„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

  • 90 384
  • 1 799
# 1 575
Андариел, а като забраниш, ще обясниш ли защо забраняваш? Това, че там има такива и такива деца, които са склонни за такова и такова недобро поведение ...

И то като каже  "не, не са такива, те са ми приятели, ти нищо не разбираш, нищо лошо не правим, всички пият бира, те са готини, ти искаш да нямам приятели, никъде да не ме канят, уаааааа smile3518

  Бояна, и аз знам, че няма да ме послуша. На родителите на големи деца работата им е да забраняват, мърморят, съветват и намилат, независимо тук с какви термини ще го наречем, а на децата работата им е да не послушат всичко това. Всички сме били от тая страна и общо взето там човек вече си решава сам, благодарение на някаква вътрешна предпазливост, добри и лоши влияния, съвпадение на обстоятелства. Родителят повече наблюдава и ако недай си боже се наложи да се намесва драстично, то вече работата е зле.
Виж целия пост
# 1 576
Андариел, а като забраниш, ще обясниш ли защо забраняваш? Това, че там има такива и такива деца, които са склонни за такова и такова недобро поведение ...

И то като каже  "не, не са такива, те са ми приятели, ти нищо не разбираш, нищо лошо не правим, всички пият бира, те са готини, ти искаш да нямам приятели, никъде да не ме канят, уаааааа smile3518
И какво, да няма да си срежеш вените по вертикала. ако до пубертета не си свикнала, че детето няма да е винаги доволно от решенията ти явно детето ще командва. Защо толкова се плашите от ролята на  "моя гаден- нищо- не -разбиращ- старец", това е да си родител в някакви моменти. После идва "сега разбирам, че беше прав". Важното е детето да е здраво и да се развива добре в дългосрочна перспектива, а не че в един момент ще те мрази и никак няма да те има за приятел.
Виж целия пост
# 1 577
За мен онова, което се нарича "авторитарно" е да забраниш без да обясняваш. Само с използване на родителската си позиция. (Забранявам и толкоз, защото съм ти майка/баща). Не възприемам аргументираната забрана като "авторитарна" (Забранявам, защото считам, че тази компания създава рискове за живота и здравето ти, примерно).
Детето може да реагира всякак, включително с изнудване (Ти си лоша, щом не ме пускаш на купона). Но това не намирам да е основание да НЕ забраня купона.
Виж целия пост
# 1 578
Приятелството е двупосочен процес, даваш и взимаш. Докато майките е добре да се настроят на даване, щото бая годинки ще се изнижат, докато могат да взимат, разбирай общуват като с равни с чедата си (нали разбирате, че е изключително вредно една възрастна да споделя проблемите си на четиринайсетгодишната младеж?!). Пък да си имаш доверие и да се обичаш е нещо нормално в едно здраво семейство; не виждам друго възможно.
Виж целия пост
# 1 579
Андариел, а като забраниш, ще обясниш ли защо забраняваш? Това, че там има такива и такива деца, които са склонни за такова и такова недобро поведение ...

И то като каже  "не, не са такива, те са ми приятели, ти нищо не разбираш, нищо лошо не правим, всички пият бира, те са готини, ти искаш да нямам приятели, никъде да не ме канят, уаааааа smile3518
И какво, да няма да си срежеш вените по вертикала. ако до пубертета не си свикнала, че детето няма да е винаги доволно от решенията ти явно детето ще командва. Защо толкова се плашите от ролята на  "моя гаден- нищо- не -разбиращ- старец", това е да си родител в някакви моменти. После идва "сега разбирам, че беше прав". Важното е детето да е здраво и да се развива добре в дългосрочна перспектива, а не че в един момент ще те мрази и никак няма да те има за приятел.

  Няма да командва, а дам ли му повод, просто ще ме лъже Grinning.
  На мен това ми е неприятно и по-скоро считам за потенциално опасно, а не че ще ме мисли за вехтия досадник, дето му пречи, това е ясно, пък е и временно.
 Всъщност и това даже не ме плаши особено, понеже го намирам за съвсем обичайно. От по-горните ми постове мисля, че става ясно, че смятам стремежа към близко приятелство между родител и дете за притесняващ и двете страни.
Виж целия пост
# 1 580
Андариел, а като забраниш, ще обясниш ли защо забраняваш? Това, че там има такива и такива деца, които са склонни за такова и такова недобро поведение ...

И то като каже  "не, не са такива, те са ми приятели, ти нищо не разбираш, нищо лошо не правим, всички пият бира, те са готини, ти искаш да нямам приятели, никъде да не ме канят, уаааааа smile3518
И какво, да няма да си срежеш вените по вертикала. ако до пубертета не си свикнала, че детето няма да е винаги доволно от решенията ти явно детето ще командва. Защо толкова се плашите от ролята на  "моя гаден- нищо- не -разбиращ- старец", това е да си родител в някакви моменти. После идва "сега разбирам, че беше прав". Важното е детето да е здраво и да се развива добре в дългосрочна перспектива, а не че в един момент ще те мрази и никак няма да те има за приятел.

  Няма да командва, а дам ли му повод, просто ще ме лъже Grinning.
  На мен това ми е неприятно и по-скоро считам за потенциално опасно, а не че ще ме мисли за вехтия досадник, дето му пречи, това е ясно, пък е и временно.
 
То трябва баланс, за да е по- малко опасно. Иначе за мен тази идея с приятелството като съм я виждала приложена е плод на неосъзнато желание на родителя да има тотален контрол над всички събития в живота на детето. То ще те излъже, ще има свой свят, свои тайни, свои грешки и това е хубаво, важно е да се случи, за да бъде детето самостоятелна личност. Ако го научиш наистина да споделя всичко няма да може да изгради своя свят, с приятелите си също ще споделя всичко, а това няма нужда да ти обяснявам колко е опасно.
Виж целия пост
# 1 581
 
  Мисля, че големите деца не действат по тоя начин. То няма да откаже хапче от приятел, защото майка му е забранила, със сигурност. Дреме му в тоя момент, какво му разрешават вехтите... те не разбират, времето им е минало. Въпросът е да си го убедил, че това хапче ще му навреди, опасно е и е тъпо, за да може това да каже в отговор на предлагащите, а не - "Нашите не ми дават".
 "Ще пиеш ли една водка?" - "Не, мерси, мама ми е забранила да пия на купон" Joy
И така не работи, пуберите обичат вредното, страшното и опасното. Детето ще те послуша, ако знае, че ще му направиш тест за наркотици в произволен момент и ако е положителен ще стане неприятно.

Зависи как ще поставиш забраната. Може приятелски, чрез съвет, който да се разбере и последва. Може чисто авторитарно – забранявам и толкоз...Въобще това е модел, който градиш в отношенията с детето си още от първите години.                                                                                                               
А, ако не го разбере и не го последва? То и като родител го обясняваш, даваш съвет, но и държиш да се изпълни. Като се започне от не пресичай на червено и се стигне до не взимай хапче от приятел, когато си на купон, все е важно детето да те послуша, не да избере дали да те послуша. Иначе, за да не си авторитарен е най- лесно да обясниш, че като по- възрастен имаш повече знания и опит, а и отговаряш за безопасността и доброто на детето. И най- вече, че го готвиш един ден да решава всичко само, че и с всеки ден до този ден да решава и преценява все повече неща само.

По твоята логика се губи смисълът да изграждаш каквато и да е връзка с детето, щот нали то пак може да не ни послеша...Поне това излиза от написаното, а съм сигурна, че съмсем друго имаш предвид, катопознавам постовете ти от доста други теми. Идеята е да се опиташ да изградиш такива отношения, че да не се стига до забрани без обяснение, налагане или някакви ексцесии. Никога нямаш сигурност как ще реагира то, нопоне може да направиш тъй, че детето да може да сподели чувствата, мислите си и тн. А това не става само с авторитарното налагане. Да опиташ обаче и ти да си в света на детето, да го  разбираш и от неговата гледна точка, да го изслушваш, въпреки небивалиците, които вероятно може да ти изтърси и тн – това за мен са неща, които наистина създават доста предпоставки за хармонични отношения...
Не е възможно да изградиш такива отношения, които да отменят нуждата от забрани. Иначе детето щеше да е възрастен. Иначе пак е важно всичко, което си изброила, но са нужни и някакви граници поставени от позицията на по- опитен и знаеш авторитет. Колкото и да сте близки здравото дете в пубуртета най- късно ще си има свой свят, свои тайни и известна съпротива, оттласкване от позицията на родителя. Това е нужно, за да се формира самостоятелна личност и не виждам повод да се съпротивляваме на този процес. Детето трябва да има и право на своите грешки и тайни, за мен са важни само онези, които могат да застрашат живота му, като хапчето на купон, например. Други неща като цигари и алкохол, дори трева не ме потрисат толкова, не че бих ги разрешила, но няма да карам детето да надува балона след всеки купон, пък то се и вижда пило ли е или не.

Къде видя съпротива?
Защо реши, че няма да дам право на лично пространство? Или няма да го приема? И как така мислите, че няма да има забрани...
Въобще отново пак ужасно се оплитат нещата...
Виж целия пост
# 1 582

Къде видя съпротива?
Защо реши, че няма да дам право на лично пространство? Или няма да го приема? И как така мислите, че няма да има забрани...
Въобще отново пак ужасно се оплитат нещата...
Защо мислиш, че за теб говоря? Нито знам как ти е живота и връзката с детето, нито бих си позволила да коментирам. Говоря по принцип.
Виж целия пост
# 1 583
  По принцип май всички сме съгласни, че приятелство, в смисъл както между равнопоставени приятели, с пълно споделяне и признания между родител и дете няма как да има, а ако има е по-скоро вредно.
  Затова пък има редица макиавелистични методи да знаеш какво се върти в главата на детето ти и без да го притесняваш с желанието да ти го е споделило то лично. Laughing
Виж целия пост
# 1 584

Къде видя съпротива?
Защо реши, че няма да дам право на лично пространство? Или няма да го приема? И как така мислите, че няма да има забрани...
Въобще отново пак ужасно се оплитат нещата...
Защо мислиш, че за теб говоря? Нито знам как ти е живота и връзката с детето, нито бих си позволила да коментирам. Говоря по принцип.

Защото цитираш мой пост, как защо!
Ясно ми е, че нищо не знаеш и чешеш език. Така по-добре ли ти звучи  Tired
Виж целия пост
# 1 585
Затова, Бояна, опитай с промяна. Вместо "Не е възможно да изградиш такива отношения,..." пробвай с "Не е възможно да се изградят такива отношения,...". Нормално е човек да го прочете като написано за него.
Извинявай, знам, че не ми е работа, но ...
Виж целия пост
# 1 586
  По принцип май всички сме съгласни, че приятелство, в смисъл както между равнопоставени приятели, с пълно споделяне и признания между родител и дете няма как да има, а ако има е по-скоро вредно.
Има го, виждала съм го в живота и тогава детето става родител на възрастния или няма място да диша, образно казано.


Къде видя съпротива?
Защо реши, че няма да дам право на лично пространство? Или няма да го приема? И как така мислите, че няма да има забрани...
Въобще отново пак ужасно се оплитат нещата...
Защо мислиш, че за теб говоря? Нито знам как ти е живота и връзката с детето, нито бих си позволила да коментирам. Говоря по принцип.

Защото цитираш мой пост, как защо!
Ясно ми е, че нищо не знаеш и чешеш език. Така по-добре ли ти звучи  Tired
Може и да чеша език, но тук не е място за лични консултации, говорим си по принцип всички, някои с лични примери, други не, но е ясно, че не сме на психоанализа. Поне така ми се струва, може и да бъркам.

Затова, Бояна, опитай с промяна. Вместо "Не е възможно да изградиш такива отношения,..." пробвай с "Не е възможно да се изградят такива отношения,...". Нормално е човек да го прочете като написано за него.
Извинявай, знам, че не ми е работа, но ...
Второ лице единствено число често е имперсонално, когато се говори по принцип.
Виж целия пост
# 1 587
А, с цитат и то няколко  – но се говори по принцип?  Joy
Дообре...

Само не разбрах от къде на къде заговори за психоанализа... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 1 588
А, с цитат и то няколко  – но се говори по принцип?  Joy
Дообре...

Можеш да говориш както ти е удобно (имперсонално казано), а другите да го разбират както им е удобно. А психоанализата беше иронично, защото как бих могла да знам ти какво можеш и какво ще можеш, а и как ти би приела, че го знам като няма как да го знам. Ако ме разбираш.
Виж целия пост
# 1 589
Бояна, писнало ми е с теб да си играем на думи.
Но все пак – ще ти отговоря – ти също не би могла да знаеш какво би могла – в отношенията с твоето дете. Не със сигурност. Точно както и аз – не знам, но поне излагам стремежите си и напъните си – като как ми се иска да бъде.

Ако не искаш да си приятел с детето си - е достатъчно веднъж да го кажеш, както Анди - написа, обясни, даде пример. Не е нужно всеки път да се опитваш да блеснеш...Както и да е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия