Паническо разстройство-част 10

gabriela1121, не е лошо това което си направила, спираш лекарствата.. Трябва да направиш опит поне в началото, всичко което те дразни, изнервя да го илиминираш до колкото е възможно. Поне аз така направих...Ако не съм досадна, ще споделя как се опитвам да се справям. Това не означава , че съм в пълна кондиция, но поне не получавам атаки. За момента на мен това ми помага.
Избягвам силен шум - много ме дразни
Избягвам досадни и натрапчиви хора, те ме натоварват допълнително и тъй като съм що годе възпитан човек и не мога да им го кажа - не се виждам с тях.
Избягвам - МОЛ - не мога да влезна, пространството ме влудява /агорофобия/
Избягвам концерти - само ако мястото ми е в края на реда ,близо до изхода мога и да остана.
Избягвам тълпата хора - ужасява ме
Избягвам транспорт /градски/ - или се качвам ако няма хора, в смисъл да е по-свободно. Правя опити да се уча, спирка по спирка...
Избягвам - подземен паркинг, там пък ми трябва въздух.
Избягвам - много неща, каприз съм станала,  да ме търпи човек...
Спокойствие ми дава тишината и самотата, поне за момента.
Успех ти желая, ще се справиш, малко по-малко    
PS най-важното е, да знаеш от къде идва проблема, а аз за себе си зная...Много е важно да имаш приятел на когото на плачеш на рамото...да изливаш мъката си и той да те разбира. Нещо като психотерапия, но при приятел.

Защо на лични?!?Тук ние всички се интересуваме за начини и възможности,относно борбата с ПР  Не мисля,че "разкриването" името на центъра ще се сметне за реклама.Нека всички знаем кой е този център или психо терапевт.Все пак всеки сам решава за себе си.Това е тема със специфичен характер и всички,които пишем тук споделяме опит и имена на личности,които са ни помогнали.Ако темата беше за продукт/стока/,тогава щях да съм на вълна "ЛС",но тук става въпрос за здраве

Харем стил, напълно подкрепям мнението ти!
 
Иначе очаквам с нетърпение да разбера кой е този център за излекуване, защото и аз като всички тук...знаем за какво става дума..пари, лекарства, лекари, очаквания...и все още нищо като траен резултат.

martina , моля те сподели с нас всички кой е този център , къде се намира и какво ти прилагаха там , всички тук се млади хора  на които ПР ни пречи да водим нормален социален живот ! Всеки от нас има надежда че все някога на това ще му се види края.......

ma14,благодаря ти за подкрепата, иначе и аз съм ограничила някои неща, като транспорта например.
И на мен ми е добре да си седя сама и да си чета нещо например, което ме озадачава, защото по принцип обичам да съм в движение, обградена с хора, но пък го приемам като нужда на мозъка си и тялото си да почива и така. Относно проблема, заключен някаде вътре в мен, нямам идея. Знам и разбирам, че е вътрешен конфликт и никви хапчета немогат да ми го решат, но на съзнателно ниво не го откривам, продължавам да дерзая. целувки на всички.

Здравейте отново !

Има една хубава новина и тя е че ПР може завинаги да остане в миналото ви и ще ви е странно как не сте могли да пътувате, как ви е било страх от съвсем обикновени, нормални неща, като например возене в автобус без да си мислиш, че нещо ще ти стане или ще те хване страх. Но това е процес  (излекуването)- при някои по- дълъг, при други по-кратък. Най-важното е, че няма да стане само с отклоняване на вниманието и ангажиране на съзнанието с други мисли, а ще стане съвсем от само себе си и ще се почувствате свободни наистина и независими от близките например, на които разчитате ви придружат до някъде, а на тях вече им е толкова писнало, защото епизодите се повтарят и повтарят. Но те не биха могли да го разберат както и да им го обяснявате, защото само човек , който го е преживял познава ужаса на преживяването. Поне така беше при мен.

Вярно е, че психотерапията излиза доста скъпо, особено ако ходиш при качествен психотерапевт и който със сигурност ще помогне да има накрая добри резултати. Предположих, че някои ще кажат, че това е поредната реклама - именно заради това не съм написала адреса тук, а който иска му го пращам на лични. Аз нямам ползи от посещаването на центъра. Просто аз се излекувах там, след ходене толкова време по мъките и с непрестанно измъчване на душата и тялото междувременно, защото в крайна сметка само ти си знаеш какво преживяваш и на какъв огън се печеш. Познавам отчаянието и безнадежността, че никога повече няма да бъдеш като другите и да имаш нормален живот. Всичко това нямам как да не е придружено и с депресия. Така че, знам какво е много добре и искам повече хора да се излекуват и да излязат от заложничеството на ПР.

Когато попаднах там бях доста уплашена, разбира се, защото за овладяване на тревожността се се прилага Интензивно дишане, което може да ви се стори странно, както и на мен в началото, но благодарение на него само след 2 сесии се почувствах по-добре и се качих и на автобус съвсем сама. Продължих с дишането още няколко месеца. То в комбинация с психотерапията,( чрез която разбираш от къде е проблема, защо се е стигнало до тук, какви компромиси си правил в живота си, какво си потискал години наред и т.н.) наистина прави чудеса. Основното нещо при всички нас е, че сме вървели по някакъв начин ( често неосъзнат ) против себе си ,потискали сме желанията си, за да угодим на други, били сме водени основно от страховете си да не останем сами, да не сме отхвърлени по някакъв начин и т.н. и правейки постоянно компромиси със себе си душата надига вой и ни показва, че трябва нещо да променим в живота си. Тя си иска своето. Това, което аз разбрах от там още в началото е, че ПА са като тенджера под налягане - потискаш, задушаваш се в някаква среда например (било то работна или семейна), живееш някакъв живот, който всъщност не е твоя, играеш някаква роля пред обществото, за да бъдеш приет и за да не си лузър, поддържаш затормозяваща те връзка, чувстваш някакво дълбоко неудовлетворение, но не му обръщаш внимание, след като имаш да кажем и си "постигнал" всичко. Та... ПА излиза в един момент под формата на парата от тенджерата под налягане, след което стихва...след известно време пак и пак...Това е едно своеобразно освобождаване на напрежението от организма, това е неговият опит да се самоизлекува. Тялото ни показва чрез физически симптом, че душата страда. Това най-общо казано е бунт на организма срещу живота, който водим. Това е алармата, лампичката, която светва, за да ни събуди, да ни подскаже, че нещо не е наред. Но не физически, а емоционално. Ние можем да залъгваме себе си по някакъв начин, че всичко в живота ни е наред, но душата си няма как да я излъжем. Така че ...изводът е, че ни е нужна промяна.

Дишането, което споменах, помага да се изчистят всички блокажи на физическо и емоционално ниво, натрупани от стари, вече изтласкани в миналото, притъпени емоционални травми. С дишането всичко излиза на повърхността под форматана физически блокажи, емоции (тъга, плач и др)и най-различни други преживявания. Това вече не може да се опише. Всеки сам трябва да се потопи в себе си и в своя свят и да се отдаде на емоциите и преживяванията си, защото те са строго индивидуални.

За човек с ПР звучи страшничко, но е само в началото. Ако човек наистина иска да се оправи и да е свободен, трябва да не се отказва. После възнаграждението е голямо.

Ето какво преставлява холотропоното дишане, нарича се още rebirthing (прераждане):
http://insighting.eu/insighting-intenzivno-dishane.html

На мен лично ми е много чудно как някои психотерапевти се опитват да се справят с ПР само чрез съвети, отклоняване на вниманието, поощряват волевите усилия. Не става само така...(поне съм ходила къде ли не). Така и да постигнеш резултат,той ще е на ментално ниво и  "нещото" ("парата") си стои вътре в теб и чака момента пак да излезе навън. Защото нищо в природата не се губи, само се видоизменя и излиза по друг начин навън. Не може години наред, дори цял живот трупани неща да ги притъпиш и да мислиш, че те ще си кротуват там. Е, може временно, но в този смисъл ПА са значително по-добрия вариант, за да не е след време избиването на парата под формата на по-сериозни заболявания.

ПР може и да е благословия за повечето от нас.  То ни отваря очите за много погрешни неща в живота ни и иска да ни даде нова посока. И плюс това - предпазва ни от много по-сериозни неща след време.

Мога още много да пиша, защото аз самата минах през много трудни моменти и ми се изясниха толкова много неща за живота ми. Доста от нещата вече трудно си ги спомням и не варвам, че са били част от мен. Ако някои иска може да му дам скайп ей така само за разговор, защото знам какво е някои да ти даде надежда в такъв момент. Ако аз когато имах ПР в най-тежкия си период бях срещнала някой, който да ми каже, че е наясно с това и се е излекувал, да ми каже, че ме разбира напълно, щях да съм сигурно наполовина излзекувна. Но уви, нямаше тогава такъв човек....а хапчетата са..докато ги спреш - нищо трайно...че и с куп странични ефекти и даже си мислиш и че си ненормален и че ще полудееш като бонус към всичко...

И също пропуснах да кажа, че ПР разстройство засяга доколкото знам по-фините и по-чувствителните души...Макар някои да не изглеждат изобщо такива...


Ето сайта на центъра : http://insighting.eu/ и нещо за ПР, което сигурно вече знаете:http://insighting.eu/problems/panichesko-razstroistvo.html

Пожелавам на всички да се излекуват и да продължат живота си начисто До скоро
___________

martinа,   !
Аз отскоро спрях лекарствата.Миналата седмица не съм имала ПА.
Моралната подкрепа е най-важна.Ако има някой, който да те убеди, че това, което те тормози не е толкова страшно и ти самият си по-спокоен.

 За съжаление е само в София . А аз имам проблем с пътуването, а и съм с малко бебе няма на кого да го оставя  УФФФФФФФ.
Мартина   

Така е, наистина. Аз когато се влачех с паническите атаки, нямах нито един познат с подобно нещо, нито бях чувала някъде някой да има. И не знаех какво ми е, толкова много се лутах...Мислех си, че съм ненормална и ще завърша...не ми се казва къде. В такива моменти само един човек е достатъчен да ти покаже, че те разбира, че е минал по този път...и изпитваш поне малко облекчение. Добре че ги има тези форуми...със сигурност малко по-леко ти става на душата, когато си в това състояние.

Интересно е, че ПА обаче, колкото и мъчителни и страшни да са, не са животозастрашаващи в никакъв случай. Но кой да ти каже като получиш първата си ПА например, която те сварва супер неподготвен и ти идва като гръм от ясно небе...Е тогава вече наистина си сигурен, че умираш...Да не говорим пък ако си сам или пък си в някое превозно средство пълно с хора и няма начин да излезеш веднага навън...Абе много е гадно. Трябва кураж, подкрепа от близките много голяма и желание да се оправиш .Имаш ли желание, искаш ли с цялата си душа, несъмнено ще се излекуваш. А и нали както се казва - има ли желание, има и начин

На всеки с ПР му е трудно и дори невъзможно да пътува. Аз също не съм от София, но се оказах по това време там, след като отново бях започнала хапчетата и пях попритъпила малко симптомите. Не знам от къде си, но мисля, че и на други места се прави това дишане. Но пак в по-големите градове. Мога да потърся ако искаш.

Д-р Мариян Господинов е от Варна, той положи основите на холотропното дишане в България. За него съм чувала много добри отзиви като психотерапевт, беше ми препоръчан и от негов колега от София, но така и не съм ползвала услугите му.

     . Аз съм от Варна. И аз ще потърся дано да има  и тук  

  Благодаря ти много мартина       

Здравейте, момичета!
В последно време се чувствам страшно напрегната, нервна. Започнах да вдигам кръвно и от десетина дни съм на хапчета. На моменти ме заливат неописуеми вълни на безспокойство. Никога през живота ми не съм се чувствала така. Не мога да го опиша. Едва ли не, все едно идва краят на света... Понякога ми става толкова нервно и тревожно без съществена причина, че имам чувството, че ще полудея в буквалния смисъл, че изпускам съзнанието си от контрол.
Това, което прочетох за симтпомите на паническото разстройство, ме навеждат на мисълта, че не е изключено да се касае именно за такова при мен.
Към какъв лекар следва да се обърна?
Междувременно може ли да си купя от аптеката нещо, което да ми помогне поне малко да сваля напрежението?
Колебая се между Ремотив и Седатиф. Кое бихте ми препоръчали? Или пък, ако се сетите за някое друго...

Може да се обърнеш към психиатър, който да ти изпише медикаменти, с които да се почувстваш по-добре. Но по-удачния вариант е да потърсиш психотерапевт и да стигнеш до причините, които предизвикват симптомите ти и по този начин да ги елиминираш.
Успех!
PS. Пусни си и едни изследвания на щитовидната жлеза.