Николай със златния "ролекс" заклейми сурогатното майчинство

И моето дете ще е усетило, че майка му го е носила без желание, но пък в замяна на това моето желание е двойно и тройно .

Ако трябва да задълбаем по темата, "природното" е много по-свързано с генетичната връзка, отколкото с износването и раждането. Хората и животните се размножават не щото искат да раждат, снасят, мътят, а защото няма по-силна природна повеля от това, да продължиш гените си.

В този смисъл, който и да износва детето, най-близки в "природен" смисъл винаги ще са генетичните му родители. Дори и СМ да го задържи, то в един момент ще има нужда да открие чии гени носи - толкова, колкото нужда имат и осиновените.

Като нося гените на биологичните си родители, и съм отгледанва от тях, да не съм прокопсала, случайно .

"Прокопсала" правилно ли е изписано, че да не се видя в темата с тробовия лебит?

Няма лошо да се обсъжда. Лошо е, когато се призовава "Забранете антибиотиците, защото от тях получаваш диария. А са и противоестествени".

На мен ми е все едно кое е лекуване и кое не е, между другото. Когато съм правила ин витро, въобще не съм се замисляла дали ме е излекувало от нещо. Даже ми се струва нерелевантно някак. Така че няма как да участвам в разговор по въпроса.

Ами хайде тогава в името на нуждите на детето да инициираме закон да няма тайна за донорите на генетичен материал и всички заченати по този начин деца да бъдат информирани за генетичните си родители при навършване на пълнолетие. Между другото в Австралия вече се работи в тази насока. Даваха се линкове в предишните теми.
Също така и осиновените деца при навършване на пълнолетие да имат право да прочетат досието си и данните за биологичните си родители.

Съвсем сериозно заставам зад подобна кауза. Лошото е, че резултатът е драстично намаляване на желаещите да станат донори.


Точно в това е проблемът. Ти си успяла да се излекуваш - забременяла си и имаш деца от твои яйцеклетки и си забравила за проблемите така, като аз съм забравила за сериозно заболяване, през което съм преминала и от което съм оперирана, но съм излекувана напълно. При жените използващи СМ няма да е така - при вида на бременна жена често ще се чувстват по-особено, болката че не са били с детето си от самото начало ще я погребат някъде вътре в себе си и тя понякога ще се обажда, например ако лекар по време на рутинен преглед ги попита нещо за бременността, когато чуят детето да рецитира стиха "ти ме роди..." и и т.н. Генетиката не е всичко, за много жени примирението че няма да родят децата си, че няма да усетят бременността, живота под сърцето си, се преодоляват трудно. Повикът за генетично възпроизводство като че ли е малко по-силен при мъжете, жените по-трудно се примиряват с невъзможността да изпълнят чисто женските функции да създадат живот чрез утробата си. Но това явно трябва да го преживееш за да го разбереш... Може би затова и донорството на яйцеклетки не предизвиква такива дебати като сурогатното майчинство и много по-бързо се урежда законово.

Съгласна съм и с двете.  


Защо мислиш така? За мен лично бременността не е кой знае какво. Никога не съм искала да съм бременна, нямала съм и особени сантименти по време на самите си бременности.

Аз съм искала деца, не да съм бременна. Не мисля, че съм единствената.

Изобщо, по-добре да не предполагаме кой как ще се чувства, защото хора всякакви и всеки знае себе си.

Той и хората, заченали ин витро като чуят "заченати с любов" може нещо да им трепва, а може и не. Не може всичко да е перфектно все пак.

Само дето ако турците бяха решили да няма български църкви, училища и имена, за 500 години щеше да е забравено и православие и език и всичко. Но блажени са вярващите.  

п.п. Това пък съвсем няма нищо общо с темата. Сори за включването.

Т.е. родителите на деца без увреждания не мога да се откажат от тях или тези на деца с увреждания ползват по-облекчена процедура? 

Добре,че родителите на Стивън Хокинг не са се отказали от него!

И защо родителите му да се отказват от него? Това да не ти е България???

+1. Споменът за бременността ме ужасява. Имах чувството, че продължава с години. Чувствах се зле, всичко ме болеше, не можех да спя и постоянно някой в нещо ме ограничаваше - това не може, онова не може....Обожавам си детето, но нямам никакви романтични чувства към износването. И не смятам, че това че бременността не ме е паткосала и не ме е качила да си се рея на розово облаче от щастие, ме прави по-малко майка.  

Защото симптомите на болестта му се появили след влизането му в Кеймбридж? (Цитирам)

Това аргумент в подкрепа на сурогатното майчинство ли е? Може би СМ се рее на розови облаци от щастие и прелива от романтични чувства, износвайки чуждото дете?

Ми хубаво, но защо не вземете тези неща да ги напишете в темите, където се обсъждат проблемите с донорските яйцеклетки? С години чакат жените и сума ти пари плащат, за да преживеят този ужас. По 10 деца могат да осиновят през това време (за България говоря) и в пъти по евтино ще им излезе.

Уф, тези теми са си преливане от пусто в празно и не знам защо се хващам на хорото всеки път. Явно никой не иска да чуе другия и пише това което му изнася за момента.

и аз не знам защо се хващаш:) то пише човек, пише пък разбере , че няма смисъл:)))