„Бий дупе, да да не биеш гъзище”

Има нужда. Понеже при големите редът никак не е тъй прост и лесен, нито резултатите- толкова сигурни.

Лично аз дадох на сина ми пример с негово познато дете, от чийто профил бе влязъл друг човек и бе писал глупости, което му навлече големи проблеми /на детето/. Да, но то това може да стане дори и синът ми да не пише глупости, стига му само профил да има. А няма начин и не е нужно да му забраня достъп до социални мрежи.
Говоря за дете на 12 години, като в обсъждания случай, не за малко или за хипотетичен случай, който не ми е пред очите всеки ден.

Лично аз няма как да знам в чуждия дом до този момент как са се развивали нещата, поради което мога само да си правя някакви си мои разсъждения. Но има случаи с много заинтересовани родители, които обясняват от ранна възраст какво ли не и гафови си стават. Няма застраховка.

Не се сърди, но това за малките и големите за мен винаги е било странно нещо.
Не знам колко е голямо детето ти. Описаното се обяснява при първия досег до сайт с профили според мен. Това е много преди 12. До 12 детето има ясна представа и много такива апримери.

Никак не е странно. Шестгодишното и 12 годишното са просто различни вселени.
На много деца им се обяснява, както вече писах, рано всичко, за което един родител се сети. Не познавам незагрижен такъв, който да не е говорил за цигари, за наркотици, за безразборен секс, за опасностите из нета. На 6 е трудно мислимо едно хлапе да не спазва тези забрани. На 12 е често срещано.

А моите наблюдения са други.„Изненада на съм че детето ми разбира на 6 мес.... Остави го то на 2 - какво му разбира главата...“ и много подобни. Детето добива статут на мислещо много късно. Натрупало си е пренебрегвана, неуважение и заповеди без обяснения. Сътветно има много причини за бунт и доказване на себе си.

Не че винаги е така, но неоправдано често. Иначе да, на 6 и на 12 са различни, но ако на 7-8 знае, на 12 ще е убедено и ще е започнало да се пази. Ако няма какво да доказва, и пред кого да иска да блести шансовете са по-големи.

Разбира се зависи кога ще започне контакта с интернет, какви са приятелите, какви са отношенията вкъщи например големи и опитни деца има ли и т.н. защото може и да има 5-6 забрани и безконтролен интернет, заети родители, малко бебе и т.н. За съжаление аз познавам такива дето ти не - свеждат и забравят.

Така като те чета – добивам усещането, че при теб всичко върви по мед и малко и всичко ти се получава по план, за което – браво.
Но аз имам различен опит. Говоренето – всички го правят, обяснява се, забрани никой не налага с отговор – щот така, поне разумните и съвременни родители, които познавам. Обаче въпроисът е – ако след обяснения – детето не се „навие“? Така – както жената назад обяснява проблема с детето си...
Ето - тя не намира друг начин, затова е прибегнала до крайни мерки.

Едно дете мисли, чувства, усеща и реагира от най- ранната си възраст, разбира се, но начините, по които прави това, са коренно различни на 6 м., на 6 г. и на 12 г.
Без дете е най- лесно да се планира и у човек са налични и розови облаци и химери всякакви, с бебе- има някои ограничения, с малко дете човек вдява леко в реалността и когато се сдобие с голямо, около което има куп други големи деца /всяко с различно възпитание, интереси, мисли, реакции и т.н./ и подире им не вървят майки и баби постоянно, се сподобиваш с доста по- различна гледна точка.
Та така- въпросът на жената бе- ако въпреки говоренето и забраната хлапето не бъде убедено, какво правим, ако то е на 12 години? Как да го убедим? Ако е на шест- повечето деца не стъпват във фейса. Лесно е. Моето шестгодишно не ми се налага дори да го убеждавам. То не работи в интернет. Но ако е на 12 /като другото ми дете/- там са наистина всичките му съученици и приятели. И е трудно да си намери винаги границата на допустимото.
Аз, напр., следя какво се пише и лично съм си позволявала да му казвам и да го трием, когато не ми хареса. Обяснявам, че с простотиите се излага. Сега не мога да съм сигурна, кое ще се възприеме и спази и кое- не. Той е сега на 12 години. Като стане на 16 това няма да се харчи. Лично аз избягвам да съм тъй сигурна в непогрешимостта на подхода си и в резултатите, които очаквам.

Не не ми върви всичко по план, Няма план.
Обаче влезе в нета на 2 по подражание. И се почна кампания. За децата всичко е експеримент,  любопитство, откривателсто. С най-добри намерения могат да се вкарат в неприятности. Могат да се изгорят докато помагат в кухнята, но там опасностите  поне се виждат, В нета - не, а и опит нямат затова си иска време.

Не мисля че може да се пишат подобни фрази без да се мислят. Среда, комплекси, не знам какво е причината. Но дете да с еоамскарява така, има някаква причина. Вероятно не си дава сметк, но може и да е друго. Иначе шамарът не  епомогнал. Толков а можела да се одържи майката. Не ѝ е било никак леко ни тогава, ни след като се е успокоила.

Каква кампания на 2 

Искам да ти кажа, че деца свити и възпитани, през пубертета – се обръщат на 180  градуса...Не вярвам родителите да не са правили нищо, да не са говорили, да са били лоши! Но понякога, въпреки нашите намерения и ползването на добре познати подходи – пак нещата не стават...

Аз съм майка на 12 годишен и не мога да си представя да му "забия" шамар за подобно нещо, защото те наистина само изглеждат големи. Аз бих провела разговор, за да науча до къде му стигат знанията и бих обяснила, защо считам "постът" за неприемлив. Скоро ми се случи подобно нещо - беше използвал нецензурна дума във фейс бук, предупредих го на стената му на български, защото повечето му приятели не го разбират, и му казах, че при следващ подобен пост от него, предупреждението ми ще е публично и на английски. Три месеца вече има резултат. Аз му позволих да си направи акаунт при условие че го контролирам - ниво на защита, приемане на приятели, харесване на страници - е отнема ми време, но все пак го правя за детето си, а и открих нов начин за общуване с него. Когато му напиша да свърши нещо по скайп или във фейс бук го прави по-бързо и с повече желание  . Тук няма чалга, но има доста рап, при който текстовете са не по-малко отблъскващи и децата ги повтарят без да се замислят над значението.
По повод ваканциите на село - аз съм ходила лятото в провинцията и макар и винаги с родителите си доста се "образовах" там. Нормално е в по-малките населени места децата да са "по-напред", защото е по-безопасен живота и следователно, родителския контрол е занижен. 

И аз смятам, че на тази възраст детето следва да има контролиран достъп до интернет.
Засега не ми се сърди, че влизам и чета и че дори му правя забележки за някои писания и сме трили. Обаче какво ще правим след година, след две и след повече- не мога да знам отсега.

 Това много ми хареса.

Дъщеря ми също е почти на 12, има акаунт във фейсбук, използва го за игри /даже за тази цел използва по-често от мен моя профил/. Ежедневно преглеждам какво се случва в профила и, виждам и публикациите на приятелите и , най-много някоя нашумяла песен да си споделят или да си честитят празник.
Има и скайп, но май не го е ползвала от края на миналата учебна година. Използваше го основно да обменят някое домашно със съучениците и. Има две-три девойки  между съученичките и с изявена склонност към клюки и сплетни, които тя сама ги махна и от скайп и от фейсбук.

Говорили сме за опасностите в нета, дала съм нагледни и доста шокиращи примери, които се надявам да и държат влага дълго.

Но тепърва предстои да видим колко и дали цялото говорене е било от полза. Щото за бой вече е късно.

Разбира се, че ще си говорят тайни - нали затова са момичета. И какво да и е в главата освен момчета - вярно, че е малко рано на 12г, но ако и намерите достатъчно занимания освен училището и домашните като например някакъв спорт който и харесва 3-4-5 пъти седмично няма да има време нито за "тайни" нито за "момчета".

Аз като бях на 13-14 започнахме с приятелките да мислим за момчета и ние тайни си говорихме все. Само, че моята майка беше и моя приятелка и знаеше винаги кое е момчето и какви ги върша а това става с много търпение и споделяне от двете страни и съвети и обяснения!
Седнете и обяснете на момичето както означава да си Жена с главно Ж , как една жена трябва да има достойнство и чест и " искам да крещя когато си във мен" не е най-добрата идея за пост във ФБ защото след година две ще я смятат за "леко момиче".

И как няма да ви лъже щом подходът ви е "Изяде един брутален шамар .....Ще я смачкам че и ушите ще и пукат.."


Не съм родител все още, но със сигурност това не е подхода към една малка тинейджърка и изобщо към дете - с бой ли ще направите дъщеря ви " дама"?!

Нека не съм права - нека родителите кажат дали яденето на шамари възпитава?

Вижте сега, няма какво да си кривим душите - пубертетът настъпва и се развива с различна сила и бързина при различните индивиди! А следствието от това е, че ако хормоните са се разбушували още на 11, и сексуалното вече се е пробудило съвсем буквално, ако ще на сто спорта да бъде записано едно дете, по цял ден да не излиза от залата, или пък да е затрупано с домашни и работа, пак акълът му ще е в момчета/момичета и грубо казано - на сексуална тема! Това е инстинкт, нагон, както щете да го наречем, и трудно се потиска! Може сега да звучи скандално, но само преди по-малко от сто години е била практиката "щом пощурява по мъже, значи е време да се задоми", и без значение на колко години е, предпочитали са да ги оженят, отколкото да рискуват извънбрачни деца и излизане на лошо име на момичето. То си личи най-малкото по физическото развитие, срещу това не виждам как може да се рита, но поне да не се изпуска от контрол. Разбирам я майката донякъде, в паниката си, че детето е тръгнало в нежелана посока твърде рано, не се е сдържала и е отвъртяла един шамар, дори сега си личи, че още не може да преглътне хапа, че момиченцето й пише такива неща. Много често майките усещат накъде са нещата, та може и конкретното дете вече да има някаква представа от нещата и да изразява неосъзнатите си желания по този начин. Все пак, трябва да се обърне посоката на възпитание и повече шамари да не се раздават, защото ще имат обратен, негативен ефект, и няма да спрат момичето да мисли и да говори, просто ще се крие по-добре.

Лично аз не виждам смисъл в приказки за "жена с главно ж", на мен поне ми звучат и изглеждат изкуствено и твърде далеч от съвременните момичета. Важното е момичето да разбере в прав текст какво послание отправя към другите с подобно поведение, и че грубо казано, момчетата и мъжете го възприемат като "тя си го търси, и ще си го намери". Много момичета са пострадали поради факта, че повече са им набивали канчетата на тема морал (точно за жената с главното ж и леките момичета, срам и позор), а не разговор на тема "какво разбират другите, когато се държа така", и дали действително са готови да понесат последствията от подобно поведение. Децата може да са незрели, но не са малоумни, усещат кога нещата са сериозни.

Нима да си жена с главно Ж е лошо?!
Говорим за това, че една жена за да има достойнство трябва да го е имала и като момиче и в никакъв случай не говорим за набиване в " канчетата" за някакъв морал от преди 100 години!
И да - да си леко момиче е СРАМ и ПОЗОР и не знам коя майка би искала дъщеря и да е такава.
Абсолютно не мога да се съглася, че морала ми не е валиден! Ако имаше малко повече морал можеше и да няма на аборти на толкова 15-16 годишни момичета.

Все пак съм на 21г и не смятам, че съм кой знае колко далеко от съвременните момичета - все пак не съм някоя 60г дама омъжила се преди 40години за първата си любов. И не виждам нищо лошо в това както момичетата така и момчетата да се възпитават срещу пошлостта и разюзденото сексуално поведение.

В крайна сметка кой мъж би приел сериозно момиче което на 20г е било например с 20 мъже? И коя жена би се приела сериозно с подобен " опит" на такава възраст.

Ох, не знам как да ти го кажа по- леко, ама хабер си нямаш за какво говориш с тези истории за жената с главно ж! На 13-годишните само им е в акъла да се правят на жени с главно ж! Не можеш да си представиш какво чуват и говорят още на крехката възраст от 10 години, а за 13-годишни направо не ми се разправя! Те просто не осъзнават колко опасни и сериозни последствия може да има едно фриволно поведение по нечие подражание!