„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Не съм ни най-малко съгласна. Горното за мен е точно част от безкрайния списък с оправдания и повечето описани явления аз отдавам на бит и възпитание, а не на вродени особености. Неслучайно въпросният "нисък праг на фрустрации" ( ) трудно може да бъде наблюдаван в пълната си яркост при 7-месечно бебе или при 7-годишно дете. Няма голям брой бебета, дето "плачат тихичко" от глад например, нито има достатъчно на брой ученици във втори-трети клас, които се тръшкат на пода в класната стая и да истерясват, щото учителката не им дава да си качват краката на чина. Което ще рече, че всички тези уж породени от различен темперамент събития се проявяват в изобилно многообразие само и единствено ако намерят благодатна среда. Разбира се, че не съществуват даже две деца на този свят, които да реагират на каквото и да било по един и същи начин, но всяко едно дете може да се научи, че събореното Лего не заслужава гърч и писъци. Ако му се обясни правилно.


Говоря и от личен практически опит, тъй като моето второ дете е точно с такъв "нисък праг на фрустрации" (тази фраза ми развесели утрото от сърце, тъй умно звучи) - дъщеря ми, за разлика от сина ми, много трудно приема провал, отказ, неуспех, несбъдване, отхвърляне, несгода и т.н. Навремето дори я избиваше на тропане и рев от яд, да не говорим пък за депресията след несполучлива рисунка или загуба на "Не се сърди, човече", да кажем.   Сега е в първи клас и следа почти не остана, но сме работили с нея почти четири години, почти всеки ден по този въпрос. Така или инак, никога не се е влачила по пода в безпаметен врещеж. Би го правила обаче без проблем, ако живееше в друга къща, това искам да кажа.

Крейзи, но ето, че на дъщеря ти са ѝ трябвали 4 години. Сигурна ли си, че не е имало метод, с който би усвоила по-бързо това, към което си се стремила да ѝ внушиш и предадеш? И в рамките на тези 4 години случайно срещнати хора виждайки как потропва инатливо с краче да поцъкват с език: "Тази мама я мързи да възпитава правилно, не знае как, прилага несполучливи методи."

И аз не понасям тълпи, още повече пушещи около деца, но сутрин ставаше, когато детето беше малко се будеше в 6 и към 8 на площадката няма никой, към 9- 10 идват една-две майки и толкова. Пък не си длъжна да завързваш разговор със всеки на площадката. Но за по- големи деца над 4- 5 ми изглежда крайно неудобно, защото единствената опция е времето след ДГ, т.е. времето на тълпата. А както казва Трещи, в ерата на индиговите деца такава тълпа може да те докара до нервна криза.


ЧеКа Права си, но е хубаво ако родителят удари на камък и детето не се научава да изчака, постоянно се фрустрира и тн да потърси помощ, да се консултира с добър педиатър поне. Крейзи, има деца с проблеми съвсем на сериозно, хубаво е след известен брой опити да се допусне, че детето не се лигави, а има по- сериозен проблем от глезнята. Затова е хубаво да се отиде на читав лекар, който да види дали не е например възпаление на средното ухо или друг здравословен проблем, а може и да изпрати на невролог, детски психиатър. Не са толкова чести тези проблеми, но никой не гарантира, че ще те подминат, защото са рядкост.

 

Ми никой не я виждал, да ти кажа. Навън не се е случвало, а вкъщи - инцидентно. Както вече споменах, не се е тръшкала, не си е била главата в пода и не е пищяла. Мисълта ми беше, че каквито и вродени особености да има детето, целта на родителя е не да ги изкоренява за един ден или за една година, а да ги канализира в правилна посока и да не позволява те да се проявяват в крайности.

Но, нека да е ясно - споделям си на общо основание и без никакви претенции. Ако някой действително се нуждае от външна причина за поведението на детето си, не бих му отнела тази утеха.


ПС. Децата с проблеми дори не ми е хрумвало да засягам като тема.

Е, добре де, може и да е въпрос на мързел!
Ами аз бях такава - малко по-мудна, по-спокойна. Идеално си ми беше. Настроила си бях живота според мен. Имах цели 10 години свобода за това.
И изведнъж - тадам - ми се ражда едно лудо дете!
Защото, признайте, има и дечица - душички, кротички като мушички.
И трябваше да пренастроя целия си живот и характер спрямо това дете.
По пътя на пренастройването и през истерии, и през бой се мина, признавам.
Въобще не съм перфектна, но поне продължавам да търся най-добрите решения за нас.

Като цяло не одобрявам осъждането на някого когото не познаваме само ей така от инцидентни впечатления от няколко изблика на детето. Някои деца преминават през различни периоди. Имам наблюдение над момченце, което 3 години беше под всякаква критика, а майка му не си даваше много зор, но след време детето се промени, поулегна и сега е със съвсем стандартно поведение.

А, и аз се сетих за един пример. Майка с три деца. Двете големи са деца за пример, сериозно.
На 10 и на 6 горе-долу. Обаче малкия /на3-4/ е с истерии. И не е защото го толерира излишно. Просто си е такъв.

Не винаги врещежът е предшестван от по-леки форми, за да може да се пресече и да не се стига до него.

Нашите тръшкания стартираха от раз, нямаше подготвителен период. Ама точно безпаметен врещеж и все едно изключваше. Майка ми е детска учителка, даваше съвети да говорим, обясняваме, самата тя се опита. Спокойният тон, обясненията, както и високият и по-твърдите действия, влошаваха еднакво ситуацията. След като преминеше понякога сме опитвали да обсъдим станалото, но или се възобновяваше истерията или гледаше с празен поглед и си вършеше нещо друго, без да прояви никакъв интерес.
Действаше само пълното игнориране от наша страна.
Отшумя за малко повече от година. Но и досега е на същия принцип, колкото повече обръщаме внимание на даден проблем, толкова по-зле става. Аз съм същата като се замисля. Достатъчно ми е да ми кажат/покажат, че съм сгрешила в нещо, вземам си поука и сама си го обмислям, променям. Но ако някой седне да го обсъжда с мен, съм способна да направя следващия път точно обратното  

Мисълта ми е, че всяко дете си върви с инструкциите, и като гледаме отстрани може да ни се струва, че родителят е незаинтересован и е оставил детето на самотек.

Аз съм убедена, че ако бях действала по по-масовите съвети, не 4, ами 10 г. години "работа" нямаше да помогнат. И ако човек не пробва различни неща, а следва само каквото е прочел в някоя книга на велик професор, израстването на бебешкия пубертет няма да се случи.

При нас тръшкане не е имало никога, ни периоди дори. Малко ми е странно да повярвам, че тия периоди се появяват от въздуха, ей така и могат да продължат с години...

Тъй, тъй. И в много предишни теми съм казвала, че който не е виждал истинска истерия, просто не знае за какво става дума и дава съвети наизуст. И в други теми само аз и НСЧ сме разказвали за нашите девойки.
Което пък, донякъде доказва, че тези истерии въобще не са масов случай сред днешните деца, както се опитват да изкарат някои хора!

О, аз съм виждала, как да не съм. Но обикновено от много разлигавени деца, което си е видно...А не от нищото...

И на мен ми беше странно и гледах с укор подобни
Но децата са различни.
Появата е точно в периода на големите промени - когато от бебета се превръщат в деца. Някои го минават по-леко и почти не се забелязва, при други минава доста "шумно".
Аз тогава нямах идея за какво става дума, но педиатър ми обясни и после разрових за допълнителни обяснения на психолози.

Но дойде абсолютно изведнъж, аз тъкмо се радвах какво сладко и кротко бебе съм си отгледала, все беше с усмивка на уста и нямаше никакви претенции (освен да не я носиш на ръце и да заспива сама). Буквално за една нощ се събуди друго дете и ми стопи лагерите, защото и аз като L'Agent съм от по-спокойните и кротки хора.

Оооо, могат и още как. В направо бебешка възраст беше първия при нас. На около годинка е била. Сяда и си удря главата в пода. След това към 2 годишна беше - точно тръшкане, просва се на земята и пиши. Сега наближава 3 и пак пробва нещо такова - ляга (но само в къщи) и обявява, че е сърдита. Все един и същи метод използвах - тотален игнор. Минаваше ѝ за месец-два. Е, вторият период съвпадна с активни обикаляне на вън, та ми е разигравала „драми“ и навън. Единствено, ако реши да се тръшне на улицата, съм я премествала насила на безопасно място. Но ако ми се тръшне на тротоара, отстъпвах на крачка от нея и чаках. Отстрани може и да е изглеждало зле, ама ....

Е, за продължаването с години може ако се сбърка с реакциите на родителите или детето има друг проблем. Но си има фази, които са свързани с агресия или нервност или своенравност, при всяко дете е различно. Еди са с по- неприятно поведение на 2, други на 5, трети на 10.


Ами не са, моето дете също имаше доста неприятни епизоди, а и наоколо съм виждала малко флегматични деца, които са куул през повечето време. Но си права, че който види това отстрани може да си направи невероятни изводи. И Вилико, не е от разлигавяне винаги, особено при дете на 2- 3 може да е от хиляди неща, като тръгнеш от забавено проговаряне и минеш през преумора, и тн.

Човече, година спомена, което е  много - да не можеш да обуздаеш малкото си дете и да не намериш подход за справяне, това по-скоро ме озадачи. Иначе за временни изблици вярвам, разбира се, но пак с причина някаква...


Повече от видно е, че методът не е бил работещ...


Бояна - написах доста ясно, че за мен има причина почти винаги - така че нека не засягаме болести или проблеми от друго естество, то е ясно, че има връзка...