Детето и е казало, че не му допада това просто.То.Не ние.Ние каквото и да кажем-усещането на детето няма да променим.
Даммм
детето ще ни разбере на свой ред като стане родител 
питане до родителите на пораснали деца
- Публикувана: 17 авг. 2012, 20:04 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2012, 16:35 ч.
# 15
17 авг. 2012, 20:52 ч.
Даммм детето ще ни разбере на свой ред като стане родител
Виж целия пост
Допада му обаче родителите да помагат
Даммм
детето ще ни разбере на свой ред като стане родител
# 16
17 авг. 2012, 20:52 ч.
Аз също не намирам за задушаващо и нердено това ,че се чувате 2 пъти на ден.На почти 40г съм и аз самата имам нужда да се чуя с майка си всеки ден.Дъщеря ти наистина трябва да прояви уважение към това, което си направила и правиш за нея.Дали се цупи и сърди когато и изпращаш пари?! Аз също сама отглеждам сина си и напълно те разбирам.Не се чувствай виновна, никъде не грешиш. 
Дори мисля,че тя самата би трябвало да ти се обажда...Все пак като сте далеч една от друга, нормално е да я е грижа как е майка и.Но наистина всеки е различен, разбира и усеща нещата различно...Не се упрекввай, правиш нещо абсолютно нормално за една майка 
Виж целия пост
Дори мисля,че тя самата би трябвало да ти се обажда...Все пак като сте далеч една от друга, нормално е да я е грижа как е майка и.Но наистина всеки е различен, разбира и усеща нещата различно...Не се упрекввай, правиш нещо абсолютно нормално за една майка
# 17
17 авг. 2012, 20:53 ч.
..аааа, виж, това е за Друга тема.
Там друго ще кажа, имам какво.
вижте, то е комплекс от възпитание, нужди, вътрешно усещане...детето няма нужното съчетание на всичко това, че да Иска то да се обади и да му се обаждат...Няма такова нещо като-трябва детето да ти се обажда.Трябва, ако...нещо си.Танто за кукуриго, и ако така са се разбрали...Ако това е цената на това дето и плащат-ок-да си спазва уговорката.Но явно не е.Но няма вина.Майката също няма вина, за какво толкова се упреква?
Виж целия пост
Там друго ще кажа, имам какво.
вижте, то е комплекс от възпитание, нужди, вътрешно усещане...детето няма нужното съчетание на всичко това, че да Иска то да се обади и да му се обаждат...Няма такова нещо като-трябва детето да ти се обажда.Трябва, ако...нещо си.Танто за кукуриго, и ако така са се разбрали...Ако това е цената на това дето и плащат-ок-да си спазва уговорката.Но явно не е.Но няма вина.Майката също няма вина, за какво толкова се упреква?
# 18
17 авг. 2012, 20:55 ч.
И аз съм от учудените. 
И до ден днешен се чувам с баща си (нямам майка) по няколко пъти на ден. Говорим за ежедневни неща или само се питаме как сме, подсещам го да хапне нещо в работата или да си вземе хапчетата вечер.
Това е някакъв вид внимание и отношение към него. Важно ми е.
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
Виж целия пост
И до ден днешен се чувам с баща си (нямам майка) по няколко пъти на ден. Говорим за ежедневни неща или само се питаме как сме, подсещам го да хапне нещо в работата или да си вземе хапчетата вечер.
Това е някакъв вид внимание и отношение към него. Важно ми е.
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
# 19
17 авг. 2012, 20:55 ч.
С моята майка се чувам поне по веднъж на ден а понякога и по повече просто имам нужда да си поговоря с нея,виж с брат ми се чуват много по рядко веднъж седмично просто той си е такъв,казва и че няма нужда да му се обаждат толкова често и те се съобразяват с това.
Виж целия пост
# 20
17 авг. 2012, 20:57 ч.
Моите двама, големите, от 10 и от 8 години живеят в чужбина.С дъщерята може да се чуваме два-три пъти седмично, със сина е много трудно.Пиша му как си на скайпа, може да ми отговори и след два-три дни "ок съм мамз" и толкова.С дъщерята може и по час да си говорим на скайпа, сина и две минути са му много.
Виж целия пост
# 21
17 авг. 2012, 20:59 ч.
Да, на авторката също и е важно.На детето-не.
Очаквания може да си имаме колкото си искаме, но не и да товарим с тях близките си, ако те не искат нещо, а ние го искаме и очакваме от тях.
Може....всичко може.Факт е, че то не иска.
Ето-аз съм от другата страна.Ако майка ми ми каже-очаквам от теб да ми звъниш, иначе ще ми е мъчно-ще го правя на сила...и си представи какво ще си казваме по два пъти на ден, на сила...
Виж целия пост
Това е някакъв вид внимание и отношение към него. Важно ми е.
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
Естествено позволявам си го само с него и съпруга ми.
Очаквам/ надявам се/ моля се да имам същия интензитет на телефониране и с дъщеря ми.
Но може просто момичето на авторката да е влязло по- самостоятелен период, да иска да й докаже нещо или да е такъв характер, знам ли...
Да, на авторката също и е важно.На детето-не.
Очаквания може да си имаме колкото си искаме, но не и да товарим с тях близките си, ако те не искат нещо, а ние го искаме и очакваме от тях.
Може....всичко може.Факт е, че то не иска.
Ето-аз съм от другата страна.Ако майка ми ми каже-очаквам от теб да ми звъниш, иначе ще ми е мъчно-ще го правя на сила...и си представи какво ще си казваме по два пъти на ден, на сила...
# 22
17 авг. 2012, 21:09 ч.
Как ли сме живели без мобилни телефони?
Айде сега, майката плащала и дъщерята била длъжна. Няма такова нещо. Всичко е до усещане.
Дъщеря ми замина преди две години. В началото звънях всеки ден. Пусто майчино сърце не трае без да си чуе чадото. Докато един ден отсреща ми изтърсиха - маме, досадна си. Знаех, че съм досадна и за това не се разсърдих, а си взех поука. Оставих я тя да ми звъни, когато иска да ме чуе или при нужда.
Сега ми е достатъчно да видя, че скайпа свети, че има публикации във фейса и знам, че с отлетялата гарга всичко е наред. Понякога се чуваме всяка седмица, понякога прескачаме, а в началото питаше - абе, що не звъниш, ти дъщеря нямаш ли?
В момента светът и не съм аз. Знае, че ме има, но не съм център на нейната вселена и това е нормално на двайсет. Поводи за цупене и сръдни няма.
Виж целия пост
Айде сега, майката плащала и дъщерята била длъжна. Няма такова нещо. Всичко е до усещане.
Дъщеря ми замина преди две години. В началото звънях всеки ден. Пусто майчино сърце не трае без да си чуе чадото. Докато един ден отсреща ми изтърсиха - маме, досадна си. Знаех, че съм досадна и за това не се разсърдих, а си взех поука. Оставих я тя да ми звъни, когато иска да ме чуе или при нужда.
Сега ми е достатъчно да видя, че скайпа свети, че има публикации във фейса и знам, че с отлетялата гарга всичко е наред. Понякога се чуваме всяка седмица, понякога прескачаме, а в началото питаше - абе, що не звъниш, ти дъщеря нямаш ли?
В момента светът и не съм аз. Знае, че ме има, но не съм център на нейната вселена и това е нормално на двайсет. Поводи за цупене и сръдни няма.
# 23
17 авг. 2012, 21:10 ч.
Зависи и от отношенията между родител-дете.Когато бях в тази възраст, самата аз търсех за всяка глупост майка ми.Случвало се и по пет пъти на ден да и звънна. 
Но така на мен ми харесваше.Признавам си, че ако тя държеше на това и беше настоятелна-нямаше да съм ентусиазирана и щяхме да се изпокараме.
Другото, което никога не съм харесвала /а и тук се спомена няколко пъти/е обвързването на издръжката, със засвидетелстването на уважение.Много родители имат този маниер, за мен изключително дразнещ, бих казала и манипулативен.Аз ти давам пари, ти си длъжен да ме слушаш.Щом имаш възможност и даваш, дори във възраст, в която детето може да се издържа само, прави го заради желанието да помогнеш, не с някакви скрити цели.
Виж целия пост
Но така на мен ми харесваше.Признавам си, че ако тя държеше на това и беше настоятелна-нямаше да съм ентусиазирана и щяхме да се изпокараме.Другото, което никога не съм харесвала /а и тук се спомена няколко пъти/е обвързването на издръжката, със засвидетелстването на уважение.Много родители имат този маниер, за мен изключително дразнещ, бих казала и манипулативен.Аз ти давам пари, ти си длъжен да ме слушаш.Щом имаш възможност и даваш, дори във възраст, в която детето може да се издържа само, прави го заради желанието да помогнеш, не с някакви скрити цели.
# 24
17 авг. 2012, 21:20 ч.
В Бг децата се възпитават с нагласата че родителя им е длъжен до откат да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове 
ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не 
Сори за спама
Виж целия пост
да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не Сори за спама
# 25
17 авг. 2012, 21:31 ч.
Имам силна връзка с родителите си. Повече от 10 години не живеем заедно, но е закон да се чуем поне веднъж на ден. Не мога да си представя да не ги чуя.
Не прекаляваш. Ти си майка и е напълно нормално да се тревожиш за детето си или да те влече просто да и чуеш гласеца.
Виж целия пост
Не прекаляваш. Ти си майка и е напълно нормално да се тревожиш за детето си или да те влече просто да и чуеш гласеца.
# 26
17 авг. 2012, 21:34 ч.
С това съм абсолютно съгласна, както и не разбирам хората, които си издържат децата до 25-30 години.Но грешката е на родителите, не на децата.
Мисълта ми е, че ако си решил да даваш-прави го, без да очакваш в замяна на това уважение или послушание.
Но този модел е често срещан в България.Родителите дават пари, с нагласата, че така си купуват уважение и послушание.
Виж целия пост
В Бг децата се възпитават с нагласата че родителя им е длъжен до откат да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не
Сори за спама
да им плаща унито , да им подсигури дом ,да гледа внуци и т.н. благини. За това и не се ценят тези жестове ценят се само ако ги нямаш ей така от страни и упрекваш пак родителя че при Петкан е иначе а при теб не Сори за спама
С това съм абсолютно съгласна, както и не разбирам хората, които си издържат децата до 25-30 години.Но грешката е на родителите, не на децата.
Мисълта ми е, че ако си решил да даваш-прави го, без да очакваш в замяна на това уважение или послушание.
Но този модел е често срещан в България.Родителите дават пари, с нагласата, че така си купуват уважение и послушание.
# 27
17 авг. 2012, 21:54 ч.
а от друга страна
и двете сте много прави.
Дъщеря ми/22 г/ живее в София, ту у нас, ту при гаджето. обаждам и се поне по 2 пъти на ден - просто да я чуя. Ако има клиенти/утвърдена фризьорка е/ често не вдига или по късно връща обаждането. През деня си говорим за ежедневни неща, малко клюки. Вечер към 21- 22 ч. задължително се обаждам да разбера плановете за вечерта, да се уточним дали да я будя сутринта за работа. Ако е фиксирала час за връщане, а закъснява - пак звъня. Ами майка съм, притеснявам се, искам само да и чуя гласа. Скайп не ме влече, предпочитам да си разменим 2 думи. Не я издържам, но от време на време ходим заедно на пазар и купувам нова дрешка. Докато учеше - плащах образованието. Ако се наложи давам и джобни, но рядко.
Не съм свързвала даването на пари с общуването. Има моменти, когато е нервна за нещо и си го изкарва на мене - премълчавам, изтърпявам. Ако се е държала много лошо по тел. не се обаждам на следващия ден. До следобеда е намерила повод да ме потърси.
Авторката, поговорете си когато сте заедно, обясни и какво чувстваш. Нека поне да те изтърпява по 1 минута на разговор. Ще дойде време, когато ще съжалява за пропуснатите разговори, но ще е късно.
Виж целия пост
Не прекаляваш. Ти си майка и е напълно нормално да се тревожиш за детето си или да те влече просто да и чуеш гласеца.
В момента светът и не съм аз. Знае, че ме има, но не съм център на нейната вселена и това е нормално на двайсет. Поводи за цупене и сръдни няма.
Дъщеря ми/22 г/ живее в София, ту у нас, ту при гаджето. обаждам и се поне по 2 пъти на ден - просто да я чуя. Ако има клиенти/утвърдена фризьорка е/ често не вдига или по късно връща обаждането. През деня си говорим за ежедневни неща, малко клюки. Вечер към 21- 22 ч. задължително се обаждам да разбера плановете за вечерта, да се уточним дали да я будя сутринта за работа. Ако е фиксирала час за връщане, а закъснява - пак звъня. Ами майка съм, притеснявам се, искам само да и чуя гласа. Скайп не ме влече, предпочитам да си разменим 2 думи. Не я издържам, но от време на време ходим заедно на пазар и купувам нова дрешка. Докато учеше - плащах образованието. Ако се наложи давам и джобни, но рядко.
Не съм свързвала даването на пари с общуването. Има моменти, когато е нервна за нещо и си го изкарва на мене - премълчавам, изтърпявам. Ако се е държала много лошо по тел. не се обаждам на следващия ден. До следобеда е намерила повод да ме потърси.
Авторката, поговорете си когато сте заедно, обясни и какво чувстваш. Нека поне да те изтърпява по 1 минута на разговор. Ще дойде време, когато ще съжалява за пропуснатите разговори, но ще е късно.
# 28
17 авг. 2012, 22:12 ч.
ох, багодаря ви на всички, всяко мнение ми е от полза. уж гупав проблем, но не спирам да го премислям, даже почти се разплаках докато четях сега отговорите, че бях навън. много е лошо да загубиш връзката с детето си. но, явно е неизбежно. виждам, че е станала дискусия и за парите. тя е редовен студент и съм и казала, че докато учи ще я издържам. лошото е, че гаджето и, който също е студент, но е французин и има по-големи възможности, доста я глези и тя живее по-нашироко от това, което и давам, та се чувства независима малко или много.
както и да е, тази вечер не звъннах, хем знам че щеше да пътува с колата сама. ама сърчицето ми се свива.
Виж целия пост
както и да е, тази вечер не звъннах, хем знам че щеше да пътува с колата сама. ама сърчицето ми се свива.
# 29
17 авг. 2012, 22:23 ч.
Moята майка звънеше по 100 пъти на ден. И сега е така, лично на мен ми е досадно. Сега като детето ти казва, че му е досадно, и 100 съфорумки да ти кажат, че не е, това няма да промени отношението на дъщерята, на която очевидно не й е комфортно.
За справка, майка ми не ме е издържала. Лошото е, че като не й вдигнеш започва едно звънене- безкрай- това, че ти си в лекции, на работа, на изпит, че си с момче- не и не. Излиза с номера, че се е притеснила, понеже не съм вдигнала веднага. Сега пък новият рефрен е: "Ти ли ме търси преди малко"- при положение, че на телефона й се изписва кой я търси. Никога не си взе бележка, понякога само заради телефонния тормоз си изключвам телефона с дни. Интересно, че преди да изляза от нас преди 10 години не се вълнуваше много-много как я карам.
Виж целия пост
За справка, майка ми не ме е издържала. Лошото е, че като не й вдигнеш започва едно звънене- безкрай- това, че ти си в лекции, на работа, на изпит, че си с момче- не и не. Излиза с номера, че се е притеснила, понеже не съм вдигнала веднага. Сега пък новият рефрен е: "Ти ли ме търси преди малко"- при положение, че на телефона й се изписва кой я търси. Никога не си взе бележка, понякога само заради телефонния тормоз си изключвам телефона с дни. Интересно, че преди да изляза от нас преди 10 години не се вълнуваше много-много как я карам.
Препоръчани теми