„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Бoяна, моят зет въобще не е доволен, казваше, че му е било много трудно да учи след училище. Явно е бил изключение 

viliko, може и да си права. Не трябваше да слушам лекарката и да гледам бебето ми как пищи почти непрекъснато. Ама... никога няма да разбера какво съм изпуснала и това, че моето е ставало и лягало еди кога си, съвсем не значи, че друго на поискване ще прави същото. Съседчето ставаше в 7 и лягаше в 20 ч. (пак на поискване). Възпитано е, да го кажа във връзка с темата 
 
Не е зле да напишете една дисертация и да я публикувате, все пак по света толкова деца се гледат на поискване, чудя се на тези лекари къде им е акъла? 

При теб всичко е изключение просто. Запази си иронията 

Досега не съм чувала негативни коментари по темата от нито един познат или роднина, аз самата ползвах тази система известно време, защото и ДГ са така и виждам повече предимства, отколкото недостатъци. И нямат лавки.

Бoяна, доколкото схванах аз, зетят на Човечето е бил недоволен от системата в качеството си на ученик, не на родител

И аз това схванах и това коментирам, все пак познавам, че и съм роднина с доста хора, които са били ученици по тази система.

Конкретно за това, че се учи от сутрин до 16 ч., после се прибираш и тепърва започваш да пишеш домашни. Това значи да искаш от дете да е съсредоточено за доста дълъг период.
Както тук има доволни и недоволни, така и там, не виждам кое е толкова странно.
За ваканциите - писах, всички са доволни, аз от нашите не съм  
За лафките - мечтата ми   и книжарниците, ако може да махнат.

Странно ми е, защото системата е от десетилетия и никога не съм чувала да се обсъжда. А никой не иска от детето да е съсредоточено цял ден, започват в 8.30 и в 10 имат голямото междучасие, а в 11.30 вече са в обедна почивка до 13.00 и след това поучват още малко та до 15- 16, но пак с почивки. А домашните тежат винаги, на мен винаги са ми били неприятни, а не е и като да са ми били толкова трудни, просто е досадно във всеки час от денонощието.

Мили дами, защо се карате? Това, което е добро за едни е неприемливо за други. Факт! Има деца, които без шляпване не разбират, има и такива, които разбират от половин дума.

Все още не съм възпитавала деца, надявам се като му дойде времето (съвсем скоро) да се справя добре. Това, което ме озадачава е един парадокс. Аз не смятам, че моите родители са добри възпитатели. Но това не значи, че не съм добре възпитана и реализирана. Брат ми - обратното. Живели сме под един покрив, възпитавани сме по един и същи начин... Той винаги е бил от истеричните деца, тръшкащи се по пода и вряскащи с пълно гърло. Но откъм енергия - тц. Цял ден може да седи и нищо да не прави. Аз по цял ден играех на някъде, катерехме се по дървета.. Никога не ми се е случвало да се тръшкам за каквото и да било, нито като малка (това по думите на майка), нито като по-голяма. Случвало се е да искам нещо по-скъпо, да. Но тогава се стараех да го заслужа както мога - помагах повече вкъщи, изкарвах по-добри оценки.
Едно от нещата, които най-много мразех е храненето под часове и спането под часове. Ужасно е. Защо трябва да съм гладна в 8, в 12, в 4 и в 8:30, а не примерно в 10, в 3 и в 9??? Какво толкова фатално ще се случи? Спането също. Има дни, когато човек е уморен - и като възрастен и като дете. Но има дни, когато не е. Защо трябва задължително да спя от 1 до 4, и после да си лягам в 10, като може да не спя на обяд и да си легна в 9?

Има доста по-важни неща според мен. Например да свикне детето да се храни в уютна семейна среда. Това е нещо, което родителите ми никога не постигнаха, но баба и дядо - да. Нашите винаги са използвали семейната вечеря като повод да се изпокарат и да ни четат конско, докато баба и дядо - караниците са си караници, но на масата сме сдобрени и всички се наслаждават на храната. Моя мъж винаги е бил принуждаван като дете да си изяжда всичко от чинията, но не е научен да се храни със семейството. Неговото семейство и до сега е така - който мине - примъква си, яде си и заминава. Когато всички са на работа - ок, но в почивен ден? За мен семейната трапеза е нещо като ритуал за сближаване.

Нямам претенции за каквато и да било компетентност, книжки по психология не съм чела, нито съм се интересувала от методи на възпитание. Но щом от време оно хора има (да не говорим, че преди 50 години са се справяли с възпитанието далеч по-добре), значи все някак човечеството е оцеляло и без тези неща. Откакто се задълбава прекалено много в темата, ми се струва, че се "размножиха" разните странни птици... по-добре да не изброявам...

Френската система ми харесва, с изключение на двата часа учене след 14.00. Убива целия ден. По-добре и в сряда на училище, но всички дни - само до обяд. За мен е чиста загуба на време разтакаването на часовете в целия ден и  2 часа обяд помежду. Особено пък щом после предстои и самоподготовка.

Дъщеря ми се промени на 3 (без да е била особено нещо проблемна и преди това де), без да има никаква промяна в режима и средата си. Не ходила на градина нито преди, нито сега. Просто някак по-зряла стана, излезе от предишния етап. Който явно не съществува, де - ето още нещо, което няма как да научиш от психолозите, които единодушно са объркани, а само във форума.
[/quote]

Че кои психолзи твърдят нещо по- различно? Не случайно и играчките основно се делят на такива за деца под 3 и такива над. Това е сериозен етап в порастването по отношение на много неща
[/quote]

Така де и аз това казвам, че няма такива психолози. Но понеже тук в темата се отрече да има такива етапи, поне при децата на майките, които не са мързеливи и неправилни.

Ролята на родителите не се подлага под съмнение. Моето включване беше, за да уточня, че не САМО това оказва влияние върху степента, скоростта и времето, с които се придобиват някои умения. Това, че на еди кой си детето между 2-5 г никога не било ревало или се тръшкало от яд и безпомощност или го е правило само веднъж и то вкъщи, не означава непременно, че ако на някой друг детето го прави по-често и се е случило навън, то родителите са мързеливи. Отделно че винаги в подобни теми се намира някой, който да оспорва напълно признат от психолози етап от развитието на детето, при които подобно поведение (с някои условности) се смята за естествен. И не, това че етапът е естествен, не означава да седим и да се радваме на детето като избухва. За да му помогнеш обаче да овладее социално приемливи начини на изразяване на силни емоции понякога отнема много време.

ЧеКа, пиши по-често 

Не мога да повярвам, че не се прави елементарна разлика между инцидентни поведенчески прояви и хронични такива. Много е демотивиращ такъв разговор. Ама разбира се, че е въпрос на лошо възпитание, когато едно дете се лигави и тръшка перманентно, когато обижда, когато е агресивно и т.н. Как е възможно да се носи от девет кладенеца вода, само и само да се докаже противното? Никой тук не е малоумен, допускам, пък и вече десетки пъти се спомена, че децата (а и възрастните) не са в статично ментално и емоционално състояние - етапи има, постоянно се менят нещата, обаче, извинете, да говорим за етапи на невъзпитание от по три години си е направо несериозно. Всички деца имат инцидентни недотам лицеприятни прояви, типични или нетипични за природата им, само че от импулсивно невъзпитано действие до ежедневна липса на възпитание има точно два милиарда светлинни години. Приказливо или мълчаливо, склонно към бурни емоции или уравновесено - темпераментът на детето няма никакво значение, стига поведението му да се придържа в социално приемливи норми. Екстровертното дете с по-динамична емоционална натура не е проблем, ако тази му динамика не се излива върху околните под формата на неконтролируеми постъпки и думи. Случва ли се това за период, по-дълъг от месец-два, имаме налице мързел и още как. Ще ми дойде на мен дете на гости три пъти за шест месеца, ще си качва калните крака на масата, ще ми обръща шкафовете наопаки и ще си бие главата о земята, ако не му дам едисикакво, а майка му ще ми говори за периоди, характери и вродени специфики, айде холан... 

Вероятно водим разгорещено единодушие тогава.

Общо взето, винаги става така.