Това са по-скоро изключения, по моему. Иначе по правило възпитаваме така както са ни възпитавали - инерцията си действа с пълна сила. Освен ако осъзнато не променяме модела.
Виж целия пост
„Бий дупе, да да не биеш гъзище”
- Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.
# 1 471
18 септ. 2012, 20:47 ч.
Точно така е, но става дума за подбор между различни подходи в рамките на определен възпитателен стил. Сама разбираш, че едва ли някой е способен да възпитава едното си дете авторитарно, а другото - напълно либерално. Първо, че е невъзможно от практическа гледна точка и второ, е неполезно за самите деца. Ако например ти си твърдо убедена, че дете не бива и не може да се удря при никакви обстоятелства, дори и да прибегнеш до това средство някога, със сигурност няма да постигнеш положителен резултат. Ако поддържаш у себе си идеята, че децата трябва да се възпитават единствено с мир и любов, дори и да креснеш спонтанно на третата година, пак няма да има ефект. Обратното също важи, разбира се. За да се възползваш от пълната палитра възпитателни средства (в рамките на даден подход), наложително е първо ти самата да развиеш широк толеранс си към всички тях. Децата трябва да се тези, които да пробват разни неща. Родителят мисли, преценява, опипва почвата и спре ли се на метод - край с колебанията. Така мисля аз. Да гледаш дете три години с обяснения и прегръдки, а после да му отвъртиш шамар, е не само глупаво, ами и носи вреда.
Виж целия пост
По-назад се говореше, че трябва да се намери правилния подход за едно дете, че всички деца са различни и едни и същи предписания няма как да подействат....... как да разбера дали да го навикам едно хубаво или да подгрявам големите шамари?
Точно така е, но става дума за подбор между различни подходи в рамките на определен възпитателен стил. Сама разбираш, че едва ли някой е способен да възпитава едното си дете авторитарно, а другото - напълно либерално. Първо, че е невъзможно от практическа гледна точка и второ, е неполезно за самите деца. Ако например ти си твърдо убедена, че дете не бива и не може да се удря при никакви обстоятелства, дори и да прибегнеш до това средство някога, със сигурност няма да постигнеш положителен резултат. Ако поддържаш у себе си идеята, че децата трябва да се възпитават единствено с мир и любов, дори и да креснеш спонтанно на третата година, пак няма да има ефект. Обратното също важи, разбира се. За да се възползваш от пълната палитра възпитателни средства (в рамките на даден подход), наложително е първо ти самата да развиеш широк толеранс си към всички тях. Децата трябва да се тези, които да пробват разни неща. Родителят мисли, преценява, опипва почвата и спре ли се на метод - край с колебанията. Така мисля аз. Да гледаш дете три години с обяснения и прегръдки, а после да му отвъртиш шамар, е не само глупаво, ами и носи вреда.
# 1 472
18 септ. 2012, 20:55 ч.
Може и така да е, не знам. Нямам опит, не съм и специалист по тези въпроси. Мога да дам само пример със себе си и моите родители. На майка подходът също не включваше бой и крещене, но се е случвало да ме удари 2 - 3 пъти през цялото ми детство и ефектът според мен беше доста положителен. Но и причините да го направи си заслужаваха.
Виж целия пост
# 1 473
18 септ. 2012, 22:08 ч.
И аз помня единствения шамар, който получих от майка си, и точно по какъв повод беше. Определено имаше ефект.
Виж целия пост
# 1 474
18 септ. 2012, 22:26 ч.
Без да споря с теб и останалите ми се струва доста по- вероятно да са имали ефект всички останали неща, които не помниш, но вероятно като количество и качество са оказали по- сериозно влияние върху твоята личност. Това с шамара малко ми прилича на суеверието на гълъба.(„Ако поставите гълъб в клетка и при всяко отваряне на вратичката на клетката му давате храна, то както и повечето живи същества, гълъбът бързо свързва вдигането на капачето с появата на храна. Но ако се подават зърна точно на всеки 20 секунди, гълъбът ще се замисли: "С какво съм го заслужил?" Ако в този момент той е размахвал крила, той ще ги размахва и по-нататък, абсолютно уверен, че точно това и е определящото действие. Наричаме това гълъбово суеверие.” (от Mr.Nobody по експеримент на B.F.Skinner)
Виж целия пост
И аз помня единствения шамар, който получих от майка си, и точно по какъв повод беше. Определено имаше ефект.
# 1 475
18 септ. 2012, 23:45 ч.
Е, Акаша, то е мъничко детето. В тази възраст ми се струва нормално да се набляга на разсейване, развеселяване и прочее.
Иначе ми се струва, че трябва да има и известна градация - първо миличко, с убеждаване, после по-строго, най-строго и тогава да се стигне до пошляпване. Все пак и детето да усети ефекта и реакциите на родителите си. Когато моделът се повтаря, ще му е по-лесно да се ориентира, да се сеща кога да спре, най-малкото защото знае какво следва.
Виж целия пост
Иначе ми се струва, че трябва да има и известна градация - първо миличко, с убеждаване, после по-строго, най-строго и тогава да се стигне до пошляпване. Все пак и детето да усети ефекта и реакциите на родителите си. Когато моделът се повтаря, ще му е по-лесно да се ориентира, да се сеща кога да спре, най-малкото защото знае какво следва.
# 1 476
19 септ. 2012, 05:01 ч.
Това малко не го разбирам как става. Щом нещо е било проблем с твоите родители, после просто имаш друго виждане за това как се възпитава, а не просто компесаторен механизъм някакъв.
Напротив, различен възглед за възпитанието не се формира в контра на твоята история и то болезнено интерпретирана с години, много вероятно накриво. Твърде вероятно е не ограниченията, а начина по който са поставяни да са те смачкали или отношението на родителя към себе си, липсата на самочувствие, например.
Най- големите крайности, които съм виждала са на този принцип. Някой бил смачкан като дете и оставя детето си да прави буквално всичко, което поиска. Някой твърде критикуван записва детето само с похвали. И в този дух. да не говорим колко често на децата се приписват характеристики и преживявания, които родителят мисли, че е имал като дете, а детето му е друг човек, в друго време, с други родители. Баланса се губи така. да не говорим, че рефлексите от модела на родителите остават и става манджа с грозде. Ако човек е имал сериозен проблем с родителите си е по- удачно да го изследва, да потърси помощ и да го анализира по- обективно, за да не го пренася изкривен през поколенията. (не казвам, че всеки трябва да направи това, само онези, които се намират травмирани и крайно недоволни от детството си)
Бояна, не винаги си даваме сметка, че родителите са ни нанесли вреда психологически, и то най-вече майката. Човек може да е привързан към тях и да ги обича, но извън техния обсег да се чувства подтиснат, нещастен, депресиран. Така че, аз си мсля, че е хубаво човек да посещава психотерапевт, дори и ако не е наясно, че има проблем от детството, поне за известно време. Наистина си даваш сметка как може да се наранят най-близките хора- деца и партньор, но и си права, че крайностите не са решението и не те правят успешен родител.
Виж целия пост
И наистина е хубаво човек да не разрешава проблемите със своите родители, които е имал като дете посредством това като родител да постъпва по противоположния начин. Т.е. от зор да не смачкаш детето, защото твоите родители са били деспотични, да не му зададеш правила и да го неглижираш заблуждавайки се, че си му дал свобода.
Това малко не го разбирам как става. Щом нещо е било проблем с твоите родители, после просто имаш друго виждане за това как се възпитава, а не просто компесаторен механизъм някакъв.
Най- големите крайности, които съм виждала са на този принцип. Някой бил смачкан като дете и оставя детето си да прави буквално всичко, което поиска. Някой твърде критикуван записва детето само с похвали. И в този дух. да не говорим колко често на децата се приписват характеристики и преживявания, които родителят мисли, че е имал като дете, а детето му е друг човек, в друго време, с други родители. Баланса се губи така. да не говорим, че рефлексите от модела на родителите остават и става манджа с грозде. Ако човек е имал сериозен проблем с родителите си е по- удачно да го изследва, да потърси помощ и да го анализира по- обективно, за да не го пренася изкривен през поколенията. (не казвам, че всеки трябва да направи това, само онези, които се намират травмирани и крайно недоволни от детството си)
Бояна, не винаги си даваме сметка, че родителите са ни нанесли вреда психологически, и то най-вече майката. Човек може да е привързан към тях и да ги обича, но извън техния обсег да се чувства подтиснат, нещастен, депресиран. Така че, аз си мсля, че е хубаво човек да посещава психотерапевт, дори и ако не е наясно, че има проблем от детството, поне за известно време. Наистина си даваш сметка как може да се наранят най-близките хора- деца и партньор, но и си права, че крайностите не са решението и не те правят успешен родител.
# 1 477
19 септ. 2012, 08:37 ч.
Майка също ми е удряла 2-3 шамара, но помня как един път ми се беше разсърдила и ми беше ужасно тъжно и за мен това е по-голямо наказание. 
Виж целия пост
# 1 478
19 септ. 2012, 15:42 ч.
Иначе ми се струва, че трябва да има и известна градация - първо миличко, с убеждаване, после по-строго, най-строго и тогава да се стигне до пошляпване. Все пак и детето да усети ефекта и реакциите на родителите си. Когато моделът се повтаря, ще му е по-лесно да се ориентира, да се сеща кога да спре, най-малкото защото знае какво следва.
Такова "свикване" за мен носи рисков. Детето като нищо може да се научи, че родителите му са сериозни само когато се стигне до повишаване на тон или заплахи с шамари и после не може да се излезне от този омагьоан кръг - моделът на комуникации се превръща ако не в ежедневна, то в доста честа практика. Може да си удрял 2-3 пъти, но заплашването с шамари е често. Аз лично имам проблем с философията, че методите, които прилагат родителите се определя единствено и само от краткотрайните цели. Мисъл трябва да се влага в дългосрочните цели, които искаме да постигнем с децата си. И аз определено не искам децата ми да "свикват", че нещата се правят или не правят когато се повишава тон или бъдат заплашвани. Подобна практика ако се прилагат, трябва да се прилага рядко, много рядко и много отбрано именно, за да не "свикват" децата, че това са "нормалните" начини, по които се общува с тях и че това са "нормалните" начини, за да бъдат накарани да "слушат" и изпълняват.
Виж целия пост
Иначе ми се струва, че трябва да има и известна градация - първо миличко, с убеждаване, после по-строго, най-строго и тогава да се стигне до пошляпване. Все пак и детето да усети ефекта и реакциите на родителите си. Когато моделът се повтаря, ще му е по-лесно да се ориентира, да се сеща кога да спре, най-малкото защото знае какво следва.
Такова "свикване" за мен носи рисков. Детето като нищо може да се научи, че родителите му са сериозни само когато се стигне до повишаване на тон или заплахи с шамари и после не може да се излезне от този омагьоан кръг - моделът на комуникации се превръща ако не в ежедневна, то в доста честа практика. Може да си удрял 2-3 пъти, но заплашването с шамари е често. Аз лично имам проблем с философията, че методите, които прилагат родителите се определя единствено и само от краткотрайните цели. Мисъл трябва да се влага в дългосрочните цели, които искаме да постигнем с децата си. И аз определено не искам децата ми да "свикват", че нещата се правят или не правят когато се повишава тон или бъдат заплашвани. Подобна практика ако се прилагат, трябва да се прилага рядко, много рядко и много отбрано именно, за да не "свикват" децата, че това са "нормалните" начини, по които се общува с тях и че това са "нормалните" начини, за да бъдат накарани да "слушат" и изпълняват.
# 1 479
19 септ. 2012, 23:59 ч.
И кои са "нормалните" начини, много ми е интересно?
Просто има крайни мерки за определени случаи. Аз лично не виждам смисъл да обяснявам до припадък на 2-3 годишно примерно, да го "отстранявам" и прочее, все до припадък. При малките деца си има и елемент на дресиране.
Ето, на мен ми се падна такова, дето не слуша и не изпълнява. Иначе мислех, че аз никога... Ама на, човек си променя възгледите. Ако слушаше и изпълняваше, сигурна съм, щях да съм от вашия отбор.
Няма да го водя на "специалист", нито пък аз ще ходя на такъв.
Но темата цикли сериозно, нека я оставим да отмре.
Виж целия пост
Просто има крайни мерки за определени случаи. Аз лично не виждам смисъл да обяснявам до припадък на 2-3 годишно примерно, да го "отстранявам" и прочее, все до припадък. При малките деца си има и елемент на дресиране.
Ето, на мен ми се падна такова, дето не слуша и не изпълнява. Иначе мислех, че аз никога... Ама на, човек си променя възгледите. Ако слушаше и изпълняваше, сигурна съм, щях да съм от вашия отбор.
Няма да го водя на "специалист", нито пък аз ще ходя на такъв.
Но темата цикли сериозно, нека я оставим да отмре.
# 1 480
20 септ. 2012, 00:08 ч.
След днешната случка - никакво дърпане. Детето щеше да падне по едни стълби и аз инстинктивно я дръпнах за ръката. Оказа се, че някаква костица се е разместила. Добре, че доктора в Спешното само с едно докосване я намести. Идеше ми да си блъскам главата в някоя стена, защото аз съм виновна (дори да е без да искам). Не мога да си представя да причиня умишлена болка на детето си, при това с възпитателна цел. Не съм го родила, за да го удрям и да му крещя ВЕДНАГА.
Виж целия пост
# 1 481
20 септ. 2012, 00:08 ч.
Разбира се, всеки има трябва да възпитава според собствените си разбирания. Не знам за какви отбори говориш като всички сме в един отбор, всички искаме най- доброто за децата си, просто имаме различно разбиране за това добро и пътя до него.
Виж целия пост
И кои са "нормалните" начини, много ми е интересно?
Просто има крайни мерки за определени случаи. Аз лично не виждам смисъл да обяснявам до припадък на 2-3 годишно примерно, да го "отстранявам" и прочее, все до припадък. При малките деца си има и елемент на дресиране.
Ето, на мен ми се падна такова, дето не слуша и не изпълнява. Иначе мислех, че аз никога... Ама на, човек си променя възгледите. Ако слушаше и изпълняваше, сигурна съм, щях да съм от вашия отбор.
Просто има крайни мерки за определени случаи. Аз лично не виждам смисъл да обяснявам до припадък на 2-3 годишно примерно, да го "отстранявам" и прочее, все до припадък. При малките деца си има и елемент на дресиране.
Ето, на мен ми се падна такова, дето не слуша и не изпълнява. Иначе мислех, че аз никога... Ама на, човек си променя възгледите. Ако слушаше и изпълняваше, сигурна съм, щях да съм от вашия отбор.
# 1 482
20 септ. 2012, 00:37 ч.
Чакай да извървим пътя. 
Лече-Буболече, лакътната става ли?
На децата са им халтави. На мен са ми я вадили два пъти, много боли. Един път, за да не се изтъркалям и аз по стълби и един път съм хукнала към улицата.
Виж целия пост
Лече-Буболече, лакътната става ли?
На децата са им халтави. На мен са ми я вадили два пъти, много боли. Един път, за да не се изтъркалям и аз по стълби и един път съм хукнала към улицата.
# 1 483
20 септ. 2012, 00:41 ч.
Нещо такова. Аз си мислех, че е китката, защото нали там я хванах и я стиснах по-силно, но доктора каза, че е лакътя. Само ѝ сви ръката и я оправи веднага. Идеше ми да го разцелувам. 
Докато се качим в колата и вече си бърбореше нейните си и не помнеше нищо. Милото ми детенце. 
Виж целия пост
Докато се качим в колата и вече си бърбореше нейните си и не помнеше нищо. Милото ми детенце.
# 1 484
20 септ. 2012, 01:08 ч.
И аз претърпях някои метаморфози и научих много неща покрай големия ми син, който нито от обяснения разбираше (и все още не разбира много неща, които връстниците му разбират), а от повишаване на тон се разреваваше още от съвсем малък. Нека не си мерим децата и на кой какво му се е "паднало". Нямате си идея кой какви деца има.
Виж целия пост
Ето, на мен ми се падна такова, дето не слуша и не изпълнява. Иначе мислех, че аз...
И аз претърпях някои метаморфози и научих много неща покрай големия ми син, който нито от обяснения разбираше (и все още не разбира много неща, които връстниците му разбират), а от повишаване на тон се разреваваше още от съвсем малък. Нека не си мерим децата и на кой какво му се е "паднало". Нямате си идея кой какви деца има.
Препоръчани теми