„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Добре де, ама преди годинка бебетата имат много ограничена памет, а особено пък преди 9 месеца. В смисъл колкото и гениално и педагогично да реагираш, при положение, че седмица по-късно, когато на бебето пак му хрумне да извърши въпросното действие, то не си спомня грам какво е било предния път.
Виж, между годинка и две съм съгласна, аз съжалявам, че не съм пробутала още няколко неща тогава, щото после между 2 и 3 ги гони бебешкия пубертет и е по-сложно. А около годинката аз се ограничих до две-три неща от типа на "не се излиза на улицата" (т.е. относно безопасност)  и "никой не се удря" (както и "чакаш си реда" и  "не се дърпа от ръцете") и виждам, че наистина са влезли дълбоко някъде там. (не че може да се разчита на това, де) и сигурно съм можела още неща да "пробутам", за които съм мислила, че е малка. Но пък ако са твърде много, сигурно ще му дойде в повече.
А що се отнася до четенето на книги, аз пък мисля, че е по-полезно от четене на форуми (което явно всички правим и не се приема за много лузърско). По принцип винаги има риск някой да не разбере правилно някаква информация. Това едва ли е аргумент срещу четенето и информацията - или греша?

Аз съм леко предубедена към книгите, все пак са издадени на първо място с цел печалба...

Във форумите ми харесва това, че пишат хора с всякакъв опит и положителен, и отрицателен, по даден проблем.

Но и книги, и интернет, и лекари, и познати, лошо няма в информацията - как иначе да направи човек информиран избор?

Toва е поредната тема, в която не мога и не мога да разбера тънката разлика между моите наказания и последствията на Бояна. Изобщо не се заяждам, просто имам чувството, че наричам наказание това, което тя - последствие.
Примерно малкото ми дете изхвърля няколко сладки една след друга в боклука и за наказние не му давам повече да яде от тях. Не ги отстранявам, защото трябва да се научи, че храната не се изхвърля, а и не смятам, че трябва да нарушавам комфорта на гостите си като им вдигна сладките високо
Големият ми син пък най-редовно си изкючва телефона и се налага да обикалям из квартала да си го прибирам. За наказание няма да излиза довечера, а утре ако пак му звъня и пак телефонът му е изключен, отново няма да излиза и така докато не свикне да проверява дали му е включен телефонът.

За мен има разлика, макар и понякога тънка и е вярно, че в някои случаи последствие си е направо чисто наказание.

Първата разлика между двете е, че при наказанието не винаги има естествена логическа връзка, което е задължително при последствията. Примерно - хвърляш бисквити => няма да гледаш телевизия нямат връзка помежду си.


Второто - отношението на родителя и начина, по който се налагат последствията, включително тонът, изборът на думи и т.н. Едно е "Марш наказан си, за дето хвърляш бисквитите", друго "Бисквитите не се хвърлят. Ако ги хвърлиш, ще трябва да ги прибера."

За деца, забравящи разни неща, аз лично не бих използвала нито наказания, нито последствия, а ще мислим начин да се напомня за нещото, което се забравя - ако трябва картинка да си залепи на вратата или червен конец да си връзва или нещо от сорта.

Права си, бебетата нямат съзнателна памет за дълги периоди, но в ранната възраст се образуват неврологичните връзки на база опит, т.е. окото се учи да вижда, ухото да чува, а след това, детето да ходи, същото е с езика и отношенията. Това е базата и тогава е най- лесно да се създаде някакъв модел, то не е сама до говорене, а и до вършене на нещата.

А не съм против четенето, а само против четенето на психологическа и педагогическа литература. От хора, които не са наясно с базата, особено на психологията, още повече непреминали през лична терапия, за да разбират наистина за какво става въпрос, могат да ползват такава литература само, за да обслужват патологията и личностните си проблеми. Задушаващата майка ще намери книга, която според нея ще и казва, че не задушава,  адарява с любов, насилникът ще намери книга, която ще го убеди, че не пребива, а възпитава и тн. Това най- грубо казано, но и в нюансите е така. Толкова време чета и пиша тук, малцина успяват да интерпретират прочетеното в книги за възпитание така както е написано. Повечето групират в рамките на познатото, а то е само личен опит и то сравнително ограничен и субективно запаметен. Наистина полезно е да се знае какво умее детето на всяка възраст, как се развива и това е свързано с много четене и би помогнало на родителя да избистри какво и кога може да очаква или възпитава у детето си. Така няма да има шокирани, че дете на 11 месеца се храни само или че такова н 3 дава първо бисквитка на приятел, а след това на себе си.

Янечек Чека ти е казала каквото мисля и аз. Ако държиш да наричам и своето не последствие, а наказание нямам емоционални проблеми с това. Просто държа между проявата на детето и следствието да има пряка и логична връзка, детето да не бъде унизено и да му се даде шанс да се поправи. Т.е. на детето да не се гледа като на злонравен субект, който преднамерено цели да наруши правилата. не, че и последното го няма, но говорим за обикновен случай. При нарочното нарушаване има и последствия, но и е важно да се разбере защо детето постъпва така и тогава се преценява как да се действа, понякога си носи последствията, понякога игнор. Зависи какво точно прави, едно е ако разлива вода по пода, друго, ако бие друго дете.

В ученическа възраст ни съм против баш наказания, тогава те са по- скоро административни, забележки в училище, общественополезен труд, глоба. Хубаво е, обаче детето да знае предварително какви са правилата и какви санкциите. Предполага се, че ако е възпитано добре преди това няма да има честа среща със закона. Или поне такава е надеждата на всички теории.

Eee, aз специално дадох примери с наказания, за да е ясно, че не наказвам без филмче ако не си изяде закуската. И аз държа наказанието да е свързано с проявата и освен това, да се налага на мига, а не след време.
Но понеже все пак не съм сигурна дали няма още някакъв нюанс, който ми убягва, затова исках пак да обсъдим

Смисълът е, че детето трябва да се възпитава докато е малко (не става дума буквално за бой). Но днес родители и учители не си сътрудничат във възпитаването и образоването на децата, така че малките се изхитрят и минават между капките, противопоставяйки възрастните едни на други ...

Явно е същото, затова пък аз никога не съм разбирала защо спорим. Класическите наказания са други, като започнеш от стоене прав в ъгъла и стигнеш до елементарното лишаване от десерт. Но все тая, явно се губим някъде в нюансите на думите.

Не знам дали това е поговорка, но е вярно умозаключение!

Човек възпитава само с личния си пример, всички приказки и наказания,/второто отречено от Новото мислене/,са дрън-дрън.Ако детето има проблем, колко хубаво би било той да можеше да се оправи с приказки, наказание или даже бой!Аз даже бих се набила сама.

Личният пример е много важен, но ако не кажеш никога нищо на детето, ако не се грижиш за него, де не се нарани, да се храни добре, да знае и умее нужното за възрастта му това по закон е насилие и се нарича неглижиране. Чудно ми е как минава един ден на майка с твоите възгледи и да речем 3 годишно дете?

Класическите наказания ги е прилагала баба ми, но все пак в омекотен вариант и най-добронамерено ми даде следния съвет:" И нема да го биеш детето! Ще го сложиш на колена върху черупки от лешници с вдигнати ръце - само за минути, ако се надига - с точилката по главата - само за секунди и нема да се надига. Ако немаш лешници, аз ще ти дам!"
Няма ново и старо мислене, има нови моди, които се менят доста често. Способността на човек да мисли не зависи от тях. И не на всеки се удава да мисли - някои подлагат прочетеното на съмнение и анализ, други го прилагат като папагали, при това - грешно, защото не са го и разбрали и ето че "либералното" възпитание дава разглезени инфантили.

Е, не си съвсем права, има някои неща, които например психоанализата, социологията са установили, че влияят зле на мнозинството деца в дългосрочен план и не е хубаво да се прилагат. Да не говорим, че преди 100 години са отглеждали работници (на полето или другаде), войници, прислужнички и домакини главно, сега живеем по друг начин, нормално е и нещо във възпитателните методи да се промени.
Колкото до "либералното възпитание"- това за което все се говори тук въобще не съществува като метод. Прочетете повече, дори в нета, ако може не на български и ще видите, че у нас някои родители наричат немарливостта и мързела си така и дори не знаят за какво става въпрос. За резултатите от отглеждането при такива родители съм напълно съгласна. Извадката ми не е представителна, но в 100% от случаите имаме разглезен инфантил, непоправимо разглезен и непоправимо инфантил.

Затова употребих кавичките, защото именно немарливостта не нарича по този начин, при това с гордост. Най-пресен пример: приятелско семейство на сестра ми - синчето блъска племенницата и тя си удря главата в един шкаф. После решава, че пак ще я блъсне и така 3 пъти.
Накрая, поради липса на каквато и да е реакция от родителите, сестра ми му прави забележка, при което бива срязана, че те на него никога не са му правили забележка, за да не го стресират и не разрешавали и друг да му прави! Детето удряло, защото в яслата другите деца сигурно са го удряли, иначе то е много добро дете. Хубаво де, ама кой иска детето му да служи за боксова круша на мамин сладък, на когото не се прави забележка.

Много такива има, дори имам чувството, че заплашват да станат мнозинство, особено с деца в училищна възраст. Имам далечна позната, която не само не забранява нищо на детето си, а по цял ден го убеждава, че то е нещо повече от другите...