„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Аз имам предвид 1-2, и мисля че го уточних.На 3 вече не е бебе.То и на 2 не е , човече си е

Не твърдя, че може, даже ако се зачетеш твърдя, че не може да стане, но детето запомня обясненията, заучава модела на функциониране на най- простата част от отношенията, която е и в основата на всички по- сложни отношения.

Виждам, че написаното от мен е останало напълно неразбрано. Първо, отстраняването на играчка от играта не е наказание, а е за да се предпази детето или възрастния, второ, в примера, става въпрос за замерване с играчки и като част от процеса на изучаване на света е и това, че с някои неща можеш да причиниш болка на себе си или друг и че това не е позволено и няма да бъде допуснато.

А, разбирането не означава, че още на 8 месеца ще ти каже "Извинете" и няма да хвърли нищо повече, но с времето се научава да страни от неприятни преживявания и ако поплаче за отстранената играчка се научава да не я хвърля по теб или по себе си. Към 2-3 вече могат да слушат и да прилагат наученото. Пак не говорим за дете- робот, но можеш да го заведеш на фризьор, на ресторант и тн стига да не очакваш да стои 5 часа и да пази тишина. В началото, преди 3 може да бъде кротко за по- кратко, но ще забележи, че ако се разкрещи си тръгвате, ще му се обясни, че това е неприемливо и така. А без сълзи не може, но сълзите са малко, ако родителят е твърд, децата не са глупави и не се хабят, когато няма шанс с това да променят решението ти, а и като малки лесно се разсейват.

Така е, затова все повтарям вместо книжки от неизвестни психолози да се чете единствено това какво умее и знае детето на всяка възраст. Напълно нормално е дете на 1 да се храни само, както и дете на 5 да отиде на театър и да се държи прилично там, да проявява съчувствие, щедрост и да се съобразява с околните, без да бъде робот и да не държи на себе си.

Аз пък обратното видях, моя близка, която държи на режим и самостоятелност, бебето е като залепено за нея, когато тя благоволи да го удостои с това. Аз пък обожавам да гушкам бебе, но моето само като го вдигнеше някой на ръце, надаваше вой. Не заспиваше, ако не е сама, обичаше да играе самичка и т.н. Е, хайде хвани и научи такива бебе да записва на ръце или да реве за майка си. Не става. Това са вродени неща, и не винаги можем да ги променим, и няма връзка с това дали ще станат добри хора.


На 3 да. Колкото и странно да звучи, още на следващия ден след като навършат 3 се усеща промяната.

Бoяна, тази играчка щом може да нарани няколко месечно бебе при подхвърляне, просто не й е там мястото и това е грешка на родителя. За другото съм съгласна с написаното 

Не е казано, че след всяко хвърляне на играчка, тя трябва да се отнема/прибира/отстранява.
Трябва да се направи разлика между хвърляне от високо за да падне (класически случай за изучаване на гравитацията) и хвърлянето по някого. В този случай не е нужно играчката да е опасна. Самото действие е неприемливо, пък било то и с плюшено зайче.
Не мога да си обясня защо така подценявате познавателните способности на децата до определена възраст, а след нея яростно ги надценявате.

Дори шишето с мляко може да те нарани или да нарани детето, ако бъде хвърлено със сила. Та и дрънкалка, кофичка, кубче предназначени за 0+ могат да причинят болка.

ПП не говорим за бебе на 3м, а за такова на 7-8-9. На три не умеят да хвърлят.

Не ги подценявам, това виждам на практика.
Естествено, нямам предвид да мълчим като риби 3 г.   но като видя 2 годишно, което изпада в истерия за нещо, не си правя извод - това дете не е възпитано правилно.

Бoяна, така е. Затова ги махнах, когато започна да хвърля. Тайно ги скрих, за да не го приеме за наказание. И после я оставих да мята както си иска, скоро й омръзна, особено като нямаше кой да ги връща, а трябваше сама да ходи и да ги търси.

И все пак темата е за боя...

Наистина ли има бебета на 7-8-9м., които не просто изпускат, а хвърлят умишлено играчките си по някого?Наистина ми е любопитно, не съм срещала такова, но не съм и общувала с много бебета.

Познавателните способности не се свеждат единствено и само да разбират от дума, а да възприемат и запомнят всякакви модели на случване и поведение. Още на няколко месеца детето може да различи и да формира реакция в зависимост от интонацията на близките хора. Това също е познавателна способност. Може да вдене, че ако прави нещо недобро, нещото изчезва, т.е. става неприятно, дискомфортно, а пък ако не го прави - тази неприятност не се случва.

Не мисля, че е въпрос на умисъл, а на "изследователско" действие.

Освен "папкане, спинкане" и други подобни "бебешизми", особено горчиво ми действа "то е малко и не разбира". Може да не разбира, но попива и запомня. Не е нужно да се чака действието по запокитването на играчка да стане умишлено, за да се предприеме нещо коригиращо.

Не споря, може да е така.
Просто моето е било по-бавно схващащо и не правеше подобни връзки. Нито се привързваше към играчки, та ако взема някоя да й накривя шапката. Приемаше всичко спокойно, може да се карам, може да наказвам, може да отнемам, след 1 мин. положението е същото, ако не съм "обезопасила" нещото.

Но пак казвам, не споря, че под 3 е така и над 3 е друго, това са си мои наблюдения, имам предвид, че боят не го приемам като метод за възпитание.

да това е форма на игра и колкото пъти ги вдигнеш те със смях ги хвърлят отново. И трите ми бубулечки си играеха по този начин... Ако ги оставиш на земята без да ги вдигнеш изгубват интерес към това си "дело"  

Клодия, питането не е дали могат с часове да пускат играчки, а дали замерват някого с умисъл. Това са коренно различни неща. При обикновено хвърляне (тип пускане от високо за да падне) не е нужно да се предприема нищо, освен вдигане, почистване и подаване. Но ако с ангелска усмивка ти го метне в лицето - вече е време за реакция (отстраняване).

Не се сърди, човече, то отдавна май не става дума за боя, шамарите и пошляпването.

Все същото ... замерва или пуска ... все е форма на игра   То не знае че те боли ако те удари и си мисли че на теб ти е приятно ти реагираш с махане на проблемната играчка и обясняваш, но кой ли те разбира на тази възраст... правиш се че плачеш и ако детето е впечатлително ще разбере, ако ли не следващия път когато е по голямо отново го правиш... Постоянството и търпението е майката на разбирателството с малко дете от 3 месеца до 3 години

Именно, за боя е. А детето не може да приеме за наказание нещо, когато то не е наказание, а е последствие. Счупената играчка наказание от съдбата ли е? Не, просто е следствие от стореното. Да не връщаш хвърлените надалеч играчки също е нормално последствие, а не наказание. казваш, че няма да ги връщаш повече и ако ги хвърля ще трябва да си ги прибере само и така.

Естествено, че има, на тази възраст казват и първите думички, вече умеят много неща. Те не те нараняват с умисъл, те нямат и представа, нито интерес как се чувстваш, но като видят, че произвеждаш интересен звук ако те ударят ще те ударят пак. Често родители и близки се радват на всичко, което прави бебето в тази възраст и се сещат чак след 2- 3 години да възпитават и  да обясняват, че боли, че не е хубаво и тн.

Това имах предвид под недопустимото родителско/бабинско/лелинско "то е малко и не разбира".

Както писах - никой не казва да мълчим като риби 3 г., всеки ден минаваме през различни ситуации, детето разбира какво е болка, какво е правилно, какво не, в процеса на живот ние споделяме чувствата си.
Като те заболи, естествено, че ще му кажеш, че те боли, но няма да очаквам, че ще спре.

Но всеки родител си намира начин да си озапти детето, имам предвид, че това може да стане без бой, и че боят води до деца с лошо поведение. Което не значи, че няма такива и от небитите, но това е друга тема