Кога мъжът е готов за дете...

  • 57 957
  • 838
# 405
Много мъже (и жени, и хора) имат колебания и страхове, свързани с децата, които нямат нищо общо с това коя жена/мъж е до тях.

Това звучи малко като - щом искам дете и нямам други страхове, ми е без значение кой е мъжът(жената) до мен. Разбира се, че има значение кой е мъжът или жената. Специално при мъжете пък аз съм забелязала, че много по-трезво и разумно преценят с коя жена да се обвържат и евентуално да имат дете от нея, отколкото ние, жените. Ние се влюбваме и чак тогава започваме да се чудим защо той не е такъв, какъвто го искаме.
Виж целия пост
# 406
Повярвай, като се появи детето друго ще мислиш за приоритетите. Никой не може да направи разликата преди и след , ако не е имал дете. За мен детето е ней важния човек във всяко едно отношение, обичам и съпруга си, но това е друга любов и най-много треперя над детето и винаги съм съгласна всичко лошо да се случи на мен , а не на него. При това той не е малък на 24 години е . Колкото повече расте, толкова повече го обичам Hug
Така е.  Hug
За нас жените децата са приоритет, за мъжа само жената може да бъде приоритет. Както и нужда.

Когато имаш деца, осъзнаваш огромната разлика, че съпругът като част от семейството е заменяема част, но детето не е. За това детето прави семейството.  Peace Лично мое мнение.
Hug
Виж целия пост
# 407
За човека няма по силен инстинкт от това да създаде поколение, според мен. Относно обичта ....различна е и към женат и към детето. Не могат да се сравняват. Прави ми впечатление, преди мъжът ми се грижеше много за мен, но отчиташе това, че съм самостоятелна личност и мога да нося отговорност за последствията от разни щури идеи, пазеше ме  и ме обичаше, сега като забременях се промени и мен ме обича, обаче усещам и обичта и загрижеността към детето, особено сега когато го нося. Слага вето на разни мои идеи, грижи се за мен, даже ме преобгрижва, но знам,, че всъщно това преобгрижване не е за мен,ами за детето. Просто се усеща промяната в обичта и че се обича детето по различен начин. При мен е съшото, тепърва опознавам друг вид обич и любов. Една е към моята майка, роднини близки, друга е към мъжът ми и сега нова към детето.....ама чак пък да са заимнозаменями, не мога да кажа, необходими  и незаменяеми са ми всичките.
Виж целия пост
# 408
Специално при мъжете пък аз съм забелязала, че много по-трезво и разумно преценят с коя жена да се обвържат и евентуално да имат дете от нея, отколкото ние, жените. Ние се влюбваме и чак тогава започваме да се чудим защо той не е такъв, какъвто го искаме.
Така е, и по-практично. А ние, любов, та любов... А като ни кажат, че искат дете, тогава пък вече налапваме тотално въдичката. А те колко знаят какво е да искаш и да имаш дете е друг въпрос.
Виж целия пост
# 409
Много мъже (и жени, и хора) имат колебания и страхове, свързани с децата, които нямат нищо общо с това коя жена/мъж е до тях.

Това звучи малко като - щом искам дете и нямам други страхове, ми е без значение кой е мъжът(жената) до мен. Разбира се, че има значение кой е мъжът или жената. Специално при мъжете пък аз съм забелязала, че много по-трезво и разумно преценят с коя жена да се обвържат и евентуално да имат дете от нея, отколкото ние, жените. Ние се влюбваме и чак тогава започваме да се чудим защо той не е такъв, какъвто го искаме.

Изобщо нямах това предвид и мисля, че е ясно.
Идеята ми беше точно обратното- може да имаш идеалния човек до себе си и пак да не си готов за дете- не заради партньора, а по други причини. Защото по-горе някой каза, че тази тема е доказателство колко мъже не са сигурни в жената до себе си- а не съм съгласна, може да са сигурни и да си имат други колебания.

Иначе не знам, като ви чета, моето мислене все още е много различно...За мен детето е нещо прекрасно, но е плод на любовта между двама. Не че не може да има всякакви варианти, но това е най-хубавият. Защо трябва детето да става единствен фокус и център и всичко друго да става заменяемо..За мен в щастливите семейства всички се обичат, а не любовта на двамата да е фокусирана в/у детето. Да, първите години  вниманието и грижите са почти само за бебето, но това може и да сближи и засили любовта в двойката, не е задължително да я отдалечи. И познавам такива семейства, не е само химера.

Вие искате дете заради самото дете, а не като израз на любов и развитие на връзката с мъжа ви, така ли? Много разделяте нещата някак си, странно ми е, специално за хора във връзка , не коментирам, че има и щастливи самотни майки иначе. Но да се гледа на мъжа само като на средство за целта- дете..не знам, не мога да го приема така.
Виж целия пост
# 410
Аз съм съгласна с Пипи, че детето е естественото продължение на двойката, която се обича, а не самоцел на единия от тях. Би трябвало, когато се взима съзнателно решение за дете, то да дойде и от двамата. Според мен точно тогава двойката се сплотява в грижите през първите години, радва се на всяко малко нещо, няма нищо против безсънните нощи, повръщането и тоталното обсебване на целия ни свят от едно дребно човече, което постоянно има нужда от нас. За мен трябва двамата да вземем решението, че искаме дете сега, а това, че аз съм по-готова от него в момента, е свързано и с хормони, и с чисто женски емоции.
И това че детето е незаменимо, а мъжът - заменим, ми е супер непонятно... Може би защото за мен всеки член на семейството ми, всички, които обичам, са незаменими.
Виж целия пост
# 411
И аз не одобрявам думата "заменим". Малко не мога да разбера и нещата от сорта "тръгнах да търся човак, който да бъде баща (съответно майка) на децата ми". Според мен намираш партньор за себе си, а не детегледач за поколението. Има една приказка, че независимо, кога се появят децата рано или по-късно те порастват и отлитат, като птичета. Ако партньора ти е бил само за да ги създадете или само за да ги отгледате, какво тогава - ще останаш сам на 50 - 60 годишна възраст. Детето е една любов и грижа, а партньора друга. Относно грижа мога да твърдя, че повечето родители дори едва ли я очакват така от порасналото си дете, както от партньора, който е остарял до тях.
Майките говорят понякога в непонятен за мен дух, но понякога пък се безпокоя. Съзнателно не желая да мисля така когато стана майка. Искам да имам дете, но не искам да си въобразявам, че всичките ми цели, стремежи и живота ми ще свършат до това или, че ако не постигна това всичко ще е свършено. Не искам и да си въобразявам, че света ще се завърти около моето дете. Познавам хора, които са възпитани в този дух от родителите си. Не желая да ги коментирам тук.
За мен за създаването на дете е важно взаимното желание. да камем, че в моя случай го има. Важна е и взаимната отговорност, която в за мен липсва. Няма съзнателно да се заема със създаване на дете преди да се случи нещо, което да ми докаже, че човека до мен е така отговорен и загрижен за мен, както аз съм за него.
Виж целия пост
# 412
Спирам да замъглявам стъклата на розовите очила.
Виж целия пост
# 413
poohito , толкова обичах моя съпруг, че исках дете точно от него и да прилича на него, не исках от никой друг и това не ми е минавало никога през главата, радвам се , че детето ми е точно от него. Аз също мисля , че и господ си знае работата и събира хора, които ще направят съвършения индивид
Виж целия пост
# 414
Вие искате дете заради самото дете, а не като израз на любов и развитие на връзката с мъжа ви, така ли?

Сега поисках да имам дете именно поради втората причина - като естествено продължение на връзката с мъжа, когото обичам, отчитайки разумно факта, че въпреки кусурите, които има, е подходящ партньор за мен според моите критерии. От него определено исках дете, още преди въобще да водим разговор по темата. Дори си представях как точно ще се държи с това дете, наблюдавах му отношението към другите деца и т.н.

Преди 15 години исках дете, защото ме навиваше тогавашния ми съпруг. Много беше настоятелен и реших, че "вече е време", просто му се доверих. Ама тогава бях на 20 години, носех розови очила и не знаех, че само 2 години след раждането на това дете ще се наложи да го гледам сама и до ден-днешен.  Много е хубаво да имаш доверие, да вярваш колко е незаменяем някой и единствен и т.н., но капка здрав разум не е излишна никога.

... господ си знае работата и събира хора, които ще направят съвършения индивид

И сега излиза, че първото ми дете е несъвършено, защото от години не живеем с баща му. Господ няма нищо общо, когато хората решават сами да се събират по всякакви причини. А официалната статистика в България е, че половината браковете завършват с развод. В останалата половина пък всеки си знае как живее.


Виж целия пост
# 415
Tintina , наистина господ си знае работата, химията си казва думата , хората с най-различни ДНК правят най-качествения индивид . Гледах едно изследване , дадоха на 10 жени да се изкъпят и да облекат фанелки и да спят с тях, после ги помириса един мъж и ги подреди по това кои му харесват как миришат . И знаете ли какво се оказа, тези , които му харесаха бяха с най-различно ДНК от неговото Peace. И дори и да не си с този човек не означава , че детето не е най доброто , което можеш да родиш Hug. Може и да са фантасмагории, но аз повярвах. Преди когато бях на тема влюбване го чувствах много осезаемо. Та пак опираме до химията и на сила хубост не става.
Виж целия пост
# 416
Абе ако ги нямаше някои отвратителни черти от неговия (пък и от моя Embarassed) характер, наистина щеше да е съвършена hahaha
Виж целия пост
# 417
Tintina , наистина господ си знае работата, химията си казва думата , хората с най-различни ДНК правят най-качествения индивид . Гледах едно изследване , дадоха на 10 жени да се изкъпят и да облекат фанелки и да спят с тях, после ги помириса един мъж и ги подреди по това кои му харесват как миришат . И знаете ли какво се оказа, тези , които му харесаха бяха с най-различно ДНК от неговото Peace. И дори и да не си с този човек не означава , че детето не е най доброто , което можеш да родиш Hug. Може и да са фантасмагории, но аз повярвах. Преди когато бях на тема влюбване го чувствах много осезаемо. Та пак опираме до химията и на сила хубост не става.
Това, което пишеш е съвсем реално и логично. Но човек може да си съвпада химически с различни други индивиди в различно, та дори и по едно и също време. И мъжът, и жената. За това хората се събират, но може и да се разделят.
Виж целия пост
# 418
За човека няма по силен инстинкт от това да създаде поколение, според мен.  
Мисля, че си права въпреки че при повечето хора това сякаш е скрит инстинкт! newsm78

 За това хората се събират, но може и да се разделят.
Да, затова ми беше странно че мой познат казваше че не можем цял живот да сменяме човека до нас! Може би е бил прав не знам. Peace
Виж целия пост
# 419
И аз не одобрявам думата "заменим". Малко не мога да разбера и нещата от сорта "тръгнах да търся човак, който да бъде баща (съответно майка) на децата ми". Според мен намираш партньор за себе си, а не детегледач за поколението. Има една приказка, че независимо, кога се появят децата рано или по-късно те порастват и отлитат, като птичета. Ако партньора ти е бил само за да ги създадете или само за да ги отгледате, какво тогава - ще останаш сам на 50 - 60 годишна възраст. Детето е една любов и грижа, а партньора друга. Относно грижа мога да твърдя, че повечето родители дори едва ли я очакват така от порасналото си дете, както от партньора, който е остарял до тях.
Майките говорят понякога в непонятен за мен дух, но понякога пък се безпокоя. Съзнателно не желая да мисля така когато стана майка. Искам да имам дете, но не искам да си въобразявам, че всичките ми цели, стремежи и живота ми ще свършат до това или, че ако не постигна това всичко ще е свършено. Не искам и да си въобразявам, че света ще се завърти около моето дете. Познавам хора, които са възпитани в този дух от родителите си. Не желая да ги коментирам тук.
За мен за създаването на дете е важно взаимното желание. да камем, че в моя случай го има. Важна е и взаимната отговорност, която в за мен липсва. Няма съзнателно да се заема със създаване на дете преди да се случи нещо, което да ми докаже, че човека до мен е така отговорен и загрижен за мен, както аз съм за него.
Моля те изчисти си пощенската кутия тук! offtopic


Животът не е само ти и тоя до теб, не е само работата има и други важни неща-децата. Peace
Като остарееш и мъжа ти си замине преди теб, няма ли пак да си сама ако дори не направиш опит за дете?! Ти си подреждаш важните неща, а не някой друг...ти си възпитана така явно както и мислиш. Peace
Отговорността и загрижеността не са задължение, те са доброволно деяние! Не можеш да накараш безотговорен и незагрижен човек да стане такъв! Не се опитвай да променяш нещо формирано 40 години невъзможно е! Ти поемаш отговорността, но не може да изискваш от другия който не е отговорен да стане отговорен. Човек първо е отговорен към себе си, после към околните така че сама си прави изводите дали тоя до теб може да е отговорен за себе си, после за теб че още по-малко и за дете. по-малко защото ми се струва, че с този човек ще е така макар да ми се иска да мисля друго.  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия