„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 388
  • 1 799
# 1 530
Аз късно пропуших пред майка ми, тя просто знаеше, че го правя.  Peace

ПП: Да, ще имат много приятели, но колко от тях ще дадат адекватни съвети, особено 14-15 годишните?  Peace Защото знам какви съвети са ми давали приятелки, и какви майка ми.
Виж целия пост
# 1 531
Тийновете по подразбиране правят напук, така че трябва просто да се примирим, че в техните очи все ще сме криви за нещо. Един бивш тийн като порасне ще каже "защо навремето не ми забиха един шамар като се върнах пиян на 14", а друг ще каже "защо ми забиха един шамар като се прибрах пиян на 14", и в двата случая родителите все ще са криви в очите на децата си. Колкото повече порастват децата ми, толкова повече разни терзания на подобни теми ми се виждат безсмислени. Единствено мога да приема почти без забележка отговора на майка, чиято 14-годишна дъщеря действително се е прибрала пияна вкъщи, защото това вече ще е реален отговор на реална ситуация, а не разсъждения на сухо и далечно. Колкото по-близка е една евентуална реалност във времето, толкова по-реалистични са евентуалните реакции, защото, дето се вика, яйцето вече почти ти е опряло в гъза. Едно е да си разсъжддаваш върху приятелството и напиването с дете на годинка или в първи клас, друго е като стане на 13, примерно.  Peace

Знам за реален случай- изял шамара, и отвърнал. Сбили се с баща му. Още живеят заедно и се бият...вече гони 30-те. Още пие.
Виж целия пост
# 1 532
Аз късно пропуших пред майка ми, тя просто знаеше, че го правя.  Peace

ПП: Да, ще имат много приятели, но колко от тях ще дадат адекватни съвети, особено 14-15 годишните?  Peace Защото знам какви съвети са ми давали приятелки, и какви майка ми.

Няма как съветите на също толкова некомпетентни 14-годишни приятели да се равняват на съветите на човек с опит като тези на родителя. Това са сигнали от две различни планети, често грешно кодирани и след това разкодирани. Така или иначе сблъсък между приятелрте и родителите има, защото всеки от тях се бори за колкото е възможно по-силно влияние върху личността на 14-годишния ни герой/героиня, неизбежно е. Всеки от тях казва "слушай мен, аз съм прав, аз ти мисля доброто".

Евил, това е по-скоро изключение. Обикновено децата зачитат авторитета на родителя и не отвръщат. С годините се опознават и разбират чудесно кой кога е предкрачил границата и за какво. Има го и другото - крушката си има опашка.
Виж целия пост
# 1 533
Не мога да си представя по инерция да приложа познатия родителски модел, това ме изпълва с тих ужас. Налага се аз да компенсирам дефицити на точно това родителсвто, а не субектът му.

Имам много примери за "изтървани" деца заради невежо родителство. Така, както те прецака родител, и сам не можеш се прецака.
Виж целия пост
# 1 534
Последната щерка, чиято майка ми обясняваше, че са приятелки, пушеше и водеше полов живот от четиринайсетгодишна. Чудно! Та си викам не е зле да сме повече майки и по-малко приятелки.
Виж целия пост
# 1 535
Последната щерка, чиято майка ми обясняваше, че са приятелки, пушеше и водеше полов живот от четиринайсетгодишна. Чудно! Та си викам не е зле да сме повече майки и по-малко приятелки.
Това с приятелството, според мен идва от криворазбраната роля на родителя. Родителя не е враг, но приятелството е двустранен процес, а да товариш детето с твоите грижи, ако наистина сте приятели, е крайно неподходящо и вредно, детето така не може да се фокусира върху своите проблеми, защото е заето да решава твоите, за които пък няма опит и знания как да реши. Т.е. на детето му се образуват излишни тревоги, но и това е най- малкото, за другото вече сте писали. Иначе между родителя и детето е хубаво да има доверие и разбиране, но това е друго, не е приятелство.
Виж целия пост
# 1 536


ПП: Да, ще имат много приятели, но колко от тях ще дадат адекватни съвети, особено 14-15 годишните?  Peace Защото знам какви съвети са ми давали приятелки, и какви майка ми.
Toва по какъв начин подкрепя тезата за приятелката-майка? Да, давала ти е съвети, споделяла си тревогите си - нормални и здравословни взаимоотношения между майка и дъщеря. Няма нужда от никакво "приятелство" тук.
А последния ми кахър ще е, ако някой си ми каже, че дъщеря ми пуши, аз да го застрелям със "знам!" Rolling Eyes. Разни хора, разни идеали.
Виж целия пост
# 1 537
Тери Прадчет казва, че за да станеш родител, би трябвало да държиш много сериозен и тежък изпит...
Виж целия пост
# 1 538
Първо: Явно моето разбиране за приятелство е по-различно от вашето.  Peace

Второ: Всички тука сме възпитани по различен начин и въпреки това смятам, че сме станали разумни жени. Както и братя и сестри с едни и същи родители, едно и също възпитание и са коренно различни. Правилен начин няма за възпитание. Смятам да слушам инстинктите си, да се ръководя по тях. Надявам се да възпитам едни добри деца и вярвам, че ще е така.  Peace

Трето: Не смятам, че поговорката е заглавието е вярна, защото това което виждам като примери около мен е: "Бий магаре, по-магаре"  Simple Smile

Четвърто: Важен е личния пример, който ще дадеш на детето си и на първо място да са нуждите на децата (не говоря материално) и след това всичко друго.
Виж целия пост
# 1 539
Бояна, надявам се разбра, че по никакъв начин не искам да те подценявам като специалист. Но точно защото не сме останалите бихме могли да четем неща, които са "популярни", т.е. за неспециалисти. А обобщението, че повечето от останалите сме твърде тъпи, за да интерпретираме правилно, пък на мен ми идва малко някак не съвсем. Мир  Peace
#Crazy инкс,... сериозно ли така се изказва този?
Ужас.
Това не е всичко, ако имаш две пък трябва да внимаваш, щото голямото може да хвърли малкото през прозореца....
Тери Прадчет казва, че за да станеш родител, би трябвало да държиш много сериозен и тежък изпит...
Той казва и други умни неща Simple Smile
Относно знаенето, незнаенето, тинейджърството и дали трябва да сме "приятели"...се сетих за позната, която навремето имаше сериозен проблем с доста по-голямо от нея гадже, което буквално я малтретираше (сексуално и психически) и тя се страхуваше да му се опълчи. Питах я защо не каза на баща си, а тя не му казваше, защото първоначално доброволно е спала с въпросния тип, а е на 15. Пък била обещала на баща си да не прави таквиз неща преди 16. Та идеята ми е, че това, че родителите не знаят не гарантира, че нещото не се прави. И може би все пак по-добре е да знаят.
Ако под "да сме приятели" се има предвид детето ми да може да ми каже всичко, то тогава да искам да сме приятели.  
Виж целия пост
# 1 540
Аз мисля, че изгуби ли се комуникацията дете - родител, нещата вече са излезли от контрол. А с бой здравословна комуникация мисля, че няма как да има  Peace
Виж целия пост
# 1 541
Бояна, надявам се разбра, че по никакъв начин не искам да те подценявам като специалист. Но точно защото не сме останалите бихме могли да четем неща, които са "популярни", т.е. за неспециалисти. А обобщението, че повечето от останалите сме твърде тъпи, за да интерпретираме правилно, пък на мен ми идва малко някак не съвсем. Мир  Peace

Къде пиша, че сте тъпи, бре, инкс, моля те чети, виж, че моите постове не можеш да интерпретираш правилно, защото ти пречат някакви неща, не интелектуални, убедена съм. Всички сме един дол дренки в това отношение, както казах не толкова четене, колкото терапия за разбиране на собствената психика и проблеми е нужно, за да се разбира адекватно психологическа литература. Другото е затъване в собствен сос и е вредно. За всякаква друга литература не се отнася, само за тази свързана  психика, психични процеси, заболявания, развитие и прочее. Или ако не лична терапия, то поне години академичен контакт и то двустранен с хора, които могат да обяснят за какво става въпрос. Иначе тук все се мандахерцат някакви глупости като се тръгне от Едиповия комплекс и се стигне до заболяванията. За възпитанието да не говорим, защото там работата е още по- тегава. Не знам защо е толкова трудно да се разбере какво искам да кажа, не държа да бъде прието, да не говорим приложено. как въобще ви хрумва, че бих си позволила да давам оценки за нечии ум във форум? Обективно погледнато съм специалист, не най- големия в областта си и на фона на онези, които не са имам повече информация, нищо повече не твърдя, нито се съпоставям. Тук пишат и други социолози, някои с научни степени, много психолози, някои наистина добри, жалко, че не пишат в темата.
Виж целия пост
# 1 542
Аз мисля, че изгуби ли се комуникацията дете - родител, нещата вече са излезли от контрол. А с бой здравословна комуникация мисля, че няма как да има  Peace

Що, бе, боят пак е вид комуникация, защото има взаимодействие, с боя единият казва нещо на другия! Има деца, които в отчаян неосъзнат опит да им бъде обърнато внимание, започват да правят всякакви глупости, та поне като им се скарат или ги набият родителите, да има някаква комуникация, иначе си стоят самотни! Мен ако питаш, най-страштото е игнорирането, защото тогава наистина няма комуникация. Боят, макар и възприеман днес като ужасен, е сам по себе си комуникация, поне има нещо, не е вакуум.

Бояна,
Скрит текст:
виждаш ли каква качествена разлика дава дипломата - когато човек е с нея в джоба, влиза в друга матрица и е  подложен на повече критики, макар и да бъде възприеман и като авторитет. Аз затова все още мога да си приказвам всичко тук, защото официално не съм се дипломирала, дори мога да се заигравам със сериозните въпроси. Образът на домакиня дава двобода, която дипломираните специалисти не могат да си позволят.  Wink
Виж целия пост
# 1 543
Последната щерка, чиято майка ми обясняваше, че са приятелки, пушеше и водеше полов живот от четиринайсетгодишна. Чудно! Та си викам не е зле да сме повече майки и по-малко приятелки.
Това с приятелството, според мен идва от криворазбраната роля на родителя. Родителя не е враг, но приятелството е двустранен процес, а да товариш детето с твоите грижи, ако наистина сте приятели, е крайно неподходящо и вредно, детето така не може да се фокусира върху своите проблеми, защото е заето да решава твоите, за които пък няма опит и знания как да реши. Т.е. на детето му се образуват излишни тревоги, но и това е най- малкото, за другото вече сте писали. Иначе между родителя и детето е хубаво да има доверие и разбиране, но това е друго, не е приятелство.

Точно така смятам и аз, само че се чудех как да го формулирам. Идеята за приятелство между родител и детето му, особено майка - като по-емоционална по правило от бащата - винаги ми се е струвала доста натоварваща за детето.
Виж целия пост
# 1 544

Що, бе, боят пак е вид комуникация, защото има взаимодействие, с боя единият казва нещо на другия! Има деца, които в отчаян неосъзнат опит да им бъде обърнато внимание, започват да правят всякакви глупости, та поне като им се скарат или ги набият родителите, да има някаква комуникация, иначе си стоят самотни! Мен ако питаш, най-страштото е игнорирането, защото тогава наистина няма комуникация. Боят, макар и възприеман днес като ужасен, е сам по себе си комуникация, поне има нещо, не е вакуум.

Жалко е, но и това го има все повече.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия