Ясно, че всеки ще си на своето, ама аз ще си кажа още веднъж (този път без примери насочващи към политически контекст). Аз искам да възпитавам най-общо, че хората не се удрят-аз нея, тя мен, другите- нея, тя -другите и т.н.. Не толерирам никоя форма на насилие. Дори на принципа "удари и ти". И не, че едно-две-три плясвания по дупето ще я травмират непоправимо, а няма как да я възпитавам, че боят не е вариант и хората не се удрят, а аз нея да я удрям. И да, мисля, че ако повече хора го правят, обществото утре ще е по-добро. А дали е така, кой, кой да ми каже? (както се пееше в една песен).
Виж целия пост
„Бий дупе, да да не биеш гъзище”
- Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.
# 271
21 авг. 2012, 14:30 ч.
И си сигурна, че никога няма дори един път да я удариш?
Виж целия пост
Ясно, че всеки ще си на своето, ама аз ще си кажа още веднъж (този път без примери насочващи към политически контекст). Аз искам да възпитавам най-общо, че хората не се удрят-аз нея, тя мен, другите- нея, тя -другите и т.н.. Не толерирам никоя форма на насилие. Дори на принципа "удари и ти". И не, че едно-две-три плясвания по дупето ще я травмират непоправимо, а няма как да я възпитавам, че боят не е вариант и хората не се удрят, а аз нея да я удрям. И да, мисля, че ако повече хора го правят, обществото утре ще е по-добро. А дали е така, кой, кой да ми каже? (както се пееше в една песен).
И си сигурна, че никога няма дори един път да я удариш?
# 272
21 авг. 2012, 14:31 ч.
Инкс,
моите мотиви са горе-долу същите.
И с първия ти пост беше така.
Бившето ми гадже (полубългарин-полуамериканец) ми викаше tree-hugger
Слава богу, бащата на детето ми споделя моите възгледи, вече доста години.
Малко идеализъм не вреди, особено когато става дума за деца и млади хора. Всъщност, зверски кът е в живота ни днес.
Виж целия пост
моите мотиви са горе-долу същите.
И с първия ти пост беше така.
Бившето ми гадже (полубългарин-полуамериканец) ми викаше tree-hugger
Слава богу, бащата на детето ми споделя моите възгледи, вече доста години.
Малко идеализъм не вреди, особено когато става дума за деца и млади хора. Всъщност, зверски кът е в живота ни днес.
# 273
21 авг. 2012, 14:36 ч.
И си сигурна, че никога няма дори един път да я удариш?
Никой не може да е сигурен в нищо, но и аз изхождам от същата логика. Като цяло се старая да не задавам противоречиви послания, това само по себе си носи още негативи, за които нямам желание да плащам. Същото е като с лъжата, държа да се казва истината и винаги го правя. Разбира се, на детето я поднасям така, че да я разбере, но няма как да учиш някой на честност, докато го лъжеш. Това е катализатор на психози.
Виж целия пост
Ясно, че всеки ще си на своето, ама аз ще си кажа още веднъж (този път без примери насочващи към политически контекст). Аз искам да възпитавам най-общо, че хората не се удрят-аз нея, тя мен, другите- нея, тя -другите и т.н.. Не толерирам никоя форма на насилие. Дори на принципа "удари и ти". И не, че едно-две-три плясвания по дупето ще я травмират непоправимо, а няма как да я възпитавам, че боят не е вариант и хората не се удрят, а аз нея да я удрям. И да, мисля, че ако повече хора го правят, обществото утре ще е по-добро. А дали е така, кой, кой да ми каже? (както се пееше в една песен).
И си сигурна, че никога няма дори един път да я удариш?
# 274
21 авг. 2012, 14:40 ч.
В редките случаи, когато съм удряла, съм изкарвана извън нерви и после съм съжалявала. Предполагам, това на вас никога няма да се случи.
Виж целия пост
# 275
21 авг. 2012, 14:41 ч.
На последните страници вече се предадох и не дочетох. Истината е някъде там, по средата и според зависи. Няма да коментирам моите деца, защото тяхното възпитание си е моя и на баща им работа, нито ще си позволя да коментирам колко възпитани са чуждите деца, още по-малко да давам съвети на родителите им.
Но забелязвам страшна, много страшна тенденция при подрастващите, плаша се от обществото, което ще създадат и начина, по който ще живеят. Свободата се е превърнала в слободия тотално и не води към добро.
Някой спомена частните училища - след като имах възможността да работя в такова, още преди да имам деца, се зарекох, че когато имам, никога, ама никога няма да ги дам в такова училище. При това беше едно от най-реномираните и скъпите.
За това, което се случва в училище - ами да, за съжаление точно в класа на едната ми дъщеря има дете, което смята, че е господар на света, никога не е удряно, гледа го майка му, като писано яйце, вече е колкото нея, но маминка го обгрижва, като някое бебе. Та от него си патят много деца, воден е при директорката в 1-ви клас
, не искам да си мисля какво ще е в пети, осми и т.н. И майка му само вдига безпомощно рамене.
Виждала съм и другата крайност - шамарене на ред, за всичко. И там резултата е кажи - речи същият.
За сравнението между възпитанието на куче и дете, понеже ми е точно на дневен ред, та съм попрочела това онова, мога да кажа, че е точно едно към едно. Ама толкова е едно към едно, че просто се хванах за главата.
Виж целия пост
Но забелязвам страшна, много страшна тенденция при подрастващите, плаша се от обществото, което ще създадат и начина, по който ще живеят. Свободата се е превърнала в слободия тотално и не води към добро.
Някой спомена частните училища - след като имах възможността да работя в такова, още преди да имам деца, се зарекох, че когато имам, никога, ама никога няма да ги дам в такова училище. При това беше едно от най-реномираните и скъпите.
За това, което се случва в училище - ами да, за съжаление точно в класа на едната ми дъщеря има дете, което смята, че е господар на света, никога не е удряно, гледа го майка му, като писано яйце, вече е колкото нея, но маминка го обгрижва, като някое бебе. Та от него си патят много деца, воден е при директорката в 1-ви клас
, не искам да си мисля какво ще е в пети, осми и т.н. И майка му само вдига безпомощно рамене.Виждала съм и другата крайност - шамарене на ред, за всичко. И там резултата е кажи - речи същият.
За сравнението между възпитанието на куче и дете, понеже ми е точно на дневен ред, та съм попрочела това онова, мога да кажа, че е точно едно към едно. Ама толкова е едно към едно, че просто се хванах за главата.
# 276
21 авг. 2012, 14:44 ч.
Напротив, възможно е да се случи и бих съжалявала много, но няма да си срежа вените, случва се човек да сбърка. Ако имаш шамара в набора от импулсивни реакции ще го отвъртиш и още как, когато се ядосаш или уплашиш. Аз съм правила други грешки, които не намирам за по- леки, но който е съвършен да си признае веднага. 
Виж целия пост
В редките случаи, когато съм удряла, съм изкарвана извън нерви и после съм съжалявала. Предполагам, това на вас никога няма да се случи.
# 277
21 авг. 2012, 14:47 ч.
Точно.
А "съжалявам за изпуснатите нерви" означава също и "не търся от девет кладенеца вода, та да се аргументирам във форума, че съм постъпила правилно".
Виж целия пост
А "съжалявам за изпуснатите нерви" означава също и "не търся от девет кладенеца вода, та да се аргументирам във форума, че съм постъпила правилно".
# 278
21 авг. 2012, 14:47 ч.
Напротив, възможно е да се случи и бих съжалявала много, но няма да си срежа вените, случва се човек да сбърка. Ако имаш шамара в набора от импулсивни реакции ще го отвъртиш и още как, когато се ядосаш или уплашиш. Аз съм правила други грешки, които не намирам за по- леки, но който е съвършен да си признае веднага.
Разбрах. Искаш да кажеш, че аз шамаря наред, затова ми се е случило . Ядоса ме продавачката - бам, шамар.
Виж целия пост
В редките случаи, когато съм удряла, съм изкарвана извън нерви и после съм съжалявала. Предполагам, това на вас никога няма да се случи.
Разбрах. Искаш да кажеш, че аз шамаря наред, затова ми се е случило . Ядоса ме продавачката - бам, шамар.
# 279
21 авг. 2012, 14:48 ч.
Права си- това със съжалението не се случва. 
Когато мъжът ми е плясвал е било рядко, но за сметка на това- обмислено. Няколкото пъти, когато го е правил, не е имал повод да съжалява.
Виж целия пост
В редките случаи, когато съм удряла, съм изкарвана извън нерви и после съм съжалявала. Предполагам, това на вас никога няма да се случи.
Когато мъжът ми е плясвал е било рядко, но за сметка на това- обмислено. Няколкото пъти, когато го е правил, не е имал повод да съжалява.
# 280
21 авг. 2012, 14:52 ч.
Напротив, възможно е да се случи и бих съжалявала много, но няма да си срежа вените, случва се човек да сбърка. Ако имаш шамара в набора от импулсивни реакции ще го отвъртиш и още как, когато се ядосаш или уплашиш. Аз съм правила други грешки, които не намирам за по- леки, но който е съвършен да си признае веднага.
Разбрах. Искаш да кажеш, че аз шамаря наред, затова ми се е случило . Ядоса ме продавачката - бам, шамар.
Е къде казвам такова нещо? Достатъчно е майка ти да ти е удряла по някой шамар, за да го имаш в модела на импулсивни реакции като родител. То не е нещо съзнателно и важащо за всякакви ситуации. Ако майка ти е била наред и продавачки и познати, вероятно щеше да ти се налага специален курс, за да преодолееш импулса да го правиш и ти в яда си. (И не се хващай за примера с майката, най- просто е като обяснение, затова го предлагам, има и много други варианти и докато човек не попадне в някоя ситуация няма как да знае. Лично аз теоретично винаги съм била против насилието, но нямаше как преди да имам дете да предвидя всичките си реакции, не мога да знам кога и как като дете нещо ме е потресло несъзнателно и днес в несъзнателни моменти на афект ще избуши)
Виж целия пост
В редките случаи, когато съм удряла, съм изкарвана извън нерви и после съм съжалявала. Предполагам, това на вас никога няма да се случи.
Разбрах. Искаш да кажеш, че аз шамаря наред, затова ми се е случило . Ядоса ме продавачката - бам, шамар.
# 281
21 авг. 2012, 14:54 ч.
Не мога да знам как е при теб, но аз съм удряна неколкократно като дете и си ги спомням до един случаите. Удряна съм и от деца в училище. Е, като по-млада/малка отпределено по-трудно си сдържах нервите и това е причина на 2 или 3 пъти да съм шамаросвала много сериозно мъж - веднъж защото непознат ме сваля просташки, друг път собственото си юношеско гадже в някакъв конфликт.
В последните 15-18 години мога да кажа, че не ми се е случвало нищо подобно. Да кажем, че съм изключила тази възможност за решаване на проблеми - било то между деца или възрасти.
А продавачка или друг обслужващ персонал мога да овикам също толкова успешно, колкото и детето си, то е ясно
Виж целия пост
Разбрах. Искаш да кажеш, че аз шамаря наред, затова ми се е случило . Ядоса ме продавачката - бам, шамар.
Не мога да знам как е при теб, но аз съм удряна неколкократно като дете и си ги спомням до един случаите. Удряна съм и от деца в училище. Е, като по-млада/малка отпределено по-трудно си сдържах нервите и това е причина на 2 или 3 пъти да съм шамаросвала много сериозно мъж - веднъж защото непознат ме сваля просташки, друг път собственото си юношеско гадже в някакъв конфликт.
В последните 15-18 години мога да кажа, че не ми се е случвало нищо подобно. Да кажем, че съм изключила тази възможност за решаване на проблеми - било то между деца или възрасти.
А продавачка или друг обслужващ персонал мога да овикам също толкова успешно, колкото и детето си, то е ясно
# 282
21 авг. 2012, 15:00 ч.
Викането не ги ли травмира? Защото и ние сме малко италианска къща, накрещавяме се, изясняваме нещата и мир. Но продавачка не бих могла да навикам. Там съм изключително спокойна.
Виж целия пост
# 283
21 авг. 2012, 15:09 ч.
Травмира ги, но пак зависи какви думи викаш, на кого ги викаш и колко е голямо детето. При малките деца, най- вече до 3 годишна възраст, интонацията е много важна и е вероятно ежедневните крясъци да ги постресират, но все пак зависи от много неща. При всички случаи е по- добре да се изразят емоциите от това да се стаят, че и последното е ужасно вредно като пример. Въобще, накъдето и да се обърнеш все си сбъркал. 
Виж целия пост
Викането не ги ли травмира? Защото и ние сме малко италианска къща, накрещавяме се, изясняваме нещата и мир. Но продавачка не бих могла да навикам. Там съм изключително спокойна.
При малките деца, най- вече до 3 годишна възраст, интонацията е много важна и е вероятно ежедневните крясъци да ги постресират, но все пак зависи от много неща. При всички случаи е по- добре да се изразят емоциите от това да се стаят, че и последното е ужасно вредно като пример. Въобще, накъдето и да се обърнеш все си сбъркал.
# 284
21 авг. 2012, 15:11 ч.
А, като малки не. Когато почнаха да взимат равноправно участие. Добре, че не съм учила колкото теб. Да взема да се гръмна.
Виж целия пост
Препоръчани теми