бързо минава, да.