Имат ли българите хранителна култура?

Сигурно в таханджийницата се смила много по-фино отколкото в кафемелачка и затова олиото се отделя. В обикновена кафемелачка не може чак така, затова във всички рецепти за тахан в домашни условия пише да се добави зехтин, който всъщност образува тапата.

Е, нали знаеш, че винаги може да се каже и обратното - че месоядните завиждат на вегетарианците за волята и им се ще те самите да имат такава, ама нямат. Та затова все разправят как не можело да се живее без месо и как организмът задължително имал нужда от него. 

Същото може да се каже и за тези, които осъзнават, че не се хранят здравословно (защото, да, масово хората си знаят как точно се хранят). Те все разправят как нищо няма да ти стане от мазното, пърженото, вафлите и пр., но им се ще да имат волята на здравословно хранещите се и мозъкът им да не се намира в стомаха, а в главата.

Всяко нещо си има две страни. Всеки може да каже по нещо.
Колкото до вегетарианците - няма за какво да завиждат на месоядните. Те сами, по своя воля, са взели решението да не ядат месо. 

Не знам, честно казано, аз съм хранена така от дете.
Имам предвид така, както доста хора започват да се хранят в съзнантелна възраст, плод на как да кажа- хранителната революция у нас, за която стана дума малко по-рано.
До вчера пръжки с лук, от днес- варен морков с дресинг от суров сусам с джинджифил, куркума и годжи бери.
Неизбежно разлика ще има, при това съществена. Но и постепенна.
Освен данни в кръвните изследвания, разликата е видна и в себеусещанията, състоянието на кожата, косите, ноктите, очите и килограмите.

Аз мога да споделя обратното- след цял живот подобен тип хранене, веднъж бях поканена на  обяд със следното меню:
1. Панирана свинска пържола във фритюрник. Отровно солено
2. Гарнитура от панирани пилешки хапки в същия фритюрник. Отровно солено.
3. Мезе от луканка, филе "Елена" и пастърма.
4. Ракия.
5. Лимонада тип- Дерби.

Ами отрових се, ако искате вярвайте, защото имах неблагоразумието да ям, защото всички ме гледаха в устата. Под "отрових", имам предвид наистина се отрових- повръщах, получих зловеща стомашна криза, възпален колит и гастрит, изобщо страшна работа.
И като си представя колко хора живеят с подобен хранителен режим, няма нищо чудно, че се налага такава революция.

И между другото, има и огромна разлика в месата, начина на приготвяне, къде е варена пуйка, къде е гореупоменатата панирана пържола, плувнала в лой и отровна от сол, с аромат на гранясало многократно употребявано фритюрско олио.

И после пак да зададем въпросът- има ли българинът хранителна култура.
Не, няма, но скоро откри, че съществува такава.
Защото дори и в тази тема има хора, които мислят, че хранителна култура означава декорация на масата, единствено.

Ако за вегетарианството е нужно да се полага воля - значи нещо не е наред. Струва ми се, че няма да ти трябват усилия да не ядеш месо ако си убеден, че е добре за теб и че месото не е човешка храна. А и няма да ти трябват извращения от типа на мляко от ядки, т.е. няма да се чудиш с какво да замениш това, което считаш за вредно.

продължавам да не разбирам какво общо имат диети и режими с хр. култура 
те спадат по-скоро към здравната култура
а хр. култура поне ми се струва, че значи съвсем друго - да изберем добрата храна и да умеем да я приготвим и съчетаем правилно

Янечек, не е случайно, че съм написала "воля".  Защото наистина много хора като чуят, че не ям месо казват, че те никога не биха имали волята да го спрат. Та затова.  
Навремето години наред постех покрай Великден (не по религиозни подбуди, а за очистване на организма. Не е случайно, че постите са по това време на годината - след зимата). И пак така се чудеха как издържам, как имам воля, как не ми се прияжда.


В червенкото е заровено кучето - всеки има различна представа за добра храна. За някого това е меню без месо, за друг - с месо, за трети пърженко, било то и по малко (а "по малко" също е доста субективно) и пр. 
Затова и дискусията извива в различни посоки.

Напълно съм съгласна. Ако нямаш потребност от едно нещо, за какво ти е воля, че да го избягваш?

Не можеш да знаеш дали имаш потребност от нещо докато не поживеееш без него. Не за ден-два и да си кажеш "ох, не мога, ще си хапна".  Защото в този случай не е до потребност, а до зовът на стомаха.

Така се изразяват просто, не вярвам, че някой ще яде месо с ясното съзнание, че се трови. Т.е. изобщо не допускат подобен избор за себе си, затова и казват воля, не че искат да не ядат месо, но не могат. А и ако ти се дояжда месо, най-вероятно трябва да го ядеш. На мен не ми се дояждат почти никога плодове - просто не ги обичам, обаче много обичам зеленчуци, така че плодовете не ми липсват. Плодове ям единствено в разтоварващите дни, когато друго не ям.

Нищо подобно. Има съвсем обективни параметри за това кое е добра храна и кое- не.
Без значение какво е личното становище на консумиращия пръжки с лук по този въпрос.

И разни становища от сорта- ама моята баба е яла само филия с мас и кило ракия на ден и ей я на, на сто години е и нищо и няма, изобщо не доказват, че хранителен режим, съставен от филии с мас е здравословен, полезен и все в този дух.

Пръжките с лук сами по себе си са много балансирано ястие, нищо че са станали синоним на нездравословното Стига да се пържат в собствената си мазнина, а не в чаша олио.

Azzy, права си за обективните параметри, разбира се, но много хора не мислят така.
Едната ми баба, шопкиня, готвеше с по 2 пръста мазнина отгоре. със страхотни запръжки. Все й казвах, че не трябва така, а тя отговаряше, че няма да живее сто години. Така й било вкусно. Много не-баби, а млади хора разсъждават по същия начин.

Навикът е велика сила. Дори и да се убедиш на 20 години, например, че си на погрешният път, тези 20 години няма как да се изличат с вълшебна пръчица. Воля си е нужна в този случай. Като с цигарите- прекрасно знаех, че са боклуци и отрови, но ми бе нужна воля да ги зарежа.
А с неуспелите край мен се случи точно това- самоубеждаваха се, опитвайки да убедят и мен, как нищо няма от това, че пушат и че това, че не са успели след направени опити да се откажат всъщност дори би могло да е плюс. Такива разни работи. 

Зимна роза , аз се сещам за месо веднъж месечно, без да съм вегетарианка, еми не ме зове стомаха към месо. От дете съм така, никой не ме е убеждавал.

И да, сланината е полезна, защото съдържа селен, който е важен. 

Използвам пръжките с лук за нарицателно.

Идва от:

"...зима е, вънка вие вук, тате маа пръжки с лук".

За тези, които го помнят.

Именно, зимна роза, за това става въпрос.