„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Публикувана: 19 авг. 2012, 10:11 ч.
Последно мнение: 10 окт. 2012, 19:46 ч.

90 806
1 799

Б

Ветеран

# 975 7 септ. 2012, 18:54 ч.

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 сеп 2012, 18:49

Както писах - никой не казва да мълчим като риби 3 г., всеки ден минаваме през различни ситуации, детето разбира какво е болка, какво е правилно, какво не, в процеса на живот ние споделяме чувствата си.
Като те заболи, естествено, че ще му кажеш, че те боли, но няма да очаквам, че ще спре.

Да де, за едно и също говорим. Колкото до очакването да се спре след определена възраст очакваме да се спре. ако ходи на гърне и не се изпуска значи задръжния процес е налице и детето може да овладее импулса и от него може вече да се очаква такова нещо, да започне да се приучава да го прави, да се приучава като е в епизод на бурни емоции да се отстрани, да се спре. Може да не е в 100% от случаите, но е възможно и съм свидетел и на практика, че децата оставяни в тази възраст да правят какво искат и след това много трудно спазват правилата.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 976 7 септ. 2012, 19:07 ч.

Цитат на: Бoяна в пт, 07 сеп 2012, 18:54

... децата оставяни в тази възраст да правят какво искат и след това много трудно спазват правилата.

Но пак е много относително, защото правилата за мен са едно, за теб друго, за друг трето...
Предполагам за агресията сме на едно мнение, поне пишещите тук, така че да я оставим настрани, но аз например умишлено не съм налага правила за хранене, спане и подобни, което за друг би било крайно изпускане на положението.
В смисъл че един родител, колкото и да е либерален, винаги налага правила, дори на нас да ни се струва, че не го прави, но само тези, които са важни за него. Има родители, които не дават на децата си да газят в локвите, и ако видят едно, чиито родители не виждат проблем в това, стига да не пръскат някой, познай какво е това дете в очите им - най-много да чуят за себе си заглавието на темата Wink

Wink

Виж целия пост

Редовен потребител

# 977 7 септ. 2012, 19:12 ч.

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 сеп 2012, 19:07

Цитат на: Бoяна в пт, 07 сеп 2012, 18:54

... децата оставяни в тази възраст да правят какво искат и след това много трудно спазват правилата.

Но пак е много относително, защото правилата за мен са едно, за теб друго, за друг трето...

Въпросът е, че каквито и да са - има ги правилата. А щом има някакви, значи има УЧЕНЕ за спазване на правила. Бояна говори за липса на каквито и да било. И още по-лошо - каквото и да е поведението на отрочето, бива посрещано с хихикане (одобрение).

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 978 7 септ. 2012, 19:18 ч.

Ясно. Аз понеже не познавам такива, затова не разбрах.

И понякога можем да си правим грешни изводи, братовчед ми, с който живеех през летата, беше просто кошмарно дете, на моменти съм си мислила, че му трябва сериозна помощ.
А у тях имаше железни правила и в присъствието на родителите си беше идеален.
Така е пак не смятам, че по поведението на едно дете можеш да заключиш, че е следствие на липса на правила.

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 979 7 септ. 2012, 19:21 ч.

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 сеп 2012, 19:07

Цитат на: Бoяна в пт, 07 сеп 2012, 18:54

... децата оставяни в тази възраст да правят какво искат и след това много трудно спазват правилата.

Но пак е много относително, защото правилата за мен са едно, за теб друго, за друг трето...

Естествено, всеки от нас има различен начин на живот, в различна среда, различни приоритети. Няма нужда от универсални освен моралните и пак за всяко общество са различни.
Разбиранията за хранене, спане и тн също са различни. затова и Крейзи чик правилно попита първо да видим какво искаме да възпитаме у детето, а после да спорим как е най- добре да стане това.

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 сеп 2012, 19:18

Ясно. Аз понеже не познавам такива, затова не разбрах.

И понякога можем да си правим грешни изводи, братовчед ми, с който живеех през летата, беше просто кошмарно дете, на моменти съм си мислила, че му трябва сериозна помощ.
А у тях имаше железни правила и в присъствието на родителите си беше идеален.
Така е пак не смятам, че по поведението на едно дете можеш да заключиш, че е следствие на липса на правила.

Може и да е от прекалено много правила. Много често прекалено строго държаните, подтиснати деца са буквално изродчета, когато не са родителите си, защото избушват. Всичко е в мярата, както се казва.

Виж целия пост

Не се сърди, човече

Джедай

# 980 7 септ. 2012, 19:49 ч.

Цитат на: Бoяна в пт, 07 сеп 2012, 19:21

Може и да е от прекалено много правила. Много често прекалено строго държаните, подтиснати деца са буквално изродчета, когато не са родителите си, защото избушват. Всичко е в мярата, както се казва.

Същото мисля и аз, но рядко някой го признава. Като се види невъзпитано дете и веднага - така е като го глезите и не познава правилата Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

A

Ветеран

# 981 7 септ. 2012, 20:20 ч.

Цитат на: klodia в пт, 07 сеп 2012, 18:27

Цитат на: Le Soleil* в пт, 07 сеп 2012, 18:17

Наистина ли има бебета на 7-8-9м., които не просто изпускат, а хвърлят умишлено играчките си по някого?Наистина ми е любопитно, не съм срещала такова, но не съм и общувала с много бебета.

да това е форма на игра и колкото пъти ги вдигнеш те със смях ги хвърлят отново. И трите ми бубулечки си играеха по този начин... Ако ги оставиш на земята без да ги вдигнеш изгубват интерес към това си "дело" Peace

Peace

Grinning

Никакъв интерес не изгубваха моите, а започваха да ъ-кат, мъ-кат, и накрая да реват, докато им обърна внимание и дам играчките. Опитът ми да не реагирам доведе до опит за самостоятелно разрешаване на проблема и премятане през кревата. Не ме питайте как стана, просто пред очите ми детето се хвана някак за мрежата и се метна.

Виж целия пост

Ветеран

# 982 7 септ. 2012, 20:34 ч.

Тази "игра" с хвърлянето на играчката и подаването от родителя, според книгите за отглеждане на деца, които аз съм чела, била много полезна. Laughing

Laughing

Виж целия пост

K

# 983 7 септ. 2012, 20:36 ч.

Да, едно е тук да си четем и пишем съвсем друго да прилагаме неща, които са вършили работа при други деца, но при нашите да не дава желаният резултат.

Виж целия пост

Регистриран

# 984 7 септ. 2012, 20:43 ч.

Цитат на: Andariel в пт, 07 сеп 2012, 20:20

Цитат на: klodia в пт, 07 сеп 2012, 18:27

Цитат на: Le Soleil* в пт, 07 сеп 2012, 18:17

Наистина ли има бебета на 7-8-9м., които не просто изпускат, а хвърлят умишлено играчките си по някого?Наистина ми е любопитно, не съм срещала такова, но не съм и общувала с много бебета.

да това е форма на игра и колкото пъти ги вдигнеш те със смях ги хвърлят отново. И трите ми бубулечки си играеха по този начин... Ако ги оставиш на земята без да ги вдигнеш изгубват интерес към това си "дело" Peace

Peace

Grinning

Никакъв интерес не изгубваха моите, а започваха да ъ-кат, мъ-кат, и накрая да реват, докато им обърна внимание и дам играчките. Опитът ми да не реагирам доведе до опит за самостоятелно разрешаване на проблема и премятане през кревата. Не ме питайте как стана, просто пред очите ми детето се хвана някак за мрежата и се метна.

Confused

Дам, много лошо... . Всяко дете е различно и от там никой не знае как в каква ситуация ще реагира... Ако за едното действа едни уговорки за друго ще са други... Забраните също не важат еднакво... Докато малкия сега ме "отсвирва" за неща, които каките се съобразяваха с казаното.

Цитат на: Хексе в пт, 07 сеп 2012, 20:34

Тази "игра" с хвърлянето на играчката и подаването от родителя, според книгите за отглеждане на деца, които аз съм чела, била много полезна. Laughing

Laughing

полезна е ама и досадна от време на време ако се повтаря многократно Mr. Green

Mr. Green

Mr. Green

Mr. Green

Le Soleil* - аз си говоря от собствен опит... преди време 20 години се опитвах да възпитавам по книгата на Д-р Спок, но съм на мнението на една от администраторките...която е записала в подписа си, мисля че беше" Преди време имах поне 4 ри теории как се гледат деца, а сега имам 4 деца и нито една теория " - или нещо такова Laughing

Laughing

Laughing

Laughing

та и аз така Mr. Green

Mr. Green

Mr. Green

Mr. Green

Виж целия пост

Б

Ветеран

# 985 7 септ. 2012, 20:53 ч.

Цитат на: Хексе в пт, 07 сеп 2012, 20:34

Тази "игра" с хвърлянето на играчката и подаването от родителя, според книгите за отглеждане на деца, които аз съм чела, била много полезна. Laughing

Laughing

Разбира се, обясних в коя част може да послужи и като възпитателна, това я прави още по- полезна.

Един популярен у нас автор, пък съветва когато момчета стане на възраст, в която иска да се бори това да се използва, за да се научи да владее силата си и да играе без да причинява болка. Аз по това не мога да взема отношение, не съм задълбавала толкова в този въпрос, само го давам за пример.

Виж целия пост

Т

Трещерица

Ветеран

# 986 7 септ. 2012, 21:04 ч.

Цитат на: Не се сърди, човече в пт, 07 сеп 2012, 19:49

Цитат на: Бoяна в пт, 07 сеп 2012, 19:21

Може и да е от прекалено много правила. Много често прекалено строго държаните, подтиснати деца са буквално изродчета, когато не са родителите си, защото избушват. Всичко е в мярата, както се казва.

Същото мисля и аз, но рядко някой го признава. Като се види невъзпитано дете и веднага - така е като го глезите и не познава правилата Simple Smile

Simple Smile

Както Бояна казва, това се случва, когато не са с родителите. Братовчед ти е бил в различна среда. Но когато го виждаш с майка си и се държи така, си правиш извода, че това е нормалното му поведение.

Виж целия пост

Лече-Буболече

Потребител

# 987 8 септ. 2012, 01:27 ч.

За мен боя е невъзможността на родителите да се справят с дадена ситуация. Аз лично съм против него, но това не дава гаранция, че няма да посегна никога. Дано не ми се налага де. Според мен детето трябва да има респект към родителя, не страх. Но имам доста познати които възпитават чрез бой и често се получава: "Бий магаре - по-магаре". Правят каквото си искат децата, те така или иначе ще са набити, поне да знаят за какво ядат шамарите. Grinning

Grinning

За сега го караме на говорене, говорене, обясняване, повишаване на тон, забрана на неща и така. Интересни са ми тези майки, които излизат по парковете заради себе си, не заради децата. Седят на пейките и ако им се наложи да станат нещо заради децата си е с голяма доза изнервеност. Най-често -крещи от пейката "НЕ! НЕ! НЕ!", стани, набий го и мир и спокойствие. И ядосани вече родителите, че децата им имат нужда от внимание. Еми стани, поиграй си с него, занимавай го малко като не слуша. Ама това си е мое мнение. Всеки сам си решава за своето дете.

Виж целия пост

M

Marieta McGraw

# 988 8 септ. 2012, 02:42 ч.

Цитат на: Бoяна в пт, 07 сеп 2012, 16:02

Привързаното родителство няма нищо общо с онова, за което пишеш ти, това за което говориш е патология и резултатите от нея са известни и не са отменени от нови изследвания. Това пряк път към психози, неврози и дори шизофрения. Има прекалено внимание, има и то е лошо, прочети още, походи още на психолог ( но някой доказано преминал лична терапия) и ще видиш какво имам предвид. Родител склонен да задушава детето, защото прекомерното внимание е това компенсира свои проблеми, дали е липса на любов, дали е друго само специалист може да каже, но това е лошо за детето.
И ти го твърдя като специалист, а не като чел малко и ходил малко на терапевт. Но не настоявам да го приемеш, просто пишеш неверни неща и вероятно ги мислиш, та реших да опитам веднъж да те подтикна да се поинтересуваш от нещо повече от изследвания публикувани гратис в нета.

Аз:
За по-горното си права, явно зле съм се изразила. Нещастен родител, който се опитва да компенсира това и очаква от детето да го направи щастлива личност е най-лошият сценарий за горкото дете. Затова е най-добре да се раждат деца по-късно над 35-40 години, защотот родителите са по-зрели, открили себе си като личност, имат си хобита и интереси, и предполагам са си самодостатъчни, така въвеждат едно дете в живота си, вместо да чакат детето да ги ощастливи, зашото нали децата уж са "смисълът на живота", а без тях видиш ли, няма смисъл да се живее. newsm78

newsm78

. Разбрахте ли мисълта ми?

Друг лош сценарий е и синдрома на амбициозния родител, който само сравнява барометъра с другите и опява, крещи, "вкарва в релси", само и само детето да не се провали, и по ирония, сам той го проваля/

Друг дразнещ стереотип е родител, който само се оплаква от работата, живота, всичко около него. Ами ако не ти харесва тази действителност , промени я, не я напластявай на младото поколение.

А пък как ме вбесяват само не е истина, поговорки като: "Скромността краси човека", "Мълчанието е злато", "Животът те мачка", които все идват от тъмноте години на социализма, но които не важат сега, а сме възпитани с тях, или поне аз...
Извинявам се, но много ясно, че говоря и от личен опит, нима всички не сме така. И имам един затаен яд, никога неизразен, защото нали "животът е борба и се пази от всички". Оффф, няма да ги изброявам Simple Smile

Simple Smile

Абе направо да преименуваме темата на как да не си възпитаваме децата, тъй и тъй акцентът е все на негативното Simple Smile

Simple Smile

Ние с моя мъж сме решили, че няма да има шамари по какъвто и да е повод. Ще има други начини. Караниците се избягват максимално засега. Аз се уча (за съжаление), че хората спорят, а не викат, не повишават особено тон, разговорите не са монолози, а диалози- всеки се изказва на свой ред, по цивилизован начин и т.н. Каквото зависи от нас ще се постараем, но не всичко зависи от нас, не всичко можем да контролираме, и това е нормално. Не можем да контролираме дали ще забременеем когато го искаме, дали ще се разболеем, не можем да контролираме изцяло и децата си. Права си, всеки има нужда от пространство за себе си
Окау, аз живея в щатите и мм е оттук. Вече пет години съм учителка по френски и испански и съм преподавала в различни училища през годините. Учениците ми са 5-12 клас, последните три години преподавам само на ученици 5-8 клас. Имам доста наблюдения над тях и всеки ден общувам с тях. Няма да лъжа, че ми е лесно, защото ми е трудно и всеки ден имам конфликти със себе си и с начините, по които се справям с ежедневното общуване с тях и особено с родителите им, които са най-взискателните и изискващи невероятни неща от мен, но ще призная, че въпреки,че всичко ми причинява стрес и почти всичко е извън зоната ми на конфорт, аз се възхищавам на тези деца, защото са умни, мотивирани и знаят неща от биологията, литературата, музиката, които аз никога не съм изучавала през живота си и са невероятно любознателни, а не можете да си представите колко обичат книгите само, не е за вярване... Както и да е, тези същите деца и постоянно ме тестват, постоянно задават въпроса "защо", Понякога е вбесяващо, че си позволяват да ме тестват с неща от сорта "това е скучно", "защо го правим", но в крайна сметка си признавам, че са невероятно академични и умни, и чувствителни, и възпитани, незлобни. Тук, около мен децата са като център на вселената. Една българка коментира веднъж "Не мога да разбера как ги разглезват и са толкова лоши като малки, а като пораснат са такива добри, умни, честни, работливи. И това с работното време е истина, американците си скъсват г**а от работа.

Виж целия пост

M

Marieta McGraw

# 989 8 септ. 2012, 04:01 ч.

В този ред на мисли (продължение от по-горе), не че децата ни в България са лоши. Всъщност най-приятните ми години в професията бяха в езиковата гимназия в моя град. И там се гордеех с децата, даже повече, но и те ми бяха по-близки като светоусещане естествено.
А първата ми работа в щатите, която намерих след сертификата за учители, беще в едно село, един час път с кола от моя град, и аз така година и половина щофирах напред назад като луда, но дори и в това село имаще доста ред, децата бяха добри, дружелюбни възпитани, не всички де. Нравите бяха по-консервативни, затова и нямах голям успех там като учител, разбирате ли не бях много приета... Simple Smile

Simple Smile

българка с акцент Simple Smile

Simple Smile

да преподава френски на религиозни, консервативни фермери, направо си беще приключение. Академичната им мотивация беще ниска, но имахме френски всеки ден, имаще домашни, няма хър-мър, даже до Квебек ходихме на екскурзия.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Не съм достойна за него.

6 586
122

Лични и семейни отношения

Плагиати

13 955
350

Актуални теми и общи дискусии

Да се ОПЛАЧЕМ, да го обсъдим, да намерим подкрепа... през юли

43 809
1 288

Потребителски групи

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.