Паническо разстройство-част 10

По време на цялата бременност ще го пия , защото е важно за бебето . След това ще помислим с док в зависимост как вървят стойностите . Ако не го бях почнала от началото рискувах да загубим бебока.

на мен пани4еското разстройство,  цикли4ните мисли и страховите състояния ми се виждат сами по себе си авто... (имунни) .  действаш сам срещу себе си или ъркам дефиницията? При това положение може да има връзка с повишени антитела? Нямаше ли едина тема за алтернативно ле4ение на хашимото в която доста бяха вкарали антителата в норма с пове4е спокойствие, променен на4ин на живот и хранене, с йога ... ? може да се потърси

Момичета, ето какво намерих:
Тиреостимулиращ хормон (ТСХ)

Момичета ... понеже съм нова във всичко за ПР искам да ви питам случвало ли ви се е да ви заглъхва ухото след ПА ?  ухото ми е заглъхнало и съм с лека хрема представа от какво може да е ?

от хремата ... а тя от вирус. вземи си вит Ц

Вземам по 2 хапчета 3 път на ден от вчера,но за хремата и кашлицата нищо ... да вземам ли за тях ? И дали ще мине ?

не знам дали ще ти мине. знам само , 4е при хрема е може да се запуши ухо.

И при мен е нещо подобно....и моето сърце е уж здраво... другата седмица все пак съм на кардиолог, може би и ти трябва да идеш - да видим какво ще излезе...

Маdcap,ходила съм. ЕКГ И ЕХО нормални, ама то и в тоя момент нищо ми няма де. Кардиото вика, че съм здрава, ама много странно е това сърцебиене. Толкава внезапно и бързо. Уж не се плаша, защото минава много бързо, ама знам ли  Затова попитах и тук дали някои не го е имал, да сподели, за да знам че е от ПР.

Аз сърцебиене си имам сега от бременността , но преди да забременея си го имах от щит.жлеза. Като вкарах тсх-то в норми всичко отшумя.Зависи и какво имаш предвид под сърцебиене - нормално пулса е от 60 до 80 при здрав човек. На мен ми стига най - много до 82 , но на мен ми идва в повече.
И да се оплача - днес отидох да си видя колежките и получих ПА , от вълнение ,че ги виждам може би и те всички забили погледи в мен и ме гледат и разпитват... Аз се изчервих и засрамих , сигурно са ме помислили за луда . Лоша работа еййй.

Не, мила, не говоря за такова сърцебиене. До 100 удара в мин. не се счита за сърцебиене, доколкото съм чела, а ПА си получила точно от притеснение, какво впечатление ще направиш.

 Ох незнам момичета ама всички лекари са станали като някой бизнесмени  . Въобще вече неможе да разчиташ тук таме някой свестен да е останал  . Най лошото е че и с малките деца действат през просото.

Благодаря ! Старая се да съм мила със всички без компромиси а за родителите си да не говорим ! Майка ми е диабетичка и знам какви проблеми са и на главата и винаги я разбирам ! Когато има проблем винаги аз излизам виновна (дори и да не съм) свеждам глава и си мълча само за да мине всичко по-бързо и по-спокойно ! Така съм и с другите хора и винаги е било така , аз ще страдам стига близките ми приятели,роднини и прочие да са добре ... Но тази борбеност имам чувството че започва да изчезва ,..., 
[/quote]

Здравей, unique8smille
Искам да ти споделя, че и аз когато бях на твоята възраст, бях също така много кротка и спокойна, но (не знам дали е и при теб), всъщност всичко го трупах в себе си и преглъщах и то от както влязох в пубертета. Потисках се много за всичко. Освен това някакси бях в сянка навсякъде, най-вече в училище. Потисках желанията си, премълчавах думи, не можех да кажа  "Не". Има една приказка, че който е прекалено добър за другите е лош за себе си. И така...докато не получих първата си ПА точно след като бях навършила 19 год. Но до тогава не съм осъзнавала нищо, нито какво ми се случва, нито защо, нито на какво е вследствие. При мен се случи да има и загуба на близък човек, което не беше първопричина, а катализатор на нещата. Ходих на невролог, предписа ми някакви билкови добавки и някакви уж безобидни хапчета - Deanxit, но не че ми помогнаха особено. После се случи така, че смених средата си, отидох да уча в друг град. Имах някакви мини ПА пак, но постепенно с новите запознанства, откъсването от средата, която свързвах със загубата, свободата, която почувствах ми помогнаха явно много и така около 2-3 години. После отново получих ПА, които зачестиха, защото имах дразнители, които натоварваха много психиката ми, а от там и проявленията на физическо ниво не закъсняха. В последствие намерих начин да се отърва от тях, но важното беше, че в крайна сметка разбрах какъв е корена на проблема, причината. И започнах да работя върху проблема, а не върху симптомите.
Не съм психолог, но покрай моето ПР научих много неща и се опитвам да се поставям на мястото на човека отсреща винаги. Като гледам ситуацията при теб. т.е. средата ти, родителите ти, тяхното незаинтересовано отношение към теб, изобщо отношението им като цяло, за мен лично причината за твоето ПР е повече от ясна. Бих се хванала на бас, че нямаш никакъв здравословен проблем, нито пубертета създава тези симптоми ,а всичко идва от потискащата и нездрава среда, в която живееш. Но разбира се, хубаво е да си направиш всички необходими изследвания за да се отстрани все пак вероятността да имаш някакъв физиологичен проблем. Лошото е, че се все още малка и не можеш да решаваш сама, нито пък някой явно те изслушва или взима под внимание желанията ти.
Иначе, съдейки от своя собствен опит, веднага бих те посъветвала да смениш средата, но ако беше по-голяма. Ако го направиш някой ден, почти съм сигурна, че и ПР ще ти изчезне. Няма дразнител, няма ПР. Но трябва да се научиш и да отстояваш себе си, да не потискаш, да не премълчаваш ( по принцип, в живота, нямам предвид само родителите ти), защото вървенето против себе си в един момент излиза много, много скъпо. Компромисите, които правиш със себе си, разно или късно ще си го върнат, защото така душата ти много страда, макар може би да не го осъзнаваш още добре. Но това наистина не става ей-така с магическа пръчка. трябва ти време, правилна настройка, опит може би и също така един добър психотерапевт, който да те насочва. Не слушай майка си, терапевта НЕ МОЖЕ да те вкара в лудница! Това е много ограничено мислене. И много се учудвам, че все още има хора, които наистина го мислят. Не правете грешката и да ходите при психиатър, защото той предписва антидепресанти и успокоителни евентуално вечер да се пият преди лягане. Не ти трябват в тази крехка възраст. Най-добрият вариант е среща с психотерапевт и то наистина е най-добре при него първо да ходят родителите ти. Ако променят отношението си към теб, и при теб нещата ще се променят, убедена съм в това.

Съчувствам ти много, знам какво е да имаш ПР, така че ако искаш някога за нещо да попиташ някой относно ПР, а и каквото и да е  друго, ще се радвам да ти бъда полезна. Сложни са нещата понякога, но се намира изход все някога. Иначе наистина си е много мъчително, а и ти си сама в това, при това в тази уязвима възраст.  Мен поне родителите ми ме подкрепяха и бяха наясно с всичко и ме изслушваха. Може да си споделяш поне с баба си, за да ти е малко по-леко на душата. И тук с нас, разбира се 

Прегръщам те!

Martina,   

Точно това се уча да правя и аз,на 42 год.Защото според възпитанието си вечно се съобразявах с другите и страдах.Не става лесно,но стъпка по стъпка,откакто започнах да си изразявам мнението и да казвам не,нещата се нареждат.Наистина човек трябва да обича първо себе си.