Гледах!Хареса ми!Препоръчвам го!Искам да споделя... - XXXIV

Geia, от сърце благодаря за френските предложения! 

Упорито и мазохистично догледах Hunger, че да не се налага да го пиша в другата тема. В крайна сметка не съжалявам, великолепен е.
И понеже наскоро гледах и Bronson, то ще си позволя да направя малък паралел. Два британски филма, и двата затворнически, с двама от най-талантливите и нашумели в момента актьори. И двата сюжета по реални събития. Две великолепни актьорски изпълнения, луди и всеотдайни. И дотук с приликите. Докато единият филм е брутално реалистичен и до болка откровен разказ за порива към истина и свобода, дори зад решетките (Hunger), то другият е шизофренно пътешествие в главата на обсебен от жажда за слава социопат. Единият филм черпи своята сила от мълчанието и скритите жестове, другият е непрекъснат словесен поток, налуден и халюциногенен.
И двата филма са смущаващи, но докато единият е смущаващ и завладяващ, то другият е смущаващ и неприятен.
Толкова, че пак се отплеснах . Чакам включването и на Мячик

Geia, благодаря ти за този филм!
Краят е много силен, поплаках си и аз.

Ема, радвам се, че ти е харесал, аз имам много голяма слабост към актьора и харесвам филмите му. Имах подозрения в началото какъв ще е края, но не очаквах. Много силен и много европейски филм

Изинете за спама, но къде го гледате? 

Къде гледаме, кое?

Има хора, които могат да го впишат в онази тема, според както сочи домашното ми.

И аз не го изгледах на един дъх, де. С две прекъсвания. Едното в началото, заради мъчително закашляне и петминутно давене (щото съм пушач от много години и като съм хремава още по-трудно дишам, та всеки спазъм на гърлото има такъв ефект). Второто след разговора – отидох да пуша, защото имах нужда впечатлението от този поразителен кадър да попие и да се разтвори в съзнанието ми преди да го мобилизирам за финала.

Сега за филма. И няма да съм кратка. И няма да кажа нищо за темата, за идеите. Няма нужда.
Джой го е казала чудесно. Дори и без да съм гледала „Бронсън”, мога да се съглася с такова сравнение. Като познавам вече подхода на режисьорите, мога да разбера, от какво е предизвикано. И мога да препоръчам за негледалите „Глад” да приемат нейната трактовка, а не изказаното някъде назад в темите мнение, че от филма не остават много спомени, „освен, че беше хубав, но труден за гледане от гледна точка на липсата на съдържателност”.

Аз съм почитател на такава безсъдържателност. Мога да я понеса в големи дози и да искам още. Особено щом е поднесена във великолепна опаковка!

Всичко беше съдържателно според мен.
Но искам да говоря за фОрмата. След такива филми искам да говоря за кино. След такива филми искам да повтарям, колко е важно режисьорът на има стил и концепция. Да е автор или съавтор на сценария. Този сценарий искам да го прочета. Искам да прочета и режисьорската книга, макар да знам, че не е възможно.

Стив МакКуин е сипал щедро all the tricks in the book. Чувствах се като в сладкарница!
В история, преситена с насилие, през първия половин час не ти показва самото насилие, а само последиците от него. В история за глад и смърт те замайва с тишина и постилане на бели чаршафи.

Но най-впечатляващи са дългите кадри. След като съм гледала и двата му филма вече мога да кажа, че те са му специалитет на Стив.
Разговорът е някъде около 16 минути. Един единствен кадър. Камерата стои на едно място. Планът не се променя. Среден план. Сцената е така осветена, че лицата на двамата герои дори не се виждат ясно. Те играят с гласовете си. С интонацията. И с движенията на телата си. И напрежението се нагнетява не само от това, което казват, а и от това как ни ги показват.
Плюс монолога на Боби почти веднага след това – още около 4-5 минути.

Стига ми и ми артисва съдържанието на тези два кадъра. И със сигурност ще ги запомня.

Както и редица други – стените на килията; мухата на прозореца; водната струя; полицаят с четката в коридора (още три минути и половина кадър, BTW); танцуването на камерата, от което ти се завива свят като на човек, гладувал поне месец; близките планове (които за себе си наричам Тарантиновщина) - огледалата; копчетата; трохите; кокалчетата; фасовете...

Абе сладкарница си беше за мен! И не се преситих от толкова сладко, от толкова режисьорстване.
След някоя и друга година сигурно ще го гледам пак и тогава вероятно някои неща ще ми дойдат в повече.
Може би някои от тях са наистина излишни. Вероятно Стив МакКуин и сам го е разбрал, защото в „Срам” беше по-обран в това отношение, по-стилен и по-фокусиран.

И накрая да кажа, че работата на Шон Бобит също е великолепна. И в „Глад”, и в „Срам”.

Което ме кара с двойно по-голямо нетърпение да чакам The Place Beyond the Pines, защото Дерек Киянфранс има съвсем друг стил. Много ми е любопитно, как е работил с този оператор.
И разбира се – новият проект на Стив, който ще ги събере пак тримата с Шон и Майкъл.

Geia пак е избухнала    

 Да напиша и моят скромен принос към темата:
Elvis and Anabelle, той май е за романтичната тема. Учудващо, но ми хареса. Тая русата девойка за пръв път я гледам във филм (имам скромен опит с 'Клюкарката'), става момичето. Идеята на филма е малко смахната, но в това му е чара може би. Никога не съм разбирала ония луди, американски майки, дето са психясали по конкурсите за красота на децата им и желанието им граничи с фанатизъм. Джо Мантеня-страшно превъплащение.
Kokoko-един руски филм, за две изключително различни жени, които се срещат по стечение на обстоятелствата и живеят известно време заедно......като съжителството им е подплатено с доста алкохол  . Аз съм пристрастна към руското кино, но наистина ми беше доста интересен филма.
 Cosmopolis, твърде странен за мен беше този филм, не разбрах около 1/3 от репликите, но не мисля, че това оказа влияние за не-особено-високата-ми оценка за филма. Става, ама.....не бих го гледала втори път (Жулиет Бинош-прекрасна!)

Ъм, извинете Няма скоро пак

Аааааа, давай, давай. По-добре често, от колкото рядко 

Леле, Мячик, какво направи ти . Да знаеш, че обичам да те чета, като пишеш за кино, дори повече, отколкото обичам да ми казваш "добрутро" в американската
Изумена съм, че "Глад" е дело на същия режисьор като "Срам"- някак по-новият филм ми остави послевкус на фалш и претенция, какъвто в "Глад" определено няма. Може да е и заради естеството на самата история, не знам...

п.п. след сцената с мухите си дадох първата почивка, с идеята, че може и да не се завърна от нея. Добре, че не се предадох

заради


ли?

Объркана съм, това означава ли, че ви е харесал, но се гледа трудно? Ще го изгледам и аз, де, но ми стана интересно.

Не само. Дълги кадри. Грозни кадри. Насилие. Безнадеждност. Да, гледа се трудно. И да, много ми хареса

Ами ако се сетиш за началото на "Срам" - къде стои камерата, докато Брандън обикаля от спалнята, през дневната, към банята, а през това време на телефонния секретар звучи гласът на Сиси. Закована камера и монотонност - на движенията (една и съща обиколка, пак и пак) и на звуковия фон ("Brandooon... pick up, ... pick up, ... pick up.) Нямя как да го объркаш - същият режисьор е  


За насилието - честно казано, докато гледах през първия половин час окървавени кокалчета и подути скули, чак ми се искаше вече да видя, как ги бият 

Аз не се вглеждам в технически детайли, не съм на това ниво . Интересуват ме емоционалните такива. А началната сцена на "Срам" я мразя- толкова безсмислена, че... . Това за мен де, знам, че на много хора им харесва