Паническо разстройство-част 10

Емоциите и паническите разстройства

Момичета вече съм отговорила как се боря с ПР.

Как става това, как да разберем какво ни казва ПА, нали се обръщаме навътре към себе си, намираме един проблем, решаваме го, но ПА идват пак и пак.

Обръщането към себе си никога не е еднократно, то е начин, по който гледаме на себе си.
Начин, по който възприемаме и обикваме болката си, когато най-много ни се иска да избягаме....
Ако сме на верния път, всяка следваща криза ще става малко лека... Никак не е лесно, обаче да гледаме по този начин на нещо, което толкова ни плаши и наранява... в този момент не вярваме на нищо, нито на хапчета, нито на психолози, никой не може да ни спаси. 
Ако успеем да останем и "чуем"  ужаса в този миг, паническите атаки биха могли да бъдат безценен катализатор за вътрешното ни духовно развитие. Това е бавен и дълъг път, за който няма бърза рецепта. Въпросът тук е по-скоро имаме ли това търпение към себе си?!
Защото нищо не идва при нас случайно...

Благодаря за отговора. Търпението е едно от нещата, на които се учим в момента, друго не ни остава, само търпение и надежда, че всичкото това страдание един ден ще е зад гърба ни. Аз вече незнам, кое ми създава по голям дискомфорт, дали ПА или постоянните симптоми.

Търпението е най-големия ми враг, когато конкретния повод за страх в момента ми е здравословен. Това само ми дава допълнително време за мисли и фантазията ми се вихри, подхранена от необятния източник за информация - Интернет. Като че ли най-доброто, което мога да направя за себе си тогава, е да не съм търпелива, така си мисля аз поне.

слабее ли се от П.Р маика вчера пак имаше стягане в главата панира се получава сърцебиене и казва че и трепери тялото

Момичета, разгледайте тук, има интересни статии     http://panicersclub.com/

Алекс,веднага ли започнаха да ти действат капките на Бах, защото аз вече ги пия цяла седмица + АД, обаче това ужасно безсъние и силно изразената тревожност не спират. Атаки май не съм получавала, но депресията и тревожността ми стигат, да не говорим за безсънието.

alinnna, индивидуално е при всеки и дали си улучил комбинацията. Аз вече не се тревожа за детето си. Все едно е блокиран процеса.
АД не пия.
 

Комбинацията ми я правиха лично за мен. Има и някакви най-различни капки за мазане. Оф и аз не искам да пия АД, но ме е страх да не се изложа на работа..........Че и за бела всички сме психолози....Ужасно "бие на очи" дори най-лекия дискомфорт да получиш.... То не, че ми помагат особено АД.....

Капките на Бах са много добро и меко  средство за подпомагане на общото ни състояние. Те подпомагат процеса на израстване по доста деликатен начин, в сравнение с антидепресантите. Най-добре е да се пият по-дълго време (поне месец, два), като през това време се работи психотерапевтично.

На мен не ми помогнаха,единствено спешните.Сега ще пробвам хомеопатия,остана ми едно напрежение преди да тръгна на работа.Ще опитам това което обсъждахме във Фейсбук-АРГЕНТУМ НИТРИКУМ 30 СН - BOIRON MONO

Някой мисли ли да поръча книгата "Другото лице на паниката"? Прочетох откъса от нея и ми хареса.
Аз вчера бях при лекаря , който ще  ме изражда и му казах , че съм паника и , че може да искам секцио по желание , но той каза , че само ако се наложи , иначе не одобрява. Явно ще трябва да се справя с нормалното раждане , лекарите не гледат на паниката като на нещо сериозно явно , а това че като се притесня вдигам кръвно пак не ги трогва много , много понеже е на психическа основа и това кръвно не е реално. Даде ми да пия хомеопатичното Седатиф , но каза , че нямало ефект. Аз го приемам няколко дена вече , но явно ще трябва повече време докато подейства , все пак е хомеопатия.

Здравейте момичета,
от много време ви чета, но никога не съм имала смелостта да пиша. Ето я и "историята" ми..

Моята одисея започна преди 5 години и продължава и до сега. Няма да пиша до сега какво съм пила, защото ще е като учебник по фармакопея...
След пет години пиене на антидепресанти, транквиланти и какви ли не -анти, реших за себе си, че няма смисъл от всичкото това( да имало е периоди на подобрение, но посе всичко пак ме връхлиташе като цунами).
На 29 години съм и искам вече да имам деца, а това няма как да се случи с тези медикаменти. В най- тежкият момент ( панически атаки, появиха се натрапчиви мисли) реших да сложа край.
Всичко започна след консултация с моя психиатър, той каза че съм много превъзбудена, че лятото не е хубаво да се пие антидепресанти и го спря. Спрях го постепенно, не се чувствах различно след спирането, но 2 месеца след това се появиха натрапчивости- беше ужасно... и реших да почна пак да пия, ето тук започна ад-а. Усещах тръпки по цялото ми тяло, треперех, изобщо не знаех къде се намирам, нямам думи да опиша всичко. Реших, че няма да стане и го спрях- стана по- добре, изчезнаха симтомите, но натрапчивите мисли продължаваха. Тогава реших да се консултирам с психотерапевт ( които е и психиатър). След прегледа, решихме да спрем и транквилантите (ксанакс- за съжаление никой не ми е казал, че се пият от 2 до 4 месеца, аз го пиех 4 години...) Почнах по схема пак( оказа се че се спират по друга схема, не както АД) и сега съм на доза 0,25мг през ден ( спирането е нещо брутално).
Натрапчивите мисли намаляха ( не от спирането на ксанакса, а от психотерапията), но напрежението и тревожността са на линия. Всеки ден се боря с тях( по точно всяка минута), борбата е жестока, но знам че ще успея.

П.С Видях че коментирате хомеопатия- и през това съм минала и в момента си помагам с тях, като за различните симптоми има различни препарати- аз приемам Гелсемиум и Агентум нитрикум. Ако някой се интересува, мога да дам повече инфо за хомеопатия при ПР и стрес.

Лек ден и много усмивки