питане до родителите на пораснали деца

  • 11 526
  • 203
# 75
Аз доводите на децата ги разбирам много добре, не съм съвсем луда Mr. Green, но не мога да не му звънна. Един ден като си намери девойка оставям тас отговорност на нея, тя да се грижи как е синът ми, а пък може и на нея да звънкам  Joy  Mr. Green
В интерес на истината някой ден ако пропусна ми звъни той и ми казва: абе притесних се, викам си кво стана с тас жена. Горкото дете с такава майка, ама няма изгледи да се променя.
Виж целия пост
# 76
Именно-детето на авторката трябва да е също доволно.Просто да поразреди сега обажданията.То само ще си покаже.Ако детето започне да я търси то, само...ако едно, друго или трето...Те ще се регулират нещата във времето.Ако и двете изпитват тази потребност-да се чуят-ще се нареди.Ако едната страна не изпитва-ще поразредят.
Въпросът е как двете страни да се чувстват доволни, като искат две различни неща.Да се търси златна среда за сега....

Няма смисъл, при вас нещата са съвсем различни. PeaceПример-ако на мен ми е досадно звъненето и не ми звъннат, няма да звъня аз, а ще си отдъхна. Sunglasses
Виж целия пост
# 77
Аз разбирам.За вас така е ОК. PeaceСамо че, вие май не се "търпите", а ги искате тези разговори, сами се търсите, искате да се чуете.
Аз го играя ролята на детето в случая-образно казано.Което е лошо, защото не търпи, а трябва да търпи, за да не огорчава някой и да не му създава притеснения.Когато има две страни и тези две страни имат различни  виждания за честотата и нуждата от разговори-този, който иска повече, често е обиден, така е.И недоумява как така някой няма да иска да си говори с него от отсрещната страна.Ами-няма нужда.Ок, ако трябва, ще търпи, ама не ти е в къщата, че да търпи.Просто най-лесно е да не вдигне в един момент телефона.

Докато майка ми беше жива се чувахме всеки ден, по моя инициатива. Сега от както живеем в чужбина се чуваме с татко на скайп всеки ден, за да съм сигурна, че е добре. Тази комуникация носи положителни емоции и на двете страни, но в конкретният случай на авторката, детето е споделило, че ежедневните разговори го затормозяват и според мен тя трябва да се съобрази. В крайна сметка хората сме различни и не можем да очакваме всички, дори собствените ни деца, да имат същите виждания и потребности като нас. Не смятам, че издържането в случая въобще има значение. Родителят сам преценява дали има възможност и желание да издържа детето си до определен момент и това не е повод да го кара да се чувства длъжно да се "отчита" всеки ден.
Виж целия пост
# 78
Хората са различни и имат различни представи/нужди за общуване с най-близките, но все пак общуването трябва да е приятно и за двете страни. И когато това не е налице, по-добре ние като родители /по-опитни и по-зрели/ да се съобразим с желанията на децата.
Аз също не виждам смисъл в задължителното "ежедневно обаждане" и не се смятам за безхаберен към децата си родител само защото не съм се обадила найсе пъти през деня.
Имам дъщеря, която следва навън и се чуваме според случая - понякога всеки ден, ако има да се решава нещо важно; понякога през 3-4 дни.
Виж целия пост
# 79
Аз доводите на децата ги разбирам много добре, не съм съвсем луда Mr. Green, но не мога да не му звънна. Един ден като си намери девойка оставям тас отговорност на нея, тя да се грижи как е синът ми, а пък може и на нея да звънкам  Joy  Mr. Green
В интерес на истината някой ден ако пропусна ми звъни той и ми казва: абе притесних се, викам си кво стана с тас жена. Горкото дете с такава майка, ама няма изгледи да се променя.
И аз съм казала, че като се оженят  , преставам да звъня всеки ден. По-различно е като знаеш, че има човек, който, ако се случи нещо, ще ти се обади. Тогава наистина липсата на хабер ще означава, че са добре и щастливи. Но когато е сам в друга страна и с никой от познатите му не съм във връзка,  езика на страната не знам, а и съм с въображение на филмов сценарист  Joy-ще поддържаме връзка ежедневно.
Виж целия пост
# 80
Само да вметна-за мен няма правилна посока-от родител към дете.Имаме две страни и взаимоотношения.Едната страна не изпитва нуждата, дразни се.Редно е другата страна да си наложи граници в общуването.За мен няма значение коя страна е родител, коя дете.Стига  да не е малко дете.Говорим за възрастни хора в случая.
Виж целия пост
# 81
Благодаря на всички за отговорите. И на двете страни по въпроса. Мненията ви са ми много полезни.
Определено си вземам бележка. Само, ако имаше начин да знам, че е добре, хич нямаше да звъня аз.
Явно е въпрос и на манталитет. Писах, че тук в Гърция, хората просто не могат да си представят, че няма да се чуят с всеки от семейството си поне по два пъти на ден. Поне всички гърци, които познавам, може да има и други. И не става въпрос само за родители, но и за сестри, братя, братовчеди, лели. Това вече и на мен ми е странно. Но, за мъжът ми е крайно непонятно, че мога да не се чуя с нашите по 2-3 дни, и все казва, че българите сме студени хора.
Виж целия пост
# 82
Гърците да се хванат да поработят, вместо да разговарят половин ден с цялата си рода. Laughing
Майтап. Hug
Виж целия пост
# 83
 Laughing има и доза истина.
Виж целия пост
# 84
Гърците да се хванат да поработят, вместо да разговарят половин ден с цялата си рода. Laughing
Майтап. Hug
Joy
Виж целия пост
# 85
Аз съм на 34, половинката - на 37. От около година живеем в чужбина.  
С майка общувам по мейла - тя пише през деня, аз отговарям. Вечер рядко пуска скайп. През ден-два си пишем.
Половинката комуникира по скайпа с майка си, пак през ден-два. Когато бяхме в БГ, горе-долу честотата на разговорите беше същата, единствено комуникацията беше по телефона.
Според мен не зависи от годините и от издръжката, а от връзката и установените порядки между родител-дете. Ако се намери компромисен вариант, който да устройва и двете страни, всички ще са доволни. Ако дъщерята се дразни от телефона, пиши мейли - тя ще отговаря, когато има възможност.
Виж целия пост
# 86
Не сме студени хора, просто се от4уждихме един към друг.
Преди не се 4увах с години с лелите си и вуй4овците, но от скоро се старая да им звъня периоди4но. Всеки така се е вглъбил в проблемите си, а ми се иска да може по-4есто да сме заедно.
Даже карти4ки забравяме да си изпрастаме.
Виж целия пост
# 87
Asioula, мисля, че за да иска тя да те чува и тя да проявява инициативата, трябвало е до този момент да си успяла да изградиш с нея приятелство, а не просто отношения майка-дъщеря. Моята майка го постигна и откакто станах студентка, не мога да живея без да я чуя минимум веднъж на ден. Говорим си по 15-20 минути, обсъждаме какво ли не, тя винаги знае всичко което ми се случва, колкото и дребно и маловажно да е то, както и тя споделя с мен нейните вълнения и живот. Аз не само й звъня да говоря с нея, аз наистина се интересувам какво се случва с нея и какво ще ми каже днес. Това е човекът, единственият, за който съм на 100% сигурна, че ще изслуша проблемите ми без да ме съди, без да говори после зад гърба ми и без да злорадства. За никой друг не мога да съм убедена докрай.
Мама говори с мен без да иска някакви отчети буквално - "къде ходи днес, какво прави, какво яде, да не си болна случайно, какво е времето при вас". Също не ми натрапва притесненията си, дори да ги има. Коренна противоположност е майката на приятеля ми - всеки ден му се обажда и се провежда един и същ разговор, до секундата. Задават се едни и същи рутинни въпроси (като тези, които споменах по-горе), на които той отговаря отегчено и бърза да затвори телефона.
Два различни подхода, два вида отношения с родителите.
Виж целия пост
# 88
О, само не и вменявайте вина какво е успяла и какво не е успяла с дъщеря и.Понякога това не е до Успяване...а до Нужда.
Виж целия пост
# 89
Копнея да ми се обади мама и да каже: Здравей, Гале, как си?

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия