„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

За нощното хранене съм съгласна с Човечето наполовина. До някое време се будят от глад, а после в обичайния час - по навик. Въпрос на усет е кога ще престанеш да храниш нощем. Понеже кърмех, малкото се будеше нощем за храна, обаче като спрях да му давам нощем да суче, спря да се буди. Значи е било навик това нощно хранене, а не необходимост.

Е, как не си съгласна, като примерът, който даваш потвърждава това, за което говоря.   4 години! Ти знаеш ли, че някои деца се справят с тия неща за 2 месеца, а пък други даже не минават през такива фаза! Мързелива си била.  

Прагът на фрустриране при различните деца е различен и начинът, по който показват фрустрациите си също може да е различен. Едно 2-3 годишно дете се ядосва по-често, друго по-рядко, едно се ядосва на 2 неща, друго на 5, едно само скимти като е фрустрирано, друго може да реве с пълно гърло. И това не задължително е свързано с мързеливостта на родителя, а с когнитивните умения, за които освен че е нужна повече работа (обикновено), повече самообладание, но и повече време. За някои деца даже е нужна и допълнителна помощ от специлисти и не е задължително родителите да са мързеливи, а просто са изчерпани отвсякъде от идеи и защото не разбират състоянието на детето си и го тълкуват като "инатене", "прекрачване на граници", "манипулиране" и подобни. И конвенционалните съвети от типа на "не отстъпвай", "бъди твърд", "налагай последствия" - не само че не помагат ами са гаранция за едно ощо по-изтрещяло и неконтрилуемо дете.

Така е.
Въпросът е, че едно здраво дете си следва минимум времето м/у тях и не е нужно да му се прави режим, то си има. Но тези, които казват, че са за режима, не вярват в това  

Янечек, може. Или просто си нацелила момента
Моето обича да спи, без основателна причина не се буди.
Пробвах като поотрасна да спра нощното, но се разбуждаше и пищеше до сутринта, иначе се хранеше в полусън и не го усещах. След това изведнъж спря да се буди нощем.
Не пречи да се пробва, то само си показва. Някои пък въобще не ядат нощем. Всякакви ги има


Но това са странични неща, които поне за мен нямат връзка с възпитанието, виждам и че доста майки с режимни деца се включиха, които пак са имали подобни проблеми.

Ако може- нещо да уточним тук. За какво става въпрос- за интензитет на изпитваните емоции, желания, нужди или за външното им проявление. Тъй като смятам, че това са различни неща и те стават толкова по- различни, колкото по- голяма е възрастта и натрупаният социален опит на индивида. Който включва и възпитанието в ранна възраст.
 
Значи ако моето дете е предразположено към определен вид раздразнение или е по- чувствително към дадени предпоставки за такова, е едно. Дали, кога и как ще се научи да /не/ реагира- друго. Второто зависи от разбиранията, целите и подхода на родителя, как да не зависи.
Смятам, че по отношение на второ опираме или до лични схващания на този родител за правилно/ неправилно или точно до мързел и търсене на оправдание за несвършената му работа.

Доколкото аз разбирам от дадения пример, детето на КЧ има определени емоционални специфики, но това не дава право на майката да не прави опити да регулира външните им прояви в приемливи за дадената възраст граници. Поне така разбирам аз.

На 5, примерно, не е нормално детето да се мята и да крещи, ако желае нещо. Поне не и ако отговаря на критериите за развитие за съответната възраст. Отклоненията се установяват от специалисти, тях ги изключваме. То може да е много експанзивно, холерично, емоционално, активно и с каквито си щете предпоставки, но дали ще се сяца и притеснява околните зависи точно от това, дали и как се е намесил родителят и е канализирал емоциите му под формата на що- годе нормални външни проявления на същите. Тук, именно, роля има възпитанието.

Още преди два дни изрично изключих децата с ментални и друг тип отклонения, т.е. с проявени силни специфики по отношение на средната норма.

Факт е, че  като цяло начинът на гледане на детето допринася в голяма степен за неговото оформяне като личност, като изключвам вмешателство в природните дадености като темперамент и ген... Дори самото спазване на правила, на часове, на последователности. Повечето деца се придържат в приблизително равни норми и граници. Нека темата да бъде за справяне с изключенията, а не да докажем колко моето пък е право и аз никога за нищо не съм сбъркала...Не е лесно човек да признае, че е сбъркал като родител, може да не го правим гласно дори, но е добре да си признаваме поне пред себе си. Аз нямам проблем с това, често си споделям грешките с детето с приятелите...

Не знам моите дали са режимни, по-скоро - не. Или ако има режим, то той е много лек. Примерно хранене 3 пъти на ден + следобедна закуска по желание и един сън през деня (по някое време и това също става по женание). С малкото се налагаше да нагласим нещо като режим, защото баткото тръгна на предучилищна и трябваше да се съчетава с воденето и прибирането и извънкласните му дейности, на които също трябваше да бъде воден и прибиран. Така че имаше режим, определен от външни фактори, а не нагласен според личните му нужди.

Това е така.
Моето дете сега е кротко, послушно и възпитано, т.е. спокойно мога да си направи извод, че начинът ни на действие с мъжа ми са били правилни.
Или не?

Judy, съгласна съм напълно.

Нали не мислиш, че темата е само за теб и твоето дете? Ясно, че държиш всички да признаят, че си права...точно затова беше предния ми пост. Просто няма нужда.

Яне4чек - така е, фактори външни са обикновено, не самото дете да те води напълно. Ако не спи на обяд - става капризно - значи има нужда от сън и всеки ден - го слагаш да спи или почива. Три хранения на ден са си три - сутрин, обед и вечер основните - а не ставане в 12 - съответно изпускане на закуската например или лягане в 12 и вечера в 11...Ей тези неща са режим, не сляпото налагане на часове и грамове.

Не знаех това, за мен режим е да се спазва някакъв интервал и някаква последователност при храненето, а то и да не искаш винаги става така, поне по отношение на интервала.

Не е, само давам пример, че задоволяването на физиологичните нужди, без налагане от страна родителите, няма връзка с неговото оформяне като личност.

За теб вероятно няма. За мен спазването на правила и норми – има. Ако ще си говорим така общо или абстрактно.

Щеше да е добре физиологичните нужди и на учениците да се взимат предвид при решението кога да започва първият учебен час. Хайде - 8,20 за първи клас бива горе-долу, ама 7,20 след началните класове е разбиващо.

Е, това няма как да стане, щото са по две смени обикновено...

Не съм против правилата и нормите, напротив. Говорех конкретно за физиологичните нужди на бебе (спане и ядене).


Щеше. И в нормалните страни са взети предвид. И при нас ще стане, поне за внуците, живот и здраве 

То ясно, че това е причината, ама си е садизъм това