Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 270
Весело ми е и мие спокойно. Ето защо ще подкрепя Съншайн. За какво ли да се страхуваме. Ние трябва да сме смелите, да убеди мъжа, да се справим със страховете му, да износим бебето 9 месеца, да го родим, да го кърмим и гледаме, но мъжа се страхува. Той милия се страхува, защото знае, че в деня, когато му писне може да спре да е татко и всичко това ще му струва 60-80 лв. на месец, а майката не може да спре да е майка след 3 месец (май до тогава са законните аборти) на бременността. Никога не спира да е майка, дори, когато детето и стане на 60 г. Това не е страшно нали. Мен ме е страх. Признах го преди 1 година, признавам го и сега. Страх ме е да мина през всичко това сама. За това ми е партньора ми, за да ми каже, че ще бъде с мен не само в леглото, а и за другите неща. Толкова ме е страх, че не мога аз да тръгна да го успокоявам него. Опитвам само да му обясня моите страхове, за сегаразбиране =0.
Виж целия пост
# 271
 Опитвам само да му обясня моите страхове, за сегаразбиране =0.
За жалост и при мен нещата са така и докато мъжа сякаш не се докосне до този страх никога няма да разбере дори и частично една жена! Затова и някой чак като разберат, че не могат да имат деца по нормален начин се взимат в ръце и са готови на всичко! И пак странно всичко е на Д-то на жената и пак мъжа не минава почти през нищо! Страхливци! Ако и това не могат да разберат, значи не ви и трябват. Laughing
Само ги щадим, майките им преди нас и после и ние че те кога ще станат мъже бе дами?! newsm78 Май никога ще си ги люлкаме като големи бебета, хах ама не са ми толкова симпатични признавам си колкото едно бебе Wink
Виж целия пост
# 272
poohito , що да не можеш да спреш да си майка? Можеш, разбира се. Незаконни аборти правят и след 3-я месец. После можеш да оставиш детето в болницата и да избягаш. И за осиновяване можеш да го дадеш. Можеш и да не го погледнеш, докато не ти го вземат социалните.
Въпрос на избор.
И те уверявам, че е много по-добре да отглеждаш детето си сама, отколкото с неподходящ баща. Ако сега го е страх и го изнудиш, после може да стане още по-зле. Или пък ако той е до такава степен глупав и безотговорен, че прави деца наляво и надясно (какъвто беше първият ми мъж).

Мъжкият страх не може да е просто така, зад него се крие причина. Ако всички ги беше страх, въобще нямаше да има деца на този свят. Дай Боже причината да е отстранима, но ако не е - вместо да се ядосваме, по-добре да вземем решението за себе си.
Виж целия пост
# 273
Весело ми е и мие спокойно. Ето защо ще подкрепя Съншайн. За какво ли да се страхуваме. Ние трябва да сме смелите, да убеди мъжа, да се справим със страховете му, да износим бебето 9 месеца, да го родим, да го кърмим и гледаме, но мъжа се страхува. Той милия се страхува, защото знае, че в деня, когато му писне може да спре да е татко и всичко това ще му струва 60-80 лв. на месец, а майката не може да спре да е майка след 3 месец (май до тогава са законните аборти) на бременността. Никога не спира да е майка, дори, когато детето и стане на 60 г. Това не е страшно нали. Мен ме е страх. Признах го преди 1 година, признавам го и сега. Страх ме е да мина през всичко това сама. За това ми е партньора ми, за да ми каже, че ще бъде с мен не само в леглото, а и за другите неща. Толкова ме е страх, че не мога аз да тръгна да го успокоявам него. Опитвам само да му обясня моите страхове, за сегаразбиране =0.

Здравейте момичета Poohito няма от какво да те е страх мила,аз ще ви разкажа за мен на кратко
На 19 години забременях бяхме заедно от 3 години той беше с 9 години по-голям ,родих сина си всичко беше ок ,мъжете са страхливи но ние сме устроени да се борим и знаеш ли кое ти дава сила малкото човече което е част от теб !Имах мн препядствия в живота с бащата на сина си
като започнеш от гледането на детето беше само и единствено от мен дори памперс не е сменял ,имаше домашно насилие,унижение и т.н. Бях на 24 години и половина когато той ми се обади и ми каза цитирам:"Ще си сложа край на живота,защото направих грешка!'' и телефона мис е затвори и да ти кажа ,живеехме на квартира ,с мн заеми ,всичко това остана на мен за миг не съм усетила страх че няма да се справя светлината я виждах в очите на детенцето си ,той ми даваше сила и продължава да ми дава.Отгледала съм го не в разкош не съм си позволявала неща които съм искала и той да има като всяко бебенце  той имаше легло,количка и паяк Simple Smile и дрешките които прекроявах от зимни ританки на летни къси ританки Simple Smile но всичкото това го правех за да е щастлив той .Затова горе главата миличка няма от какво да те е страх живота поднася какви ли не изпитания на хората!Но ние сме силни ЖЕНИТЕ и ще се преборим със всичко :* Hug Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 274
  за миг не съм усетила страх че няма да се справя светлината я виждах в очите на детенцето си ,той ми даваше сила и продължава да ми дава.
И аз мисля като теб. Peace Hug

И днес за първи път чух от мъжа ми, че иска дете с такава сила и категоричност каквато не съм виждала от него до сега! Това ме прави щастлива, въпреки че имам толкова неясни въпроси в главата и не знам дали ще се получи нещо след лечението му. Но все пак не трябва да се отказвам и трябва да съм силна.
А преди го питах искаш ли дете, той ми викаше само едно: разбира се, че искам и толкова без никакво действие по въпроса, едвам склони спермограма след 100 разговора...
Така, че момичета искайте деца от мъжете си за да не е прекалено късно за вас след това. Peace
Успех и смелост на всички. Hug
Виж целия пост
# 275
Цитат
А преди го питах искаш ли дете, той ми викаше само едно: разбира се, че искам и толкова без никакво действие по въпроса
Ъхъм.
"Ще имаме ли дете? Ще имаме ли семейство? Ще се отнасяш ли някога с мен, като към жена, да поемеш иницятива и отговорност за бъдещето?"
"Да разбира се. Да аз съм те избрал, обичам те. Всичко ще се нареди ще видиш."
Това без нищо да се променя и нарежда. Мъжа е готов да има дете, готов е да ме изпита дали освен за него, 2 котки и морско свинче, мога да се грижа и за дете. Каква е грижата ли? Да платя наема, тока, водата, кабелната телевизия и моя телефон, да купувам храна и тоалетна за котките да им давам храната и да им чистя тоалетната, да купувам храна и постеля за морското свинче, да му давам храната и да му чистя постелята. Да чистя къщата, когато не издържам на мизерията или да го накарам той да я изчисти, да купувам храна за нас и понякога да я готвя, да мия чиниите, да пера и простирам. Нормалните неща, които прави всяка жена. Само да уточня в изброеното всяко плащам и купувам правя със заплатата си, само моята заплата. Дали мога да продължа да правя всичко това, но да имам и дете за което да се грижа, но същевременно, докато съм по майчинство от къде ще идва моята заплата за да плащам и купувам всичко изброено по-горе + разходите на бебето. Имам ли шанс да работя за да плащам, да се грижа за горните неща, да се грижа и за детето, особено докато то е съвсем малко докато достигне 6 месеца или 1 година.
Виж целия пост
# 276
Цитат
А преди го питах искаш ли дете, той ми викаше само едно: разбира се, че искам и толкова без никакво действие по въпроса
Ъхъм.
"Ще имаме ли дете? Ще имаме ли семейство? Ще се отнасяш ли някога с мен, като към жена, да поемеш иницятива и отговорност за бъдещето?"
"Да разбира се. Да аз съм те избрал, обичам те. Всичко ще се нареди ще видиш."
Това без нищо да се променя и нарежда. Мъжа е готов да има дете, готов е да ме изпита дали освен за него, 2 котки и морско свинче, мога да се грижа и за дете. Каква е грижата ли? Да платя наема, тока, водата, кабелната телевизия и моя телефон, да купувам храна и тоалетна за котките да им давам храната и да им чистя тоалетната, да купувам храна и постеля за морското свинче, да му давам храната и да му чистя постелята. Да чистя къщата, когато не издържам на мизерията или да го накарам той да я изчисти, да купувам храна за нас и понякога да я готвя, да мия чиниите, да пера и простирам. Нормалните неща, които прави всяка жена. Само да уточня в изброеното всяко плащам и купувам правя със заплатата си, само моята заплата. Дали мога да продължа да правя всичко това, но да имам и дете за което да се грижа, но същевременно, докато съм по майчинство от къде ще идва моята заплата за да плащам и купувам всичко изброено по-горе + разходите на бебето. Имам ли шанс да работя за да плащам, да се грижа за горните неща, да се грижа и за детето, особено докато то е съвсем малко докато достигне 6 месеца или 1 година.


А защо съжителстваш с този ммъж, като той основно паразитира в дома? И аз имам котка и морско свинче, и домакинска работа....И на котката сменя тоалетната и на морското свинче сменя тоалетната и пере и помага и готви и чисти/ всичко си разпределяме/. Така аз разбирам нормалният живот  на една жена с мъж , който я цени, всичко друго си е експлоатация, която жените позволяват на мъжете.....
Виж целия пост
# 277
Да не се разводнява темата. Той не е отказвал категорично да има домакински задължения просто не ги върши. Върши ги, когато излишно го помоля и то с голямо закъснение или по начин, който да ме накара да предпочета да съм си ги свършила сама. Той е сляп за тях. Сляп е и за разходите на домакинството, не ми е отказвал да ми даде пари, просто винаги, когато съм казвала "купи" или "плати" отговора е "нямам с какво." Така живея в горе описаното положение. Мъжа обаче си вярва, че той е готов за дете и семейство, понякога дори хвърля лека вина върху мен, че аз не съм готова.
По темата "Кога един мъж е готов за дете?" моя отговор е "Това да си е повярвал, че е готов, не значи, че е готов. Това, че той не вярва, че е готов и се страхува, не значи, че не е готов. Всичко е много по-сложно".
Виж целия пост
# 278
Весело ми е и мие спокойно. Ето защо ще подкрепя Съншайн. За какво ли да се страхуваме. Ние трябва да сме смелите, да убеди мъжа, да се справим със страховете му, да износим бебето 9 месеца, да го родим, да го кърмим и гледаме, но мъжа се страхува. Той милия се страхува, защото знае, че в деня, когато му писне може да спре да е татко и всичко това ще му струва 60-80 лв. на месец, а майката не може да спре да е майка след 3 месец (май до тогава са законните аборти) на бременността. Никога не спира да е майка, дори, когато детето и стане на 60 г. Това не е страшно нали. Мен ме е страх. Признах го преди 1 година, признавам го и сега. Страх ме е да мина през всичко това сама. За това ми е партньора ми, за да ми каже, че ще бъде с мен не само в леглото, а и за другите неща. Толкова ме е страх, че не мога аз да тръгна да го успокоявам него. Опитвам само да му обясня моите страхове, за сегаразбиране =0.

 newsm74 newsm74 newsm74

Това трябва ние жените да си го набием в главите и да спрем да дундуркаме мъжете, и да ги чакаме по над 35години да се пробваме за първо дете.. нас никой ни не чака... Но жените също сме страхливи, ако с него се разделим, ако той не иска деца за момента..сега тепърва да се търси друг, опознаване, докато дойде време за бебе, ще мине повече време.. Само където напоследък за съжаление жените раждат много късно, а мъжете стават готови по-рядко.. Животът е труден. Наскоро ми се наложи да се сблъскам с документацията на много жени с репродуктивни проблеми..и това адски много ме депресира и накара да се замисля....
Виж целия пост
# 279
poohito , на въпроса ти:

Имам ли шанс да работя за да плащам, да се грижа за горните неща, да се грижа и за детето, особено докато то е съвсем малко докато достигне 6 месеца или 1 година.

Може и да имаш шанс, но по-вероятно е да нямаш. Освен ако не работиш от вкъщи или не упражняваш свободна професия. И още по-трудно ще ти бъде да гледаш освен целия зоопарк, и две деца. Много по-добре ще се справиш сама, отколкото с мъжа си.

Извинявай, ако те засягам, обаче в описаното от теб виждам огромни трудности, които ще те сполетят, ако имате дете. И рано или късно ще стигнете до раздяла, освен ако цял живот не си готова да играеш ролята и на мъжа, и на жената вкъщи.

И моят мъж не се занимава с домакинска работа и си знам, че ще е така. Освен ако изрично не го помоля да направи нещо, но пак с голяма неохота. От друга страна обаче, е поел всички дейности по колите, чисто мъжката работа - ако нещо вкъщи се счупи и повреди. По-голямата част от разходите плаща той, винаги пазарува безотказно и купува всичко, за което го помоля. Когато излизаме на заведение, също плаща той. Той знае много добре, че мога и сама да се справям финансово, но откакто живеем заедно никога не се е опитвал да мине метър. Заради всичко това съм склонна да му простя домакинското нехайство.

А и знам какво е да живееш с мъж като твоя, затова сега ценя и най-малката помощ.

Какво значи "нямам с какво"? Не работи ли този твой мъж, не получава ли заплата?
Изхода за теб просто го виждам с някой друг, много по-сериозен и отговорен.
Виж целия пост
# 280
Заради всичко това съм склонна да му простя домакинското нехайство.


Същата съм и аз. Да, милия помага, ама когато го помоля или когато му дойде музата. Добре че това става поне веднъж на 1-2 седмици, защото не понася да му е разхвърляно. Или... може да изтърпи липсата на ред и чистота за известно време, но после нещо му щуква и почва да вършее из къщата. Ако е нещо допълнително, с малко помрънкване става. Но всичко мъжко го върши той - от ремонт и разправии с колата, през плащане на сметки и "мило, премести това там, че ми тежи". Така че и аз не се оплаквам. Някак си ми е ок и колкото и да е странно, привърженик съм на патриархалния модел плюс малко допълнителна помощ от мъжа.
Но ако трябва жената освен да домакинства, да се грижи за сметките, за колата, за ремонтите, за домашните любимци..... Ако има мъж в тая картинка, аз не го разпознавам.
Виж целия пост
# 281
Леле. аз съм голяма чистница по принцип и много се грижа да е винаги чисто и подредено. Да не кажа маниачка- просто се изнервям когато не ми е чисто! Та аз много юркам хората да чистят- без значение дали ще е гаджето или майка ми или някой друг, винаги много се дразня ако някой не си отсервира или не си измива чашите чиниите, са общите неща съм ок, но ако нещо сам си е опляскал - трябва да си го изчисти! на тоя принцип съм, ти си си измърсил им изсичсти си е така- не си на хотел...  просто съм такава, като някаква свекърва, много зла и много заядлива. Grinning хаха

Моя като го видя с метла и грейвам като слънце! направо няма по-красива гледка от това да видя как мъж /и то не който да е мъж, а моят! Grinning lol / старателно се е захванал да мете! За съдовете не мога да кажа същото - не мие, казвал ми е че обича да мие - ама не го прави често. Аз му викам еми как така обичаш като почти никога не съм те видяла да измиеш една чиния?!.. ама както и да е - мъж е , ясно е че не обича домакински работи. та така. Иначе ме хвали че съм му сгъвала много хубаво чорапите... а преди когато още не бяхме "сериозни" и аз ходех у тях само от верме на време чорапите бяха навсякъде и беше абсурд да си намери два еднакви... ахаха абе изобщо пълен хаос, особено с дрехите- аз после се хванах гардероба подреждах, какво ли не- аз не обичам разхвърляни дрехи обичам да си ми е прибрано. Но поне за нещата в гардероба сме ок.
Добре, че поне килими няма в квартирата , че тогава щеше да е чудо и щяхме да се изпокараме кой  да минава с прахосмукачка! 
 Относно пералнята например ме радва, защото по принцип аз я пускам , но той също  я е пускал и е простирал, когато мен ме няма /когато съм при майка ми/ за повече време...
За ремонти не мога да кажа-то това дори не е ремонт но се изнервям, става дума за ламба за баня... от много време е счупена, стара, вода е влязла и всичко е разтопено - за боклука- и той уж все да купува и още не е купил. ще му пиля на главата докато не го направи и не намери майстор да монтира новата, защото аз нямма намерение да ссе къпя на свещи до другата Коледа !

Като цяло старае се и съм доволна - някво сладко е , повече от това не може да очаквам, защото и да искам няма такъв идеален магически мъж, който да изчисти всичко по-добре от мен. колкото и да чисти, аз пак ще го направя много по -добре от него. Важното е старание да има!  Grinning

Виж целия пост
# 282
Да не се разводнява темата. Той не е отказвал категорично да има домакински задължения просто не ги върши. Върши ги, когато излишно го помоля и то с голямо закъснение или по начин, който да ме накара да предпочета да съм си ги свършила сама. Той е сляп за тях. Сляп е и за разходите на домакинството, не ми е отказвал да ми даде пари, просто винаги, когато съм казвала "купи" или "плати" отговора е "нямам с какво." Така живея в горе описаното положение. Мъжа обаче си вярва, че той е готов за дете и семейство, понякога дори хвърля лека вина върху мен, че аз не съм готова.
По темата "Кога един мъж е готов за дете?" моя отговор е "Това да си е повярвал, че е готов, не значи, че е готов. Това, че той не вярва, че е готов и се страхува, не значи, че не е готов. Всичко е много по-сложно".
Ами мъж, който има дете и сигурно плаща издръжка какво да му пука, че ти искаш дете? По-добре е а него да те откаже, а и той така си живурка супер без ангажменти знае че ти ще свършиш всичко дори и да не си мръдне пръста. Все едно виждам баща ми в твоя мъж, само че разликата че баща ми крещи като нещо не му е изгодно.
За мен бъдеще в този мъж няма, отписан е по всички параграфи за баща и мъж. Не знам ти в какво вярваш и на какво се надяваш, но бих ти казала че си в заблуда.
Едно знам мъжа който иска дете ти прави дете, а не се мотае Wink и не те мотае.
Чудя се за какво ти е мъж, който никога няма да поеме отговорност за нищо и никога?! Това ли искаш или просто те е страх да не останеш сама?! Провокирам те! Само така самата ти ще разбереш какво искаш и какво не искаш. Аз знам какво не искам, било ми е трудно да знам какво искам. Но когато имам живота си реален знам какво искам но като си нямах живот знаех само какво не искам. Не исках мъж като баща ми, ама като гледам е пълно с такива търтеи не бил само той!!! Не понасям такива мъже и не бих живяла с такъв, който чака жената да прави всичко а той прави нищо!
Мъжът до мен и чинии мие, и под чисти и пране простира и готви научи се не можеше ама се научи и това. Но не са само това качествата му, но мога да разчитам на него.

Това трябва ние жените да си го набием в главите и да спрем да дундуркаме мъжете, и да ги чакаме по над 35години да се пробваме за първо дете.. нас никой ни не чака... Но жените също сме страхливи, ако с него се разделим, ако той не иска деца за момента..сега тепърва да се търси друг, опознаване, докато дойде време за бебе, ще мине повече време.. Само където напоследък за съжаление жените раждат много късно, а мъжете стават готови по-рядко.. Животът е труден. Наскоро ми се наложи да се сблъскам с документацията на много жени с репродуктивни проблеми..и това адски много ме депресира и накара да се замисля....
Мамини синчета им се казвана тея мъже, другите как се борят, другите защо могат?! Ако с един мъж не си твърд няма да разбереш какъв е той! А мама ги е превърнала в глезлю...и вие търпите глезлювци?! Хъм не разбирам и няма и да разбера имам си баща глезлю знам какъв ад причинява цял живот на майка ми и мен. Имах си и приятели глезлювци не може една мрежа да си смени на прозореца ами мама му прави всичко! Срамота мъж над 35 г. майка му да прави всичко, а той да не си мърда задника! Повече от смешно е, това е мързелив мъж. И няма нищо общо с трудния живот!!!!
Жал ми е за жените които искат деца, а чакат заради подобен индивид и накрая си остават без деца заради ла*на като тези! Извинявам се, ама ми писна в тоя мъжки свят все да бъда или слаба или силна. Искам да бъде жена и да имам деца! Кариеризмът не е за жените, не вярвам в това! Това те прави временно щастлив! Нали виждам как изглеждат жените с деца и как се чувстват тея без деца! Имам повече познати без мъже и деца, знам как се чувствам нали и аз минах през тоя ужас да съм сама или с неподходящ глупак!
Пожелавам на всички които искат деца да бъдат силни и да си остояват правата, а не да остават на някакъв мъж да им губи времето докато всеки месец губят яйцеклетка....Пожелавам много бебета на всички тук, ако го искат.  Hug
Като цяло старае се и съм доволна - някво сладко е , повече от това не може да очаквам, защото и да искам няма такъв идеален магически мъж, който да изчисти всичко по-добре от мен. колкото и да чисти, аз пак ще го направя много по -добре от него. Важното е старание да има!  Grinning
Супер, е че е старателен мъжа ти!
Моят обаче чисти по-добре от мен пода, защото има и повече сила от мен Simple Smile  Laughing
Малко в последно време е на мързелива тематика, но това е защото се преместихме и изпуснах нещата ...но се надявам пак всичко да си дойде на мястото.
Проблемът ни е, че ме е страх че бебето няма да дойде по естествения начин другото чак толкова не ме плаши все някакво решение ще вземем. Така или инче сега поне имаме повече опит и се учим от грешките си. Все пак от скоро сме знаедно. Мен в началото едно ме дразнеше, че не слага съдовете както трябва на сушилника, но го преодолях Simple Smile)))
Виж целия пост
# 283
Не исках мъж като баща ми, ама като гледам е пълно с такива търтеи не бил само той!!! Не понасям такива мъже и не бих живяла с такъв, който чака жената да прави всичко а той прави нищо!

Абсолютно съм съгласна и те разбирам...  просто като го прочетох ми увисна ченето, защото все едно аз съм го писала това! без майтап. аз също съм отгледана само от майка, за което съм и безкрайно благодарна... тя сама се е справила с мен и сестра ми и просто евала, сама се е грижила за всичко...за нас! и знам че ние сме и всичко на тоя свят и най-важното на тоя свят. и евала, че е толкова силна жена... аз не знам дали бих могла да бъда толкова силна! Но и за едно нещо само не е  права, защото може би ако аз бях на нейното място- да съм отсвирила отдавна мъж като баща ми ... И защото не искам да се мъчи и не искам да знам че се е мъчила толкова години заради това, обичам я... и не искам да е така, тя не заслужава това - заслужава много по-добро и много повече... и аз се измъчвам заради някъв кофти избор... който избор обаче се е оказал за цял живот, това много ме съсипва и не искам да го приема... много ми е мъчно за майка ми и аз само едно знам- не знам какво искам, но знам, че не искам да повторя грешката на майка ми, знам че не искам този живот и не искам да прекарам живота си в трудности, да търпя обиди от роднини, да търпя мизериите, да правя всичко, да съм и мъж и жена в къщата, да изкарвам парите, да плащам само аз всичките сметки и като за връх на всичко и най-важното - да бъда майка - просто не мога така, не искам това! и не искам живота ми да премине като един кошмар с мъж, който е като мъжа на майка ми ...
Цитат
Супер, е че е старателен мъжа ти!
Той не ми е мъж още, кхъм ахах... дори не знам дали някога ще ми бъде, аз на тема брак съм доста консервирана и тази тема ми е доста трудна, пък и ми е рано още /то пък голямото оправдание! / но не е нито мястото нито времето да го обсъждаме... та все пак да си поясня, че да не стане няква неловка ситуация... заедно сме от половин година и малко, но казах "мъж", защото не харесвам думата "гадже" Simple Smile Grinning  bouquet
Виж целия пост
# 284
Здравейте,
Аз много искам дете. С моят приятел живеем заедно от година. Споменах му 2-3пъти че искамбебе,и тои ми отговаряше " да и аз,но в момента не му е времето" .
Преди два месеца ми каза,че иска да си имаме наше красиво бебче Simple Smile . Работим по въпроса,но все още нищо......
Тааа по въпроса, за това дали са готови.... когато най-малко очакваш го разбираш.
Желая на всички Ви съвсем скоро да забременеете Simple Smile
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия