Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 135
Забелязала съм, поне съдейки по моя приятел, че в момента, в който в обкръжението му се появят бебенца, му идва мерака:)
Ние още от началото на връзката си (макар и малко на шега тогава), когато видяхме, че нещата са по-сериозни, подхвърляхме темата.
Сериозните разговори и то от негова страна дойдоха преди няколко месеца, когато изведнъж на сума ти познати и колеги и то близки им се народиха бебета. По едно време моя само разправяше в обедната за какви памперси и кремове и чудесии са си говорели.

АЗ преди време много исках бебе, бях с едно друго гадже, което дори не приемах сериозно, ама ... явно тогава исках бебе само заради бебето. През последната година обаче тези мисли са съпроводени с истинско "мислене" и се усетих, че започнах да премислям какво би ми коствало това, обсъдихме - готови ли сме, трябва ли да направим още нещо, преди да се захванем със сътворяването на чужд живот и т.н....
Виж целия пост
# 136
И при нас аз първа поисках бебе.Бях забелязала,че мъжа ми беше започнал да се държи по различно с децата.Усетих,че вече е готов.Казах му и той беше като гръмнат в началото от тази идея.Аз му казах,че искам и когато той е готов знае какво да прави  LaughingСлед 6 месеца най-накрая се престраши.Каза ми тази вечер ще е  baby_neutralИ така и стана.Забременях веднага.Сега е страхотен баща.Умира за малката
Виж целия пост
# 137
ние искаме бебче и двамата, но усещаме,че точно сега не е момента. скоро ще дойде (в близките 2-3 години), но не сега.
Виж целия пост
# 138
CieraLeon и ние бяхме така: и то първо той беше с малко странен статут - нито студент, нито преподавател, с леко неизвестно бъдеще и доходи, а аз - с куп пирони в крака след една тежка операция и счупване с перспективи да извадят всичко набутано 12 месеца по-късно. И знаеш, че никакъв шанс за каквито и да било опити, при условие, че те чака операционна, упойки и какво ли не.

И всъщност тайничко се надявах врмето да минава по-бързичко и да дойде Моментът с голямото "М". Така че случайно или нарочно - баш планирано си решихме кога да правим беба, и тя още мъничко и ще се появи при нас  Heart Eyes
Виж целия пост
# 139
beginner_mamma  при нас преломният момент може би усещам е неговата смяна на работа.
Той желае отда си смени мястото (вече 5 години е на сегашната си работа, и казва че му е време да смени).  
И се надявам това да е, аз вметвам от време на време да не забрави, къде на майтап, че деца след 10 г. не планирам.  Той се смее само и казва, много ясно.

Та така колко ясно е,времето ще покаже кога ще дойде този момент. Както се казва искаме, потвърдили сме, поне като сме си говорили, да видим Simple Smile
Виж целия пост
# 140
CieraLeon ами хайде, стискам палци бързо да дойде моментът за правене, и самият процес да е веднага успешен Wink
Виж целия пост
# 141
Божа работа (за ставането)

Но ще се похваля обещавам, това са щастливи новини Simple Smile

Виж целия пост
# 142
Здравейте и от мен! До някъде се успокоявам че не съм само аз с подобен проблем. Моята ситуация е следната : С приятеля ми имаме връзка от 3 години! Той е на 29, а аз на 28 години. Но по стечение на обстоятелствата живеем от едва 5 месеца заедно на квартира. Наложи ни се да бъдем разделени за 1 година т.к той отиде да работи в чужбина, което си  беше голямо изпитание за връзката ни. Една година всичко беше по телефона и скайп. И за радост отношенията ни устояха на това  изпитание и всичко между нас е супер да не кажа, че е по-добре Simple Smile Но въпроса с това, че аз искам бебе, а той казва, че не е готов много ме измъчва! Всеки месец от както живеем заедно все намирам нещо да говоря по темата. Обясненията му са че не е готов финансово и също така и психически. Казва че тепърва почваме да живеем заедно, това било началото, всичко щяло да си дойде на мястото, ама аз съм толкова нетърпелива.Това с "неготов психически" ме притеснява, защото може години наред да ми се оправдава с това. Всеки път говоря откровено с него колко ми е гадно като гледам моите приятелки с бебета, не веднъж съм плакала заради това. Даже съм казвала че ако не поиска до 1 година да имаме бебе ще си събера багажа и ще си отида. Не знам колко правилно постъпвам че доста често говоря за това, че понякога думите ми звучат като заплахи. Не знам кое е правилното! Знам че много се обичаме, знам че, ако го напусна ще се чувствам много по-зле отколкото сега, но наистина много искам бебе.  newsm07 Как да постъпя? Благодаря предварително Simple Smile
Виж целия пост
# 143
Здравейте и от мен! До някъде се успокоявам че не съм само аз с подобен проблем. Моята ситуация е следната : С приятеля ми имаме връзка от 3 години! Той е на 29, а аз на 28 години. Но по стечение на обстоятелствата живеем от едва 5 месеца заедно на квартира. Наложи ни се да бъдем разделени за 1 година т.к той отиде да работи в чужбина, което си  беше голямо изпитание за връзката ни. Една година всичко беше по телефона и скайп. И за радост отношенията ни устояха на това  изпитание и всичко между нас е супер да не кажа, че е по-добре Simple Smile Но въпроса с това, че аз искам бебе, а той казва, че не е готов много ме измъчва! Всеки месец от както живеем заедно все намирам нещо да говоря по темата. Обясненията му са че не е готов финансово и също така и психически. Казва че тепърва почваме да живеем заедно, това било началото, всичко щяло да си дойде на мястото, ама аз съм толкова нетърпелива.Това с "неготов психически" ме притеснява, защото може години наред да ми се оправдава с това. Всеки път говоря откровено с него колко ми е гадно като гледам моите приятелки с бебета, не веднъж съм плакала заради това. Даже съм казвала че ако не поиска до 1 година да имаме бебе ще си събера багажа и ще си отида. Не знам колко правилно постъпвам че доста често говоря за това, че понякога думите ми звучат като заплахи. Не знам кое е правилното! Знам че много се обичаме, знам че, ако го напусна ще се чувствам много по-зле отколкото сега, но наистина много искам бебе.  newsm07 Как да постъпя? Благодаря предварително Simple Smile


И като го напуснеш...какво ще стане Thinking!!!??? Колко време ще ти отнеме да си намериш нов приятел, с който да изградиш здрава връзка и да стане той готов за бебе , че да направите...около месец. Whistling..или Whistling???

Сарказмът на страна..(прощавай), но до никъде няма да стигнеш със заплахите според мен...много мъже се плашат още повече от това. А и всеки мъж се оправдава с това , че не е готов...Ако зависи от тях да станат готови..ехееее Crazy ще има да си чакаме....Аз съм останала с впечатление , че колкото и да не са готови щом стане и се взимат в ръце... Thinking
Виж целия пост
# 144
Здравей,мила.Според мен изчакай малко.Щом се обичате особено.Остави го да свикне с мисълта,че вече живеете двамата и след това логично е време за бебе.Мъжете са по-страхливи и нерешителни от нас и им трябва повече време.Не споменавай за деца  и виж дали той няма сам да започне да говори за това.
Успех ти желая  bouquet
Виж целия пост
# 145
*Semora* и аз съм на мнение, че в днешно време трудно се намират качествени хора. И повече време ще мине докато срещна подходящ човек с който да си паснем и да създадем семейство, отколкото да поизчакам малко Simple Smile Все пак приятеля ми в разговорите ни не отказва да имаме бебе, просто иска да мине малко време, за да се почувства готов. Боря се със себе си да не му говоря за това, ама трудно ми се получава понеже съм доста импулсивен човек Embarassed
Виж целия пост
# 146
Здравей,мила.Според мен изчакай малко.Щом се обичате особено.Остави го да свикне с мисълта,че вече живеете двамата и след това логично е време за бебе.Мъжете са по-страхливи и нерешителни от нас и им трябва повече време.Не споменавай за деца  и виж дали той няма сам да започне да говори за това.
Успех ти желая  bouquet

Благодаря за съвета newsm51
Виж целия пост
# 147
Мъжете са по-страхливи и нерешителни от нас и им трябва повече време.Не споменавай за деца  и виж дали той няма сам да започне да говори за това.

Именно. Щом не го отрича напълно, значи наистина му трябва малко време да се настрои. Най-малкото, щом от скоро живеете заедно. Изчакай го да се настрои на "семейна" вълна, но не му натяквай и напомняй непрекъснато, защото може да се почувства притиснат.
Виж целия пост
# 148
Да се изкажа и аз по темата . Нашето момченце стана още първия месец след сватбата. Моя мъж каза никой не се пази в медения месец, ако забременееш ще го родиш , ако не като завършим , бяхме студенти. Е това беше веднага забременях, та нямам опит с това как се уговарят мъжете по тоя въпрос Wink. Но мога да споделя за наши приятели и двамата все викаха , ние нямаме финанси , не сме се обзавели , не можем да правим нещастници, а нашето дете си растеше. Заминаха в САЩ да правят пари и се разведоха . Тя е сама , той се върна и сега има бебе от друга жена на 3 години , а нашето дете е на 23г. Grinning. Та това е , за бебе все никой не е готов и това си е божа работа, но ако някой много се запъне и все не иска аз лично бих го оставила, детето е смисъла на живота ми.
Виж целия пост
# 149
Здравейте,
имам нужда да пиша по темата! И двамата с моя приятел сме на 30 години. Заедно сме от година и половина. Аз от много време искам да имам бебе (не едно) Simple Smile и той знае още преди да се съберем да живеем заедно. Планът ни е да си купим жилище преди да имаме дете, но ... това се оказа доста по-бавен процес, отколкото си мислихме. Вярно, че ще теглим кредит, но трябва и да си съберем не малка сума. Та, аз съм на 30, а процесът по забраменяване може да е доста дълъг. Не знам как да поставя въпроса на сериозно разискване. Не искам да го уплаша, той е човек, който обича да прави планове и да подрежа приоритети те си, но мисълта "че нямам много време и че ако има проблеми е хубаво да се открият по-рано" ме побърква.
Моля да ми дадете някакъв съвет как да подходя, без да разклатя плана му. Да го убедя, че това е бавен процес и че е по-добре да не се пазим и да започнем опитите по-рано.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия